РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А.Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20223110105106 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В. Д. Д., гражданин
на ****, роден на ***.*** г., чрез пълномощника си адв. Д. П. – ***, съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № ***, ет. ***, срещу Ц. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. *** ап. *** и Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“,
бл.***, вх. ***, ет. *** ап. ***, с която моли да бъде прогласена нищожността на
сключен между Д.К. Д., с ЕГН *** и ответницата Р. С., договор за дарение на
недвижим имот от ***г., обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, д. №
***/***г., вписан в С. по в. с Акт № ***, том ***, вх. Рег. № ***, д. № ***/*** г. на ***
ид.ч. /***/ от поземлен имот с идентификатор *** по ***, одобрен със Заповед № ***-
***-***/***г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед №
***/***г. на началник на ***, находящ се в гр. ***, с.о. „***“, с площ *** кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***,
при съседи: ***, ***, *** и ***, като привиден договор прикриващ действителна
сделка - договор за продажба, която да бъде обявена за меродавна, както и да бъде
допуснато изкупуване на *** ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по ***,
одобрен със Заповед № ***/***г. на изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със заповед № ***/***г. на началник на СГКК-***, за сумата от ***лв.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът В. Д. Д. и баща му Д. К. Д. били съсобственици при
равни части на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед №
***/*** г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед №
***/*** г. на началник на ***, находящ се в гр. ***, с.о. „***“, с площ ***кв.м., трайно
1
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до *** м./, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***
при съседи: ***, ***, *** и ***Д. Д. придобил правото на собственост върху
процесния имот чрез давностно владение повече от *** г., след което се снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка №***, том ***, рег. № ***, д. № ***/***г.,
впиан в Службата по вписвания Акт № ***, том ****, вх. Рег. № ***, д. № ***/*** г.,
като към момента на придобиване на имота Д. Д. не е имал включен граждански брак.
С договор за продажба на недвижим имот, сключен на *** г. с нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, д. № *** г., вписан в Службата по вписвания Акт № ***, том ***,
вх. рег. № ***, д. № ***г. Д. Д. продал на ищеца *** /***/ ид.ч. от процесния имот.
Към момента на сключване на договора ищецът не бил встъпил в законен граждански
брак. На ***г. Д. Д. сключил два договора с ответницата Р. Д. С.: за дарение,
обективиран в нот. акт № *** том ***, рег. № ***, д. № ***/*** г., вписан в Службата
по вписванията с Акт № *** том ***, вх. Рег. № ***, д. № ***/*** г. на *** /***/ ид.ч.
от процесния имот; и за продажба, обективиран в нот. акт № ***, том *** рег. № ***,
д. № ***/*** г., вписан в Службата по вписванията с Акт № ***, том ***, вх. рег. №
***, д. № ***/*** г. на ***/***/ ид.ч. от процесния имот за сумата от *** /***/ лева.
Към момента на придобиване на имота ответницата Р. С. нямала сключен граждански
брак. Д. Д. починал на *** г., като бил наследен от ищеца и една от ответниците – Ц. Д.
Т.. Ищецът живеел в ***. За сключените сделки разбрал, след като разгледал на ***г.
документите, които баща му съхранявал в жилището си преди да почине. Претенедират
се разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответниците Ц. Д. Т. и Р. Д. С.-Т.,
чрез упълномощен от тях процесуален представител е постъпил отговор, с който
изразяват становище за неоснователност на исковите претенции за прогласяване
нищожност на договора за дарение и за обявяване за действителен прикрития договор
за продажба. Същите не оспорват придобиването на процесния имот по давност от Д.
Д.. Твърдят, че сключеният договор за дарение на *** ид.ч. от процесния имот не е
привиден и отразява действителната воля на дарителя, предвид добрите отношения
между него, внука му Д. Т. и ответницата Р. С.-Т. – съпруга понастоящем на
последния, които били в дух на взаимно уважение, обич и продкрепа. Ответниците
оспорват претенцията за изкупване на *** /***/ ид.ч. от процесния имот като
недопустима, поради изтичане на преклузивния срок за предявяването. Навеждат
аргументи, че ищецът е узнал за извършените сделки с процесния имот още през ***-
та година. В условията на евентуалност молят да бъде отхвърлена като неоснователна.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, с оглед приетите по делото доказателства установи следното от
фактическа страна:
От писмените доказателства – заверени за вярност нотариален акт за собственост
на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г.; нотариален акт за
покупко–продажба на идеални части от недвижим имот № ***. Том ***, рег. № ***,
дело № *** от ***г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег.
№ ***, дело *** от ***г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г.; пълномощно с нотариална заверка на
подписите от ***г. с рег. № *** на нотариус ***, нотариус с район на действие РС-***
с рег. № *** на Нотариалната камара; удостоверение за наследници с изх. № ***от
***г.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № ***/***г.; скици на поземлен имот №
***-***г. и № ***-***г.; удостоверение за сключен граждански брак № *** от ***г.;
2
споразумение за разсрочване на парично задължение с изх. № ***/***г. с приложение
№ ***; уведомление за извършено прехвърляне на вземанията с изх. № ***/***г.;
съобщение по изпълнително дело № *** от ***г. на ЧСИ *** с рег.№ *** на КЧСИ;
изпълнителен лист № *** от ***г.; удостоверение за наличие или липса на задължения
и обезпечителни мерки с изх. № ***/***г.; извлечение от банкова сметка за период от
***г. до ***г.; имейл от ***г.; 15 стр кореспонденция по вайбър, се установява, че:
На ***г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, д.
№ ***/***г., вписан в Службата по *** Акт № ***, том ***, вх. Рег. № *** д. №
***/***г. Д. Д. бил признат за собственик въз основа на осъществено давностно
владение повече от 10г. на поземлен имот с идентификатор ****по КККР, одобрен със
Заповед № ***/***г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменени със
заповед № ***/***г. на началник на СГКК-***, находящ се в гр. ***, с.о. „***“, с площ
*** кв.м. На ***г. с договор за продажба обективиран в нотариален акт № *** том ***,
рег. № ***, д. № ***/***г., вписан в Службата по вписвания Акт № ***, том ***, вх.
рег. № *** д. № ***/***г., Д. Д. продал на В. Д. Д. *** /***/ ид.ч. от имота. На ***г. Д.
Д. дарил на Р. Д. С. съобразно договор за дарение, обективиран в нот. акт № ***, том
***, рег. № ***, д. № ***/*** г., вписан в Службата по вписванията с Акт № ***, том
***, вх. рег. № *** д. № ***/***г. *** ид.ч. от имота. На същата дата с договор за
продажба, обективиран в нот. акт № *** том ***, рег. № ***, д. № ***/***г., вписан в
Службата по вписванията с Акт № *** том *** вх. рег. № ***, д. № ***/***. й продал
*** ид.ч. от имота за сумата от *** /***/ лева. Д. К. Д. починал на ****г., като оставил
наследници В. Д. Д. - син и Ц. Д. Т. - дъщеря.
От събранитегласни доказателства - разпит на водения от ищеца свидетел Х.
М.П., се установява, че познава В. Д. след 1990–та година, когато за първи път се
върнал в ***. Бил приятел с неговите родители Д. Д. и Д. Д. починала през *** година.
В. има сестра Ц.. Децата на Ц. са две - Д., а другото е свидетелката на ответниците, на
която не знае името. Д. Д. го познава от 1976-та година. Тогава постъпил на работа в
органите на ***. Той работел в гаража, а след 1980-та година живеели заедно в един
вход на адрес: гр. *** ж.к. „***“ бл. ***, вх. *** Свидетелят на третия етаж, а Д. на
четвъртия етаж. От майка му и баща му, и от това, че баща му бил освободен от
органите на *** знае, че В. е избягал през 1981-ва година и живее в ***. За В. не знае
дали е имал някакъв имот, но знае, че баща му Д. има лозе повече от декар намиращо
се по пътя в посока с. К. покрай една църквичка и се отива нагоре, до една чешма. Там
имало един фургон, в който през летния период живеели и после построил една сграда,
за която свидетелят му помагал. С Д. поддържали контакти постоянно - почти всяка
вечер се събирали, но в последните години и особено преди да почине последната
година Д. го избягвал поради това, че за известно време свидетелят бил домоуправител,
а той бил касиер и объркал касата. Д. контактувал тогава с В. С. и жена му, които
живеели в същия вход и започнали постоянно през деня, когато той е сам да са с него.
От В. е чувал „ние със сестра ми ще разделим мястото“. Д.също му е казвал, че ще
раздели мястото между децата си. Не му е известно Д. да е прехвърлял с документ на
В. мястото. Знае, че той иска да дели мястото на Ц. и на В.. Д.починал *** година
февруари месец. Присъствал на кремацията му. Изчакали В. да дойде от ****за
погребението му. В., след като дошъл за погребението на баща си останал около
четири–пет дни в апартамента в ж.к. „***“. Знае, че апартамента го прехвърлили на
него и той направил цялостен ремонт на апартамента за майка си и баща си. Поддържа
контакт с В. поради това, че и в момента държи ключа за неговия апартамент. Когато
има майстори им отваря и затваря. След като заминал в ***, около седмица след
смъртта на Д., В. му се обадил да пита знае ли, че останалата част от лозето е
3
продадена от баща му на едно непознато за семейството момиче, за което после узнал,
че е приятелка на племенника му Д. В. му казал, че като си тръгнал взел някакви
документи и като започнал да ги разглежда в *** видял, че било продадено, като е
направена някаква измама. Първо е продадена някаква част от имота и след това
цялото. Момичето не го познава. Възможно е да го виждал, но да не е обърнал
внимание. Д. не му е споделял да е прехвърлял имота на някого и нищо не може да
каже по въпроса относно прехвърлянето. 2021-2022 година Д.със съгласието на В. му
дал ключ от апартамента, ако евентуално стане с него нещо да може да влезе. Дядо Д.
обичал много внука си и бил много привързан към него. Когато научил за
прехвърлянето се зачудил как може да не го препише на внука си, а на друг човек.
Внукът на дядо Д. идвал да го види от време на време, но повече ходела внучката
/свидетелката Т./.
От показанията на водения от ответната страна свидетел К. Т. Т. се установява,
че е дъщеря на Ц.. В. Д. е нейн вуйчо. Р. С. й е снаха - жена на брат й. Д. Д. е нейн
дядо. Дядо й е имал имот в м-ст *** в посока към с. *** вляво около 1,2 дка. Ходила е в
имота. Има фургон, където баба и дядо й живеели. Има и още една постройка, която
била на брата на дядо й, те двамата го стопанисвали. Тази постройка я закупили от
брата на дядо й и е живяла там с майка си и баща си. Впоследствие там живеел брат й
Д.Т.Т. В град *** дядо й имал апартамент в ж.к. „***“ блок *** С дядо си и баба си
била в много добри отношения. Дядо й е споделял, че неговата част от парцела иска да
я раздели между нейния брат Д. и вуйчо й В. на половина. Знае, че дядо й Д.искал да го
прехвърли на брат й, но тъй като брат й имал проблеми с банка, имал запор, решили да
го прехвърлят на Р.. Вуйчо й оказвал голям натиск върху дядо й, с постоянни викове,
крясъци, заплахи, тъй като искал цялото място да се прехвърли на него. Вуйчо й
живеел в *** и идвал един, максимум два пъти в годината. Само за това говорел. Тези
заплахи са се случвали и когато е идвал тук. Комшиите й се обаждали да й кажат, че до
3-4 часа сутринта постоянно е имало викове след употребата на алкохол, чували
заплахи от вуйчо й как някой иска да го измами и някакви несвързани неща. Такава
информация има и от дядо си. Дядо й първо прехвърлил на вуйчо й част от мястото
чрез дарение юни или юли *** година, но не е присъствала. Не си спомня как е
прехвърлил имота на приятелката на брат й - с продажба или с дарение. Волята му
била да го дари. Дядо й казвал, че иска да го дари на брат й, съответно на Р., защото те
са мъж и жена. Дядо й никога не е искал пари за това място. Искал да дари половинната
на брат й и съответно другата половина на В.. Вуйчо й знаел за сделката много преди
да го прехвърлят на Р.. Първоначално В. нямал нищо напротив. Месец - два след
неговото прехвърляне, през *** година решил да има някакви претенции. Свидетелят
лично е присъствала, когато вуйчо й е казвал на майка й „откъде на къде, ще се
прехвърля това място на Р.“. Много добре знаел, че е прехвърлено на Р. от края на *** -
та година малко преди Коледа. Лично е присъствала в края на *** година на няколко
такива разговори със заплахи към майка й и решила да прекрати абсолютно всякакви
взаимоотношения с В.. Блокирала го във Фейсбук и от това той страшно много се
вбесил. Впоследствие е виждала и чатове във вайбър в такъв смисъл. Познава Х.П..
Живее на долния етаж под дядо й в *** блок. Дядо й и свидетелят П. се познавали
откакто живеят в този блок, не може да каже със сигурност от коя година.
Отношенията им били съседски. Последната година много не поддържали връзка. За
жилището, в което живеел дядо й много хора имали ключове. И Х. П. имал ключове,
включително и тя е имала ключове за жилището. Не е била там когато са давали на Х.
П. ключове. Брат й не е имал друг имот и все още няма абсолютно никакъв имот. Не
знае за разговор между В. и майка й този имот да се раздели между тях двамата. Не
4
може да каже дали дядо й е присъствал лично при нотариус, когато се е прехвърлял
имота. Не знае Р. да е плащала някакви пари на дядо й, на такава сделка не е
присъствала. В. го видяла в дена на погребението на дядо й и не знае колко време е бил
тук. Жилището, в което живеел дядо й през последните години, не знае на кого е
собственост по документи. Може и да е прехвърлено на В.. Когато В. идвал в
***отсядал в апартамента.
От показанията на водения от ответната страна свидетел Х. А. С. се установява,
че познава страните по делото. Живее на семейни начала с К. Т.Т.- сестрата на Д. от 25
години. Познава Д. Д.. Знае, че е имал недвижим имот в околностите на гр. *** по пътя
за с.***. Имотът представлявал място с къща и една по–малка временна постройка.
Къщата не е масивна, малка е с много доби условия създадени вътре. По-скоро като
хижа, но с много добри условия. Този имот е техен семеен. Чувал е, че една част от
него - половината била предназначена за внучката на дядо Д. През*** година младия
Д. решил да отиде да живее там. Говорил със сестра си да няма впоследствие караница.
Споделил и със свидетеля, като се разбрали, че нямат нищо против те да отидат там.
Имали намерение да си строят там. Дядо Д. казал, че няма никакви претенции, дали
внучката му или внука му. Той казвал „аз искам да ви го дам това място вие да си
построите“. Свидетелят го чувал лично, как казва, че иска да го даде на някой от
внуците и щом са решили Д. и Р. да си живея там, иска да им го подари. Познава лично
синът на дядо Д. - В., който 20 години нямал никакви претенции и в момента, в който
починала баба Д. започнал да ламти за някакви имоти. Не е чувал Дядо Д.да се е
разпоредил по някакъв начин с част от този имот в полза на В., да го е продал или
дарил. Знае, че някаква част щяла да бъде по наследство на В., а друга част на
Кристиана или на младия Д.. Знае, че дядо Д. го е прехвърлил на Р., тъй акто Д. е имал
някакви проблеми с банките и банкови кредити. Тогава Р. му била приятелка. Всички
тези претенции започнали към *** година, нямало и година след като починала баба й.
На пререкания и претенции между В. и Ц. лично не е ставал свидетел. К. му е
споделяла, че В. е разплакал майка й, държал я до 02:00 часа да говорят за тези имоти и
защо имотът е бил прехвърлен на Р.. Тези разговори били от *** година до миналата
година. Периодично през 2019-2020 година са се водили някакви разговори и е имало
пререкания. Познава Х. П. като съсед на дядо Д.и баба Д. Отношенията му с дядо Д.
били съседски. Не му е известно Х. П. да е имал ключ за апартамента, в който живеел
дядо Д.. Когато В. идвал в *** на почивка за няколко дни отсядал на хотел. Последните
години правил ремонт на апартамента и по-често се задържал там. Обикновено е бил на
почивка. Не знае чия собственост е апартамента, в който живеел дядо Д. Не знае с
каква сделката е прехвърлен имота на Р.. Не знае дали дядо Д. е присъствал лично при
нотариус, когато е бил прехвърлян имота.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът възприема следното
от правна страна:
Предявени са субуктивно и обективно кумулативно съединени искове – за
прогласяване нищожност на сключен договор за дарение поради симулативност и
прилагане правилата на прикрития договор за продажба с правно основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. последно ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и за изкупуване на част от
съсобствен имот – с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
По предявения иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. последно ЗЗД:
Нищожността е най-тежкият порок на една сделка. Тя е абсолютна, изначална и
несанируема. Привидният договор винаги е нищожен и не обвързва страните. Ако
симулацията е абсолютна (няма прикрито съглашение), страните не са обвързани от
5
нищо. При положение, че е относителна, страните не са обвързани от договора, но са
обвързани от прикритото съглашение, когато то е действително (в настоящия случай
твърдяния договор за продажба), а ако и то е недействително, страните не са обвързани
нито от договора, нито от прикритото съглашение (процесното се твърди да е по чл.
183 и сл. ЗЗД) – в т.см. Решение по реда на чл. 290 ГПК с № 638 /17.08.2009г. по гр. д.
№ 405/08 г. на ВКС.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията, както на водения от
ищеца свидетел, така и на свидетелите водени от ответника, които отразяват техни
трайни и лични впечатления, се установява по безспорен начин, че действителната
воля на Д. К. Д. е била да раздели по равно притежавания от него имот като дари
половината на ищеца /негов син/ и половината първоначано на другото си дете
/ответницата Ц. Т./, а впоследствие на нейния син и негов внук Д. Т. Т., респ. на
жената, с която той е живеел на съпружески начала – ответницата Р. С., и именно това
е била и волята му относно сделката обективирана в нот. акт № ***, том ***, рег. №
***, д. № ***/***г., вписан в Службата по *** с Акт № ***, том ***, вх. Рег. № *** д.
№ *** г. относно *** идеална част от процесния имот. Нито един от свидителите не
сочи, че някога Д. Д. е имал намерение да получи пари от своята дъщеря, респ. внук за
имота си. Няма твърдения той да е имал нужда от средства в последните години преди
смъртта си на една преклонна възраст, респ. да ги е похарчил за конкретни свои нужди
или примерно за ремонт на апартамента, в който е живеел /ищецът твърди, че ремонт е
имало, но е бил финансиран от него/. При това положение и житейски е нелогично
дядо, който според показанията на всички свидетели е бил в прекрасни отношения с
внука си /"Д. много обичаше внука си" - свидетеля на ищеца/, да реши да му продава
имот, вместо да му го дари.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал.2,
изр. 1, пр. последно ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Предвид произнасянето по този иск следва извод за неоснователност и на
другите предявени искове, тъй като не е налице прикрита сделка.
За пълнота следва да се отбележи, че за да бъде уважен конститувния иск по
чл.33, ал.2 ЗС е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
да е налице съсобственост върху недвижим имот между страните по делото, някой от
съсобствениците да е прехвърлил чрез продажба притежаваната от него идеална част в
имуществената общност на трето лице без да е предложил на другите съсобственици да
я изкупят на същите цени и условия, при които това трето лице ще закупи тази идеална
част. Искът следва да е предявен в двумесечния преклузивен срок от извършване на
продажбата, като при отправено предложение по реда на чл.33 ал.1 ЗС този срок тече
от деня на продажбата, а при липсата на такова започва да тече от датата на узнаването
на другия съсобственик за извършената продажба.
Доказването за спазен срок е преюдициално за разглеждане на другите
предпоставки, тъй като предявяването на иска извън законоустановения преклузивен
срок е самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на иска. Отговора на
въпроса за наличието на спазен срок се обосновава при спазване на процесуалните
правила за събиране и преценка на доказателствата и е относим към основателността
на иска, а не към неговата допустимост. В т.см. Решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 862/2012 г., Решение № 112 от 01.10.2008г. по гр.д. № 4643/2007г. на ВКС
V г.о.; Решение № 423 от 27.05.2009г. по гр.д. № 1180/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение
6
№ 383 от 26.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; Определения по чл. 274,
ал.3, т.1 ГПК с № 329 от 06.10.2008г. по ч.гр.д. № 1543/2008г. на ВКС и с №
309/04.07.2011г. по ч. гр. д.№ 291 / 2011г. на ВКС и др.
Съобразно с практиката на ВКС – пр. Решение №72/02.06.2021 по дело
№3478/2020 на ВКС, когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците -
съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече
преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е твърденият от ищцовата
страна по делото. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение, че
съсобственицитка ищец знае за промяната на титулярите в собствеността от един по-
ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите възражението
съсобственици – ответната страна. Узнаването от ищеца за продажбата повече от два
месеца преди предявяването на иска за изкупуване е юридически факт, изгодна правна
последица от чието доказване черпят ответниците. Тази правна последица се състои в
приемане за доказано на противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за
пропуснат срок, в резултат на което правото на изкупуване да бъде отречено.
Доказването от ответника следва да е главно и пълно. Ищецът може да проведе
насрещно доказване, но не е длъжен да доказва, че е узнал за сделката в твърдяния от
него по-късен момент, тъй като съдебната практика приема, че при липса на каквито и
да било доказателства по делото, че ищците са били известени за продажбата, или при
липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са
узнали преди да е изтекъл двумесечният срок по т. е., че искът е предявен в
законоустановения преклузивен срок.
В случая по делото, от ответниците беше проведено пълно и главно доказване за
факта, че ищецът е узнал по-рано за извършената разпоредителна сделка от твърдяното
от него. Катогеричните, ясни, последователни и недусмислени показания на водените
от ответника свидетели сочат, че ищецът още в края на 2019-та година е имал знанието
за извършеното прехвърляне на идеална част от процесния имот в полза на
ответницата Р. С.. От началото на 2020г. до 21.04.2022г., когато е предявен настоящия
иск е изтекъл гореобсъдения преклузивен срок за предявяване на иска за изкупуване.
Двете страни в производството са направили искане за присъждане на сторените
от всяка от тях разноски. С оглед изхода на спора право на разноски имат ответниците,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК. От ответниците са представени списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за заплащането на разноски в размер на по 1500 лева за всеки, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Д., гражданин на ***, роден на *** г.,
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. *** искове с правно основание чл. 26, ал.
2, изр. 1, пр. последно ЗЗД, чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС срещу Ц. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. *** и Р. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да бъде
прогласена нищожността на сключен между Д. К. Д., с ЕГН *** и ответницата Р. С.,
договор за дарение на недвижим имот от ***г., обективиран в нот. акт № ***, том ***,
рег. № ***, д. № *** г., вписан в Службата по вписванията с Акт № ***, том *** вх.
Рег. № ***, д. № ***/***г. на *** от поземлен имот с идентификатор *** по ***,
7
одобрен със Заповед № ***/***г. на изпълнителен директор на ***, последно
изменение със заповед № ***/***г. на началник на ***, находящ се в гр. ***, с.о. „***“,
с площ 1505 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предходен идентификатор: ***, номер
по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, *** и ***, като привиден договор,
прикриващ действителна сделка - договор за продажба, която да бъде обявена за
меродавна, както и да бъде допуснато изкупуване на ***/ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрен със Заповед № ***/1***г. на изпълнителен
директор на ***, последно изменение със заповед № ***/***г. на началник на СГКК-
***, за сумата от ***лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК В. Д. Д., гражданин на ***, роден на
***г. да заплати на всеки от Ц. Д. Т., ЕГН ********** и Р. Д. С., ЕГН
********** сумата от по *** лева – разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - град
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8