Решение по дело №732/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 224
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700732
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    224                                 07.06.2021 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, шести състав на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                                                    Председател: Михаил Русев

 

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №732 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл .от АПК, вр.с чл.215 ал.1 и чл.219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. 

Образувано е по жалба на Д.В.М. *** срещу Виза за проектиране на „Бърза закуска“ – промяна на предназначението и реконструкция на сграда с идентификатор 35167.502.5864.6 по кадастралната карта на гр. Казанлък в УПИ ХХI-5864, кв.167, по реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ, съгласно комбинирана скица №1214/22.10.2020 год., издадена от Главния архитект на Община Казанлък. В жалбата се твърди, че за да бъде допуснато допълващо застрояване по реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ е задължително наличието на законно основно застрояване, към което да бъде допуснато съответното допълващо застрояване. Твърди на следващо място, че обектът за който е издадена визата не представлява законно изградена и пусната в експлоатация сграда, поради което и не може да бъде квалифицирана като сграда на основно застрояване. Счита, че липсват надлежно издадени строителни книжа за тази сграда, поради което и същата представлява незаконен строеж. На следващо място излага съображения, че процесният обект, независимо от това дали е законно построен или не, промяната на предназначението и реконструкцията на съществуваща сграда не представляват допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 от ЗУТ, поради което и тази промяна не може да допуснато по реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Този ред е предвиден само за сгради, които имат спомагателен и обслужващ характер. Според жалбоподателката, с издаването на тази виза, се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за процесният УПИ. По така изложените съображения се иска отмяна на Визата за проектиране, издадена на 22.10.2020 год. от Главния архитект на Община Казанлък. Претендират се и направените разноски по делото.

По делото са постъпили и подробни писмени бележки от адв. Б.К., в качеството й на пълномощник на жалбоподателката Д.В.М.. Доколкото обаче същите не са подписани по надлежен ред, липсва собственоръчно положен подпис на адв. К., а няма данни същите да са подписани с електронен подпис, не може да се установи по безспорен начин авторството на документа. Липсата на подпис, предполага и липсата на надлежен писмен документ, поради което и същият не следва да се има в предвид при постановяване на съдебното решение, тъй като не е удостоверено, че това волеизявление е на страна по делото.

Ответникът - Главен архитект на Община Казанлък чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К.Б. оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира, че производството е проведено съгласно изискванията на закона и е издадена за самостоятелен обект, предмет на допълващо застрояване. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересованите страни Е.М.А., С.Т.Л., П.М.Л. и „Хрис Д“ЕООД не се явяват и не изразяват становище по делото.

Заинтересованата страна „Телеопси“ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. С.Т., изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност, като претендира и направените по делото  разноски. В представеният отговор на жалбата излага доводи, че с оспорената виза не е за проектиране на ново, допълващо застрояване в поземления имот, поради което и не е налице хипотезата на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Визата е част от процеса на инвестиционен проект и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В представените по делото писмени бележки, поддържа аргументите си за недопустимост на жалбата, както и че от аргументите на жалбоподателката, изложени в съдебно заседание касаят законосъобразността на притежаваната от дружеството сграда, както и законността на издадените през периода 1992 – 2007 год. разрешения за строеж и разрешения за ползването й, на съдържанието на кадастралната карта, както и съдържанието на нотариалният акт, от който заинтересованото лице черпи правото си на собственост. Счита че тези въпроси не са от компетентността на административният съд в настоящето производство. По делото не е спорно, че оспорената виза е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Същата касае самостоятелен обект – сграда, представляваща законен строеж Визата отговаря и на изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ. Издадена е по заявление на собственика на имота и отговаря на изискванията на чл.140, ал.1, предложение първо от ЗУТ. Допускането преустройство на вида на извършваната дейност в самата сграда, не би довело до нарушаване на устройствените показатели на имота. С нея не се променят, нито се превишават показателите за застрояване на процесния имот. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му се присъдят направените по делото разноски.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка.

По делото бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно която изградената сграда е изградена въз основа на разрешение за строеж №80/05.05.1992 год. и разрешение за ползване №499/14.09.2004 год. на строеж „Павилион по чл.120 от ППЗТСУ – кафе аперитив“, одобрен инвестиционен проект на 18.11.2004 год., разрешение за строеж №377/17.12.2004 год. и удостоверение за въвеждане в експлоатация №19/16.03.2005 год. на строеж „Преустройство на кафе-аперитив във фризьорски салон и бърза закуска и преустройство на полуподземен етаж в бирария“. Сградата е изградена в периода 1992-1994 год. Действащият ПУП за имота, на мястото на сгради с идентификатори 35167.502.5864.5 и 35167.502.5864.6 няма нито предвидено, нито потвърдено застрояване по ПУП, одобрен със Заповед №113/26.09.1994 год. С процесната виза не се променят устройствените показатели, които отговарят на законовите изисквания. Оспорената виза за проектиране отговаря на законовите изисквания на чл.140, ал.2 от ЗУТ.

Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Със заявление вх.№168-636-3#6/19.10.2020 год. до Главния архитект на община Казанлък, П.Д.Б., в качеството си управител на „Телеопси“ЕООД  е поискал да му бъде издадена виза за проектиране за строеж – „Бърза закуска“ – промяна на предназначението и реконструкция на сграда с идентификатор 35167.502.5864.6 /лист 33/. Заявителят се легитимирал като собственик на сградата, находящ се в гр. Казанлък с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, том V, рег.№11012,  дело 164 от 2019 год. /лист 34/. Издадена е комбинирана скица №1214 от 22.10.2020 год. с виза за проектиране на Главния архитект на Община Казанлък за проектиране на „Бърза закуска“ – промяна на предназначението и реконструкция на сграда с идентификатор 35167.502.5864.6 .

Така издадената виза за проектиране е съобщена на всички заинтересовани страни чрез съобщение с №168-636-3#8/13.11.2020 год. /лист 44/. На Д.В.М. визата е съобщена на 18.11.2020 год., удостоверено чрез съответната известието за доставяне /лист 46/. Жалбата е подадена на 12.12.2020 год. в деловодството на Община Казанлък и на Административен съд Стара Загора, в рамките на предвиденият от закона 14 дневен срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ е акт, свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице  - по аргумент от чл.140, ал.3 вр. с чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от закона срок. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Виза за проектиране на преустройство на съществуващата сграда, издадена на 22.10.2020 год. от Главния архитект на Община Казанлък  е издадена от   материално и териториално компетентен административен орган по аргумент от чл.140, ал.1 от ЗУТ.

Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застройване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Издадената в случая виза от 22.10.2020 год. от Главния архитект на Община Казанлък  е в надлежна форма, като издадена върху комбинирана скица №1214 от 22.10.2020 год., извадка от подробния устройствен план на гр. Казанлък, одобрен със Заповед №113/26.09.1994 год. на Кмета на Община Казанлък. В този смисъл съдът не приеме,  изложеното в допълнението към жалбата, че оспорената виза не отговаря на законовите изисквания за форма на акта. Посочено е и правното основание за издаването й – чл.41, ал.2 от ЗУТ.

В случая се касае за преустройство на съществуващ обект за нежилищни нужди /кафе аперитив и фризьорски салон/, който е изграден като допълващо застрояване към жилищни сгради 1 и 2, находящи се в гр. Казанлък, в УПИ ХХI-5864, кв.167. Не бе доказано по делото, че издадената виза за преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди да е свързано с промяна на устройствените показатели. Не е предвидено промяна на параметрите на съществуващата сграда – нито е предвидено надстрояване или пристрояване.

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че при издаване на оспорвания акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които нарушения да правят атакуваната виза незаконосъобразен административен акт.

На първо място, съдът намира, че приложените по делото строителни книжа на лист 40-41, са за сграда идентична със сградата собственост на „Телеопси“ЕООД, за която се иска и издаването на визата за проектиране. Видно от Разрешение за ползване №499814.09.1994 год. същото касае ползването на строеж – павилион по чл.120 от ППЗТСУ – кафе-аперитив, докато удостоверението за въвеждане в експлоатация №19/16.03.2005 год. е за строеж „преустройство на кафе – аперитив във фризьорски салон и бърза закуска и преустройство на полуподземен етаж в бирария, от двуетажна жилищна сграда, върху 71.70 м2 застроена площ и 141.75 м2 разгъната застроена площ, находящи се в УПИ ХХI-5864, кв.167 по плана на гр. Казанлък и с административен адрес ул***. Тези документи, както и представените от „Телеопси“ЕООД такива, находящи се на лист 84-87 от делото, преценени в съвкупност говорят за идентичност на сградата – предмет на тези книжа, прехвърлените от ЕТ“Н.Т.“ имоти на „Телелопси“ЕООД и сградата за която е издадена процесната виза за проектиране. От друга страна, как е бил поставен този търговски обект, дали законно или не, как е бил преустрояван по-късно, респективно как е било променяно предназначението му и не на последно място, дали е било законно обединяването на придобитите два обекта от „Телеопси“ЕООД в един, одобрено със Заповед №18-2953/18.03.2020 год. на Началника на СГКК Стара Загора, са все въпроси, които не подлежат на съдебен контрол в настоящето съдебно производство. Същите са влезли в сила индивидуални административни актове, по отношение на които съдът не може да осъществи косвен съдебен контрол и които следва да бъдат зачетени в настоящето производство.

Съгласно §5, т.41 от ДР на ЗУТ - „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Легалната дефиниция на понятието промяна на предназначението е дадена за да не съществува съмнение кое представлява промяна на предназначението. Промяната на предназначението не предполага промяна на параметрите на съществуващият строеж. Такава промяна не предполага и разрешената реконструкция на сградата. Съгласно §5, т.44 от ДР на ЗУТ – „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. Ето защо оплакванията за несъответствие на параметрите на застрояване на процесния имот с законово установените такива са неоснователни. Дори и това обаче да е налице, то същото няма да се реализира с оспорената виза, а е съществуващо към момента на подаване на заявлението.

Не се установява и визата да е издадена в противоречие с материалния закон. Визата за проектиране, съобразно нормата на чл.140, ал.1 от ЗУТ, се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. Безспорно е от събраните по делото доказателства, че и оспорваната в това съдебно производство виза за проектиране е издадена по искане на заявител, който е собственик на имота, за който се иска да бъде издадена такава. Доколкото по силата на закона всеки собственик на имот може да поиска да му бъде издадена виза за проектиране, като за издаването й законът не предвижда като задължителна предпоставка съгласие на останалите съсобственици, то издавайки оспорвания акт ответника изцяло е изпълнил вменените му от закона задължения. Настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че визата за проектиране е задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж, като едва в производството по издаването му евентуално био необходимо съгласието на останалите съсобственици на сградата, каквито в настоящия казус не са налице. Поради което съдът приема, че оспорваната виза за проектиране е издадена в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.

Правилно е посочено и правното основание за издаването на визата за проектиране – чл.41, ал.2 от ЗУТ. Безспорно е, че в Закона да устройство на територията не е налице специална разпоредба, даваща по принцип правомощия на Главния архитект за издаването на виза проектиране за съществуващи сгради, чрез което да се промени предназначението на съответния обект. Ето защо, при издаването на визата следва да се изхожда от предназначението на самата сграда, която в конкретния случай представлява допълващо застрояване, видно от заключението на вещото лице. А разпоредбите на ЗУТ които касаят такова допълващо застрояване са именно посочените в  оспорената виза – чл.41, ал.2 от ЗУТ.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на чл.140, ал.2 и ал.3 о ЗУТ и чл.41 от ЗУТ за издаване на оспорваната виза за проектиране, като параметрите на допуснатото проектиране в пълна степен отговаря на законовите изисквания. Наведените от жалбоподателката доводи не касаят издадената виза за проектиране и не такива, сочещи наличието на порок в оспорвания акт, който порок да прави същия незаконосъобразен и да налага отмяната му.

С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Искана за присъждане на разноски е направено и от страна на заинтересованата страна „Телеопси“ЕООД. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато отхвърли оспорването или прекрати делото, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В конкретния случай, изходът е благоприятен за това дружество, поради което и искането е основателно. Направените разноски са в размер на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лв. и 90.00 лв. платено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И     :

        ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на Д.В.М. *** срещу Виза за проектиране на „Бърза закуска“ – промяна на предназначението и реконструкция на сграда с идентификатор 35167.502.5864.6 по кадастралната карта на гр. Казанлък в УПИ ХХI-5864, кв.167, по реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ, издадена на 22.10.2020 год. от Главния архитект на Община Казанлък.

            ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Община Казанлък, ЕИК *********, представлявана от Кмета Галина Стоянова сумата от 100.00 /сто/ лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „Телеопси“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя П.Д.Б. и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.“Рила“№6, ет.4, офис 7 сумата от 1 290.00 /хиляда двеста и деветдесет/ лв., представляваща направените по делото разноски.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: