О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………
гр.
С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 5019 по описа за 20**
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 във
вр. чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
С решение № 1010/30.06.2014 г., постановено по т.д. №
5019/20** г. по описа на СГС, ТО, 5
състав, обявено в ТР при АВ на 04.07.2014 г.,
е обявена свръхзадължеността на „В.р.2.” ООД, определена е начална дата
на това състояние – 24.03.2012 г. и е открито производство по несъстоятелност
на дружеството.
С решение № 1709/05.11.2014 г., постановено по т.д. №
5019/20** г. по описа на СГС, ТО, 5
състав, обявено в ТР при АВ на 10.11.2014 г.,
„В.р.2.” ООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието и са прекратени правомощията на органите на дружеството.
В изпълнение на задълженията си по чл. 688, ал. 3 от ТЗ синдикът на дружеството е представил
списък на неприетите вземания, предявени след срока по чл. 685, ал. 1 и чл.
688, ал .1 и ал. 3 от ТЗ; списък за
допълване по реда на чл. 695 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ на предявените и служебно
приети вземания и списък за допълване по реда на чл. 695 от ТЗ на списъка с
приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. В изпълнение на
изискването на чл. 689 от ТЗ тези списъци са оставени на разположение на
кредиторите и длъжника в канцеларията на съда, като впоследствие са обявени в
ТР на 18.02.2019 г.
Изготвеният от синдика допълнителен списък на неприетите
вземания, предявени след срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал .1 и ал. 3 от ТЗ
е във връзка със заявление вх. № 175217/29.12.2017 г. Срещу този списък не са
постъпили възражения в срока по чл. 690 от ТЗ, поради което на основание чл.
692, ал. 1 от ТЗ Съдът следва да го одобри.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу списъка за
допълване по реда на чл. 695 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ на предявените и служебно
приети вземания, е постъпило възражение с вх. № 27107/27.02.2019 г. от
кредитора Н.А.П.. С това възражение се възразява срещу размера на включеното
служебно в списъка публично вземане по изпълнителен лист от 12.11.2018 г.,
издаден по т.д. № 5150/2015 г. на СГС, ТО, 4 състав, като поддържа, че
вземането следва да бъде в размер от 53543 лева, а не включеният в списъка размер
от 53538 лева, тъй като в списъка е
включена само сумата, представляваща присъдени
с изпълнителния лист разноски за държавна такса по делото за две
инстанции, но не и присъдената дължима служебно такса за издаването на
изпълнителния лист в размер на 5 лева. Освен
това поддържа, че върху тази сума е
дължима и законна лихва по Закона за лихвите върху данъците, таксите и други
подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, считано от 03.08.2018 г. /когато влизат в
сила съдебните решения, с които са присъдени разноските/ до окончателното
плащане. Предвид изложеното иска от съда да измени списъка, като посочи, че
размерът на вземането по изпълнителния лист от 12.11.2018 г. е 53543 лева, като
включи и публични вземания за законна лихва по ЗЛДТДПДВ върху главницата за
периода от 03.08.2018 г. до окончателното плащане.
Синдикът подава становище по това възражение по реда на
чл. 690, ал. 2 от ГПК, в което не оспорва възражението в частта, с която се
иска допълване на списъка със сумата от 5 лева, представляваща присъдени с
изпълнителния лист такса за служебното издаване на листа. Посочва, че
невключването на тази сума в списъка се дължи на техническа грешка. Оспорва
възражението в частта по искането за включване на законна лихва върху
главницата. Поддържа, че не е налице хипотезата, предвидена в ЗЛДТДПДВ, тъй
като срокът за доброволно плащане в случая /предвид спецификата на производството по несъстоятелност/ не е
започнал да тече към момента на изготвяне на списъка, а едва с включването на
задълженията за такси в списъка е задействана процедурата по доброволно
плащане. Отделно от това посочва, че кредиторът не е предявил допълнително
вземането си за претендирани лихви, поради което и срок за доброволно плащане
не е започнал да тече.
В съдебното заседание от 11.04.2019 г. възразилият
кредитор и синдикът поддържат първоначално заявените от тях становища.
Длъжникът не изразява становище по възражението.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу списъка с приети
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, е постъпило възражение с
вх. № 25057/22.02.2019 г. от кредитора Р.А.Л.. Л. възразява срещу включването в
списъка на вземането на кредитора „У.“ ЕООД за присъдени разноски по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК в общ размер от 150 000 лева. Поддържа, че кредиторът не
е представил доказателства за какви точно процесуални действия, извършени от
упълномощения адвокат, се дължат тези разноски. Освен това не се представени
никакви доказателства към молбата за предявяване на вземанията за извършването
на такива действия. Предвид изложеното иска от съда да измени списъка, като
изключи от него приетото вземане на кредитора „У.“ ООД в размер на 150 000
лева.
Синдикът подава
становище по това възражение по реда на чл. 690, ал. 2 от ГПК, в което се
излагат доводи за неоснователност на възражението. Посочва, че от представените
към молбата на кредитора „У.“ ЕООД от 14.01.2019 г. са представени
доказателства за реалното уговаряне и извършване на предявените разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание от 11.04.2019 г. възразилият
кредитор и синдикът поддържат първоначално заявените от тях становища.
Длъжникът не изразява становище по възражението. Оспореният кредитор „У.“ ЕООД
иска възражението да бъде оставено без уважение. Счита за безспорно установено,
че предявените вземания са възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност и са реално извършени.
По възражение с вх. № 27107/27.02.2019 г. на кредитора Н.А.П..
Съдът, след като взе предвид изготвения от синдик С. списък
за допълване по реда на чл. 695 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ на предявените и
служебно приети вземания, направеното от
кредитора Н.А.П. възражение, взетото от
синдика становище и изложените в открито съдебно заседание на 11.04.2019 г. от
страните доводи, приема следното:
С молба
вх. № 10448/28.01.2019 г. Н.А.П. прилага
изпълнителен лист от 12.11.2018 г., издаден по т. д. 5150/2015 г. на СГС, въз основа
на влязло в сила на 02.08.2018 г. съдебно решение, с което длъжникът е осъден,на основание чл.
694, ал. 7 от ТЗ, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
53538 лева, представляваща държавна такса, както и сумата от 5 лева за служебно
издаване на изпълнителния лист, като поддържа, че това вземане следва да се
включи служебно от синдика в списък на предявените вземания по чл. 687, ал. 2 от ТЗ.
В изготвения от синдика списък за допълване по реда на чл. 695 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ на предявените и
служебно приети вземания, е включено необезпечено вземане на НАП в размер на
53538 лева по изпълнителния лист.
Видно от
изпълнителния лист от 12.11.2018 г., с него е присъдена в полза на бюджета на
съдебната власт общо сумата от 53543 лева, съответно изготвеният от синдика
списък следва да се допълни със сумата от 5 лева, представляваща присъдена в
полза на бюджета сума за служебното издаване на изпълнителния лист.
Предявеното
от НАП вземане за държавна такса представлява публично вземане – арг. от чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, тъй като има характер на държавна такса,
установена по основание със закон
/Законът за държавните такси установява основането за дължимост, а конкретният размер
на дължимата такса се определя въз основа на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК/. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатените в законоустановените срокове публични
задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Този закон в случая е Законът за
лихвите върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, нормата на чл. 1, ал. 1 от който предвижда, че
неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но
невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и др.
държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Безспорно процесното вземане от 53543 лева е публично
вземане, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, за
което се дължи лихва по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ. Съгласно чл.
616, ал. 1 от ТЗ, масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори, като съгласно
ал. 2 от с. з., вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на
останалите кредиторите. Вземанията по чл.
616, ал. 2, т. 1 от ТЗ, каквото е и процесното вземане за законна лихва върху
главницата, представляваща държавна такса, е с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Това вземане за
законна лихва следва да се изчисли към момента на
изготвяне на сметката за разпределение, но за
яснота същото следва да бъде включено в списъка на приетите вземания без посочване
на размер, като вземане по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Относно началния момент на
начисляване на тази лихва, настоящият съдебен състав намира, че лихвата следва
да се начисли от възникване на задължението за присъждане на присъдената държавна
такса, за която има издаден изпълнителен лист. В случая присъдента държавна
такса от 53538 лева е за производство по
реда на чл. 694 от ТЗ. Съгласно
чл. 694, ал. 7 от ТЗ, държавната такса за иска не се внася предварително, а ако искът бъде
отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. Затова държавната такса следва да се считат дължима с влизането в сила на съдебния акт, с който е присъдена
в полза на бюджета държавната такса, тъй като именно влезлият в сила съдебен
акт е основание за издаване на изпълнителния лист за дължимата държавна такса.
Доколкото в случая спрямо осъденото да плати таксата лице е открито производство по несъстоятелност,
което прави невъзможно образуването на индивидуално принудително изпълнение
срещу лицето за събиране на тази сума, присъдената с влезлия в сила съдебен акт
такса става
ликвидна и
изискуема, без да е необходимо отправянето на друга изрична покана до
длъжника за заплащането на таксата. В този
смисъл държавната такса от 53538 лева е изискуема и дължима от датата на
влизане в сила на решението, с което е присъдена, а именно 02.08.2018 г., а таксата за издаване на
изпълнителен лист от 5 лева е дължима и изискуема от издаването на
изпълнителния лист – 12.11.2018 г.
Предвид
изложеното съдът намира, че изготвеният от синдика списък по чл. 687, ал. 2 от ТЗ следва да бъде допълнен, като в него бъдат включени вземания за законна
лихва, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, които следва да се изчислят към
момента на изготвяне на сметката за разпределение, съответно върху главницата от 53538 лева, считано от 02.08.2018
г. и върху главницата от 5 лева, считано
от 12.11.2018 г.
По възражение с вх.
№ 25057/22.02.2019 г. на кредитора Р.А.Л..
Съдът, след като взе предвид изготвения от синдик С.
списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, направеното от кредитора
Р.Л. възражение, взетото от синдика становище и изложените в открито
съдебно заседание на 11.04.2019 г. от страните, включително и от оспорения
кредитор „У.“ ЕООД, доводи, приема
следното:
Вземането на
кредитора „У.“ ЕООД, срещу което възразява кредиторът Л. е включено в
изготвения от синдика списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 от ТЗ, въз основа на молба на „У.“ ЕООД с вх. № 4092/14.01.2019 г. С тази
молба се предявяват вземания в общ размер от 150 000 лева, представляващи
направени от кредитора разноски за адвокатско възнаграждение след откриване на
производството по несъстоятелност по договори за процесуално представителство
от 21.07.2014 г. и договор № 236594/10.09.20** г. и анекс към същия договор от
10.09.20** г.
За установяване на
тези свои вземания кредиторът представя договор за правна защита и съдействие
от 21.07.2014 г., с който е възложено на адв. Р. да осъществува процесуално
представителство и защита в производството по несъстоятелност по т.д. № 5019/20**
г. на СГС, ТО, 22 състав, развиващо се пред съда по несъстоятелността след
датата на постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност /решение № 1010/30.06.2014 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, по т.д.
№ 5019/20** г./, което производство се развива отделно от производството по
обжалване на същото съдебно решение, до окончателното приключване на производството,
което за упълномощителят приключва с изплащане на всички дължащи му се суми в
производството по несъстоятелност /приети вземания за главници, лихви,
разноски/. Уговорено е възнаграждение за оказаната по договора правна защита, съдействие и консултация в общ
размер на 100 000 лева без ДДС и 120 000 лева с ДДС, платимо в
30-дневен срок след изплащане на упълномощителя на вземанията по чл. 722, ал.
1, т. 8 от ТЗ, които бъдат приети и одобрени с определение по чл. 692 от ТЗ.
Посочено е, че това възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е изчислено върху размера на
вземанията на упълномощителя, определени с решение № 1010/30.06.2014 г.
Представен е и
договор за правна защита и съдействие № 236594/10.09.20** г., с който адв. Р. е
упълномощен за извърши процесуално представителство и защита на кредитора по
т.д. № 5019/20** г. на СГС, ТО, 5 сътав. Уговорено е възнаграждение в размер на
4.7% от размера на вземането без включен ДДС, една трета от което е платимо
авансово по посочена банкова сметка, ***. Представен е анекс към този договор
от същата дата, съгласно който страните се споразумяват, при успешен изход за
кредитора по т.д. № 5019/20** г, както и при събиране на дължимата от длъжника
сума, по какъвто и да е начин, включително и при постигнато споразумение между
кредитора и длъжника, на адвоката да се дължи допълнително бонус възнаграждение
в размер на 3.1 % от събраната сума. Този бонус се дължи в 3дневен срок от
заплащане на всяка сума /при плащане на
части/ или в тридневен срок от заплащане на дължимите суми /при цялостно
плащане/ от длъжника на кредитора.
Представена е
фактура № 397/29.11.2018 г. за процесуалното представителство по т.д. 5019/20**
г. след постановяване на решението за откриване на производсвото по
несъстоятелност и бонус възнаграждение по договор за правна защита №
236594/10.09.20** г. и анекс от 10.09.20** г. за сумата от 180000 лева с ДДС и
платежно нареждане за кредитен превод за тази сума, с наредител „У.“ ЕООД.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 688, ал. 3 ТЗ,
вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на
производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се
предявяват по реда на тази глава, за което синдикът съставя допълнителен
списък. В случая, съдът намира, че от ангажираните от кредитора „У.“ ЕООД
доказателства не се установява наличието на негови вземания срещу длъжника по
смисъла на чл. 688, ал. 3 от ТЗ в размер на 150 000 лева. Представените
договор за правна защита и съдействие № 236594/10.09.20** г. и подписан анекс
към този договор от същата дата очевидно касаят представителството в
производството по несъстоятелност, образувано по молба на този кредитор по чл.
625 от ТЗ и приключването на това производство пред всички инстанции. Извод за
това може да се направи, както от вписания предмет на договора, така и от
начина, по който е уговорено дължимото като разсрочено възнаграждение – част от
него авансово, а останалата част при обявяване на решението /очевидно
решението, постановено по молбата по чл. 625 от ТЗ/. Уговореният бонус в анекса също визира
хипотеза, при която има успешно развитие за кредитора на производството по
молбата по чл. 625 от ТЗ или постигане на споразумение между длъжника и
кредитора и заплащане на дължимата сума /под дължима сума се има предвид
вземането, от което кредиторът извежда активната си легитимация да предяви
молбата по чл. 625 от ТЗ/. Извод, че анексът не касае плащане в производството
по несъстоятелност във фазата на осребряване муществото на длъжника, може да
бъде направен и от уговорените срокове за дължимост на този бонус – в определен
срок от заплащане на дължимите суми от длъжника на кредитора /във фазата на
осребряване на имуществото е недопустимо пряко плащане от длъжника на определен
кредитор, а вземанията на кредиторите се погасяват по реда на чл. 720 е сл. от ТЗ/. Затова за установяване на претендираните
по дози договор и анекс вземания, кредиторът следва да представи влязъл в сила
съдебен акт, с който, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да са му признати
разноски за уговореното с тези договори адвокатско възнаграждение, но такъв акт
не е представен, нито към молбата за
предявяване на вземанията, нито в настоящето производство.
Не става ясно за какви точно
действия е уговорено възнаграждението по договора от 21.07.2014 г., нито какво
е неговото съотношение с гореописания договор и анекс от 10.09.20** г. Не са
представени и никакви доказателства за реалното извършване на разноски за уговорено
с договора от 21.07.2014 г. възнаграждение /представените фактура и платежно
нареждане касаят договор за правна
защита № 236594/10.09.20** г. и анекс от 10.09.20** г., както изрично е
посочено във фактурата/. Освен това, съгласно дадените разяснения в т. 1 на
Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., разноските могат да се присъдят,
когато е доказано извършването на тези разноски в производството. Ето защо в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, като в
случаите, когато е договорено, че възнаграждението
следва да бъде платено по банков път, то следва да бъдат представени
съответните банкови документи, установяващи това плащане. Съгласно чл. 305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка,
то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора. Затова
представеното от кредитора платежно нареждане от 29.11.2018 г. не установява
плащането на сумата на процесуалния представител, тъй като от неговото съдържание
не може да се установи дали банковата сметка на представителя е заверена с тази
сума.
За пълнота следва да се отбележи, че
съществува съмнение дали договорът от 21.07.2014 г. е съставен на посочената в
него дата, доколкото в договора т.дело
5019/20** г. е индивидуализирано като такова на доклад на председателя на 22
състав на ТО на СГС. Видно от справка в деловодната система на СГС, към
21.07.2014 г. делото е било на доклад на председателя на 5 състав на ТО на СГС,
като едва след самоотвеждане на този съдия от разглеждане на делото, с акт от
03.12.2014 г., делото е разпределено за разглеждане на председателя на 22
състав на ТО на СГС чрез системата за случайно разпределение на делата.
Предвид изложеното, Съдът намира направеното от кредитора
Р.Л. възражение за основателно и приетото от синдика вземане на кредитора „У.“
ЕООД следва да бъде изключено от списъка с приети вземания, предявени в срока
по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА, на основание чл.
692, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, допълнителен
списък на неприетите от синдика на „В.р.2.” ООД /н/ вземания, предявени след
срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал .1 и ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 18.02.2019 г.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, изготвения списък за допълване по
реда на чл. 695 вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ на предявените и служебно приети
вземания от синдика на „В.р.2.” ООД /н/, обявен в Търговския регистър на 18.02.2019 г., във връзка с възражение с
вх. № 27107/27.02.2019 г. на кредитора Н.А.П.,
като:
ВКЛЮЧВА в
допълнителния списък на приетите по чл. 687, ал. 2 ТЗ вземания, следните
вземания на кредитора Н.А.П.: вземане в размер на 5 лева,
представляващо държавна такса за служебното издаване
на изпълнителен лист № 214 от 12.11.2018 г., издаден по
т.д. № 5150/2015 г. на СГС, ТО, 4 състав; вземане за законна лихва, с поредност по чл.
722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, чийто размер следва да се изчисли към момента на
изготвяне на сметката за разпределение върху
главницата от 53538 лева, считано от 02.08.2018 г. и вземане за законна лихва, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, чийто размер
следва да се изчисли към момента на
изготвяне на сметката за разпределение върху
главницата от 5 лева, считано от 12.11.2018 г.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, изготвения от синдика на „В.р.2.”
ООД /н/ допълнителен списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 от ТЗ, обявен в Търговския регистър на 18.02.2019 г., във връзка с
възражение с вх. № 25057/22.02.2019 г. от кредитора Р.А.Л., като
ИЗКЛЮЧВА от списъка с
приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, вземането на
кредитора „У.“ ЕООД в размер на 150 000 лева, представляващо разноски с
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението
е окончателно.
Да се
впише определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ.
Определението
да се обяви в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание
чл. 692, ал. 5 от ТЗ.
Съдия: