№ 108
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. Е. Д. против Решение № 260108/21.02.2022 г.
по гр.д. № 14192/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав, с което са отхвърлени исковете му
с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 232, ал. 1 от ЗЗД против В. А. Ч. за
осъждането на последния да заплати, както следва: сумата от 5.28 лева, представляваща
незаплатена ел. енергия за м. декември 2018 г.; сумата от 162.85 лева, представляваща
неплатена ел. енергия за м. януари 2019 г., сумата от 310.56 лева, представляваща
незаплатена вода за периода 25.04.2018 г. – 28.01.2019 г.; сумата от 166.03 лева,
представляваща незаплатени такси към ЕС за периода 01.07.2018 г. – 31.01.2019 г. /7 месеца
по 25 лева/; сумата от 288.02 лева, представляваща дължимо обезщетение за унищожени
хоризонтални щори „Макси“ /платена от Д. по фактура № 4114/25.03.2019 г./; сумата от
369.54 лева, представляваща обща стойност на закупени от ищеца стоки и услуги /платена
по фактура № **********/19.03.2019 г./, явяваща се сбор от следните суми за мебелни
плоскости с всички операции за изработването им, а именно: мебелни плоскости 2 бр. по 49
лева всяка, мебелни плоскости 1 бр. – 65.50 лева, МДФ лак 1 бр. – 14.96 лева, мебелен кант
44 л.м. – 7.70 лева, мебелен кант 34 л.м. – 6.80 лева, разкрояване 4 бр. – 10 лева, разкрояване
81 бр. – 54 лева, разкрояване 81 бр. – 6.75 лева, разкрояване 16 бр. – 7.33 лева; сумата от
320 лева, представляващо дължимо обезщетение за унищожена интериорна врата за баня;
сумата от 129 лева, представляваща дължимо обезщетение за демонтиран и липсващ ел.
1
бойлер 10 л. марка „Елдом инвест“, модел 72325Р, както и сумата от 400 лева – разноски
пред ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че правната квалификация на
предявените искове е различна от тази дадена в обжалваното решение. Иска се отмяна на
решението на ВРС и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените
искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият В. А. Ч. в срока по член 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по
подадената жалба, с който се отправя искане Решение № 260108/21.02.2022 г. по гр.д. №
14192/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на О. Е. Д. против В. А. Ч. и Д. О.
В. с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за осъждане последните да
заплатят, както следва: сумата от 5.28 лева, представляваща незаплатена ел. енергия за м.
декември 2018 г.; сумата от 162.85 лева, представляваща неплатена ел. енергия за м. януари
2019 г., сумата от 310.56 лева, представляваща незаплатена вода за периода 25.04.2018 г. –
28.01.2019 г.; сумата от 166.03 лева, представляваща незаплатени такси към ЕС за периода
01.07.2018 г. – 31.01.2019 г. /7 месеца по 25 лева/; сумата от 288.02 лева, представляваща
дължимо обезщетение за унищожени хоризонтални щори „Макси“ /платена от Д. по фактура
№ 4114/25.03.2019 г./; сумата от 369.54 лева, представляваща обща стойност на закупени от
ищеца стоки и услуги /платена по фактура № **********/19.03.2019 г./, явяваща се сбор от
следните суми за мебелни плоскости с всички операции за изработването им, а именно:
мебелни плоскости 2 бр. по 49 лева всяка, мебелни плоскости 1 бр. – 65.50 лева, МДФ лак
1 бр. – 14.96 лева, мебелен кант 44 л.м. – 7.70 лева, мебелен кант 34 л.м. – 6.80 лева,
разкрояване 4 бр. – 10 лева, разкрояване 81 бр. – 54 лева, разкрояване 81 бр. – 6.75 лева,
разкрояване 16 бр. – 7.33 лева; сумата от 320 лева, представляващо дължимо обезщетение
за унищожена интериорна врата за баня; сумата от 129 лева, представляваща дължимо
обезщетение за демонтиран и липсващ ел. бойлер 10 л. марка „Елдом инвест“, модел 72325Р.
С Определение № 3139/23.08.2022 г. по в.гр.д. № 1587/2022 г. по описа на ВОС е
прекратено производството по делото по отношение на ответницата Д. О. В., на основание
чл. 233 от ГПК, като първоинстанционното решение е обезсилено в тази му част, на
основание чл. 233, изр. 3 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Ч., с който
изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.
С Решение № 260108/21.02.2022 г. по гр.д. № 14192/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ
състав са отхвърлни изцяло предявените исковете от О. Е. Д. против В. А. Ч. с правно
2
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД са допустими доколкото се
претендира наличие на вземане на ищеца по двустранно облигационно правоотношение
между страните.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 01.10.2016 г. между О. Е. Д., в качеството му на наемодател и В. А. Ч., в
качеството му на наемател, е сключен договор за наем на апартамент № 14, находящ се в
*** за сумата от 350 лева месечна наемна цена. В т. 2.10 е уговорено, че наемодателят се
задължава да предаде своя имот за ползване от наемателя в състоянието, което се намира
към момента на сключването на сделката и отразено в двустранно подписан Приемо-
предавателен протокол. В т.3.30 от договора е предвидено, че наемателят се задължава да
заплаща редовно всички текущи разходи свързани с ползването на имота, като: телефон,
централно отопление, електроенергия, вода и др., а също така и разходите за текущо
поддържане на общите части на сградата /ако има такива/ с изключение на тези за основен
ремонт. В т.3.60 наемателят се задължава след прекратяване на договора да върне наетия
имот на наемодателя с приемо-предавателен протокол и в състоянието, в което е бил нает. В
т.6.1 е уредено прекратяване от всяка от страните на договора с едностранно едномесечно
писмено предизвестие и наематилят освобождава имота, като за целта страните изготвят
двустранен констативен приемо-предавателен протокол, съгл. Т. 3.6, включващ и
ликвидиране /плащане/ към датата на освобождаването на всички текущи задължения на
наемателя по т.3.3.
От Приемо-предавателен протокол, съставен на 21.09.2016 г. към договор за наем от
01.10.2016 г. е видно, че О. Д. предава на В. Ч. за възмездно ползване ап. 14 с площ от 63
кв.м., ново строителство – използван, състоящ се от коридор с порт манто, баня тоалет –
3
напълно оборудвана, дневна с кухненски бокс – полуобзаведена с вградени кухненски
секции, плот с мивка, абсорбатор, спалня с вграден гардероб. Избено помещение № 17 и
надземно паркомясто № 3.
Представена е разписка № 2000000171446683/05.02.2019 г. с наредител О. Д. и
получател „Сатис мениджмънт“ ЕООД за сумата общо от 166.63 лева с основание за
плащането „ЕС Петър Скорчев 29 до януари 2019 ап. 14.
Представена е разписка № 2000000171196360/02.02.2019 г. с наредител О. Д. и
получател „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 96.17 лева за консумирана ел. енергия за
процесния апартамент за периода от 28.10.2018 г. до 27.11.2018 г.
Представена е разписка № 2000000171445517/05.02.2019 г. с наредител О. Д. и
получател „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 135.11 лева за консумирана ел. енергия
за процесния апартамент за периода от 28.11.2018 г. до 27.12.2018 г.
Представена е разписка № 2000000172926011/22.02.2019 г. с наредител О. Д. и
получател „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 162.85 лева за консумирана ел. енергия
за процесния апартамент за периода от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г.
От преводно нареждане от 06.02.2019 г. е видно, че Д. О. В. превежда по банков път
на О. Д. сумата от 226 лева с основание за плащането „ток ап. 14 – м. ноември и декември
2018 г.“.
Представена е разписка № 2000000171445769/05.02.2019 г. с наредител О. Д. и
получател „ВиК Варна“ ООД за сумата от 310.56 лева за консумирана вода в процесния
апартамент за периода от 25.04.2018 г. до 28.01.2019 г.
Представена е фактура № 3114/25.03.2019 г. и касов бон към нея за заплатени от О. Д.
на доставчика ЕТ „Алекс М“ 10.12 кв.м. хоризонтални щори „Макси“ за сумата от 288.02
лева.
Представена е фактура № **********/19.03.2019 г. и касов бон към нея за заплатени
от О. Д. на доставчика „Джи и ЕМ“ ЕООД мебелни плоскости, МДФ лак, мебелни кантове,
разкрояване и кантиране за сумата в общ размер на 369.54 лева.
От изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че установените
щети по вратата на банята не могат да бъдат отстранени чрез ремонт. Необходима е подмяна
на вратата. Средната пазарна цена на такава врата към м. февруари 2019 г. е от 330 лв. до
360 лв., като в зената не са включени дръжки, демонтаж на старата врата и монтаж на
новата.
Пред ВРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Х. А. Т. /без родство и дела със страните/, А.В.Д. /без родство и дела със страните/, Д.М.М.
/без родство и дела със страните/ и М.С.И. /без родство и дела със страните/, които съдът
възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Пред ВОС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
4
С. С. С. /без родство и дела със страните/ и Д. О. В. /бивша партньорка на ответника/, които
съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата
на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 232, АЛ. 2 ОТ
ЗЗД:
Не е спорно, че по силата на валидно възникнало наемно правоотношение ищецът
като наемодател е изпълнил задълженията си по договора за наем и е предоставил за
възмездно ползване на ответника апартамент № 14, находящ се в ***, както и че за периода
от м. октомври 2016 до м. февруари 2019 г. ответникът като наемател е ползвал наетите
обекти заедно със семействот си и е потребявал ел. енергия и вода в него за жилищните си
нужди.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД освен наемната цена, която не е предмет на предявения
иск, наемателят е длъжен да заплаща и разходите, свързани с ползването на наетата вещ.
Посоченото законово изискване е възпроизведено в т.3.30 от наемния договор, съгласно
който наемателят следва да заплаща редовно всички текущи разходи свързани с ползването
на имота, като: телефон, централно отопление, електроенергия, вода и др., а също така и
разходите за текущо поддържане на общите части на сградата /ако има такива/ с изключение
на тези за основен ремонт.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
наетият от Ч. апартамент има осигурен достъп до електроразпределителната мрежа и се
захранват с ел. енергия, както и достъп до водопреносната и канализационната мрежа и се
захранва с вода, като тези консумативи се отчитат по партидите, открити на наемодателя в
съответните доставчици, като собственик на отдадения под наем обект. На посоченото в чл.
232, ал. 2 от ЗЗД договорно основание ответникът - наемател е задължен да заплаща
разходите за наетия обект, в т. ч. цената на употребените количества ел. енергия и вода,
която ищецът е заплатил, съответно за периода м. 12. 2018 г. и м. 01. 2019 г. -
електроенергия и за периода от 25.04.2018 г. до 28.01.2019 г. – вода, видно от представените
разписки за извършени плащания. От събраните по делото доказателства /преводно
нареждане от 06.02.2019 г./ се установява, че Ч. извършва плащане в размер на 226 лева
единствено на изразходваната от него ел. енергия за м. ноември 2018 г. и м. декември 2018 г.
Общата стойност на този консуматив за двата месеца обаче възлиза на 231.28 лева. Т.е. за м.
декември 2018 г. остава непогасено задължение за изразходвана електроенергия в размер на
5.28 лева. Не са ангажирани доказателства ответникът да е погасил задължениета си за
плащане на ползваната ел. енергия за м. януари 2019 г. в процесния апартамент в размер на
162.85 лева.
5
Последното важи и за изразходваната в наетия обект вода за периода от 25.04.2018 г.
до 28.01.2019 г. Не се спори между страните, че Ч. го ползва през процесния период, както и
че същият е водоснабден. Не са ангажирани доказателства ответникът да е погасил
задължениета си за плащане на ползваната вода за периода от 25.04.2018 г. до 28.01.2019 г. в
размер на 310.56 лева. Напротив, от разписка № 2000000171445769/05.02.2019 г. е видно, че
наемодателят е заплатил същата.
По отношение на претендираните такси към ЕС: В т. 3.30 от сключения между
страните наемен договор ясно е разписано, че наемателят дължи заплащане на таксите за
текуща поддържка на общите части на сградата.
Настоящата инстанция не цени представената разпечатка от satisbg.com, тъй като
същата няма характеристиките нито на писмен документ, нито на електронен такъв. Изцяло
в тежест на наемодателя е да установи основанието и размера на вземането си. От разписка
№ 2000000171446683/05.02.2019 г. с наредител О. Д. и получател „Сатис мениджмънт“
ЕООД за сумата общо от 165 лева с основание на плащането „ЕС Петър Скорчев 29 до
януари 2019 ап. 14“ не може да се направи категоричен извод какво точно задължение е
погасено /еднократно или периодично/, какво е основанието за неговото възникване и какво
е качеството на получателя на плащането. Т.е. Д. не успя в условията на главно и пълно
доказване да установи наличие на вземане и неговия размер спрямо ответника досежно
такси за текуща поддръжка на общите части на ЕС.
С оглед изложнето исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явяват
частично основателни, като наемателят Ч. следва да бъде осъден да заплати на наемодателя
Д., както следва: сумата от 5.28 лева, представляваща незаплатена ел. енергия за м. декември
2018 г.; сумата от 162.85 лева, представляваща неплатена ел. енергия за м. януари 2019 г.,
сумата от 310.56 лева, представляваща незаплатена вода за периода 25.04.2018 г. –
28.01.2019 г. В тази му част решението на ВРС се явява неправилно и като такова следва да
бъде отменено.
Искът с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане Ч. да заплати на Д. сумата
от 166.03 лева, представляваща незаплатени такси към ЕС за периода 01.07.2018 г. –
31.01.2019 г. /7 месеца по 25 лева/ се явява неоснователн и като такъв следва да бъде
отхвърлен, а първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 233, АЛ. 1, ИЗР. 2
ОТ ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение
за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат
на причина, за която той не отговаря. Основателността на предявения иск е обусловена от
установяването от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1/ съществуването
на валиден договор за наем между страните с предмет описаната в исковата молба вещ; 2/
предаването на вещта за ползване на ответника; 3/ причиняване по време на действие на
договора на вреди на наетата вещ, които не се дължат на причина, която изключва
договорната отговорност на ответника, и техния размер.
6
Не се спори между страните относно наличието на първите две правопораждащи
материални предпоставки. От изявленията на страните, както и от събраните писмени и
гласни доказателства – договор за наем от 01.10.2016 г., двустранно подписан и неоспорен
приемо-предавателен протокол от 21.09.2016 г. се установява, че между Д. и Ч. е възникнало
действително облигационно наемно правоотношение, като процесният апартамент е бил
предаден именно в изпълнение на задължението на наемодателя реално да предаде на
наемателя предмета на договора за наем. Законът презюмира, че при предаването вещта се
намира в добро състояние /чл. 233, ал. 1, изр. 4 от ЗЗД/, която презумпция не се оборва в
производство, а се потвърждава от ангажираните доказателства. Същото важи и в случаите,
когато се предава имота при прекратяване действието на наемния договор, при условие, че
между страните не е съставен приемо-предавателен протокол, в който да са обективирани
забележки за състоянието, въпреки че такъв е следвало да бъде съставен по силата на
сключения между тях договор.
От подписания между страните приемо-предавателен протокол от 21.09.2016 г. към
договор за наем от 01.10.2016 г. не се установява наличие в кухнята на претендираният от
ищеца ел. бойлер 10 л. марка „Елдом инвест“, модел 72325Р към момента на предаване
ползването на обекта. Горното не може да бъде установено по безспорен начин и от
събраните по делото гласни доказателства, тъй като никой от свидетелите не е констатирал
наличието на същия към момента на нанасяне на ответника и семейството му в жилището.
Единствено се предполага, че такъв е имало, поради еднотипността на отдаваните под наем
апартаменти от ищеца в същата сграда.
Безспорно е между страните, че в процесния имот към момента на предаване
ползването му е имало хоризонтални щори и кухненски шкафове. Установява се още, че
същите не са били от качествен, траен материал, както и че апартаментът от възникването
му е отдаван под наем, т.е. ползван е от повече от едно семейство. От събраните по делото
гласни доказателства е видно, че настъпва известно захабяване на горните вещи в процеса
на ползването им /повече от 7 години/, но настоящата инстанция намира, че не се установи
същото да се дължи на виновно поведение от страна на наемателя или членове на неговото
семейство. Т.е. в случая се касае за повреди, поправките на които са изцяло за сметка на
наемодателя /чл. 231, ал. 2 от ЗЗД/.
От събраните по делото гласни доказателства и приетата СТЕ, кредитирана като
обективно и компетентно изготвена, безспорно се установява, че след прекратяване на
наемното правоотношение между Д. и Ч. е констатирана повреда на вратата на банята.
Между показанията на свидетеля Х. Т. и Д. М. обаче е налице противоречие като първият
твърди, че вратата е счупена от външната страна откъм коридора, а вторият – от вътрешната.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че повредата е от вътрешната
страна на процесната врата. Настоящата инстанция не цени показанията на св. Т. в тази им
част като противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал. Горните
са и нелогични, тъй като според показанията на свидетеля той действа като представител на
наемодателя при изнасянето на Ч., но въпреки това не отправя възражения досежно
7
състоянието на обекта, а го приема без възражения и забележки и без да се състави приемо-
предавателен протокол, при което наемателят и семейството му довършват изнасянето си, а
на новите наематели се предоставя ползването върху същия. Т.е. не се установи в условията
на главно и пълно доказване кога е настъпила процесната повреда на вратата на банята,
както и че същата е причинена от ответника и семейството му по времето на ползване на
имота.
С оглед изложнето исковете с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното решение в
тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
260108/21.02.2022 г. по гр.д. № 14192/2019 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав следва да бъде
ревизирано.
В първоинстанционното производство ищецът е отправил искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
му се присъдят съобразно уважената част от иска, поради което ответникът Ч. следва да
бъде осъден да заплати сумата от 200.63 лева, представляваща заплатени от него държавна
такса – 72 лева, депозити за ССЕ – 262 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 400
лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 4/.
Ответникът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане
на направените по делото разноски, поради което и такива следва да му се присъдят
съобразно отхвърлената част от иска, поради което Д. следва да бъде осъден да заплати
сумата от 145.33 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие /лист 139/.
За въззивна инстанция на въззивника Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се присъдят
разноски като въззиваемият Ч. следва да бъде осъден да заплати сумата от 119.72 лева,
представляваща заплатени от него държавна такса – 38 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 400 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 35/. Въззиваемият е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за
присъждане на направените по делото разноски, поради което и такива следва да му се
присъдят съобразно отхвърлената част от исковете, поради което Д. следва да бъде осъден
да заплати сумата от 14.53 лева, представляваща заплатен депозит за призоваване на
свидетел.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 260108/21.02.2022 г. по гр.д. № 14192/2019 г. по описа на
ВРС, ХХХІІІ състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.
232, ал. 2 от ЗЗД на О. Е. Д., ЕГН ********** против В. А. Ч., ЕГН ********** за осъждане
на последния да заплати, както следва: сумата от 5.28 /пет лева и двадесет и осем
стотинки/ лева, представляваща незаплатена ел. енергия за м. декември 2018 г.; сумата от
162.85 /сто шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
неплатена ел. енергия за м. януари 2019 г., сумата от 310.56 /триста и десет лева и
петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща незаплатена вода за периода 25.04.2018 г.
– 28.01.2019 г. - изразходвани консумативи във връзка с възмездното ползване на
апартамент № 14, находящ се в *** по силата на договор за наем от 01.10.2016 г. и В
ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на О. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** както следва: сумата от 5.28 /пет лева и двадесет и осем
стотинки/ лева, представляваща незаплатена ел. енергия за м. декември 2018 г.; сумата от
162.85 /сто шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
неплатена ел. енергия за м. януари 2019 г., сумата от 310.56 /триста и десет лева и
петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща незаплатена вода за периода 25.04.2018 г.
– 28.01.2019 г. - изразходвани консумативи във връзка с възмездното ползване на
апартамент № 14, находящ се в *** по силата на договор за наем от 01.10.2016 г., на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260108/21.02.2022 г. по гр.д. № 14192/2019 г. по описа
на ВРС, ХХХІІІ състав в останалата му част.
ОСЪЖДА В. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** както следва: сумата от 200.63 /двеста лева и шестдесет и три
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 119.72 /сто и
деветнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева - разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА О. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва: сумата от 145.33 /сто четиридесет и пет лева и
тридесет и три стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от
14.53 /четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева - разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10