Решение по дело №153/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, [жк], [улица], представлявано от изпълнителния директор Е. К. П., чрез адв. Г. Д. от Адвокатска колегия – гр. София срещу решение № 477 от 21.10.2024 г., постановено по АНД № 1266/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът не е анализирал както поотделно, така и в съвкупност доказателствения материал по делото и са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които нарушават правото на защита на касатора. Посочва се, че в решението не са обсъдени по същество свидетелските показания, от които се установяват множество нарушения. Счита се, че от Общите условия, от съдържанието на СЕФ и от свидетелските показания се установява по безспорен начин, че процесната застраховка не е задължително условие за сключването на договора за кредит, като тази застраховка може да бъде сключена успоредно с договора за потребителски кредит, може да бъде сключена след това, може и изобщо да не бъде сключвана - това зависи изцяло от волята на кредитополучателя. На следващо място твърди, че от първоинстанционния съд не са обсъдени всички направени възражения и доводи, релевантни за спора по същество, като съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по множество относими възражения и доводи в производството и така дружеството е лишено от право на защита, а касационният съд от възможност да извърши проверка относно правилността на решението. Подробно излага съображенията си в тази насока. Сочи се, че АУАН е съставен в противоречие на изискванията на чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и чл. 37 от ЗАНН, тъй като е съставен от длъжностно лице, което към датата на съставянето и връчването на акта, а именно 21.05.2024 г. и след това, не е удостоверило пред лицето, срещу което е издало акта, дали попада в кръга на лицата от администрацията на КЗП, оправомощени от председателя на КЗП, да осъществяват контрол по изпълнението на ЗПК и да съставя актове за установяване на административни нарушения, като това е накърнило правото на защита на дружеството, тъй като то не е било надлежно информирано за правното положение на съответните длъжностни лица. Счита се, че липсата на доказателства относно компетентност при издаване на АУАН, както и лишаването от възможност нарушителя да бъде навременно информиран за компетентността на лицето, извършващо проверка и съставящо АУАН е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Посочва се, че са издадени два документа, по силата на които се установяват едни и същи нарушения, като считат това за недопустимо и че представлява съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване правата на защита от лицето, което е посочено като нарушител. Излагат се доводи, че последващо съставеният АУАН е довел до фактическа възможност за отстраняване на допуснати нарушения в първоначалния издаден акт, което ограничава правото на дружеството от защита срещу първоначално издадения акт – становище и това от своя страна съставлява неотстранимо съществено процесуално нарушение, което е следвало да доведе до прекратяване на административно наказателното производство. На следващо място се сочи, че в решението на съда не е съобразено релевантното за делото възражение, че датата на установяване на нарушението е неясна и е неправилно отбелязана. Излагат се доводи в тази насока, че при липса на мотиви съдът е приел, че правилно и ясно е посочена датата на извършване на нарушението, но не става ясно на коя дата е установено твърдяното нарушение. Излагат се доводи, че в НП липсва задължителен реквизит - описание на място на извършване на нарушението, което е нарушение на нормата на чл. 57, ал 1, т. 5 от ЗАНН. Посочва се също, че липсват и двама свидетели при съставяне на АУАН, като съдът не е обсъдил това възражение и неправилно и необосновано е приетото от съда, че става въпрос за приложение на изключението по чл. 40, ал. 4 ЗАНН, според което когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Счита се, че в настоящият случай, нарушението, за което е написано Становище, съставен АУАН, а впоследствие издадено и Наказателно постановление, е установено въз основа на частни документи. На следващо място се твърди, че липсва надлежно поставен подпис и е налице невъзможност от документите да се установи присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН и получаване на акта. Не на последно място е посочено, че липсва правно основание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление и не става ясно къде следва да бъде попълнена въпросната информация и къде точно е уредено изискването за попълване на тази информация. Излагат се и подробни доводи и за нарушение на материалния закон при издаване на НП. Иска се отмяна на решението, а по същество - отмяна на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите – гр. София, не е представил отговор на касационната жалба, а чрез юрисконсулт Р. М. е подал писмено становище на касационната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на изводите на въззивния съд. В заключение се моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендират се разноски в размер на 150 лева. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Директорът на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите – гр. София, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила и правилно е наложено административното наказание.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № Р-005945/14.06.2024 г. на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 5, ал. 5, вр. чл. 5, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, затова че на 12.10.2023 г. кредиторът „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД в гр. Плевен е представил на потребител Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, преди сключване на Договор за стоков кредит № 5830174, на същата дата, без да е попълнил изцяло задължителната преддоговорна информация, съгласно Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД преди сключване на договор за стоков кредит № 5830174/12.10.2023г. е предоставил на потребител Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити, без да е попълнил изцяло задължителната преддоговорна информация, съгласно Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора, свързани с обстоятелството, дали застраховката "Живот и безработица" е задължителна или не за сключването на договор за кредит. Този въпрос е ирелевантен за конкретния правния спор, защото след като във връзка с конкретния договор за кредит е включена такава застраховка, то кредиторът е имал задължението да предостави и съответната преддоговорна информация за него на потребителя.

Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора, свързани с допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила при съставяне на АУАН и НП, които преповтарят изложените такива в жалбата до РС.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, както е процедирано в случая. Неправилно касаторът приема, че нарушението е установено от органите на КЗП с тяхно становище от 19.04.2024 г. Цитираното в акта и НП Становище вх. № Р-03-473/19.04.2024 г. не е съставено от проверяващите органи, а изхожда от самия касатор и с него е изразено становище по констатациите в КП № К-2739071/12.04.2024 г. Към него е представен договора за стоков кредит, въз основа на който, както и придружаващия го СЕФ, контролните органи са констатирали извършеното нарушение и са съставили АУАН.

В АУАН и НП няма посочени различни дати на извършване на нарушението, като изрично е посочено, че същото е извършено на 12.10.2023 г., на която е дата е сключен договорът за стоков кредит, без в СЕФ да е била налична цялата законово изискуема информация.

Не е налице твърдяното от касатора нарушение, изразяващо се в това, че АУАН е подписан само от един свидетел. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1-5 от ЗАНН не поставят изискване за точен брой свидетели при съставяне на АУАН, освен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която очевидно в случая не е налице. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая актът е съставен именно въз основа на такива документи – констативни протоколи от извършени проверки, но и в присъствието на един свидетел, който е такъв при установяване на нарушението и съставяне на акта.

Мястото на извършване на нарушението е посочено в АУАН и НП, и това е в гр. Плевен, като в мотивната част на АУАН и НП е посочено гр. Плевен, магазин "Адапт", [улица].

Неоснователно е възражениято на касатора, че е налице неяснота на кой е подписът за "нарушител" в акта, тъй като видно от пълномощното на лист 37 от делото на РС, изпълнителният директор на "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил С. Г. Г. с изрично описани права, а именно да представлява дружеството пред КЗП във връзка с КП № К-2739071/12.04.2024 г. и във връзка с това пълномощие да получава и подава всички необходими документи, да присъства при съставянето на акт, да се запознае с неговото съдържание, да го подпише и да приеме връчването му. Налице е валидно и изрично упълномощаване в производството по чл. 40 и сл. от ЗАНН, поради което няма причина да се приеме, че поставения за "нарушител" подпис не принадлежи на това упълномощено лице. Освен това съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗАНН в случая АУАН е могло да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя.

Според касационният състав нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, посочена е правилната му правна квалификация – чл. 5, ал. 5 от ЗПК, изискваща СЕФ да е попълнен изцяло от кредитора, с което не е накърнено правото на защита на дружеството, тъй като същото е разбрало какво нарушение му е вменено, видно от възраженията в жалбата до РС и пред настоящата инстанция.

АУАН и НП са съставени, респ. издадени от компетентни за това органи, при спазване на разпоредбите на ЗАНН относно срокове, реквизити и процедура, както правилно е прието и в обжалваното решение.

Съдът не споделя и изложените от касатора доводи за наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото неизпълнението на горепосоченото административно задължение не се отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид. Напротив, нарушенията от този вид засягат в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите и създават пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит. Предоставянето на преддоговорната информация по кредитите в съответния формуляр е съществено задължение на кредитора, благоприятстващо за създаването на равноправни условия с потребителя, получател на кредита, като законодателят изрично е предвидил какъв вид информация и в какъв обем следва да бъде предоставена на потребителя.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Доводите на касатора за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение са неоснователни. Размерът на същото не се явява прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 477 от 21.10.2024 г., постановено по АНД № 1266/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, [жк], [улица]да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.