Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Бяла, 08.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, II-ри граждански състав, в публично заседание на 25-ти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ИВЕЛИНА БОНЕВА
при секретаря М.Й. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 772 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
По изложените в ИМ съображение ищцовото дружество "ДЕЛТА ГАРД" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Средец, ул. Христо Белчев № 2, ет. 5, ап. 8, представлявано от управителя В.А.К.,чрез адвокат Г.С., САК моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ОБЩИНА БОРОВО, ЕИК *********, адрес на управление България, гр. Борово, ул. Никола Й. Вапцаров № 1а, представлявано от В.П.В. - кмет, че е налице вземане от страна на ищците спрямо ответната страна Община Борово, както следва: 14512.00 лева главница, 472.84 лева лихва за периода 13.10.2015г. до 27.07.2016г., 300.00 лева държавна такса и 490.00 лева адв.възнаграждение по заповедното производство, както и държавна такса в размер на 332.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 490.00 лева по настоящото производство.
Ответника ОБЩИНА БОРОВО, ЕИК ********* представлявана от Кмета на Общината в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор ,в който е изразил становище по допустимостта, но неоснователността на иска с довода, че представения по делото договор и договора намиращ се при ответника са с различно съдържание, отнасящо се до срока му на действие-31.12.2014г.,а не както твърди ищеца до 30.04.2015г,продължен с анекс от 22.04.2015г. до 31.12.2018г..Счита,че договора е прекратен ,поради изтичане на срока.С отговора заявява,че оспорва представения с ИМ договор и анекс по отношение на съдържанието им.Относно втория приложен договор от 13.03.2015г. за възлагане на охрана на масови мероприятия счита,че е налице неизпълнение от страна на изпълнителя в лицето на ищеца и по тази причина намира и тази претенция за неоснователна.Претендира присъждане на разноски. Редовно призован в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител..
Съдът, като взе предвид събрания доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. №564/2016г. на БРС, образувано във връзка с депозирано на 28.07.2016г. от "ДЕЛТА ГАРД" ООД, ЕИК ********* заявление по чл. 410 ГПК, е видно, че е издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение №467/28.07.2016г. по чл. 410 ГПК, срещу Община Борово, за сумата от 14 512.00 лв.- (четиринадесет хиляди петстотин и дванадесет лева)-главница, сумата в размер от 472.84 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 84 стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 13.10.2015г. до 27.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляващи разноски по делото за заплатена държавна такса и 490.00 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ - адвокатско възнаграждение, както и за сумата в размер на 5.00 лв. (пет лева) държавна такса за издаване на ИЛ по сметката на Районен съд град Бяла.
Вземането представлява дължими суми по фактури издадени на основание сключен Договор за охрана от 06.08.2014г. с номера: **********/13.07.2016г. за сумата от 9 000.00 лв. и фактура **********/12.10.2015г. за сумата от 5224.00 лв. и Договор за охрана от 13.03.2015г. - фактура **********/21.12.2015г., за сумата от 288.00 лв.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на Община Борово, която в срока по чл.414 ГПК е депозирала писмено възражение срещу издадената ЗИПЗ. Заявителят е уведомен за приетото възражение и в срок е предявил настоящия иск за установяване вземането си, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В производството по настоящото гр. д. е изискано и приложено ч.гр.д.№564/2016г.по описа на БРС .
По делото са приети преписи от банкови извлечения, във връзка с изпълнението по процесния договор с дата 15.05.2015г. и 12.08.2015г.
По делото са допуснати и разпитани в качеството на свидетели на страната на ищеца лицата П. М. и Й.М. от показанията на които се установява изпълнението на задълженията по договорите.
По делото е представен от страна на ответната община на л.33 от делото Договор от 06.08.2014г. със срок до 31.12.2014г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и така формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с установителен иск по чл. 422 ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №467/28.07.2016г., издадена по ч. гр. д. №564/2016г. по описа на БРС.
Същия се явява допустим, с оглед подаденото от ответника в законоустановения срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което е престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, а за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.
Предвид нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловено от приемане на работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването му може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
По делото в тази връзка са разпитани гореупоменатите свидетели от показанията, на които се установява,че ищцовото дружество е осъществявало охрана на обекти ,подробно посочени в приложение №1 към договор от 06.08.2014г. (л.11 от делото), както и на масови мероприятия ,предмет на договор от 13.03.2015г., като възражения относно изпълнението на възложената работа не са постъпвали,а и доказателства в насока обратното ответника в настоящото производство не е ангажирал.
Своевременно в срока по чл. 131 ГПК ответникът е въвел възражение, че през процесния период между страните по делото не е била налице валидна облигационна връзка,като е оспорил съдържанието на договора от 06.08.2014г. В случая се касае за частен диспозитивен документ и оспорващия,в случая ответника не навежда твърдения,че той не е подписан от лицата,посочени за негови автори,респ.че текстът преди подписите е преправен,които са единствените хипотези на неистинност на частния диспозитивен документ. Когато страната, на която се противопоставя документът, носещ нейния подпис оспори, че подписът е неин, е налице оспорване на автентичността на документа, което именно е обект на проверката по чл.193 от ГПК. Обратно- ако тази страна не отрича автентичността на собствения си подпис под документа, то и самото производство по оспорване няма обект, тъй като при частните документи се оспорва само авторството на изявлението, но не и неговото съдържание. В случая от доказателствата по делото както поотделно ,така и в тяхната съвкупност,вкл. и представените от страна на ищеца банкови извлечения се установява,че след сключване на договора от 06.08.2014г. и анекса от 22.04.2015г. са били налице правоотношения между страните ,във връзка с изпълнението по процесния договор с дата 15.05.2015г. и 12.08.2015г.
В конкретния случай , преценявайки неоспорените представени писмени доказателства – фактури, наред с останалите доказателства по делото съдът намира,че е установено съществуването на облигационна обвързаност между страните. По делото, при доказателствена тежест за ответника, не са ангажирани никакви доказателства за извършено плащане на каквато и да е част от претендираната от ищеца главница, представляваща дължимо възнаграждение по договора за охрана от 06.08.2014г. и договор от 13.03.2015г. за исковия период, както и доказателства в насока ,че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено лошо,обуславящи възникване на правата му по чл.265 ЗЗД, поради което предявеният установителен иск за сумата от 14 512.00лв.,представляваща -главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 472.84 лева,представляваща обезщетение за забава,считано от датата следваща издаването на фактурата от 12.10.2015г.
По този въпрос е налице трайна съдебна практика, обективирана в решение по т.д.№1128/2012г. на Iт.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В същото е посочено,че след като задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на поръчващия- той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение- чл.84,ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. В този именно смисъл искът се явява основателен.Що се касае до неговия размер ищецът не е ангажирал доказателства,като при тази хипотеза съдът е длъжен сам да определи неговия размер. На осн.чл.162 от ГПК и след използване на програмен продукт, съдът изчисли, че лихвата за забава върху сумата от 5224.00лв., за периода от 13.10.2015г. до 27.07.2016г.. възлиза на 418.42лв., до който размер се явява и основателна претенцията на ищеца. За горницата над тази сума до сумата от 472.84лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно направените разноски по заповедното и настоящо дело: Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес, като произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 785.83лв., съобразно размера на вземането, придобило изпълнителна сила.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 911.13лв., представляваща направени разноски по делото, изчислени по съразмерност и след компенсация.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА БОРОВО /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Борово, обл.Русе, ул.”Никола Йонков Вапцаров” № 1а, представлявана от В.П.В. – Кмет, че дължи на „ДЕЛТА ГАРД” ООД, /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец ул.”Христо Белчев” № 2 представлявано от В.А.К., сумата от 14 512.00 лв. (четиринадесет хиляди петстотин и дванадесет лева)-главница,представляваща дължими суми по фактури, издадени на основание сключен Договор за охрана от 06.08.2014г. с номера: **********/13.07.2016г. и фактура **********/12.10.2015г., и Договор за охрана от 13.03.2015г. - фактура **********/21.12.2015г; сумата в размер от 418.42 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 42 стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 13.10.2015г. до 27.07.2016г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 472.84лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 467/28.07.2016г. по ч.гр.д. № 564/2016 г. по описа на Районен съд гр. Бяла за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОРОВО /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.Борово, обл.Русе, ул.”Никола Йонков Вапцаров” № 1а, представлявана от В.П.В. – Кмет да заплати на „ДЕЛТА ГАРД” ООД, /ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец ул.”Христо Белчев” № 2 представлявано от В.А.К. сумата в размер на 785.83лв.(седемстотин осемдесет и пет лева и 83 стотинки), разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 911.13лв.(деветстотин и единадесет лева и 13 стотинки) разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/