Решение по дело №159/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20217140700159
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

186/26.04.2021 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 159 по описа на Административен съд - Монтана за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от И.С.З. *** чрез процесуалния му представител адвокат С.Г. *** против Решение №260019 от 01.02.2021 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 592 по описа за 2020 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 20-0294-001940 от 01.09.2020г. издадено от ВПД Началник РУ Лом, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните работи с което на И.С.З. ***, за извършено административно нарушение по чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лева /двеста/, на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.179, ал.1,т.5 предл. пето от ЗДвП.

Касационният жалбоподател И.С.З. ***, редовно призован не се явява. В жалбата навежда доводи за немотивираност на постановеното решение, постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила свързани с нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1,т.3 предл. 2 от ЗАНН досежно АУАН и чл.57, ал.1,т.5 предл. второ от ЗАНН досежно НП, твърди липсата на точно място на извършване на нарушението, твърди че не е установено касае ли се за район на кръстовище, където административно наказателната отговорност следва да бъде подведена под друга материално правна норма. Твърди липсата на оценка от въззивния съд на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение и на издаденото срещу него наказателно постановление, като незаконосъобразно, необосновано и несъответстващо на фактическата обстановка, алтернативно връщане на делото на РС за разглеждане от друг съдебен състав.

Ответника по касационната жалба ОД МВР - гр. Монтана чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К*** Д*** излага доводи че при реализиране на административно наказателната му отговорност правилно е приложен материалния закон, като въззивния съд е обсъдил събраните доказателства, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. С оглед наведените касационни основания ангажира писмено доказателство – протокол за ПТП, поради което моли за потвърждаване на въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В касационното производство от ответника е представено писмено доказателство свързано с наведените в жалбата касационни основания, а именно протокол за пътно транспортно произшествие №1404377 от 10.08.2020г., приобщен към доказателствата по делото.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

С АУАН серия GA № 266197 от 10.08.2020 г. мл. Автоконтрольор при РУ- Лом в присъствието на свидетел установили, че касатора И.З. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на 10.08.2020 г. в 12,20 часа, в с.Я*** , обл.Монтана, ул.“Г*** Д*** “ с посока на движение с.Я*** , обл.Монтана към гр.В*** , обл.М*** при управление на товарен автомобил Даф ФТ ХФ 105 460Т с рег. № *** с прикачено полуремарке К*** 24П90 с рег. № *** собственост на „Р*** Т*** “ ЕООД ЕИК * , като предприема изпреварване без да се убеди, че изпреварваното МПС – Ман ТГА 18.480 с рег. № *** с прикачено полуремарке Ш*** с рег. № *** с водач Г*** М*** Т*** е предприело маневра завой на ляво като е подало ляв пътепоказател и се намира в лявата част на пътното платно, при което го блъска в предната лява част. От ПТП -то са нанесени материални щети по двете МПС-та. Така съставения АУАН И.З. подписал и собственоръчно без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението на И.З. било наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.179, ал.1,т.5 предл. пето от ЗДвП - глоба в размер на 200.00 лева, за извършеното нарушение на чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП.

По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства, че на 10.08.2020 г. в 12,20 часа, в с.Я*** , обл.М***, по ул.“Г*** Д*** “ с посока на движение с.Я*** , обл.М*** към гр.В*** , обл.М*** касатора управлявал товарен автомобил Даф ФТ ХФ 105 460Т с рег. № *** с прикачено полуремарке К*** 24П90 с рег. № *** собственост на „Р*** Т*** “ ЕООД ЕИК * .

Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е намерил за безспорно и категорично доказано, че И.З. е извършил нарушение на чл.42, ал.1,т.1 от ЗДвП, съгласно която „..водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че …пътно превозно средство което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво…“

По делото от събраните гласни доказателствени средства на актосъставителя и свидетеля по АУАН безспорно се установява, че касатора е възприел подадения сигнал от другото МПС управлявано от Т*** и въпреки това е предприел съответната маневра от която е последвал и удар в кабината на Т*** . Въззивния съд е обсъдил възражението по жалбата, които се споделят от касационния състав, че не е необходимо целия изпреварван товарен камион да е навлязъл в лявата пътна лента, предвид факта, че се касае за товарни камиони с прикачени ремаркета. Развил е и доводи досежно точното отразяване на мястото на възникване на ПТП-то, които настоящия касационен състав също споделя. Тези доводи кореспондират с приложения по касационното производство протокол за ПТП, където конкретно и без възражения от участниците положили подпис върху него са отразени обстоятелствата, нарушението, причините и условията на ПТП, като е приложена и схема на ПТП №76 , т.е. в АУАН и НП е изписано мястото, времето и посока на движение на двата товарни автомобила в каквато насока изложените от касатора доводи са неоснователни.

От друга страна представеният по делото констативен протокол за ПТП № 1404377 от 10.08.2020г. е съставен съобразно изискванията на чл.4 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Г*** фонд в образеца по приложение № 2 от Наредбата при посещение на мястото на описаното в него пътно-транспортно произшествие, от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, които не е оспорен от касатора, нито като ИАА създаващ за него права и задължения, нито във воденото административно – наказателно производство.

Още повече, че по съставения АУАН касатора не е депозирал възражения, а съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП – редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. По делото не е оборена доказателствената сила на съставения АУАН, тъй като твърденията на касатора не са скрепени с надлежни доказателства.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочената дата касаторът не се е убедил че ППС, което ще изпреварва е подало сигнал за изменение посоката си на движение, в резултат на което реализира ПТП. Безспорно извършеното от него се явява в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. пето от ЗДвП. Както АУАН, така и НП съдържат пълно описание на елементите от обективна страна на прието за извършено административно нарушение, в частност – предмета на нарушението.

Съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба, че при издаване на НП наказващия орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Видно от АУАН и НП е налице пълно описание на нарушенията, датата и мястото където са извършени и обстоятелствата при които са извършени, поради което Съдът счита че в административно-наказателното производство не са били ограничени правата на касатора.

Налага се изводът, че административно-наказващият орган, в кръга на правомощията си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушенията, посочил е времето и мястото на извършването им, административно отговорното лице, както и правните норми, които са били нарушени. От данните в административно-наказателната преписка не се установяват и нарушения на материално-правните разпоредби на закона. Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е определил и наложените наказания, съобразявайки разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, тежестта на извършеното нарушение и значимостта на нарушените обществени отношения.

Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че посоченото в акта и в наказателното постановление се разминава с фактическата обстановка, което води до нарушаване правото му на защита и съставлява съществено процесуално нарушение.

За установеното административно нарушение, административно наказващия орган е наложил единствено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание. Същото е справедливо, съобразено с извършеното, с неговата обществена опасност и отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Лом за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача за нарушението на ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав. От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260019 от 01.02.2021 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 592 по описа за 2020 година с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0294-001940 от 01.09.2020г. издадено от ВПД Началник РУ Лом.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: