Решение по дело №4075/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4566
Дата: 6 юли 2018 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20171100104075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.07.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Кирилка Илиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 4 075 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Н.И.:

а) 17 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.02.2016 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм), плюс законната лихва от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 50 000,00 лева от общо 80 000,00 лева;  

б) 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.02.2016 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) ), плюс законната лихва от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат П.К. – 838,54 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА;

3. на СГС – 696,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.И. е със съдебен адрес – адвокат К.,***, офис 10 - а З. „Л.И.“ АД  е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на И.Н.И. срещу З. „Л.И.“ АД:

1. иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17 000,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева, като част от общо 80 000,00 лева;

2. иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 300,00 лева до предявения размер от 1 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.Н.И. да заплати на З. „Л.И.“ АД 307,20 лева разноски по делото и 132,16 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 348,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[6] И.И. заявява в искова молба от 31.03.2017 г., че на 02.02.2016 г. е участвал в ПТП, причинено от П.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД Л.И.). От ПТП И.И. е получил контузия на главата със сътресение на мозъка и избиване на 42-ри и 32-ри зъби на долната челюст. Той е заплатил 1 000,00 лева за лечението си.

[7] Л.И.не е изплатил на И.И. обезщетение за неимуществени вреди. Затова И.И. моли съда да осъди Л.И.да му заплати:

- 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпениите вреди за 80 000,00 лева;

- 1 000,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 02.02.2016 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.              На ответника

 

[8] Л.И.е оспорил предявените искове. Той заявява, че:

1. П.М. не е предизвикал ПТП;

2. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е пътувал без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 15-20).

         

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че И.И. е бил роден на *** г. Той е работил като таксиметров шофьор в таксиметрова компания „Е.Т.***“ в град Стара Загора. (показанията на свидетелите Ганчев и И., л. 84-85).

 

[10] На 02.02.2016 г. около 21:30 часа И.И. е управлявал с посока юг-север лек автомобил „Опел Кадет“ по бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в гр. Стара Загора. Пътят е бил път с предимство. И.И. е бил с поставен обезопасителен колан.

 

[11] В същото време, по улица „Генерал Столетов“ с посока бул. „Св. Патриарх Евтимий“, П.М. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с 60 км/ч. Кръстовището на ул. „Генерал Столетов“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ е било регулирано със знаци и светофарна уредба, работеща в нормален режим.

 

[12] И.И. е навлязъл в кръстовището на зелен за него сигнал на светофарната уредба със скорост по-ниска от 40 км/ч, която е била съобразена. В същото време при червен за него светофар и знак „Спри!“ П.М. е навлязъл в кръстовището с около 60 км/ч. Поради извършеното от П.М., с предната си част автомобилът “Опел Кадет“, управляван от И.И., е ударил в лявата странична част лекия автомобил „Алфа Ромео“ (констативния протокол, л. 8; заключението на вещото лице Д., л. 71-75; споразумението по наказателното дело, л. 5-7). Към този момент гражданската отговорност на П.М. е била застрахована при ответника Л.И.(справката, л. 11; констативния протокол, л. 8).

 

[13] От удара И.И. е получил:

- контузия на главата с подкожен хематом вляво челно-теменно и мозъчно сътресение без загуба на съзнание;

- избиването на втори десен и втори ляв долни зъби. След ПТП И.И. три дни е бил в болница, където е било наблюдавано състоянието му. Той е имал структурни и морфологични промени в мозъчния паренхим. Общомозъчната симптоматика е била лекостепенна, бързопреходна и обратима. Той е имал степенни промени в съзнанието. Възстановяването от това увреждане е било за по-малко от 30 дни.

 

[14] Избиването на втори десен и ляв долен зъб е причинило болка и страдание, и затруднено хранене за около два месеца. Това е довело и до естетичен дефект. Възстановяването на дефекта на зъбите с частична плакова протеза възстановява храненето, говора и естетиката на пострадалия. Тази протеза струва 300,00 лева и на ищеца е била поставена такава. На пострадалия е било причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота (заключението на д-р С. и д-р Д., л. 76-81; показанията на вещите лица, л. 83 и л. 101-102; показанията на свидетелите Ганчев и И., л. 84-85

 

[15] Не се спори, че Л.И.не е изплащал обезщетение на И.И.. И.И. не дължи държавна такса и разноски. Той е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 69 и л. 97). Л.И.е заплатил: 400,00 лева на вещи лица (л. 45 и 47); 60,00 лева за свидетел (л. 88); 5,00 лева такса за съдебно удостоверение (л. 46).

 

2.      Спорни по делото обстоятелства

 

[16] Спорно по делото обстоятелство е било дали И.И. е бил с поставен обезопасителен колан и дали се е движил със съобразена скорост. Правомерното поведение се предполага. Правомерно е И.И. да е бил с поставен обезопасителен колан и да се е движил със съобразена скорост. Липсват доказателства той да е бил без поставен обезопасителен колан и да се е движил с несъобразена скорост. Затова съдът приема, че И.И. е бил с поставен обезопасителен колан и се е движил със съобразена скорост.

 

[17] Спори се кой е причинил ПТП. За това обстоятелство има влязло в сила споразумение по наказателното дело, имащо сила на присъда. На основание чл. 300 от ГПК то е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[18] И.И. е предявил искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[19] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. И.И. е участвал в процесното ПТП;

2.  това ПТП е причинило увреждания на И.И.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил П.М. (това се установява от споразумението по наказателното дело), а неговата гражданска отговорност е била застрахована при ЛЕВ ИНС;

4. от уврежданията И.И. е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

5. Л.И.не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[22] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-02.02.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на лицето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на две или повече лица след 11.06.2012 г. е 10 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната от 2015 г. до 2016 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[4]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[5].; 420,00 лева от 01.01.2016 до 31.12.2016 г.[6]9

         

[27] Съдът установи, че към момента на ПТП И.И. е бил на 47 години. Вследствие на ПТП той е получил: контузия на главата с подкожен хематом вляво челно-теменно и мозъчно сътресение без загуба на съзнание; избиване на втори десен и втори ляв долни зъби. След ПТП И.И. три дни е бил в болница, където е било наблюдавано състоянието му. Той е имал структурни и морфологични промени в мозъчния паренхим. Общомозъчната симптоматика е била лекостепенна, бързопреходна и обратима. Той е имал степенни промени в съзнанието. Възстановяването от това увреждане е било за по-малко от 30 дни.

 

[28] Избиването на втори десен и ляв долен зъб е причинило болка и страдание, и затруднено хранене за около два месеца. Това е довело и до естетичен дефект. Възстановяването на дефекта на зъбите с частична плакова протеза възстановява храненето, говора и естетиката на пострадалия.

 

[29] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри две решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от сходно увреждане, вследствие на ПТП. С тях САС е определил следните обезщетения:

- 15 000,00 лева за увреждане от 2016 г.[7];

- 18 000,00 лева за увреждане от 12.01.2015 г.[8].

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че е по-сериозно увреждането по решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г., но то е било за случай от 2015 г., когато минималната работна заплата е била със 16,67% по-ниска от тази през 2016 г. Така съдът приема, че 17 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.И.. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на И.И. 17 000,00 лева обезщетение, а отхвърля иска за разликата над 17 000,00 лева до 50 000,00 лева.

 

[31] Съдът установи, че И.И. е заплатил 300,00 лева за лечението си Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на И.И. 300,00 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 1 000,00 лева.

 

[32] Л.И.е възразил, че И.И. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[33] И.И. не е направил разноски по делото. Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 17 300,00 лева при предявен размер от 51 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокат П.К. 838,54 лева адвокатско възнаграждение (51 000,00-10 000,00х0,03+830,00х17 300,00/51 000,00х1,2). Съдът осъжда Л.И.да заплати по сметка на СГС 696,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[35] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 465,00 лева.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 33 700,00 лева при предявен размер от 51 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 307,20 лева разноски по делото (465,00х33 700,00/51 000,00) и 132,16 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х33 700,00/51 000,00).

 

Съдия:



[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2]Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

 Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[4] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[5] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6]Постановление №375 на МС от 28.12.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната.

[7] Решение на САС 550-2018-12-ти с-в по гр. д. 6014/2017 г. Съдът е установил, че към 06.02.2016 г. ищцата е била на 21 години. От ПТП тя е получила: 1. контузия на главата; 2. разкъсно-контузна рана челно вдясно и успоредно на лява назолабиална гънка; 3. мозъчно сътресение; 4. контузия на гръдния кош. Мозъчното сътресение на ищцата е било лекостепенно, съпроводено със зашеметеност и леки количествени изменения в съзнанието. От него ищцата се е възстановила за около 20 дни. От контузията на гръдния кош ищцата е изпитвала задушаваща болка в гърдите. Докато се е възстановявала, за малкото ѝ дете се е грижила майка ѝ. От увреждането в областта на главата ищцата е имала едносантиметров линеен цикатрикс челно вдясно, в близост до окосмената част на главата и друг на горната устна, успореден на назолабиалната гънка от основата на лявата ноздра. Вследствие на ПТП ищцата е развила посттравматично стресово разстройство с клинични изяви от чувство за вина, безпомощност, тлееща тревожност, вътрешно напрежение, интензивен страх, противоречиви чувства, оживяване на спомена и отричане на преживяното. Това състояние е било хронично и е можело да продължи неопределено време. С времето подобни спомени са избледнявали, но при изпадане в близки ситуации е могло отново да оживеят с още по-голяма интензивност и развитие на страхово-депресивно разстройство.

[8] Решение на САС 2495-2017-1-ви с-в по гр. д. 2876/2017 г. Съдът е установил, че 33-годишната ищца, която е била бременна в седмия месец, вследствие на ПТП е получила: 1. сътресение на мозъка; 2. навяхване на врата; 3. контузия на меките тъкани на брадата с подкожен хематом. Тя е била четири дни в болница, където ѝ е била поставена шийна яка. Тя е изпитвала интензивни болки и страдания за 7-10 дни, значителни такива до 30 дни и умерени до два-три месеца след увреждането. За нея се е грижел съпругът ѝ. В първите дни след увреждането тя се е дразнела от светлината. Ищцата се е възстановила за около два месеца. Травмите не са се отразили *******. От уплахата от ПТП и страха за плода ищцата е получила посттравматично стресово разстройство, което е било отзвучало към момента на провеждане на съдебното дирене. Ищцата все още се е страхувала от автомобили.