РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Пазарджик., 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и П. година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело 20215220201731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.
Б., ул. „Ч.“ *****, против Наказателно постановление *****0-0340-
001694/30.08.2021 г., издадено от Началника на РУ-Септември към ОДМВР –
П., с което на жалбоподателя А. И. Р. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателното постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Р., чрез процесуалния си
представител адв. П. П., поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Не претендира разноски.
1
Въззиваемата страна – РУ-Септември към ОДМВР - П., редовно
призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно
заседание. Депозира писмено становище по жалбата, в което излага
съображения за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 24.10.2020 г., около 20:30 часа, в с. С., на ул. „П.“, с посока на
движение към Кметството на селото, жалбоподателят А.Р. управлявал лек
автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *****, собственост на К.С.В., ЕГН
**********, което МПС не било регистрирано по надлежния ред, тъй като
било със служебно прекратена регистрация на 31.05.2018 г., на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При извършената от
контролните органи проверка жалбоподателят бил тестван за употреба на
алкохол, като било установено, че същият управлява автомобила след
употреба на алкохол.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
351393/24.10.2020 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП -
управление на МПС - лек автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *****, което не е
регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал с изявлението, че има възражения, но
такива конкретни не били направени. Възражения не били депозирани и в
срока по чл. 44 от ЗАНН.
Поради съмнение за извършване на престъпление от общ характер
материалите по преписката били изпратени на прокурор при Районна
прокуратура – П..
На 26.10.2020 г. било образувано бързо производство № 437/2020 г. по
описа на РУ-Септември, пр. преписка № 3446/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – П. за това, че на 24.10.2020 г. в с. С., обл. П., по ул. „П.“ лицето
2
А. И. Р. управлявало МПС – лек автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,08 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 + с фабр. Номер 0098 – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
С Постановление от 28.10.2020 г. било разпоредено производството да
се води по общия ред.
С Постановление от 14.04.2020 г. жалбоподателят А. И. Р. бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
На 09.08.2021 г. бил внесен в Районен съд – П. обвинителен акт срещу
А. И. Р. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за това, че на
24.10.2020 г. в с. С., обл. П., по ул. „П.“ лицето А. И. Р. управлявало МПС –
лек автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,08 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 +, с фабр.
номер 0098.
С постановление от същата дата – 09.08.2021 г. прокурорът отделил
материалите от досъдебно производство № 437/2020 г. по описа на РУ-
Септември, пр. преписка № 3446/2020 г. по описа на Районна прокуратура –
П., съдържащи данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
вр. ал. 1 НК. Така била образувана прокурорска преписка № 3964/2021 г. по
описа на Районна прокуратура – П..
С постановление от 13.08.2021 г. наблюдаващият прокурор при Районна
прокуратура – П., на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и чл.
199 от НПК отказал да образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и прекратил пр. преписка № 3964/2021 г. по описа
на Районна прокуратура – П..
Препис от постановлението от 13.08.2021 г., ведно с преписката били
изпратени на Началника на РУ - Септември към ОД на МВР Пловдив с оглед
преценка за реализиране административнонаказателната отговорност на
нарушителя, съгласно ЗДвП.
Въз основа на материалите по административнонаказателната преписка,
на 30.08.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление (НП).
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
3
безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена
съвкупност, включваща АУАН с бл. № 351393/24.10.2020 г., материалите по
пр. преписка № 3964/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П., сред
които е и постановление от 09.08.2021 г. за отделяне на материали от
досъдебно производство № 437/2020 г. по описа на РУ – Септември, пр.
преписка № 3446/2020 г. по описа на Районна прокуратура - П., справка за
нарушител/водач, Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., справка за
собственост на лек автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *****, справка за история
на ПС с рег. № *****, докладна записка с рег. № 340р-16502/28.10.2020 г.,
докладна записка с рег. № 340р-311-439/28.10.2020 г., както и от показанията
на актосъставителя Е. А. П..
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свид. П.С., тъй като същите са последователни, логични и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – С.Г.Б. –Началник на РУ - Септември към ОДМВР-П., а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице – свид. Е. А. П., заемащ длъжността
„младши автоконтрольор“ при РУ - Септември. Компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, следва от представената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В процесния случай при издаването на обжалваното наказателно
постановление са смесени общата хипотеза за издаване на НП след
4
съставянето на АУАН и изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, когато НП се
издава без съставянето на АУАН, като последният се замества от
постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно
производство.
В настоящия случай административнонаказателното производство е
било образувано по правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е бил
съставен още при констатирането на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
След това материалите са били изпратени на Районна прокуратура - П.,
поради което административнонаказващият орган е трябвало да упражни
правомощието си по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и да прекрати образуваното пред
него административнонаказателно производство, което същият не е сторил.
Прокурорът при Районна прокуратура – Пазардик приел, че не са
налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1
НК, поради което с Постановление от 13.08.2021 г. отказал да образува
досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и
прекратил пр. преписка № 3964/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П..
Впоследствие, след получаване на прокурорското постановление от
13.08.2021 г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказващият орган издал обжалваното НП. В
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган се е
позовал на прокурорското постановление от 13.08.2021 г. за отказ да се
образува досъдебно производство. В уводната част на НП обаче
административнонаказващият орган е посочил, че е взел предвид и АУАН с
бл. № 351393/24.10.2020 г., съставен от актосъставителя Е. А. П..
В хипотезите на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление
следва да се издаде в шестмесечен срок от получаване на материалите по
преписката от наказващия орган. Тъй като в настоящата хипотеза
производството, образувано със съставянето на АУАН с бл. №
351393/24.10.2020 г., не е било прекратено, а впоследствие не е било
образувано и наказателно производство за деянието, за което е съставен този
АУАН, то съдебната практика приема, че давностният срок по чл. 34 от
ЗАНН за издаване на НП не е бил спрян, нито прекъснат и тече по общите
правила – от съставянето на АУАН. Следователно, доколкото АУАН е
издаден на 24.10.2020 г., а НП на 30.08.2021 г., то следва извода, че не е
5
спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като обжалваното НП е издадено
след изтичане на шестмесечния давностен срок. Образуваната пр. преписка №
3964/2021 г. по описа на Районна прокуратура – П. не прекъсва давността по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и не е основание за спиране течението на давността,
докато се извършва прокурорската проверка, съгласно постановките на ТР №
112/16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 г. на ВС, ОСНК. Според посоченото ТР
само образувано досъдебно производство за процесния случай е в състояние
да прекъсне давността по чл. 34 от ЗАНН, респ. да доведе до спиране
течението на давността, докато продължава досъдебното производство.
Такова обаче не е било образувано за процесния случай. Видно от
материалите по делото, с постановление от 13.08.2021 г. е постановен отказ
да се образува досъдебно производство по случая, поради което давността за
съставяне на НП тече от издаването на АУАН, което аргументира извода, че
атакуваното НП не е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Неспазването
на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е съществено нарушение на процесуалните
правила, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, не са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. От анализа на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч.
докладна записка с рег. № 340р-16502/28.10.2020 г., се установява, че на
процесната дата жалбоподателят не е управлявал лек автомобил „УАЗ 469Б“,
с рег. № *******, както погрешно е посочено в АУАН и НП, а е управлявал
лек автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № *********. Следователно вмененото
нарушение не е осъществено от обективна страна от въззивника. На практика
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за деяние, което той не е извършил, което несъмнено се явява основание за
отмяна на атакуваното НП. Без значение е причината, поради която се е
стигнало до неправилно посочване в АУАН и НП на регистрационния номер
на действително управлявания от жалбоподателя автомобил. Дори и да се
касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита
на санкционираното лице – да разбере за кое нарушение му е наложено
наказание, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира
адекватно и в пълен обем защитата си.
Отделно от това, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че
от доказателствената съвкупност по делото се установява, че собственикът на
6
действително управлявания от жалбоподателя автомобил - лек автомобил
„УАЗ 469Б“, с рег. № ***** и жалбоподателят не са знаели, че регистрацията
на лекия автомобил с рег. № ***** е служебно прекратена, на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. По делото липсват каквито и да било
данни да е изпратено уведомление до собственика на процесния автомобил,
че е изтекъл срока на сключената от него застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, респ. да е получено такова уведомление от
него. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Следователно законът
предвижда задължителното уведомяване на собственика на автомобила за
служебно прекратената регистрация. В случая от приетото като писмено
доказателство по делото писмо с рег. № 1204р-918/01.02.2021 г. на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-София безспорно се установява, че към
момента на проверката собственикът на управлявания от жалбоподателя
автомобил не е бил уведомен (не е знаел), че е била прекратена регистрацията
на автомобила му. Доколкото собственикът на автомобила не е знаел, че
МПС-то е със служебно прекратена регистрация, няма как и лицето, на което
той е предоставил автомобила за управление да е знаело, че същият е с
прекратена регистрация, доколкото автомобилът не е бил със свалени
регистрационни табели. При това положение, дори и да не беше допусната
грешка в АУАН и НП относно регистрационния номер на действително
управлявания от жалбоподателя автомобил, следва логичния извод за липса
на вина у жалбоподателя при извършване на административното нарушение и
несъставомерност на деянието от субективна страна.
По изложените съображения съдът счита, че
административнонаказващия орган неправилно и незаконосъобразно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с
обжалваното наказателно постановление за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
7
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателя АНГ. ИВ. Р.. В процесния случай
същият, чрез процесуалния си представител адв. П. П., в съдебно
заседание изрично заявява, че не претендира разноски, поради което
разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление *****0-0340-001694/30.08.2021
г., издадено от Началника на РУ-Септември към ОДМВР – П., с което на А.
И. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Б., ул. „Ч.“ *****, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8