Р Е Ш Е Н И Е
... /21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14-ти състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 508 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** с с която са
предявени осъдителни искове на осн.чл.55,
ал.1
и чл.86 ЗЗД
срещу „В.и к.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов
за заплащане на сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща получена без основание по фактура № **********/
07.09.2017 год. цена за ползвани
ВиК услуги за обект на потребление
гр. Варна, ул. „Юлиус
Фучик“ № 3 с аб.№1556123, с която сума ответното дружество се е обогатило, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Твърденията в молбата са,
че процесната сума
е начислена в издадена от ответното дружество
фактура без основание и същата е заплатена от ищеца.
Ищецът твърди, че ответникът не му
е предоставил услуга за ползвани ВиК
услуги на стойност 50 лева. Сумата е удържана от разплащателната
му сметка в Банка ДСК с платежно искане на посоченото
по-горе основание по приложената фактура. В справката
за недобора за периода 01.01.2016 г. –
13.03.2018 г. е посочено основание
„такса с.дело“. Същото представлява държавна такса по ч.гр.д.№ 13466/2017 г., образувано по
заявление с пр.осн.чл.410 ГПК, по
което ищецът е възразил и няма издаден изпълнителен лист, поради което вземането
не е изискуемо. Процесната сума е преведена на ответника при
първоначална липса на основание.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е представил отговор с който оспорва предявеният иск. Заявява, че сумата по
фактурата представлява разноски по
предходно водено между страните заповедно производство. С оглед влязлото в сила съдебно решение на
гражданското дело № 13466/2017 год.
дружеството е начислявало в хронологичен ред сторените от него съдебно-деловодни разноски по повод
заповедното и исковото производство водено между страните, след което след
влизане в сила на съдебното решение, дружеството незабавно е предприело
необходимите счетоводни действия по привеждане на тези хронологични записвания
съобразно произнасянето на съда. Тъй
като във времето, докато е текло предходното съдебно производство на
две инстанции ищецът е извършвал плащания на част от съдебно-деловодните
разноски по предходното дело, дружеството е извършило корекция, като е преизчислило дължимите по съдебното решение разноски и е
съобразило постъпилите плащания. Дружеството не се е обогатило от постъпилите суми именно, защото е извършило
преизчисляване на дължимите разноски преди завеждане на настоящия иск.
Протоколът за сторниране е изготвен през месец
декември 2018 год., а искът е подаден на 17.01.2019 год. Дружеството е
приспаднало получената сума в размер на
50 лева и тя е част от присъдената обща сума със съдебното решение от 65 лева
по повод сторените разноски в заповедното производство. Моли за отхвърляне на
иска и заплащане на разноски за производството.
В
съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата
си.
Съдът, след преценка на представените по
делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ответното дружество е
заявило, че процесната сума в размер на 50 лева е
начислена от него по фактура № **********, издадена на 07.09.2017 год. с основание на задължението
„такса съдебно дело“ и същата е платена от абоната на 28.09.2017 г. Същите
обстоятелства се установяват от справка за облога и плащания на частен абонат
от 01.01.2015 г. до 13.03.2018 г. – лист 5 от делото.
Видно от извлечение от сметка № 0000000005787398 в Банка „ДСК“ ЕАД с
титуляр Д.С.Д. на 18.09.2017 г. сумата от 50 лева е наредена в полза на „ВиК-Варна“ с основание „месец 08 вода“ за аб.№ 1556123 по ф-ра № **********/07.09.2017 год. – лист 7 от делото.
Ответното дружество „ВиК-Варна“
ООД е представило заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
08.09.2017 г., издадена по ч.гр.д.№ 13466/2017
г. с която е разпоредено ищецът Д.Д. да му заплати
сумата от общо 5564,45 лв. (пет хиляди петстотин шестдесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки), от която: сумата от 5080,37 лв. (пет
хиляди и осемдесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща главница
за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1556123 за
периода от 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „Юлиус Фучик” № 3; сумата
от 484,08 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева и осем стотинки),
представляваща лихва за забава за периода от 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410 от ГПК, както и з направените съдебно-деловодни разноски в размер на
111,29 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и девет стотинки), за заплатена
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26
от НЗПрП. Посочено е, че вземането произтича от задължения за ползвани и неплатени В и К услуги по
абонатен номер 1556123, за които е издадена фактура № ********** от 26.08.2016 г. за обект – имот,
находящ се в гр.
Варна, ул. „Юлиус Фучик” №
3.
Длъжникът е възразил срещу издадената
заповед по реда на чл.414 ГПК и кредиторът е предявил иск за установяване на вземането му по чл.422 ГПК
след дадени указания от заповедния съд. В тази връзка е образувано гр.д.№
17965/17 г. на РС Варна, преписка по което е приложена към настоящото дело. С
влязло в сила на 22.11.2018 г. решение на ВРС, постановено на 23.05.2018 г., предявеният иск е уважен
частично като Д.С.Д., ЕГН **********, адрес: *** е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, ЕИК ********* сумата от 65,84 лева, представляващи сторени в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
От анализа на събраните в настоящото
производство доказателства следва, че отговорността на ищеца Д.Д. за разноски в заповедното производство е възникнала с
влизане в сила на решението по установителния иск на
кредитора, в който момент е влязла в сила и
заповедта за изпълнение. От това следва, че към 18.09.2017 г., на която
дата е била платена, респективно получена процесната сума за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 13466/2017 г. от ответното дружество чрез банков превод от
сметката на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД на основание издадена фактура от 07.09.2017
г., същата сума не е била дължима и е получена от ответника без основание.
Ответникът не е представил доказателства във връзка с възраженията си, че
получената без основание сума е върната на абоната.
Предвид изложеното, съдът
намира, че ищецът е доказал твърденията
си в молбата, а ответното дружество не е ангажирало доказателства в подкрепа на
възраженията му, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло като
основателен.
По молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК,
ответникът следва да му заплати разноски
в размер на 357.91 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
„В.и к.“ ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Валентин Вълканов да заплати на Д.С.Д.
с ЕГН ********** сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща получена без основание цена за ВиК услуги за обект на потребление
гр. Варна, ул. „Юлиус
Фучик“ № 3 с аб.№1556123 по фактура № **********/07.09.2017
год., с
която сума ответното дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *** се е
обогатило, а ищецът Д.С.Д. е обеднял, ведно със законната лихва от
подаване на молбата – 17.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 и чл.86 ЗЗД, както и разноски за производството в размер
на 357.91 /триста петдесет и седем лева и 91 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: