Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…………02.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2184 по описа на ВОС за 2019
год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 81036/04.11.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, №
258, Варна Таурс – Г, срещу Решение № 4229 от
14.10.2019г., постановено по гр.дело № 5830/2019г. на Варненския районен съд,
24 състав, с което СА ОТХВЪРЛЕНИ
исковете на въззивникът срещу Г.К.И., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 2 368, 99 лв. /две хиляди триста
шестдесет и осем лева и деветдесет и девет ст./, представляваща ½
идеална част от стойност на преизчислени количества енергия, съобразно правата
в съсобствеността по отношение на обект, находящ се в
гр. Варна, ул.“Струга“ № 10 за периода от 21.10.2016г. до 20.10.2018г., обективирани във фактура № **********/11.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 169, 79 лв. /сто шестдесет и девет лева и седемдесет и девет ст./,
представляваща ½ идеална част от обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва, цялото в размер на 339, 58 лв. за периода от 01.08.2018г. до
14.04.2019г. /вкл./, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 50 ПИКЕЕ и
чл. 86 ЗЗД.
Срещу Н.К.И., ЕГН **********,***
за
заплащане на сумата от 2 368, 99
лв. /две хиляди триста шестдесет и осем лева и деветдесет и девет ст./,
представляваща ½ идеална част от стойност на преизчислени количества
енергия, съобразно правата в съсобствеността по отношение на обект, находящ се в гр. Варна, ул.“Струга“ № 10 за периода от
21.10.2016г. до 20.10.2018г., обективирани във
фактура № **********/11.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 169, 79 лв.
/сто шестдесет и девет лева и седемдесет и девет ст./, представляваща
½ идеална част от обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва,
цялото в размер на 339, 58 лв. за периода от 01.08.2018г. до 14.04.2019г.
/вкл./, на осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 50 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата
е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявените искове за основателни. Твърди се, че претендираната
сума се дължи от ответниците като стойност на реално
доставена и потребена от тях елентроенергия.
Отправено е искане да се отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и за присъждане
на направените в производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът
чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещните по жалбата страни,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, молят жалбата да бъде отхвърлена, както и да
им се присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс
- Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 искове с
правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
50 ПИКЕЕ и чл. 86 ЗЗД срещу:
1.
Г.И. за заплащане на сумата от 2 368, 99 лв., претендирана
като ½ идеална част от стойност на преизчислени количества енергия,
съобразно правата в съсобствеността по отношение на обект, находящ
се в гр. Варна, ул.“Струга“ № 10 за периода от 21.10.2016г. до 20.10.2018г., обективирани във фактура № **********/11.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 169, 79 лв., претендирана като ½ идеална част от обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва, цялото в размер на 339, 58 лв. за
периода от 01.08.2018г. до 14.04.2019г. /вкл./;
2.
Н.И. за заплащане на сумата от 2 368, 99 лв., претендирана
като ½ идеална част от стойност на преизчислени количества енергия,
съобразно правата в съсобствеността по отношение на обект, находящ
се в гр. Варна, ул.“Струга“ № 10 за периода от 21.10.2016г. до 20.10.2018г., обективирани във фактура № **********/11.07.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 169, 79 лв., претендирана като ½ идеална част от обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва, цялото в размер на 339, 58 лв. за
периода от 01.08.2018г. до 14.04.2019г. /вкл./;
Ищецът
твърди, че ответниците са съсобственици при равни
квоти на обект, находящ се в гр. Варна, ул.“Струга“ №
10, явяващи се и потребители на ел. енергия, съобразно ОУ,в качеството си на купувачи
на недвижимия имот от продавача Н.П.Н.– титуляр на партидата, по която се
отчета ел.енергия за посочения обект на потребление.
Излага, че е извършена проверка на средството
за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради
което е начислена сметката за използвана ел.енергия,
в размер на посочената сума. Твърди, че процесната сума
представлява цена на потребено количество
електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Поддържа, че е извършена проверка на средството за измерване,
при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За
проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, в
присъствието на двама независими свидетели. Съставяния протокол с обективираните в него констатации е годно основание за
изготвяне на становище за начисляване на суми за потребена
ел. енергия. Абонатът/правоприемниците му/ е потребил ел.
енергия в количество различно от отчетеното, поради което дължи заплащането му,
на основание чл.79 вр.чл.200 от ЗЗД.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците,
в който иска се оспорва като неоснователен.Признават, че са съсобственици на
недвижимия имот и че имат качество на „потребители“ на ел. енергия. Оспорват се
предпоставките за ангажиране отговорността на потребителите, визирани в ПИКЕЕ.
Считат, че не дължат на електроразпределителното дружество заплащане на
стойност на ел. енергия, която не е визуализирана и отчетена, чрез регистър
1.8.3, който не е активен на територията на страната. Оспорват всички приложени
към исковата молба писмени документи,относно тяхното съдържание.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ответниците
- въззиваеми Н.И. и Г.И. са потребители на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул.“Струга“ № 10, по абонатен номер
********** и клиентски номер **********.
Титуляр на партидата е Н.П.Н., от която с договор за покупко
- продажба от 05.09.1996г., въззиваемите са придобили
при равни квоти от по ½ идеална част правото на собственост върху обект, находящ се в гр.
Варна, ул.“Струга“ № 10 – процесният.
От КП № 1201905/20.10.2017г.,
се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.4.Електромерът е демонтиран за проверка в
БИМ и на негово място е монтиран нов.
Представен е по делото КП № 1003/05.07.2018г.-АУ-Е-000029-62736/24.10.2017г.
на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на
метеорологична експертиза на процесното СТИ е
констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 29513.8 кВч.
В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 10.07.2018г.,
изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, като е
одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода 21.10.2016г.- 20.10.2017г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерен
прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/11.07.2019г. в размер на
4 737.97 лева.
По делото е представен Протокол за монтаж/демонтаж, от който
е видно, че на 19.06.2014г. процесното СТИ е
монтирано на обекта на ответниците с нулеви показания на тарифи –дневна и нощна.
От заключението на изслушаната пред ВРС съдебно – техническата експертиза,
която съда кредитира, се установява,че процесният СТИ е монофазен статичен за
активна енергия Carat Digitron
M 02, който не е включен към системата за дистанционен отчет.Към деня на
демонтажа, електромерът е метрологично годно и технически изправно СТИ. В деня
на проверката/КП/ служители на „Електроразпределение Север“ са получили информация, чрез компютър, снабден
със специализирана програма и специален четец за електроенергията записана в
търговските регистри на СТИ. Експертът пояснява, че в страната при отчитане на
консумирана електроенергия за битови абонати, какъвто е настоящия случай не се
използва тарифа, отчитаща електроенергия през почивни и празнични дни. В случая
прочетеното количество в регистър 1.8.3 не е реално доставено, поради
неправомерно вмешателство в параметризацията и по – точно
тарифната схема на процесния електромер. Техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток
на захранващите проводници дават основание на експерта да даде заключение, че
електроенергия от 31 650 кв. ч. би могла да бъде доставена за период от 365
дни.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По
делото не се спори, че ответниците са потребители на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа, поради което същите имат задължението да заплащат използваната от
тях ел. енергия.
Спорен
по делото е факта, от който произтича
вземането на ищеца, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е
доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не
е отчетено поради осъществена промяна в тарифната схема на електромера, че е
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната
съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
Ищцовото дружество се позовава на предвидената в чл. 50
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством
метрологична експертиза несъответствие
на данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени
от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР,
установени в чл. 21, ал.1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал.
1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн.
ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 20.10.2017г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава
правата си за начисляване на
определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не
могат да намерят приложение. С Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са
отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи
и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния
електромер са отчетени показания в регистър Т3 от 29513 кВтч, които не са били визуализирани
подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не са били заплащани
от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация
на СТИ и по точно на тарифната схема.
В хода на производството, ищеца не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ответниците и те са
потребили ел.енергия в размер на 29513 кВтч, съдържащата се в регистър Т3, установена
след софтуерното му прочитане. Липсват
данни за показанията на тарифа 1.8.3 /скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в
обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се приеме
за основателно твърдението на ищеца, че показанията по тарифа Т3 са всъщност
показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия само
по показанията, снети от регистър Т3, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество
електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието
на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е
отчетена енергия в регистър Т3, без по
делото да са представени данни електромерът му е отчитал
показания за енергия по четвърта тарифа. В настоящия случай ищеца не е
доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната.
Предвид изложеното,въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемата
Н.К.И. следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 150.00
лева – заплатено възнаграждение
за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4229 от
14.10.2019г., постановено по гр.дело № 5830/2019г. на Варненския районен съд,
24 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на Н.К.И., ЕГН **********,*** сумата от 150.00
/сто и петдесет/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: