Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260162
гр.
Пловдив 21.06.2021
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и
първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
При секретаря Гергана Спасова и с участието на прокурора Димитър Махмудиев,след като се запозна с докладваното от член –съдия Сл.Димитрова ВНOХД №740/21г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
НПК.
С Присъда №260047 от 22.02.2021г., постановена
по НОХД № 7409/20г. по описа на Пловдивския районен съд –II н.с., подсъдимият Т.М.Б.
е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.09.2020г. в гр.Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1бр. мъжка кожена чанта на стойност 21.00 лева, 6
бр. секретни ключа на обща стойност 12.00 лева,8 бр. автоключа на обща стойност
56 лева, 1 бр. безконтактен автоключ на стойност 56.00 лева, 1 бр. тефтер на
стойност 3.00 лева, парична сума в размер на 1500лева или всичко на обща
стойност 1648лева от владението на Г.П.Д., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А“ и б.“Б“ от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.54
от НК вр. чл.58а ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ
на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг
режим на изтърпяване на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от така наложеното наказание е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
10.09.2020г. до влизане на присъдата в законна сила.
Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства,
произнесъл се е и по въпроса за разноските.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от районна
прокуратура–Пловдив, в който се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода. Излагат се съображения, че при
индивидуализацията на наказанието съдът не е отчел в достатъчно степен, наред с
изброените смекчаващи вината обстоятелства и тези утежняващи наказателната отговорност на подсъдимия, каквито са
многобройните му осъждания за сходни по вид престъпления против собствеността,
изключително лошите му характеристични данни,краткия времеви период от извършване
на процесното деяние след излизането му от затвора. Твърди се, че релевантните
за наказателната отговорност обстоятелства обосновават извод за налагане на
наказание лишаване от свобода в размер около средния предвиден в санкцията на
чл.196 от НК.Прави се искане окръжният съд да измени присъдата като увеличи
наложеното на подсъдимия Б. наказание.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнителна такава от адв.С.А., служебен
защитник на подсъдимия, с която се правят оплаквания, че наложеното наказание е
завишено и несъобразено от районният съд с данните за влошеното здравословно състояние
на Б., мотивите да извърши деянието, както и възстановяване на инкриминираната
сума. Твърди се, че са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства и
се иска окръжният съд да измени постановената присъда и приложи чл.55 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив поддържа подадения протест с наведените в него доводи.
Подсъдимият Б. и защитникът му адв.А. считат протестът за
неоснователен и молят съдът да го
отхвърли, като уважи подадената жалба с наведените в нея доводи.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло
законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, съобразно
правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е разгледано по реда на Глава XXVII от НПК
при условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият Б. е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Установено е от фактическа страна по
делото, че пострадалият Г.П.Д. бил собственик и управител на „Евро Транс Груп“
ЕООД , гр.Пловдив. Дружеството било с предмет на дейност товарни и пътнически
транспортни услуги и търговия. На 07.09.2020г. около 19,15часа св.Г.Д. паркирал
служебния си камион марка „Мерцедес“,модел „814“ с рег.№******** на ул.“Р.Ш.“ №*
в гр.П. и започнал да разтоварва стока заедно със свой колега. Превозното
средство било паркирано в непосредствена близост до паркинга на склада на
магазин „Н.“, намиращ се в гр.П. ул.“Р.Ш.“ №*.При слизането си от камиона св.Д.
оставил чантата си на дясната /пасажерска/ седалка в купето без да го
заключи.Чантата била мъжка,кожена, черна на цвят /с дръжка и презрамка/, тип „борсета“.Във
вътрешността й били поставени следните вещи - 6 бр. секретни ключа,8 бр.
автоключа, 1 бр. безконтактен автоключ,
1 бр. тефтер и парична сума в размер на 1500лева.
На същата дата сутринта подсъдимият Б. излязъл да си търси работа, тъй като
няколко дена преди това на 21.08.2020г. бил освободен от Затвора –Пловдив и не
му достигали средства за препитание.За целта посетил няколко набелязани преди
това от него места, където питал за работа, но получавал откази.Около обед,
като последен шанс, посетил склада на магазин „Н.“, находящ се в гр.П., ул.“Р.Ш.“
№*, но и от там получил отказ да започне работа. Б. решил да се прибира към
дома си. Тръгвайки, минал през паркинга на магазина и видял паркирания от св.Д.
камион марка „Мерцедес 814“ с ДК№ ********.Воден от стремежа си за набавяне на
средства по неправомерен начин той забелязал, че превозното средство било
оставено за момент без надзор. Използвайки момента, в който св.Д. го нямало и никой друг не го наблюдава, подсъдимият
решил да отнеме намиращите се в автомобила вещи.В изпълнение на намисленото се
приближил до паркирания камион, отворил пасажерската врата, видял, че на
предната дясна седалка има оставена чанта тип борсета и я взел.След това
прегледал съдържанието на вещите в отнетата чанта и решил от нея да запази само
парите, които били в размер на 1500 лева. Подсъдимият преценил, че чантата
заедно с останалите вещи - 6 бр.
секретни ключа,8 бр. автоключа, 1 бр. безконтактен автоключ, 1 бр. тефтер не му били необходими
и ги оставил на бетонната стена, след което се отдалечил в неизвестна посока.
Не след дълго, когато пострадалият се върнал обратно до паркирания камион
установил, че чантата с намиращите се в нея вещи липсва.Подал сигнал до III РУ на
МВР гр.Пловдив.
Междувременно св.Д. разговарял със св.Г. М.,който работел във фирма „А.“,
намираща се в гр.П., на ул.“Р.Ш.„ №*. Половин час по-късно св.М. отишъл да си купи
кафе от намиращата се в близост кафе машина, когато по пътя си намерил
изоставената чанта,собственост на св.Д..Показал му я и той си я разпознал.След
като прегледал съдържанието й установил, че липсвали единствено парите му в
размер на 1500лева.
В хода на проведените незабавни оперативно-издирвателни мероприятия били
прегледани всички записи от камери за видеонаблюдение в района на
местопроизшествието, респективно били направени снимки на извършителя.
На 10.09.2020г. св.Т. М. – разузнавач в сектор „КП“ при 3-то РУ при ОД на
МВР – Пловдив след прегледа на камерите установил, че лицето, което носи
отнетата чанта и се вижда на видеозаписите е подсъдимият Т.М.Б., който му бил
познат покрай други извършени до момента престъпления. Незабавно бил посетен
адресът, на който живеел подсъдимият и отведен в сградата на районното
управление.Там била проведена беседа с него, при която Б. признал за извършеното,
като обяснил, че от парите, които отнел е похарчил 200 лева за лекарства,а
останалите скрил в гардероба в дома си.Подсъдимият изявил изрично желание да ги
предаде на органите на реда.
С протокол за доброволно предаване от 10.09.2020г. предал за нуждите на
разследването останалата парична сума в размер на 1300 лева. Впоследствие бил
задържан.
С протокол за доброволно предаване от 11.09.2020г. били приобщени като
веществени доказателства по делото 1 бр. компактдиск, с надпис на него „ИМС
Напредък АД – гр.Пловдив“ и 1 бр. компактдиск с надпис на него „Магнафарм ЕАД –
гр.Пловдив“. Бил направен фотоалбум, от записите на който се вижда как подсъдимият Б. носи
отнетата от Д. черна чанта.
От заключението на назначената на досъдебното производство стоково оценъчна
експертиза е видно, че пазарната стойност на отнетите вещи е, както следва :
1бр. мъжка кожена чанта на стойност 21.00
лева, 6 бр. секретни ключа на обща стойност 12.00 лева,8 бр. автоключа на обща
стойност 56 лева, 1 бр. безконтактен автоключ на стойност 56.00 лева, 1 бр. тефтер на
стойност 3.00 лева.
Пред районния съд подсъдимият е представил доказателства, че е възстановил
на пострадалия и сумата от 200 лева.
В съгласие с разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК в мотивите на присъдата
съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като
се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят- показанията на
свидетелите Г.П.Д., Г.Ц. М., Т. Д. М., от приобщените по делото веществени
доказателства – 2бр.. СД дискове с видеофайлове, протокол за оглед на
веществени доказателства,протокол за оглед на местопроизшествие, справка за
съдимост , характеристична справка и др.
Събраният доказателствен материал по делото заедно с признатите от подсъдимия факти са
достатъчни и потвърждават по несъмнен и категоричен начин фактическите твърдения на прокурора
относно съставомерността на инкриминираното деяние и неговото авторство.
В контекста на изложеното окръжният съд намира за законосъобразни и
правилни изводите на първата инстанция, с които е приела, че подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК , тъй
като на 07.09.2020г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи, установени по вид
и стойност от събраните по делото доказателства, от владението на Г.П.Д., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив и в двете й форми визирани в чл.29 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ от НК, като коректно в мотивите първоинстанционният съд е отчел
предходните осъждания на Б. относими към правната квалификация на деянията –
общо три на брой по НОХД№7724/2014г., по НОХД№4957/16г. и НОХД№1557/17г., като последните две с протоколно
определение по ЧНД№2767/17г. на Пловдивския
районен съд на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани, както и това
по НОХД№1230/2019г. всичките по описа на Районен съд –Пловдив. Правилно е
заключението на първия съд, че престъпленията, за които е осъден подсъдимия,
все за рецидивни кражби, размера на наложените наказания и периода на тяхното
изтърпяване, с оглед разпоредбата на чл.30 от НК, обуславят
съставомерността на настоящото деяние
като такова по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
При определяне размера на наложеното наказание районният съд
не се е отклонил от критериите по чл.35 ал.3 и чл.54 от НК и е постигнал съответствие
между извършеното деяние, данните за личността на подсъдимия и наложеното
наказание.
Изяснено е по делото, че подсъдимият Б. още на досъдебното производство е
имал активно, добросъвестно и позитивно процесуално поведение – признал е вината
си, дал е подробни обяснения, спомогнали за изясняване на обективната истина по
делото, възстановил е доброволно и по лична инициатива инкриминираната сума от
1500лева, с което вещите, предмет на престъпното посегателство, са били изцяло
репарирани на пострадалия.Правилно като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства районният съд е отчел и напредналата възрастта на
подсъдимия,който е на 71 години,както и данните за влошеното му здравословно
състояние изводими от приложените по делото епикризи, свидетелстващи,че страда
от множество сериозни хронични заболявания.Към изброяването окръжният съд ще
добави и влошеното материално положение на подсъдимия, който след излизането си
от затвора не е имал средства за препитание и закупуване на необходимите
лекарства.Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел
обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията обуславящи
правната квалификация на настоящото деяние, както и обективно установения по
делото факт, че настоящата престъпна проява
е извършена съвсем скоро след изтърпяването на наказание лишаване от свобода за
престъпление от същия вид – рецидивна кражба.
Правилна е преценката на отегчаващо –смекчаващото действие на индивидуализиращите наказателната отговорност
обстоятелства от първия съд.В тази връзка изложените в протеста доводи, за явна
несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода с искане същото да
бъде увеличено от въззивния съд, не могат да бъдат споделени.
Неправилно се твърди в протеста, че
благоприятните последици от направеното от подсъдимия Б. самопризнание са
очертани от самия закон, с оглед характера на протеклото съкратено съдебно
следствие и първият съд, е допуснал нарушение отчитайки
като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство признанието на вината
от подсъдимия.В настоящия случай то е
елемент от цялостното, обективно проявено още на
досъдебното производство процесуално поведение на подсъдимия и правилно е
отчетено като позитивно за наказателната му отговорност обстоятелство/Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.На обремененото съдебно минало на подсъдимия
не може да бъде даден желания от прокурора превес с утежняващ ефект, доколкото
последните му осъждания, на които се поставя акцент в протеста, обуславят
правната квалификация на кражбата като рецидивна,в който смисъл е и забраната
визирана в чл.57 от НК. Действително подсъдимият е търпял многократно до момента наказания лишаване от свобода, но осъжданията
му, извън тези визирани от прокурора, са със значителна отдалеченост във
времето,което безспорно е елемент от лошата характеристика на дееца,но не го
очертава като личност с изключително завишена степен на обществена опасност.От
друга страна скорошното излизане на Б. от затвора за извършено престъпление от
същия вид е отчетено с необходимата тежест от първата инстанция.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на прокурора, че с така наложеното
наказание няма да се постигнат
целите предвидени в чл.36 от НК, тъй като по-голям по
размер наказание от определеното вече е било търпяно от Б.. Конкретната степен на обществена
опасност на деянието не се отличава с по-висока такава от типичните за този вид,
независимо , че е извършено на публично място и сравнително хладнокръвно от
подсъдимия,както се настоява от обвинителя, с оглед липсата на други извън
рецидива утежняващи правната квалификация
обстоятелства.Тук не могат да бъдат подминати и обясненията на подсъдимия,
които не са опровергани от другите събрани по делото доказателства, че след излизането
си от затвора е предприел активни действия да си намери работа и да се социализира в
обществото и след като е получил отказ е решил да извърши престъплението.Същото
не е с по-висока степен на обществена опасност доколкото извършването му не е в
резултат на предварително взето решение
и подготовка, набелязване и проследяване на обекта на престъпното посегателство,
а на инцидентно взето решение.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав прие, че превесът на
смекчаващите отговорността обстоятелства е категоричен,а наличните отегчаващи
такива не са със значителен потенциал,
така че да ги неутрализират.
По изложените
съображения пловдивският окръжен съд намира, че наложеното от първата
инстанция наказание на подсъдимия Б. не
е явно несправедливо – в смисъл занижено
и правилно е определено при превес на смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства
в размер над минималния визиран в
санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК, а именно две години и шест месеца лишаване
от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК с 1/3 се явява в размер на една година и осем месеца
лишаване от свобода.
Правилно е отказано приложението на чл.55 от НК, което се поддържа във
въззивната жалба от подсъдимия и пред настоящата инстанция.Изброените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства
нямат потенциала да бъдат третирани като многобройни или изключителни по своя
характер, така че да обосноват законосъобразния извод, че и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на степента на обществена
опасност на дееца и извършеното от него деяние.Налагане на наказание в размер
по-нисък от определения ще бъде явно несправедливо в смисъл занижено и проява
на необосновано снизхождение към дееца, в който смисъл жалбата му се явява
неоснователна.
Според преценката на настоящата инстанция така определеното наказание се
явява напълно справедливо, съответно на тежестта на извършеното деяние и
адекватно на целите в чл.36 от НК.
Законосъобразно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС и е
приложена разпоредбата на чл.59 ал.2 вр.
ал.1 от НК, като е зачетено времето,
през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 10.09.2020г. до влизане на
присъдата в сила.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага същата,като
правилна и законосъобразна да бъде потвърдена,поради което и на основание чл.334
т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260047
от 22.02.2021г.,
постановена по НОХД № 7409/20г. по описа на Пловдивския районен съд –II
н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
На основание чл. 340 ал.4 от НПК препис от настоящото решение да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура –Пловдив .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :