Р Е Ш Е Н И Е
Номер 140
13.03.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен
съд Търговско
отделение
На 12.02. 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.
изслуша докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.дело № 231 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че
по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г., сключен между „Б.”АД, гр. С.,
бул. ***, ЕИК ***, от една страна и от друга страна - В.Д.С. ЕГН **********, с
адрес: ***0 и С.С.С. ЕГН **********, с адрес: *** - кредитополучатели, банката
предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 61 609.00 лв. както
следва:
- 29 420 лв. за покупка на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ застроен върху
- 32 189 лв. за други
разплащания, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Сочи се, че съгл. чл.1, ал.2 за
връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата подписали
договора като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ, отговаряли солидарно, като крайният срок за
погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора бил 420/ четиристотин и
двадесет / месеца.
По силата на чл.2, ал.1 от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот Нl 11694 от 06.07.2006г, се усвоявал
по сметка на В.Д.С. с IBAN ***, BIC ***, след представяне в БАНКАТА на:
- Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот по чл. 1.
- Удостоверение за тежести, от
което да е видно, че вписаната в полза на БПБ АД ипотека е първа по ред и че
върху имота по чл. 1, ал. 1 няма вписани искови молби, възбрани и/или други
тежести.
В исковата молба се посочва, че
видно от чл.2, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот Нl 11694 от 06.07.2006г. кредитополучателя се задължил да
извърши добросъвестно разплащането за имота, предмет на финансиране на банковия
кредит без нареждане за превод по сметка на продавача/ите
BG87BPBI79351053433801 на имота по чл. 1 от договора за кредит BIC ***/или по
друг приет от БАНКАТА начин, като представи в тридневен срок в БАНКАТА
декларация, подписана от продавача, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ са изплатили задължението
си във връзка с покупко-продажбата.
Твърди, че от приложеното банково
бордеро № 397589/21.07.2006г. по банковата сметка на В.Д.С. с IBAN ***, BIC ***, „Б.” АД е превела сумата от
61 609,00лв., съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от контракта.
За обезпечение на вземанията на
БАНКАТА по предоставения кредит, в това число главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски, кредитополучателите учредили договорна ипотека в
полза на БАНКАТА върху недвижимия имот
за закупуването, на който били предоставени сумите по банковата сделка.
Сочи се, че с решение от
01.11.2007г., СГС вписала промяна на наименованието на дружеството от „Б.” АД
на „Ю.”АД.
Сочи, че към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот Нl 11694 от 06.07.2006г. било
сключено съответно Допълнително споразумение от 31.03.2009г., Допълнително
споразумение от 01.04.2009г., Допълнително споразумение от 18.06.2010г., Допълнително споразумение от 25.07.2011г.,
Допълнително споразумение от 27.07.2012г.,
Допълнително споразумение от 28.02.2013 г., Допълнително споразумение от 11.09.2013г. и
Допълнително споразумение от 18.09.2013г., които били неразделна част от
банковата сделка.
Посочва се, че по силата на т. IV
от Допълнително споразумение от 31.03.2009г., т.IV от Допълнително споразумение
от 01.04.2009г., чл.3 и чл.5 от Допълнително споразумение от 18.06.2010г.; чл.3
и чл.5 от Допълнително споразумение от 25.07.2011г., чл.3 ал.3 и чл.4 ал. ал.2
от Допълнително споразумение от 27.07.2012г.; чл.3 ал.1 и чл.4 ал.2 от
Допълнително споразумение от 28.02.2013г.; т.2 от Допълнително споразумение от
11.09.2013г.; чл.3 ал.3 и чл.4 ал.2 от Допълнително споразумение от
18.09.201Зг.; страните се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и
начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани
към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите
дали своето съгласие и упълномощили кредитора, като вследствие на тези
капитализации размерът на общо усвоената главница по кредита нараснал до 74
729,79 лв.
Съгласно чл. 4 ал. 1 страните по
споразумението от 18.09.2013г. се съгласили да бъде въведен 6-месечен период на
облекчено погасяване по сделката. За периода на облекчено погасяване на Общия
дълг, кредиторът и кредитополучателят се съгласили, че кредитополучателят ще
погасява Общия дълг при облекчени лихвени условия, като за този период Общия
дълг щял да се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер равен на действащия
към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на Банката за жилищни кредити в
съответната валута намален с 4.23/четири цяло и двадесет и две стотни/ пункта,
като кредитополучателя трябвало да погасява Дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 40 лв. на месец съгласно Погасителния план.
След изтичане на периода на
облекчено погасяване върху общия размер на Дълга, се начислявала годишна лихва
в размер равен на сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен процент
ПРАИМ на Банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 8.22 /осем цяло двадесет и два/ пункта.
Сочи, че видно от чл.7 от Договора
Кредитополучателят се задължил да получи изготвения от „Кредиторът“ погасителен
план по чл.4 ал.3, чл.5 или по чл.6 ал.2 и да започне погасяването от Общия
дълг по схемата, въведена с него, считано от датата на падежа на месеца,
следващ месеца, в който е изготвен Погасителния план. С подписване на
Допълнителното споразумение, Кредитополучателят декларирал, че е уведомен, че
неполучаването на екземпляр от погасителния план по чл.4 ал.3 и чл.5 или по
чл.6 ал.2 от Допълнителното споразумение, не го освобождава от задълженията му
за плащане на погасителните вноски по Дълга, в сроковете и размера, определени
в съответния Погасителен план.
Посочва се, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 /десет/ пункта, по силата на чл.3,
ал.4 от контракта.
В исковата молба се сочи, че по силата на чл.4
т.2 от договора за управление на кредита се начислила комисионна, която
следвало да се плаща ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащането, спрямо
месечната погасителна вноска, в размер на 0,01%/ нула цяло и една десета/
процента върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата.
Съгласно чл.12 от Допълнително
споразумение от 25.07.2011г., кредитополучателите поемали задължение да
заплащат на банката месечна такса за администриране на просрочен кредит,
дължима при забава в плащането на една или повече анюитетни месечни вноски.
По силата на чл.10, т.3 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г.
кредитополучателите поели задължение да
поемат изцяло разноските по застраховка на обезпечението, оценката му, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение спрямо
предоставеното обезпечение.
Ищецът твърди, че поради
неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7,
ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г.
и чл. 4 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. към HL 11694 от
06.07.2006г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита,
кредитополучателите изпаднали в забава
относно погасяването му, с което
нарушили сключения Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
11694 от 06.07.2006г. и Допълнително споразумение от 18.09.2013г. към Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г.
Поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 30.04.2014г., на основание чл.18, от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции “Ю.”АД обявила цялото задължение в размер на
72 303,89 (седемдесет и две хиляди триста и три лева и осемдесет и девет
стотинки) лв., за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана с peг. №
780 Том 1 акт 50 от 15.03.2017г. с получател В.Д.С., като съгл. чл. 47 ал. 5 ГПК поканата се считала за връчена на дата 30.05.2017г., и нотариална покана с
peг. №779 Том 1 акт 49 от 15.03.2017г. с получател С.С.С., като съгл. чл. 47
ал. 5 ГПК поканата се считала за връчена на дата 30.05.2017г..
Твърди, че към датата на подаване на исковата
молба в полза на ищеца съществувало изискуемо и неудовлетворено притезание, в
общ размер на 72 303,89 /седемдесет и две хиляди триста и три лева и
осемдесет и девет стотинки/ лв. - главница, договорна лихва в общ размер на
27 138,16 /двадесет и седем хиляди сто тридесет и осем лева и шестнадесет
стотинки/ лв., 464,12 /четиристотин шестдесет и четири лева и дванадесет
стотинки/ договорни такси - 289,15 /двеста осемдесет и девет лева и петнадесет
стотинки/ лв., заплатени застраховки и 686,42 /шестстотин осемдесет и шест лева
и четиридесет и две стотинки/ лв., което обуславяло и правния интерес от предявяване
на частичен иск.
Моли съда, да осъди солидарните
длъжници В.Д.С., ЕГН ********** с адрес: ***0 и С.С.С. ЕГН **********, с адрес:
*** да заплатят на “Ю.” АД, ЕИК: ***
частично дължимите се от тях суми по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 11694 от 06.07.2006г. и Допълнително споразумение от 18.09.201Зг. в
размер на - главница: 72 303.89
/седемдесет и две хиляди триста и три лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляващи непогасената главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, такси в размер на 342.89
/триста четиридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., застраховки в
размер на: 289.15 /двеста осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ лв. и
нотариални такси в размер на 686.42
/шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лв., както и
направените съдебни и деловодни разноски.
По делото е постъпил писмен
отговор от особеният представител на ответниците, в който счита, че
предявения иск е процесуално допустим.
Относно основателността на исковите
претенции - счита, че предявения иск е неоснователен, като излага съображения.
Сочи, че на първо място видно от
представените допълнителни споразумения към сключения между страните Договор за
кредит за покупка на недвижим имот се установява, че с всяко едно от тях е
извършвана капитализация на кредита със сбора от сумите за просрочена главница,
просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки. Счита,
че всички разпоредби от допълнителните споразумения, с които изтеклите лихви,
такси и застраховки са капитализирани /приобщени към главницата/ са нищожни. С
капитализиране на лихвите са компрометирани съставените погасителни планове,
като неправилно са определени размерите на анюитетните вноски и съдържащото се
в тях съотношение между главница и възнаградителна лихва, което е станало в
погрешна пропорция.
Заявява, че олихвяването на изтекли
лихви е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал. 3 от ЗЗД,
същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото
законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт.
Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци - чл.
294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо,
съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит
така и към този момент законодателство. Следователно уговорките, въз основа на
които е осъществено олихвяването на изтекли лихви са нищожни поради противоречие
със закона - чл.10, ал. 3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата
на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Предвид горното прави възражение за
нищожност на сключените между страните по договора допълнителни споразумения, с
които е извършена капитализация на дълга по кредита със сумите по просрочените
лихви, такси и застраховки.
Твърди, че от представените по
делото два броя нотариални покани става ясно, че едностранното изявление на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до
кредитополучателите. Сочи, че самото изявление за предсрочна изискуемост не
съдържа изрично изявление от коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно поканата и представените доказателства се твърди неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 30.04.2014г., а самата покана е изпратена на
кредитополучателите на 19.03.2017г. При липса на представени погасителни
планове - първоначален и последващи, след всяко допълнително споразумение,
сочи, че не може да направи възражения в защита на ответниците с оглед правилното
изчисляване и погасяване, включително и за изтекла погасителна давност.
Прави възражение за изтекла давност
на дължимите вноски за лихви, начислени и неплатени преди 07.08.2014г., които
са включени в размера на главницата чрез капитализация на дълга.
Моли съда, да отхвърли
предявените искове за заплащане на
главница в размер на 72 303,89 лв., такси в размер на 342,89 лв., застраховки в
размер на 289,15 лв. и нотариални такси в размер на 686,42 лв., като обяви за
нищожни сключените между страните Допълнителни споразумения към процесния
договор за кредит от дати 01.04.2009г., 31.03.2009г., 18.06.2010г.,
25.07.2011г., 27.07.2012г.; 28.02.2013г. и 18.09.2013г. както и всички други
допълнителни споразумения към договора, касаещи капитализация на дълга, ако има
такива непредставени с исковата молба.
По делото е постъпила допълнителна
искова молба, в която ищецът посочва, че към Договор за кредит за покупка
на недвижим имот Н1 11694 от 06.07.2006г. е сключено съответно Допълнително
споразумение от 31.03.2009г., Допълнително споразумение от 01.04.2009г.,
Допълнително споразумение от 18.06.2010г., Допълнително споразумение от
25.07.2011г., Допълнително споразумение от 27.07.2012г., Допълнително
споразумение от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от 11.09.2013г. и
Допълнително споразумение от 18.09.2013г., които са неразделна част от
банковата сделка.
Заявява, че всяко едно от така
сключените споразумения е подписано след изрично подадено от клиентите молба
поради възникнали временни затруднения за изплащане на задълженията. Всички
допълнителни споразумения са направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя
временни затруднения за погасяване на задълженията.
Сочи, че към датата на всяко едно
от подписаните между страните допълнителни споразумение е било налице просрочие
по кредита, като именно с цел предоговарянето му е следвало кредитната
експозиция да бъде редовна.
Посочва, че по силата на т.IV. от
Допълнително споразумение от 31.03.2009г., т.IV от Допълнително споразумение от
01.04.2009г., чл.3 и чл.5 от Допълнително споразумение от 18.06.2010г.; чл.3 и
чл.5 от Допълнително споразумение от 25.07.2011г., чл.3 ал.3 и чл.4 ал. 2 от
Допълнително споразумение от 27.07.2012г.; чл.3 ал.1 и чл.4 ал.2 от
Допълнително споразумение от 28.02.2013г.; т.2 от Допълнително споразумение от
11.09.2013г.; чл.3 ал.3 и чл.4 ал.2 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г.;
страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и начислени за
периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето
съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора.
Твърди, че „преоформянето" по
банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към
главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми
по банковата сделка. Именно поради същата причина при сключването на всеки
анекс към договора кредитополучателят е „усвоявал" сума, с която реално са
погасявани просрочия по сделката. Преоформянето е извършено при стриктното
изпълнение на чл. 13 от горецитираната наредба, като това обстоятелство е видно
от приложената към исковата молба справка по чл.366 ГПК.
Сочи, че всяко допълнително
споразумение е направено след изрично подадена от ответниците молба, в която е
изложено, че същите имат финансови затруднения, като именно в следствие на така
подадените молби се е стигнало до подписване на допълнителните споразумения.
Посочва, че в самите споразумения е
изрично посочено какъв е размерът на просрочието, като с подписването им,
кредитополучателите са признали именно съществуването на такова просрочие. Не
на последно място към последното допълнително споразумение е налице двустранно
подписан погасителен план, който отразява цялото движение по кредита,
включително всички промени в начина на погасяване по кредитната експозиция. В
него също така, а именно на стр. 14 от погасителния план е изрично записано
какъв е размерът на дължимите се към подписването му вноски за главница, а
именно 74 729,79 лв., като с подписване на погасителния план ответниците отново
са признали съществуването на посоченото задължение.
Счита за неоснователни доводите на
ответниците, че не по тяхна воля са изменени условията по банковата сделка.
Отбелязва, че съгласно чл. 26, ал.
4 ЗЗД дори да се счете, че клаузи от допълнителните споразумения са нищожни, то
това не влече нищожност на всички постигнати в допълнителни споразумения
договорки, нито начина на плащане, нито месечните вноски.
В този смисъл счита възраженията за
нищожност на подписаните между страните допълнителни споразумения за
неоснователни.
Заявява, че към депозираната искова
молба са приложени всички погасителни планове, които кредитополучателите са се
явили в клон на ищеца да подпишат и съответно да получат.
Посочва, че погасителните планове
към договора, съответно към всяко едно допълнително споразумение не винаги е
възможно да се изготвят едновременно с основния документ, доколкото с оглед
възможността до подписване на договора и допълнителните споразумения да бъдат
променени клаузи, касаещи начина на погасяване на кредита, не е възможно
изготвянето на окончателен погасителен план.
Твърди, че едва след подписване на
контракта, съответно споразуменията към него, същите се осчетоводяват в
счетоводството на ищеца и след това се изготвя и предоставя на клиентите
погасителен план, уреждащ начините на погасяване на кредитната експозиция, като
това личи най-ясно от факта, че представените с исковата молба погасителни
планове са издадени и подписани няколко дена след подписване на съответните
съглашения, а именно както следва:
Към Допълнително споразумение от
27.07.2012г. е подписан погасителен план, но едва на 01.08.2012г.;
Към Допълнително споразумение от
18.09.2013г. е подписан погасителен план, но едва на 20.09.2013г.
Сочи, че в този смисъл, ако към
контракта и/или допълнително споразумение не е наличен подписан погасителен
план то това се дължи на нежеланието на ответниците да се явят в клон на
банката, за да подпишат и получат такъв. Не случайно,че във всяко едно
допълнително споразумение е залегнала клауза, че ответниците е следвало да се
явят в клон на банката за получаване на такъв, като в случаите на не
получаването му, то това не ги освобождава от изпълнение на условията по
договора.
Неоснователни счита и доводите на
ответната страна за неяснота относно падежа на погасителните вноски, тъй като в
приложените по делото погасителни планове ясно
е записано, че кредитът се изплаща до 21 - о число на месеца, като тази
дата не е променяна за целия период на договора.
Моли съда, да осъди солидарните
длъжници В.Д.С. и С.С.С. да заплатят на “Ю." АД, ЕИК: *** част от
дължимите се от тях суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL
11694 от 06.07.2006г. и Допълнително споразумение от 18.09.2013г., а именно
както следва:
Дължимата се към датата на подаване
на исковата молба главница в размер на 72 303,89 лв., законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба; Договорни такси в размер на:
342,89 лв., представляващи част от общо начислените и непогасени на падеж такси
възлизащи на 464,12лв.; Застраховки в пълен размер на: 289,15 лв.; нотариални
такси в пълен размер на: 686,42 лв.
Постъпил е допълнителен отговор
от особения представител на ответниците, в който заявява, че поддържа
първоначалния отговор на исковата молба и всички възражения направени със
същия.
Сочи, че независимо как банката -
кредитор ще нарече увеличаването на главницата по дълга с направените
просрочия, то е налице капитализация на дълга.
Твърди, че към исковата молба не е
представен нито един погасителен план, което е видно и от самия опис на
доказателствата. Към допълнителния отговор се представят само три погасителни
плана, като този с дата 01.04.2009г. не е подписан от кредитополучателите и
липсват стр.6 /вноски от 350 до 410/, този с 01.08.2012г. е подписан на всяка
страница без стр.14, като липсва стр.6, 7, 8, 9 /вноски от 173 до 313/ и стр.13
/вноски от 418 до 420/, а този от 20.09.2013г. е с липсващи стр.5 /вноски от
137 до 172/ и стр. 12 /вноски от 383 до 420/. Заявява, че в допълнителната
искова молба се твърди, че за всяко допълнително споразумение е налице писмена
молба от кредитополучателите, но такива не са представени.
Поддържа възражението за изтекла
погасителна давност за лихвите по кредита, начислени и неплатени преди
07.08.2014г., включително и тези които са включени в размера на главницата чрез
капитализация на дълга.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че с Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № НL 11694 от 06.07.2006 г. сключен между
„Б." АД /с настоящо наименование „Ю." АД/ и В.Д.С. и С.С.С. като кредитополучатели,
банката е предоставила банков кредит в размер на 61 609 лв. както следва:
- 29 420 лв. за покупка на
недвижим имот: Апартамент, а кредитополучателите се задължили да върнат
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
настоящия договор
- 32 189 лв. за други разплащания,
а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Кредита е усвоен по сметка на В.Д.С..
Кредитополучателите, отговарят солидарно, като крайният срок за погасяване на
кредита е бил 420/ четиристотин и двадесет / месеца.
За обезпечение на вземанията на
банката по предоставения кредит, в това число главница, лихви, такси, комисионни
и други разноски, кредитополучателите учредили договорна ипотека в полза на
БАНКАТА върху недвижимия имот за закупуването, на който били предоставени
сумите по банковата сделка.
От приложеното банково бордеро №
397589/21.07.2006г. по банковата сметка на В.Д.С. с IBAN ***, BIC ***, „Б.” АД е превела сумата от
61 609 лв., съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от контракта.
По силата на т. IV от Допълнително
споразумение от 31.03.2009г., т.IV от Допълнително споразумение от
01.04.2009г., чл.3 и чл.5 от Допълнително споразумение от 18.06.2010г.; чл.3 и
чл.5 от Допълнително споразумение от 25.07.2011г., чл.3 ал.3 и чл.4 ал. ал.2 от
Допълнително споразумение от 27.07.2012г.; чл.3 ал.1 и чл.4 ал.2 от Допълнително
споразумение от 28.02.2013г.; т.2 от Допълнително споразумение от 11.09.2013г.;
чл.3 ал.3 и чл.4 ал.2 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г.; страните се
съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница, за което кредитополучателите дали своето съгласие и
упълномощили кредитора, като в следствие на тези капитализации размерът на общо
усвоената главница по кредита нараснал до 74 729,79 лв.
Поради неизпълнение на договорните
си задължения, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г. и чл. 4 от Допълнително
споразумение от 18.09.2013г. към HL 11694 от 06.07.2006г. за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите изпаднали в забава относно погасяването му, с
което нарушили сключения Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г. и Допълнително
споразумение от 18.09.2013г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 11694 от 06.07.2006г.
Поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 30.04.2014г., на основание чл.18 от Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции “Ю.”АД обявила цялото задължение в размер на
72 303,89 (седемдесет и две хиляди триста и три лева и осемдесет и девет
стотинки) лв., за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана с peг. №
780 Том 1 акт 50 от 15.03.2017г. с получател В.Д.С., като съгл. чл. 47 ал. 5 ГПК поканата се считала за връчена на дата 30.05.2017г., и нотариална покана с
peг. №779 Том 1 акт 49 от 15.03.2017г. с получател С.С.С., като съгл. чл. 47
ал. 5 ГПК поканата се считала за връчена на дата 30.05.2017г.
От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява следното:
Съгласно представените от ищеца „Ю."
АД счетоводни справки, извлечения по разплащателни сметки на граждани и
домакинства и разчетна сметка за погасяване на кредит с титуляр В.Д.С. за
периода 21.07.2006 г. до 29.11.2018 г. по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 11694 от 06.07.2006г. експертизата е установила следното:
В ищцовото дружество „Ю." АД е
осчетоводена операция, с която на 21.07.2006 г.
разплащателната сметка
на ответницата В.Д.С. е заверена със сумата 61 609 лв. като основанието на
операцията е „усвояване на кредит".
Съгласно представени от ищеца „Ю."
АД счетоводни справки и извлечения по партида за кредитна сделка № 578615 - В.Д.С.
за периода 21.07.2006 г. до 29.11.2018 г. по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г., експертизата установи следното:
Въз основа на извършената справка
по документи представени от ищцовото дружество за периода 21.07.2006 г. до
29.11.2018 г., направените от длъжниците погасителни вноски към „Ю." АД по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 11694 от 06.07.2006г. са
общо 92 броя погасителни вноски на обща стойност 37 260,68 лв., от които
погасената главница е в размер на 2 425,90 лв., а погасените лихви възлизат на
34 834,78 лв..
Съгласно представените от ищеца „Ю."
АД счетоводни справки и извлечения по партида за кредитна сделка № 578615 - В.Д.С.
за периода 21.07.2006 г. до 29.11.2018 г. по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г. г. последното погасително плащане
извършено от първата ответница е в размер на 47 лв. внесени по разплащателната
й сметка на 07.04.2014 г., с която сума са погасени 37 лв. просрочени лихви към
30.03.2014г. и 10 лв. договорна такса при просрочие 2-30 дни. Кредитополучателите
са преустановили плащанията си по отношение на погасителна вноска с падеж
30.04.2014г., т.е. от тази дата кредитополучателите са изпаднали в забава и са
преустановили плащанията си.
Въз основа на представените от
ищцовото дружество счетоводни справки и извлечения по партида за кредитна
сделка № 578615 - В.Д.С. за периода 21.07.2006 г. до 29.11.2018 г. по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г. към 29.11.2018
г. общо усвоената от първата ответница главница e на стойност 74 729,79 лв., от която
е изплатена сума в размер на 2 425,90 лв., т.е. дължимата от
кредитополучателите главница е в размер на 72 303,89 лв..
Въз основа на извършената справка
по документи представени от ищеца „Ю." АД към 07.08.2017 г. /датата на
подаване на исковата молба/ и вземайки в предвид чл. 4 от Договор за покупка на
недвижим имот № НL 11694 от 06.07.2006г., а също и чл. 12 от Допълнително
споразумение от 18.06.2010 г. и следващите го споразумения към цитираният по-горе
договор за кредит, експертизата установява, че за периода 20.08.2007 г. до
21.07.2017 г. размера на начислените договорни такси е 1294,31 лв., от които е
изплатена сумата от 898,06 лв., т.е. дължимите такси към датата на подаване на
исковата молба са в размер на 396,25 лв., в т.ч. годишната такса управление
0,1% в размер на 284,44 лв. и административни такси за просрочен кредит в
размер на 111,81 лв..
Извършените от кредитополучателите
плащания по размер съвпадат с дължимите погасителни вноскиq съгласно приложеният от ищеца погасителен план, но по
дати на плащане не всички извършени плащания съвпадат с падежните дати
предвидени във въпросния погасителен план.
Съгласно извършен анализ на
представените от ищеца „Ю." АД документи, експертизата установява, че са
били налице просрочени погасителни вноски към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 11694 от 06.07.2006г. Размерът на всяка една просрочена
месечна вноска е посочен в таблицата.
Съгласно представените по
настоящото дело документи и представените счетоводни справки от ищеца,
съдебно-счетоводната експертиза установява, че към датата на всяко едно
допълнително споразумение към Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
11694 от 06.07.2006г., сключено между банката и кредитополучателите е
съществувало просрочие по кредита, но тези просрочия не са били повече от 90
дни. Просрочие по кредита за повече от 90 дни е имало само при сключването на
допълнителното споразумение от 11.09.2013 г., като просрочието се е отнасяло за
погасителна вноска дължима на падеж 30.05.2013 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Нормата на чл. 430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно установено, че “Ю." АД е изпълнила задълженията си Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL11694 от 06.07.2006г. като е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в
размер на 61 609.00 лв. както следва:
- 29 420 лв. за покупка на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ застроен върху 67.80 кв. м., а кредитополучателите се задължили да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на настоящия договор и 32 189 лв. за други разплащания, а
кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора.
От представените по делото
доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза безспорно е
установено, че кредотополучателите не са изпълнили договорните си задължения,
произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл.7, ал. 1 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г. и чл. 4 от Допълнително споразумение от
18.09.2013 г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и са
изпаднали в забава относно погасяването му. Поради това за банката е възникнало
правото за обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 18 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г., тъй като съгласно т. 18 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането трябва да е
била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба и
не може да става със самото й подаване. Така дадените разяснения се отнасят до
предявените по специалния ред на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове,
иницииращи спорно исково производство като продължение на заповедното
производство. Тези задължителни указания не се отнасят до предявените по общия
ред осъдителни искове по чл. 430 от ТЗ, поради което и съдът намира, че няма
пречка обявяването на кредита за предсрочно изискуем да стане от кредитора с
връчването на препис от исковата молба на длъжника, ако обективните
предпоставки за това са били налице към този момент и исковата молба съдържа
ясно и недвусмислено волеизявление за обявяване на цялото вземане по кредита за
предсрочно изискуемо.
В Решение № 198 от 18.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК е посочено, че на основание чл. 47, ал.
6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК с оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката - ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. Поради това, съдът приема, че в настоящия случай в исковата
молба е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 30.04.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, ответниците следва да установят пълно и главно, че са изпълнили
задължението си за заплащане на Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL
11694 от 06.07.2006г., но доказателства в тази насока не са представени.
Оплакването относно факта на
предоговаряне със споразуменията на актуалния размер на главницата, което
според особения представител съставлява недопустима капитализация на лихви, е
неоснователно.
По делото е установено, че е налице просрочие на погасителни вноски както
към Договор за кредит за покупка на недвижим имот НL 11694 от 06.07.2006г., така
и към датата на сключване на всяко едно допълнително споразумение. Освен това
всяко допълнително споразумение е сключено след изрично подадена от ответниците
молба /приложени като доказателства по делото/, в която е изложено, че същите
имат финансови затруднения. Поради това вследствие на така подадените молби се
е стигнало до подписване на допълнителните споразумения. Така действително с
процесните споразумения част от дължимите лихви се включват в размера на
главницата, но това става с изричната воля на банката и кредитополучателите. Ето защо, направените в тази връзка
възражения от страна на особения представител се явяват неоснователни.
В Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфичните провизии за кредитен риск, обн., ДВ, бр. 38 от
11.04.2008 г., която е приложима в случаите на преструктуриране на банкови
кредити, липсва забрана между страните да бъде уговаряна възможност за
капитализиране на лихви. Не е извършено начисляване на лихва върху лихвата, тъй
като е налице постигнато съгласие между страните за новия размер на дълга,
който след като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя/солидарния
длъжник. Съответно неоснователно е и възражението за погасяване по давност на
всички лихви, които са били конвертирани в главница на основание чл. 111, б.(в) ЗЗД,
тъй като погасителната давност за вземанията за главница е петгодишна и не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че В.Д.С. и С.С.С. следва да заплатят солидарно на “Ю.” АД, ЕИК
частично дължимите от тях суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL 11694 от 06.07.2006г. и Допълнително споразумение от 18.09.2013 г. в размер
на главница: 72 303.89 лв., представляващи непогасената главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
07.08.2017 г., такси в размер на 342.89 лв., застраховки в размер на 289.15 лв.
и нотариални такси в размер на 686.42 лв., както и направените съдебни и
деловодни разноски.
Ответниците В.Д.С. и С.С.С. следва
да заплатят на “Ю." АД направените по делото разноски, в общ размер на
6 731, 29 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** с адрес: ***
и С.С.С., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на “Ю.” АД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С., община ***** със съдебен адрес:***,
бизнес сграда ИВЕЛ частично дължимите от тях суми по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 11694 от 06.07.2006г. и Допълнително споразумение
от 18.09.2013 г. в размер на главница: 72 303.89 лв.,
представляващи непогасената главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.08.2017 г., такси в
размер на 342.89 лв., застраховки в размер на 289.15 лв.
и нотариални такси в размер на 686.42 лв.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** с адрес: ***
и С.С.С., ЕГН ********** *** да заплатят на “Ю.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., община ***** със съдебен адрес:***,
бизнес сграда ИВЕЛ направените по делото разноски, в общ размер на 6 731,
29 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: