Решение по дело №445/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на „Мини Марица изток“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Т. Т., чрез процесуалният си представител юрисконсулт И. Н. против решение №28/11.04.2022 год., постановено по АНД №51/2024 год. по описа на Радневски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №8-75-23 от 24.01.2024 год. год. на Директор РИОСВ гр. Стара Загора, с което на „Мини марица изток“ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че неправилно въззивният съд не е обсъдил всички техни наведени оплаквания, като се изразява несъгласие и с извода, че срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен. Касаело се за императивна норма, поради което и срокът не е инструктивен е преклузивен. Изразява несъгласие и с довода за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение на чл.57, т.13 от ЗАНН. Касае се за задължителен реквизит и липсата посочване на обстоятелството пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва наказателното постановление, прави същото незаконосъобразно. Въпреки констатираното несъответствие от съда между констативната и диспозитивната част на наказателното постановление, което е възприето за маловажно. Твърди, че не ставало ясно за кое от двете посочени нарушения са били наказани – за това по чл.48, ал.1, т.3 или по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Излага доводи и за несъответствие между основанията за налагане на наказанието, тъй като са посочени две правни основания – чл.201, ал.2 от ЗВ и чл.200, ал.1, т.2 от същия закон. Изразява несъгласие също така с извода на съда, че липсата на мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е основание за отмяната на наказателното постановление. Навежда също така доводи и за допуснато нарушение на чл.57, ал.11 т.1 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не били вписани трите имена на наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №28/11.04.2024 год., на Районен съд Раднево, постановено по АНД №51/2024 год. и да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Директорът на РИОСВ Стара Загора, редовно призован, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Раднево се е развило по жалбата на „Мини марица изток“ЕАД против наказателно постановление №8-75-23 от 24.01.2024 год. год. на Директор РИОСВ гр. Стара Загора, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение чл.48, ал.1, т.11 от същия закон. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена на че на 14.06.2023 год. е извършена проверка на рудник „Трояново-1“, с. Трояново, общ. Раднево, експлоатиран от „Мини Марица изток“ЕАД от експерти на РИОСВ Стара Загора и Регионална лаборатория Стара Загора, дружеството е нарушило чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите за поддържане на необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешително за заустване на отпадъчни води №33120022/10.06.2009 год., продължено с Решение №РР-4567/10.06.2022 год. на Директора на Басейнова дирекция ИБР гр. Пловдив в частта индивидуални емисионни ограничения по показател сулфати.

За осъществената проверка е съставен протокол за проверка №П-**********/14.06.2023 год., като проверката е във връзка със задължителен емисионен контрол на заустваните отпадъчни води, за спазване на ИЕО, въведени с Разрешително №33120022/10.06.2009 год., продължено с Решение №РР-4567/10.06.2022 год. на Директора на Басейнова дирекция ИБР гр. Пловдив. При проверката е взета един брой проба отпадъчна вода от пункт №1 – точка на заустване в канала с географски координати N-42⁰13^’40,529’’, Е-26⁰05^’03,300’. Направените физико-химични анализи на взетата проба отпадъчна вода от пункт 1 – точна заустване в канала с посочените географски координати /протокол за изпитване на отпадъчни води №12-1406/28.06.2023 год. на Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС/ показват повишение на индивидуалните емисионни ограничения по показател сулфати, като съгласно протокола за изпитване същите са 879 мг/л при ИЕО 400 мг/л. Копие от протокол за изпитване е приложен към преписката, като нарушението е извършено на 14.06.2023 год. – датата на извършване на проверката по задължителен емисионен контрол. С това си деяние дружеството е нарушило чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд Раднево е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, наказателното постановление отговаря на законовите изисквания за съдържание, като е обсъдил и наведените във въззивната жалба оплаквания. Приел е също така, че нарушението е установено по безспорен начин, правилно е приложен материалния закон, което го е мотивирало да потвърди наказателното постановление.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът споделя мотивите на районният съд поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

В допълнение следва да се добави следното:

Съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като задължителен реквизит на наказателното постановление е предвидено посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Това законово изискване предполага посочване както на нарушената законова разпоредба, така и санкционната такава. В конкретния случай, описаното деяние на дружеството е квалифицирано като е посочена нарушената разпоредба и от която произтича задължението на дружеството за спазване на посочените емисионни стойности – чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, която предвижда задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Това е сторено както в съставеният акт за установяване на административно нарушение, така и в процесното наказателно постановление. Действително в наказателното постановление, в диспозитива е допусната техническа грешка, като е посочена като нарушена чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, която предвижда задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни, да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, т.е. касае отново задължение за спазване на издаденото разрешително по закона за водите, което е едно за конкретната точка на заустване.

Неоснователно е оплакването за задължителния характер на чл.52, ал.1 от ЗАНН. Трайната съдебна практика, е че този срок е инструктивен, което се извежда и от разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Нещо повече, неспазването на чл.34, ал.3 от ЗАНН е основание по чл.54, ал.1, т.6 от ЗАНН, за прекратяването на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция. Като основание обаче в чл.54, ал.1 от ЗАНН, не е предвидено да се извърши прекратяване поради неспазването на чл.52, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването, че не посочването на обстоятелството пред кого и в какъв срок може да се обжалва наказателното постановление, представлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление. Следва да се има в предвид, че при преценката дали едно нарушение е съществено или не, следва да се разглежда през призмата на правото на защита на наказаното лице и доколко това е ограничило това негово право. Неизпълнението на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН, не води до неяснота в обвинението на дружеството, нито от друга страна е елемент от фактическия състав на вмененото административно нарушение, поради което и по никакъв начин не се ограничава правото на защита на наказаното юридическо лице. Обстоятелството, че жалбата е депозирана в законоустановения срок чрез наказващия орган и е адресирана до компетентния съд, не води до извода за неяснота при упражняването или ограничаване на правото на защита на касатора. Нещо повече – ако това е пропуснато да се посочи в наказателното постановление, ще се приложи законовата разпоредба на чл.59, ал.1 във връзка с чл.58д, т.1 от ЗАНН – наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението.

Неоснователно е касационното оплакване относно противоречие в диспозитива на наказателното постановление, изразяващо се в посочването на две санкционни разпоредби. Както правилно е приел районният съд, такова не е налице. Посочената разпоредба на чл.201, ал.2 от Закона за водите определя компетентното длъжностно лице, което може да налага административни наказания – директора на РИОСВ Стара Загора, докато чл.200, ал.1, т.2 от закона за водите е санкционната разпоредба въз основа на която е определена наложената имуществена санкция.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, осигурено е участието на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като по този начин е гарантирано и правото му на защита, а същото е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.първо АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №28 от 11.04.2024 год., постановено по АНД №51/2024 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.