Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 15 март 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 02 март 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №79…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.107, ал.2 ЗАвП(Закон за автомобилните
превози) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Ж.Н.К. ***. Жалбата е насочена
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
РД-14-182/14.01.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към
ИА „Автомобилна администрация“ гр. София. Със заповедта на жалбоподателя, в
качеството му на физическо лице и водач на лек автомобил марка Дакия Логан,
рег. № Р***АК му е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) 1. По реда на
чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 от Закон за автомобилните превози
(ЗАвП)- спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца: което не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или
е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната
община, изразяваща се в сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното
средство; 2. По реда на чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ и ал.2, т.6 от същия закон -
временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за
срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва
таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от
която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в
списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност
на административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК. Твърди се както в жалбата, така и в съдебна зала, че още в
деня на налагане на ПАМ, нарушението било преустановено, което на практика
обезсмисляло наложената мярка, тъй като и законодателят в разпоредбата на чл.106а,
ал.1, т.1 ЗАвП също е посочил, че мярката е до отстраняване на нарушението.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски по
списък.
Ответникът по жалбата, моли съдът да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
РД-14-182/14.01.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към
ИА „Автомобилна администрация“ гр. София е наложена принудителна
административна мярка на Ж.Н.К., в качеството му на водач на МПС- лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № Р *** АК, негова
собственост, изразяваща се във спиране от движение на моторно превозно средство
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници за съответната община, изразяваща се в сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство и временно отнемане на удостоверението на
водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек
таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници в такава
хипотеза.
В случая състава
на нормата е осъществен чрез извършване от Ж. К. с процесния автомобил на таксиметров превоз на пътници на територията на община Русе
без водачът да има редовно издадено Разрешение за извършване на такъв превоз на
територията на общината. Деянието на водача на МПС представлява и нарушение по
чл. 31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници,
за което му е съставен и АУАН от 14.01.2021г.
Правното основание за издаването на заповедта за наложена ПАМ административният орган намерил в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози.
Заповедта е
мотивирана с обстоятелството, че срещу Ж. К. е съставен акт за установено
административно нарушение (АУАН) серия А-2020 № 285400 от 14.01.2021 г. от К. Ц., на длъжност инспектор в отдел „Контрол“ към РД АА – Русе. Служителят на
РД АА Русе установил, че на 14.01.2021 г., около 00:40 часа, в гр. Русе, ж.к.
„Чародейка“, до блок 401, К. като водач на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. №
Р **** АК, негова собственост, извършва таксиметров превоз на
пътници на територията на община Русе с автомобила, без водачът да има редовно
издадено Разрешение за извършване на такъв превоз.
Всичко изложено
по-горе е причина за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
РД-14-182/14.01.2021г. от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към
ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, с която на Ж.Н.К. е наложена ПАМ по
реда на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от
Закон за автомобилните превози.
Недоволен от
заповедта, Колева я оспорва с жалба, по повод на която е образувано адм. дело №79/2021г.
пред Административен съд Русе. В съдебно заседание се защитава срещу ПАМ чрез
адвоката-пълномощник Д. М..
Жалбоподателят
оспорва приетото от административния орган от фактическа страна, като твърди,
че макар и да е извършил непозволеното по закон деяние, представляващо
административно нарушение, с оглед отстраняването му на същия ден, е отпаднала
необходимостта от налагане на ПАМ. Така наложена, тя е в нарушение на целта на
закона и на принципа за съразмерност, разписан в чл.6 от АПК. Сочи се още, че
заповедта на директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе не била и мотивирана,
издадена при неспазване на нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
По делото, освен
приетите с административната преписка доказателства, бе разпитано като свидетел
по делото лицето Х. Т., колега на
жалбоподателя, също извършващ таксиметров превоз на пътници на територията на
община Русе. Сведенията, които той дава са досежно извършено още преди изтичане
на 2020г. от К. заплащане на дължимия за 2021г. данък за включването на К. и
автомобила му към списъка, воден от определен превозвач - „Саваж“ ЕООД за
следващата 2021г., държащ и Разрешението за таксиметров превоз на пътници на
територията на община Русе(л.10).
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.107, ал.1 от ЗАвП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
По делото е представена Заповед №РД-01-43/23.01.2020г.(л.7), издадена от
изпълнителния директор на ИИ АА, от която
е видно, че директорите на РД „Автомобилна администрация“ към ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София, включително и директора на Русенската РД са
упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 106 и 106а от ЗАвП.
Оспореният административен акт - заповед № РД-14-182/14.01.2021г. е издадена
от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. По компетентността на
органа липсва и спор.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 107, ал.1 от
ЗАвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт, сред тях
и АУАН серия А-2020 № 285400 от 14.01.2021 г. В производството по издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, противно на твърдяното от адвоката на Ж. К..
За съответствието и спазване на материално-правните
норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 106а,
ал.1 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по Закон за автомобилните
превози, се прилагат принудителни административни мерки. Сред тях е и мярката,
наложена на Ж. К. по чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1,
т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДвП, законодателят
приема като съставомерни признаци - управлението на моторно превозно средство,
с което се извършва таксиметров превоз на пътници, което не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община. Съответно, осъществяването на тези признаци, води и до
приложение на още една ПАМ, тази по чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от ЗАвП -
временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил
за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва
таксиметров превоз на пътници без издадено разрешение за съответната община, от
която е започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в
списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
Доказателствата, писмени и гласни, събрани в проведеното съдебно
производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде
наложена ПАМ спрямо жалбоподателя Ж.Н.К., по реда на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“
и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози.
По делото не се спори, че към момента на проверката от К. Цанев, на
длъжност инспектор в отдел „Контрол“ към РД АА – Русе, Ж. К. като водач на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Р 8663 АК, негова собственост, извършва
таксиметров превоз на пътници на територията на община Русе с автомобила, без
водачът да има редовно издадено Разрешение за извършване на такъв превоз.
Спорно по делото е само едно обстоятелство, предвид изложеното в жалбата до
съда. Дали в действителност нарушението на Ж. К., констатирано от служители на
РД АА Русе е отстранено веднага след проверката или не. Ако се приеме, че то е
отстранено веднага, то тогава защитата на К. е права, че е отпаднала
необходимостта от тази мярка, и по силата на закона тя следва да бъде отменена.
Защото законодателят казва-„временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“.
Т.е. той е позволил на адресата на тази мярка, ако отстрани нарушението,
мярката да отпадне, в противен случай нарушителят следва да търпи ПАМ до 12
месеца.
С оглед на доказателствата по делото, съобразявайки и режима, при който едно
МПС се включва в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници или му се издава разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници за съответната община, настоящият съдебен състав
приема, че нарушението не е отстранено, противно на твърдяното от оспорващата
страна.
Редът за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които
извършват таксиметров превоз на пътници и за извършването на таксиметров превоз
на пътници е разписан в Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници.
Както посочихме и по-горе, не се
спори, че към момента на праиверката-14.01.2021г., Ж. К. не е имал издадено разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници за община Русе, не е бил включен
и в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници. За предходната 2020г., виждаме, че има издадено такова
разрешение и той и неговият автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Р *** АК имат разрешение под №717/05.11.2020г.(л.10), издадено от зам. кмета на
община Русе. То обаче е било валидно до 31.12.2020г.
След като за новата 2021г., Ж. К. няма издадено лично за него разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за община Русе и не е бил включен в
списъка на превозвач, имащ издаден такъв лиценз, той не е следвало да управлява
лекия автомобил, ползвайки го извършване на таксиметров превоз на пътници.
По делото К. представя доказателства, че на 14.01.2021г. е заплатил „данък таксиметров
превоз“ (л.18) в размер на 300 лева. Разпитаният свидетел дори твърди, че още в
края на предходната година К. бил дал такива пари/без уточнение за размера/ на „Саваж“
ЕООД, свързани със заплащане на дължимата сума за включване в списъка към
удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
на фирмата.
Тези доказателства обаче не доказват най-важното-твърдението на Ж. К., че
към датата на проверката -14.01.2021г., а дори и след това, до момента на
обявяване на настоящото дело за изяснено и приключване на съдебните прения, той
и лекият му автомобил са били включени към списъка към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на лицензиран
превозвач или че лично той има издадено разрешение за извършване на таксиметров
превоз на пътници за съответната община.
Съдът още с определението за насрочване(л.22) указа на жалбоподателя, че е
в негова тежест да докаже, че е отстранил нарушението, заради което му е
наложена ПАМ по ЗАвП.
Недоказването на това обстоятелство прави жалбата на Ж. К. неоснователна.
Без значение е факта, че е било налице такова плащане, касаещо „данък
таксиметров превоз“ за 2021г. Процедурата по издаване на разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община или включване
в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници не се състои само от заплащане на дължимия данък.
Според чл.3, ал.2 от Наредба №34 „Таксиметров превоз на пътници може да се
извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на
регистриран търговец, включени в списък към удостоверението за регистрация. За
да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да
отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.“
Алинея 3 на чл.3 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
пък казва, че „Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще
извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен
договор.“
Доказателства в такава насока-за изпълнение на цялата процедура липсват.
Разрешението за таксиметров превоз също се издава след изпълнение на
определени стъпки, описани в чл.24 и сл. от Наредба №34.
То се издава от кмета на съответната община след проверка дали регистрираният
търговец, който няма публични задължения, освен когато са разсрочени или
отсрочени по законов ред; заявление от търговеца по образец (приложение № 5з); списък
на превозните средства, за които се кандидатства за издаване на разрешения по
ал. 1, и списък с данните на водачите, които ще извършват таксиметровия превоз
от името на регистрирания търговец, но за своя сметка; фискален бон, издаден от
таксиметровия апарат за всеки автомобил от списъка по т. 3-всичко това е в сила
от 02.02.2021г.с измененията на Наредбата, а преди това- към датата на
нарушението изискванията са били следните : 1. заявление от превозвача; 2. удостоверение за регистрация; 3. списък на
автомобилите, с които превозвачът кандидатства - на хартиен носител; 4. заверени
от превозвача копия на контролния талон към знака за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и на картата
за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил (приложение № 6В към чл.
8, ал. 8, т. 3 от Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка
на техническата изправност на пътните превозни средства ); 5. копия от
удостоверенията "водач на лек таксиметров автомобил"; 6.
удостоверения от съответните компетентни органи, че превозвачът няма задължения
за данъци или вноски за социално осигуряване, съгласно законодателството на
държавата, в която е установен; когато превозвачът е със седалище в Република
България, липсата на задължения по смисъла на чл. 162 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс към държавата и към община, установени с влязъл в сила акт
на компетентен орган, се установява служебно.
Разгледахме детайлно как се издава Разрешението за извършване на
таксиметров превоз на пътници и холограмата от кмета на общината или
оправомощено от него длъжностно лице за всеки отделен автомобил, за да изясним
че процедурата е от няколко стъпки, една от които е заплащане на данъка за
таксиметров превоз и само неговото заплащане не означава, че нарушението, което
е установено от служители на РД АА Русе спрямо водача на „Дачия Логан“ с рег. №
Р 8663 АК, с която се извършвало таксиметров превоз на пътници е отстранено.
На следващо място, дълга е процедурата и по отношение издаването на
удостоверението „водач на лек таксиметров автомобил“ :
За да се издаде удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на
лице, Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" извършва и следната проверка спрямо
кандидата дали : 1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство от категория В, издадено в Република България; 2. не е осъждано за
тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на
глава втора "Престъпления против личността", по реда на глава пета
"Престъпления против собствеността" или по реда на глава единадесета,
раздел II "Престъпления против транспорта и съобщенията" от
Наказателния кодекс; 3. не е лишено от право да управлява моторни превозни
средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление
не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на
чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс; 4. няма наложени административни наказания за
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година; 5. притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата; 6. не му е отнемано удостоверението на водач
на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година; 7.
успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Същите изисквания са заложени и в чл.18, ал.1, т.1-6 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Удостоверението на водача е отнето, именно защото К. „извършва таксиметров
превоз на пътници : без издадено разрешение за съответната община, от която е
започнал превозът, и/или моторното превозно средство не е включено в списъка
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници“.
В такива ситуации АО действа при обвързана компетентност и е длъжен да
приложи както мярката по чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1, така и тази и
чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за автомобилните превози.
Няма пречка обаче, ако Ж. К. докаже пред директора на РД „Автомобилна
администрация“ Русе към ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, че
действително има вече Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници
или е включен в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, да поиска отпадане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 от
ЗАвП.
По отношение на втората мярка, това е изцяло в правомощията на АО да решава
дали след отмяна на първата/което би станало по силата на закона/, да прецени
как ще процедира с нея.
Както вече посочихме и по-горе, заплащането на „данък таксиметров превоз“ е
само част от процедурата, след изпълнение на която в цялост едно лице придобива
качеството и възможността да извършва таксиметров превоз на пътници за
съответната община. Липсата на доказателства, че тази процедура е довършена, не
позволява на съда да приеме, че нарушението е отстранено и съответно
необходимостта от ПАМ по чл.106а от ЗАвП е отпаднала.
С оглед на така изложеното, остават неоснователни всички възражения,
направени по повод оспорването на наложената ПАМ от Ж. К..
Събраните доказателства-писмени и гласни, доказаха по безспорен начин тезата
на административния орган за наличието на нарушението на чл. 31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, извършено от
жалбоподателя с личното му МПС и станало причина за налагане на ПАМ по реда на
чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за
автомобилните превози.
Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по
реда на чл.106а от ЗАвП.
Гореизложеното води на
извод за неоснователност на жалбата.
Воден от това, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Н.К. *** срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № РД-14-182/14.01.2021г. на
директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към ИА „Автомобилна
администрация“ гр. София по реда на чл.106а, ал.1, т.1, б. „б“ и ал.2, т.1 и чл.106а, ал.1, т.7, б. „б“ от Закон за
автомобилните превози.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: