РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на 26.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев в.ч.гр.д. № 2184 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по
жалба
на „Т.С.“ЕАД с вх. № 92561/29.12.2020 г. на ЧСИ М.Пс рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело № 2020**********, срещу Постановление
изх. N. 65424/ 11.12.2020г., с което ЧСИ е отказал да
намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 84220/26.11.2020 г..
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от
200, 00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в
случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а задължението
е погасено изцяло. Излага аргументи, че не дължи разноски за
неприложени изпълнителни способи.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение
на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева.
Пълномощника
на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я
оспорва. Посочва, че след молбата за образуване на делото е поискан с отделна
молба запор на банкови сметки. Хонорара бил минималния и бил реално заплатен.
Депозирал бил становище по възражението, което било действие по делото.
В писмените мотиви,
депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело
е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са искани действия от
пълномощника на взискателя.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева,
а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания
над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7
от този акт.
В дадения казус
процесуалния представител на взискателя видно от молбата за образуване на делото
е поискал налагане на възбрани върху имоти и запор на МПС и опис на движими
вещи. На следващият ден пълномощникът на взискателя депозира молби, с които
оттегля предишните си искания и иска само запор на банкови сметки. След
подаване на възражението за прекомерност е изпратено запорно съобщение до „Ю.Б.“АД.
Няма
данни в срока за доброволно изпълнение да е постъпило пълно плащане от
жалбоподателя длъжник, както се твърди в жалбата, но от банката е върнат отговор,
че сумата е налична.
При
тези данни СГС намира, че не се дължи адвокатския хонорар по т. 2, доколкото с
молбата с която е поискан запор всъщност само се замества един способ с друг
(запора идва на мястото на поисканите първоначално действие) тоест след оттеглянето
на първоначалния способ молбата би била нередовна ако не бе поискан запор и
искането за запор не е допълнително действие което да обуславя прилагането на
т. 2 от чл., 10..
Същевременно
СГС констатира, че по делото липсват доказателства за реално плащане на
претендирания хонорар. Видно от вносната бележка на л.6 от копието на изп. дело
сумата е внесена по сметка на адвокатското съдружие от адвокат Красимира Билева
в брой на каса, която в същото време е подавала и молби по делото. Следователно
няма доказателство за плащане по банков път на хонорара от доверителя, както е
уговорено и се посочва да е направено с договора за правна защита.
След
като не е доказано плащане изходящо от доверителя, то няма основание изобщо да
се присъжда хонорар към настоящият момент. Доколкото в жалбата се иска отмяна
на отказа на ЧСИ само за сумата над 200,00 лева и съобразно диспозитивното
начало СГС следва намали хонорара до този размер.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя с атакуваното постановление следва да
бъдат отменени, а претендираното адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното
дело – да се намали до размер на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
78, ал. 5 ГПК. Няма основание за начисляване на ДДС-липсват
доказателства адвоката да е регистриран по ЗДДС.
В
останалата част относно таксата по т. 26 жалбата е недопустима поради липса на
предмет. ЧСИ в постановлението което се обжалва не се произнесъл по това искане
направено във възражението от 26.11.2020г, което в тази си част е с характер на
частна жалба срещу призовката за доброволно изпълнение в частта на последната
за размера на таксите.
Воден от горното и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление изх.
N. 65424 от 11.12.2020г. на ЧСИ М.
П.с рег. № 851 на КЧСИ, по
изп. дело 2020**********, с което ЧСИ е отказал да
намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200, 00 лева и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение за адвоката на взискателя до размера на сумата от 200, 00 лева.
Оставя
без разглеждане частната жалба в частта с която се иска да се намали таксата по
т. 26 от ТТЗЧСИ
Решението е окончателно в частта за
отмяна на обжалваното постановление, а в частта за без разглеждане подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
връчването на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.