МОТИВИ към ПРИСЪДА № 17 от 04.07.2016г по НОХД № 291/2016г на СлОС
ОП-Сливен е повдигнала обвинение
против подсъдимия Д.И.Н. за извършено престъпление по чл.248а ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че на подсъдимия Н. следва
да бъде ангажирана наказателната отговорност като наказанието, което
следва да му се наложи да бъде ценено с оглед наличните смекчаващи
вината обстоятелства. Счита, че са налице множество такива, а именно направено
самопризнание, чисто съдебно миналоне,
добри характеристични данни, трудова
ангажираност, частично възстановяване на щетите,
изразено отрицателно отношение към деянието. Според прокурора тези многобройни
смекчаващи обстоятелства обуславят несъмнено приложението на чл. 55 ал.1 т. 1
от НК при определяне на наказанието, като доколкото няма и предвиден минимум до
3 г., счита, че същото може да бъде заменено с наказание пробация и то в
най-краткия предвиден период, т.е. шест месеца, с двете задължителни
пробационни мерки. На основание
чл. 55, ал.3 предлага да не се налага предвиденото по-леко
наказание в чл. 248а ал.1 от НК глоба.
Алтернативното предложение на
представителя на ОП-Сливен е свързано с обстоятелството,
че от самото престъпление не са настъпили имуществени вреди. Прокурорът подкрепя искането си с
аргумент от чл. 248а, ал.2 и ал.5 като приема, че в настоящия случай няма
настъпили имуществени вреди, които да са съставомерни,
поради което предлага
наказателната отговорност на подс. Н. да бъде заменена с административно
наказателна такава. Намира с оглед
ниската степен на обществена опасност като дееца и на престъплението, че това наказание следва да бъде минимално
предвиденото в закона, а именно глоба в
размер на 1000 лв. В заключение заявява,
че второто алтернативно предложено наказание за подс.Н. би въздействало правилно за
неговото поправяне и превъзпитание,
с което биха били постигнали целите
на наказанието.
Разпитан
в с.з. подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява искрено
разкаяние за стореното, проявява критично отношение към деянието.
След
преценка на събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.И.Н. ***, неосъждан.
Със средно образование е и работи. Към инкриминирания период от време е работил
като фадромист в рудник „Трояново 1“ при „Мини Марица-Изток“ ЕАД-гр.Раднево.
През
м.юни 2015г подсъдимият помолил свой приятел и роднина-свид.С.И. да стане поръчител
при сключване на договор за кредит и след като получил съгласие от И., поискал
от него документа за самоличност. Обяснил, че документът е необходим за
представянето му на длъжностните лица, които ще изготвят договора. И.
предоставил на подсъдимия личната си карта с № *********, издадена на
30.01.2013г от ОД на МВР-Сливен със съзнанието, че данните от картата му са
необходими, за да бъдат попълнени съответните реквизити в договора за кредит,
по който подсъдимият ще бъде посочен като кредитополучател, самият И.-като поръчител.
След като получил
от свид.И. личната му карта, подсъдимият кандидатствал от името на И. и без негово знание за кредит от кредитни
институции, предлагащи финансови услуги онлайн като целта му била да получи за
себе си размера на отпуснатите парични суми.
Кредитните
институции, сезирани от подсъдимия с такова искане били „Неткредит“ ООД-София и
„Ай Ти Еф груп“ АД-София, които били търговски дружества и финансови институции
по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции. Същите били вписани
в регистъра на финансовите институции, воден от БНБ.Дружествата осъществявали
своята дейност при спазване на разпоредбите на Закона за кредитните институции,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронния подпис, както и други нормативни актове,
относими към дейността им. Двете финансови институции осъществявали своята
дейност като предоставяли кредити на клиенти онлайн-при договаряне на
параметрите на договорите не се осъществявал физически контакт между
кредитоискателя и кредитодателя, а кандидатстването за кредит и сключването на
договора се извършвало чрез връзка в интернетсайта на дружеството и по
електронната поща на кандидата.
На 29.06.2015г
подс.Николово изпратил от личния си
компютър от дома си в гр.Нова Загора на e-mail адрес *******@***********.** заявка за кредит, в която попълнил като
кредитоискател имената и личните данни на С.Ж.И., в това число ЕГН, дата на
раждане, номер на личната карта, както и номер и дата на издаване на същата,
град по регистрация, адрес по регистрация ведно с данните за работодателя на
свид.И..Заявката за кредита била изпратена от електронна пощенска кутия на
подс.Н., а именно **********@***.**, която той
регистрирал за целта на 27.06.2015г в 19:24:12часа от IP адрес
84.43.189.238. В заявката за кредит, регистрирана под №84622 от кредитната
институция „Ай Ти Еф груп“ АД-София подс.Н. посочил телефон за контакт
+359*********, която при справка от мобилния оператор ВИВАКОМ е установено, че
се ползва от подсъдимия.
На 29.06.2015г
служител на „Ай Ти Еф груп“ АД-София осъществил разговор с подс.Н., в хода на
който подс.Н. се представил за кредитоискателя С.Ж.И.. След този разговор
заявката за кредит била одобрена. От този момент между дружеството кредитодател
и и кредитоискателя И., от чието име
подсъдимия попълнил заявката за кредит се считал за сключен договор за кредит
№84622. Според договора кредитната институция „Ай Ти Еф груп“ АД-София предоставила
на подсъдимия, представил се за С.Ж.И., кредит в размер на 700лв. На каса на
Изи епй в гр.Нова Загора подс.Н. изтеглил посочената по-горе парична сума,
ползвайки личната карта на свид.И..
На 29.06.2015г в 10.48ч от IP адрес
84.43.189.238 подс.Н. попълнил заявка от името на С.Ж.И. за потребителски
кредит № 263878, в която посочил, че желае да му отпуснат кредит в размер на
500лв. В заявката отново посочил личните данни на свид.И. и я изпратил от
личната си електронна пощенска кутия
**********@***.** до интернет
страницата на финансовата институция „Неткредит“ ООД-София –www.netcredit.bg. Заявката била
разгледана и регистрирана от служител на дружеството през същия работен ден и била осъществена
връзка на посочения в нея мобилен номер **********. Подсъдимият разговарял със
служителя и потвърдил данните, попълнени от него в заявката за кредит. След
като било извършено одобрението на заявката, на имейла на подсъдимия бил
изпратен договор за потребителски кредит „До заплата“ № 1506291143360059 ведно
с общите условия и стандартен европейски формуляр. В 11.49 часа на същия ден
подсъдимият потвърдил договора, с което действие е било прието, че договорът се
счита за сключен. Сумата по кредита била преведена чрез системата EPAY.BG. Отново на същата
дата подсъдимият като използвал личната карта на свид.И. изтеглил от каса на
„ИзиПей“ АД сумата 500лв.
След няколко дни
подс.Н. върнал личната карта на свид.И., но не го уведомил за извършените
финансови операции. Не предприел и действия по погасяване на изтеглените
кредити. В резултат на това дружествата-кредитодатели предприели действия за
събиране на изискуемите суми, обявявайки кредитите за предсрочно изискуеми.
През м.септември
2015г служители от „Ай Ти Еф груп“ АД-София
провери телефонен разговор със свид.И., в хода на който го уведомили, че е изпаднал в просрочие по
сключен от него договор за кредит и че дължи сумата 1 000лв. Притеснен от
този разговор и евентуалните неблагоприятни последици за него, свързани с
образуване на изпълнителни дела, свид.И. внесъл в касата на „ИзиПей“-гр.Стара
Загора една погасителна вноска в размер на 336лв.
На 01.10.2015г
свид.И. получил писмо от „Неткредит“ ООД-София, с което бил уведомен, че от
негово име е сключен договор за кредит от 29.06.2015г, а от 30.07.2015г е
изпаднал в просрочие и дължи сумата 447.53лв.
Свид.И. продължил
да получава писма от финансовата институция „Неткредит“ ООД-София. Свързал се с
дружеството и ги уведомил, че някой друг от негово име е подал заявка и е
сключил договора за кредит, ползвайки личните му данни. Подал жалба до
прокуратурата. Получил и информация от кредитните институции за телефонния
номер, посочен в двете заявки за връзка с кредитополучателя. При набиране на
телефонния номер установил, че същият се ползва от неговия приятел и
роднина-подс.Н.. Едва тогава разбрал, че вместо да ползва личната карта на И.,
за да го посочи като гарант по договор за лизинг, подс.Н. е ползвал личните му
данни, за да предостави неверни сведения относно самоличността си и така да
изтегли два кредита в размер на 1200лв общо.
Въз основа на
подадената от свид.И. *** била извършена проверка от свид.К.. Последният провел
беседа с подсъдимия Н., който отрекъл да е теглил процесните два кредита от
името на свид.И., но при изготвяне
на сведение в писмен вид посочил номер на мобилен телефон 0892
044 964-идентичен с номера, отразен в двете заявки , за връзка с
кредитоискателя. Свид.К. веднага установил идентичността на номерата на
мобилните телефони, в писменото сведение и в двете заявки, след което подс.Н.
направил пълни самопризнания.
Пред настоящата
инстанция подсъдимият многократно
изразява разкаяние от стореното. Като мотив за деянието сочи, че имал нужда от
парични средства, за да проведе лечение при д-р Емилова за редуциране на
телесното си тегло. Изразява желание да коригира поведението си, както и
възстанови средствата, които е получил от двете кредитни институции. Сочи, че е
провел среща със свид.И. и му е възстановил сумата 200лв-обстоятелство, което е
заявено в съдебно заседание и от свид.И. в хода на неговия разпит.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, ценени както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Съдът
кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, които са подробни, логично
подредени, без противоречия и са в пълна хармония помежду си и с писмените
материали, събрани в хода на досъдебното производство. Настоящата инстанция изгради
фактическите си констатации и на базата на обясненията на подс.Н., който в
съдебно заседание направи пълни самопризнания, кореспондиращи с
обстоятелствената част на обвинителния акт, писмения доказателствен материал по
делото и показанията на свидетелите И. и К..
Приетата за установена фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият Н. е осъществил състава на
престъплението по чл.248а ал.1 от НК като в инкриминирания период от
време в условията на продължавано престъпление, за да получи кредити,
предоставил неверни сведения пред финансови институции по смисъла на чл.3 ал.1
от ЗКИ-пред „Ай Ти Еф груп“ АД-София в Заявка за кредит №84622 и пред
„Неткредит“ООД-София в Заявка за потребителски кредит „До заплата“ №263878 като
посочил вместо своите лични данни, данните относно самоличността на С.Ж.И. ***.
От обективна
страна по несъмнен начин се установи, че подсъдимият е представил неверни сведения пред двете финансови
институции, изписвайки в двете заявки за кредит вместо своите имена, единен
граждански номер, номер на лична карта, дата и място на издаването й, адрес по
регистрация, посочил тези на своя приятел и роднина С.Ж.И.. При проведените
разговори по телефона със служители на кредитните институции се представил за посочения в двете заявки
кредитоискател свид.И., потвърждавайки данните в заявките, с което бил завършен
процеса на преговаряне между страните по договорите и последните били счетени
за сключени. В конкретния случай ес касае за продължавано престъпление, тъй
като подсъдимият е осъществил през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на
вината две деяния, осъществяващи състава
на престъпление по чл.248а ал.1 от НК като последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото .
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е
осъзнавал, че предоставя неверни сведения относно самоличността на посочения в
двете заявки кредитоискател. Същият е създал умишлено невярна представа у свид.И.
относно целта, с която е взел от последния документа му за самоличност-за да
ползва личните му данни при сключване на договор за кредит, в който И. да бъде
посочен като поръчител на подс.Н.. Представяйки се за свид.И., провел разговори
по мобилния телефон със служителите на финансовите институции,с което е финализирал преговорите с тях и договорите
са били сключени. Последващото му поведение- изтеглянето на сумите по двата
кредита на каса на „Изипей“в гр.Нова Загора обективира допълнително наличието
на субективния признак на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието,
което съдът наложи на подсъдимия съдът
съобрази обстоятелството, че в разпоредбата на чл.248а ал.1 от НК наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева. В този смисъл и съобразявайки, че подсъдимият
е с чисто съдебно минало, както и че престъплението е формално и имуществените
вреди са несъставомерни, съдът счете, че следва да приложи разпоредбата на
чл.78а от НК като освободи подсъдимия Н. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба. Към момента на извършване на деянието размера на наказанието глоба по цитирания
законов текст е от хиляда до пет хиляди лева. Съдът като отчете,
възрастта на подсъдимия, чистото му съдебно минало, искреното му съжаление и
критично отношение към стореното, съдействието му в хода на досъдебното
производство за изясняване на значимите за делото факти и обстоятелства
определи минимално по размер наказание, а именно глоба в размер на хиляда лв.
Ръководен
от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: