Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря А. Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4916 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от "Е.А." ООД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** срещу „E.С.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл. 286 и сл. и чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 111, ал. 9
от ЗОП раздел VIІ от договор № 170-9/2017 г. за
възлагане на обществена поръчка за заплащане на сумата от 5400 лева,
представляваща невъзстановена гаранция по договор № 170-9/2017 г. за възлагане
на обществена поръчка с предмет "Поддръжка,текущ,основен ремонт и автотенекеджийски услуги/включително доставка и подмяна на
резервни части, материали, консумативи и смазочни материали/ на товарни и
специализирани служебни автомобили за територията на област Варна собственост
на „Е.С.” АД и сумата от 559,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът "Е.А." ООД ,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** твърди, че с ответника, в качеството му на
възложител, сключили договор № 170-9/2017 г. за възлагане на обществена поръчка
с предмет "Поддръжка,текущ,основен ремонт и автотенекеджийски
услуги/включително доставка и подмяна на резервни части, материали, консумативи
и смазочни материали/ на товарни и специализирани служебни автомобили за
територията на област Варна собственост на „Е.С.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** в съответствие с
техническата спецификация.
В раздел VIІ от договора, преди подписване на
същия, той като изпълнител следвало да внесе гаранция за изпълнение в размер на
4% от прогнозната стойност на договора без включен ДДС във вид на парична сума,
преведена по сметка на възложителя. Ищецът твърди, че е внесал
уговорената гаранция. Съобразно уговореното по чл.7.1, гаранцията се
освобождава в срок от 30 дни след приключване на изпълнението.
Договорът бил изпълнен
21.07.2017-12.04.2019г. и срокът за възстановяване на гаранцията изтекъл, но до
момента тя не им е възстановена, въпреки отправените до ответника покани.
Ищецът твърди, че
е изпълнил точно и добросъвестно
сключения договор.Ищецът сочи, че получил на
05.04.2019
г., предизвестие за прекратяване на
Договор № 170-9/21.07.2017 г. от в което предизвестие
ответното дружество - възложител заявявало, че на основание т. 13.3. във връзка с т. 13.3.1, т. 13.3.2 и т. 13.3.3 от Раздел XIII от
Договор № 170-9/21.07
2017 г. прекратява едностранно действието на Договора,
считано от датата на получаване на известието, както и че
на основание т. 7.6 от Раздел VII от
Договор №
170-9/21.07.2017 г. задържа в пълен размер
предоставената гаранция за
изпълнение на Договора. Незабавно и в отговор ищцовото
дружество връчило на ответното дружество
Възражение
срещу предизвестие за прекратяване на Договор №
170-9/21.07.2017 г., което последното регистрирало с вх. №
5093935/12.04.2019 г.
Със същото дружеството - изпълнител възразило и се противопоставило
срещу предизвестието за едностранно прекратяване на
договора от страна на възложителя, поради липса на законови и договорни
предпоставки за това,като поканило ответника да уредят
отношенията си пред нотариус.
Ищецът сочи, че на 18.04.2019 г. ответното
дружество не се явило в кантората на нотариус О.Ш. за подписване на
споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, за което бил
съставен Констативен протокол на основание чл. 593 от ГКП, заведен под № 116, том II, per. № 4495/2019
г. по описа на Нотариус О.Ш. - с район на действие ВРС и с per. № *** в НК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното да му заплати сумата от 5400 лева, представляваща
невъзстановена гаранция по договор № 170-9/2017 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет "Поддръжка,текущ,основен ремонт и автотенекеджийски
услуги/включително доставка и подмяна на резервни части, материали, консумативи
и смазочни материали/ на товарни и специализирани служебни автомобили за
територията на област Варна собственост на „Е.С.” АД, ЕИК ***и
сумата от 559,50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът
изразява становище. Ответникът твърди, че Договорът е прекратен
едностранно от страна на възложителя на 02.04.2019 г. с изпратеното предизвестие от
страна на ЕРП С на осн. т. 13.3. от
договора. Счита, че има основание за задържане на гаранцията по договора. Изпълнителят по договора не е
изпълнявал добросъвестно, пълно и точно задълженията си по сключения с
ответното дружество договор през целия му период на действие, като през този
период не е изпълнявал всички възложени му поръчки в срок, пълнота и точност,
като сочи в отговора забавяния и неточности по конкретни поръчки.
По отношение на посоченото в исковата молба
по издадената от възложителя и приложена към исковата молба Референция за добро
изпълнение, моли да се има предвид, че същата е от дата 07.03.2018 г. и написаното в
нея важи към тази дата. Счита, че същата не обвързва възложителя след
посочената дата. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По договор за
обществена поръчка № 170-9/2017 г. сключен на 21.07.2017г. Е.А. ООД се е задължил да извършва поддръжка, основен
ремонт и автотенекеджийски услуги/включително
доставка и подмяна на резервни части, материали, консумативи и смазочни
материали/ на товарни и специализирани служебни автомобили за територията на
област Варна собственост на „Е.С.” АД, ЕИК 104518621.
Съдът е приел за
безспорно между страните, че сумата от 5 400 лева е заплатена от изпълнителя на
възложителя, като гаранция по т.7.1 от договора.
От заключението на ССЕ прието от
съда и неоспорено от страните се установява, че фактурите
издадени на „Е.С." АД са осчетоводени по идентичен начин както следва:
Дебит сметка 4110,1192 (Клиенти, аналитична сметка Е.С. АД)
със стойността на фактурите; Кредит сметка 7030 (Услуга сервиз) със
стойността на данъчната основа по фактурите; Кредит сметка 4532 (ДДС в продажбите)
със стойността на ДДС по фактурите. Всички фактури са включени в дневниците за
продажби по ЗДДС на „Е.А." ООД. Дължимият ДДС по подадените
справки-декларации по ЗДДС е внесен по банков път от страна на ищеца към ТД на
НАП Варна, като в констативно-съобразителната част на ССЕ е представена
подробна справка. Всички фактури са заплатени по банков път, като няма неплатен
остатък. Фактура с №**********/11.05.2018 г. (т. 18.13 от доказателствата)
е издадена на „Е.П.Е.У. " ЕООД с ЕИН *** (стр. 143 от делото), а фактура с №**********/11.05.2018 г. (т. 18.14 от доказателствата) е издадена на „Е.П.В."
ЕАД с ЕИН ***
(стр. 145 от делото), като
тези фактури не касаят ответното предприятие.
Отделно от това, от страна на ответника има платена сума в размер на 208.35 лева на 13.11.2017 г. по фактура №**********/09.10.2017
г. Такава фактура от страна на ищеца няма издавана. Счетоводните книги на ищцовото дружество „Е.А." ООД в периода от 21.07.2017 г. до 30.04.2019 г., и към датата на
експертизата са водени редовно. Всички фактури, за посочения в задачата период,
са осчетоводени и при ответника. При осчетоводяване са направени следните
счетоводни записвания:Дебит сметка 601 (Разходи за
материали) или 602 (Разходи за услуги) с данъчната основа на
фактурата; Дебит сметка 4532 (ДДС при покупки) със стойността на ДДС по
фактурата; Кредит сметка 401 (Доставчици, аналитична сметка Е.А. ЕООД)
със стойността на фактурата. Съобразно горните счетоводни записвания,
задължението към ищеца е отразено по счетоводна сметка 401 (Доставчици,
аналитична сметка Е.А. ЕООД). Фактурите издадени от „Е.А." ООД за периода
от 21.07.2017
г. до 30.04.2019 г.
са осчетоводени при „Е.С." АД. Включването на фактурите в дневниците му за
покупки е представено в констативно-съобразителната част на ССЕ. Всички фактури
и кредитни известия са включени в дневниците за покупки на ответника с
изключение на фактура №**********/24.04.2018 г. и кредитно
известие към нея с №**********/10.05.2018 г. Всички фактури в
периода от 21.07.2017 г. до 30.04.2019 г. са отразени в
счетоводството на „Е.С." АД, като всички задължения са разплатени по
банков път. Плащанията са осчетоводени коректно съобразно счетоводните
принципи. Счетоводните книги на ответника „Е.С." АД в периода от 21.07.2017 г. до 30.04.2019 г. и към датата на
експертизата са водени редовно. Общата стойност на извършените, отчетени и
фактурирани дейности по Договор за обществена поръчка №170-9/2017 г. между „Е.С."
АД и „Е.А." ООД е 37 346.02 лева без ДДС. Тази сума представлява 27.66% от 135 000.00 лева. Гаранцията за
добро изпълнение е внесена по банковата сметка на „Е.С." АД на 17.07.2017 г. Счетоводните
записвания във връзка с осчетоводяване на гаранцията са както следва: Дебит
сметка **********
(Доставчици аналитична сметка „Е.А." ЕООД) на стойност 5 400.00 лева; Кредит сметка ********** (Получени гар.депозити с аналитична сметка „Е.А." ЕООД) на
стойност 5 400.00 лева. Към датата на извършване на
проверка при ответника сумата на гаранция не е възстановена на ищеца и
задължението е отчетено по счетоводна сметка ********** (Получени гар.депозити с аналитична сметка „Е.А." ЕООД) в размер
на 5 400.00 лева.
Изчислената лихва за забава върху сумата от 5 400.00 лева за периода от 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г. е в размер на 559.50 лева.
По
делото е приета и изслушана съдебно –техническа експертиза за установяване
извършените ремонтни дейности по сключения между страните договори.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за обществена поръчка № 170-9/2017 г. сключен
на 21.07.2017г. по силата на които
ищецът се е задължил да извършва поддръжка текущ основен ремонт и автотенекеджийски услуги на товарни и специализирани
служебни автомобили, собственост на ответника, а ответникът се е задължил да му
заплаща възнаграждение. Договорът е сключен
за срок от 12 месеца, с опция за последователното му продължаване с по 12
месеца, но срок не по дълъг от 36 месеца /4.1/ .
Съгласно
чл. 7.1 от договора ищецът е гарантирал изпълнението на свои задължение с гаранция за добро изпълнение в
размер на 5400лв. Безспорно между
страните е че гаранцията е заплатена от ищеца на ответника, като последния не е
върнал гаранцията.
Въз
основа на заключението на в.л., кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че е налице забава в изпълнението на
задълженията по договора с повече от 5 работни дни, както и неточно изпълнение
на част от задълженията по договора. С изпратеното на 02.04.19г. от ответника
на ищеца л.52 предизвестие за прекратяване на Договор за обществена поръчка № 170-9/2017 г. , ответникът
е уведомил ищеца, че на осн. т.13.1.3 във вр. с т.13.3.1, 13.3.2 и 13.3.3 прекратява едностранно
действието на договора считано от получаване на известието, както и че на
основание т.7.6 от договора предоставената гаранция за изпълнение се задържа в
пълен размер. С връчването на това известие на ищеца договорът е прекратен
доколкото се констатира че същият е бил неизправна страна по договора и
ответникът е имал право да развали договора поради неизпълнение.
Спорният
въпрос е относно правото на ответника да задържи гаранцията за изпълнение. За
да упражни това свое право, ответникът е следвало едновременно с прекратяването
на договора да посочи и кои свои задължения по т.13.3.1, 13.3.2 и 13.3.3 ищецът не е
изпълнил. В изпратеното известие от 02.04.19г. се съдържа единствено посочване
основанието за прекратяване на договора без конкретните факти даващи право на
ответника да стори това . Доколкото в предизвестието не са посочени тези факти,
то ответникът е загубил правото си да задържи гаранцията и същата е следвало да
бъде върната в 30 дневен срок от връчването на предизвестието. Посочването на
фактите е съществено, тъй като именно тези факти следва да бъдат установени при
спор между страните. В случая от това
предизвестие не е ясно кои неизпълнени
задължения от ищеца са дали право на ответника да задържи гаранцията.
Правото
да задържи гаранцията е уредено като облекчен ред за ответника да реализира
правата си. След като в предизвестието за прекратяване той не се е посочил
конкретните неизпълнения, гаранцията подлежи на връщане. Поради това гаранцията
следва да бъде върната. Доколкото е следвало да бъде върната в 30 дневен срок
от връчването на предизвестието то основателна е претенцията за обезщетение за
забава за периода 13.05.2019-19.05.20г. Същата следва да бъде уважена в
предявения размер от 559,50 лв., предвид заключението по ССЕ.
Направено е възражение от ответника за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно
чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя
по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане
на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предвид размера на предявените искове,
както и броя на проведените открити
съдебни заседания, не водят до извод за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
950 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса 266 лева, 350 лв. депозит за вещо лице и 950 лева
адвокатско възнаграждение или общо 1566 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***със седалище *** да заплати
на "Е.А." ООД , ЕИК ***, със седалище ***, на осн.
чл. 286 и сл. и чл. 294 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от 5400 лева (пет хиляди и четиристотин лева), представляваща невъзстановена
гаранция по т.7.1 от Договор за обществена
поръчка № 170-9/21.07.2017г. и сумата от 559,50
лева (петстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки) , представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 13.05.2019 г. до 19.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска- 19.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***със седалище *** да заплати
на "Е.А." ООД , ЕИК ***, със седалище *** сумата от 1566 лв.(хиляда петстотин шестдесет и шест лева), на осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД
: