РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Смолян , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20205440200647 по описа за 2020 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 59 и следващи от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***-гр.Смолян срещу наказателно
постановление номер 36-***/12.11.2020г издадено от *** , с което е
наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева на основание
чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата е посочено , че не е извършено вмененото нарушение , като се
твърди , че нормата на чл. 5 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г е
неприложима за извършвания автобусен превоз, тъй като дължината на
превоза е под 50 км и е изпълнявана градска маршрутна линия.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.*** и адв.***
, като се поддържа жалбата и се претендират разноски.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание , като е
постъпило писмено становище в подкрепа на издаденото постановление.
След като се запозна с приобщените доказателства , съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател притежава издаден лиценз за превоз на
пътници .
На 22.10.2020г свидетелите С. и М. извършили проверка на *** по
1
повод издадена заповед за извършване на проверка , касаеща дейността
на дружеството и работата на водача *** .Причина за извършената
проверка било настъпило ПТП в гр.Смолян с участието на посочения
водач.
Контролните органи изискали пътните листове и графика за работа на
водача *** , като установили, че на 21.08.2020г Т.*** е управлявал
автобус с регистрационен номер *** по маршрутна линия *** в гр.***за
времето от 14,15ч до 19,15ч.В изискания график не били отразени
ползвани почивки от шофьора Т.*** за посочения времеви интервал от
пет часа.
На превозвача е съставен АУАН като му е предявено административно
нарушение по чл.30 т.1 от Наредба №2 от на МТС във връзка с чл. 5ал.1
от Наредба № Н3 ДВ 31/2009.В акта е посочено , че водачът Т.*** не е
ползвал прекъсване от най - малко 30 минути след период на управление
от четири последователни часа за периода от 14,15ч до 19,15ч на
21.08.2020г, като е управлявал автобус пет часа без прекъсване по
градска линия *** в гр.***. Посочено е , че превозвачът не е
организирал работното време на водача, така че да може да спазва
нормативно установените изисквания за прекъсване в периода на
управление .Срещу съставения АУАН не е депозирано писмено
възражение.
На 12.11.2020г е издадено обжалваното наказателно постановление, като
наказващият орган възприел изложената в акта фактическа обстановка и
наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.
104 ал.1 от Закона за автомобилните превози .
По делото не е спорно ,че водачът *** е управлявал автобус по градска
линия *** в гр.***на 21.08.2020г за времето от 14,15ч до 19,15ч .В
графика за работа не е отразена ползвана почивка/прекъсване/ от водача
Т.*** за посочения интервал от пет часа, като Т.*** е ползвал прекъсване
за времето от 19,15ч до 20,25ч. на посочената дата.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , като разгледана по същество е
основателна , предвид на следното:
Разпоредбата на чл. 78ал.4 от ЗАП предвижда ,че при извършване на
превози на пътници с автобуси, превозвачите и водачите са длъжни да
2
спазват изисквания за времето за управление, прекъсване и почивка при
извършване на превози с превозни средства по чл. 3, буква "а" от Регламент
561/2006 , които са регламентирани с наредбата по чл. 89, ал. 1 от ЗАП -
Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ.
Разпоредбата на чл. 5 ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ
предвижда, че след период на управление 4 последователни часа водачът е
длъжен да спази прекъсване от най-малко 30 min.С посочената наредба се
определят изискванията за времето на управление, прекъсванията и
почивките на водачите при извършване на превози с превозни средства,
посочени в чл. 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 561/2006 на ЕП,
включително за тези превозни средства, изпълняващи редовни пътнически
линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50
километра. В същия смисъл е и нормата на чл. 1, т.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 30 т.1 от Наредба № 2/15.03.2002г предвижда
задължение на превозвача да организира труда на водачите, като спазва
нормативно установената максимална продължителност на работния ден
(смяна), междудневната и междуседмичната почивка и прекъсванията в
периодите на управление съгласно Закона за автомобилните превози .
Санкционната норма на чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните
превози предвижда, че на превозвач, който не осигури спазване на
разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, се наказва с имуществена санкция
1000 лв.
По делото се установи, че на 21.08.2020г превозвачът *** не е осигурил
на водача Т.*** спазване на разпоредбите за почивките/прекъсване/ , като
последният е работил за времето от 14,15ч до 19,15ч без да ползва
прекъсване от 30 минути след период на управление от четири часа.
По този начин превозвачът е извършил на 21.08.2020г
административно нарушение по чл. 78ал.4 от ЗАП във връзка с чл. 5
ал.1 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че на водача са осигурени
почивки при престоя на спирки и т.н.Тези почивки и прекъсвания не
могат да са по малки от 30 минути и същите не са отразени в
изготвения график по чл. 9 ал.2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г ,
приложен като писмено доказателство по делото.
3
При извършения преглед съдът намира че в хода на производството
са допуснати съществени процесуални нарушения ,обуславящи
отмяната на постановлението, а именно:
На превозвача е наложена санкция затова , че " не е организирал
работата" на водача Т.*** по такъв начин , че да спазва нормативно
установените изисквания за прекъсвания по време на управлението.
Формулираното изпълнително деяние "организиране на работа" не
кореспондира с приложената санкционна разпоредба .Санкционната норма
на чл. 104ал.1 от ЗАП не предвижда възможност за налагане на
санкция за неизпълнение на задължение , свързано с организиране на
работата на водача. В АУАН и НП е следвало да се посочи, че
превозвачът не е осигурил на водача предвидената почивка по чл. 5 ал.1
или ал.2 от Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. на МТ, като описанието на
нарушението не кореспондира с нарушената материална и санкционна
разпоредба.
Наказващият орган не е конкретизирал в издаденото постановление и коя
от двете алинеи на чл. 5 от Наредба № 2/15.03.2002г е нарушена ,
като този пропускът също е съществен .
Поради изложеното ще следва да се отмени постановлението като в
полза на жалбоподателя следва да се присъди минималното по размер
адв.възнагражндение съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление номер ***-***/12.11.2020г, издадено
от *** , с което на "*** е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 лева на основание чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
ОСЪЖДА *** да заплати на *** направените разноски по настоящото
дело в размер на 300,00 лева-заплатено адв.възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните , като същото подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок ,считано от връчването му пред
4
АС-Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5