Р Е Ш Е Н И Е
№12
гр. Д.., 21.01.2019 година
Районен
съд – гр. Д., в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Н.С., като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 485 по описа на съда за 2018 г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 135,
ал.1 от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ Кооперация „К.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Д.,
ул. В.Л.№ **, обл.С., представлявано от председателя И.Р.Х. твърди, че е кредитор на ответника Р.Х.Т. с ЕГН ********** за вземане в
общ размер на 20 900 лева, което произтичало от три броя договора за паричен
заем - от 04.02.2014г. за сумата от 6 600
лева, от 12.02.2015г. за сумата от 8 800 лева и от 30.10.2015г. за сумата от 5 500
лева, подписани от ищеца в качеството му на заемодател и от ответника - в
качеството му на заемополучател. При настъпването на падежа по договорите - 04.12.2015г.,
12.02.2016г. и 30.04.2016г. ответникът Р.Т. не изпълнил задължението си да
върне заемните суми. Поради това, ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК и били образувано заповедно производство, по което
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 193/06.07.2018г. по ч.гр.дело № 373/2018г.
по описа на ДРС.
Водени били нееднократни разговори с ответника Р.Т. за
изплащане на задълженията които има към ищеца, но до датата на подаване на ня
заявлението по чл. 410 от ГПК и до датата на подаване на исковата молба, плащане не било извършено.
При проверка на имущественото състояние на ответника Р.Х.Т. се
установило, че същият е продал на 09.05.2018г. на втория ответник и негов
племенник О.Б.И., следния свой недвижим имот:
Поземлен имот с идентификационен № ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Д., обл. С., одобрени със Заповед № РД –
18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м/, с площ от
542 кв.м/петстотин четиридесет и два квадратни метра/, с адрес на поземления
имот: гр.Д., ул. Р.№ **, обл.С., стар идентификатор:няма, с
номер по предходен план: ***, квартал:**, парцел:**, при съседи: ***, ***, ***, ***, и ***, ведно с
построените в него: Двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с идентификатор
***със застроена площ от 78 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 50 кв.м.
Продажбата била извършена три години след настъпване
на падежа по Договора за паричен заем от 2014 година и две години след
настъпване на падежа по другите два договора от 2015 година, и при наличие на
значително по размер, категорично и изискуемо задължение към ищеца Очевидно
било, че ответникът Р.Т. умишлено предприел правни действия с цел намаляване на
имуществото си, като прехвърлил на племенника си О.И. чрез покупко-продажба
собствеността върху притежавания от него недвижим имот. От датата на вписването
било видно, че увреждащата сделка е извършена след възникване на вземанията по посочените
облигационни отношения. Твърди, че длъжникът бил наясно, че с извършването й ще
застраши имуществения интерес на ищеца и изцяло ще възпрепятства
удовлетворяването му. Ответникът се лишил от всичките си налични активи
внезапно и незабавно, осуетявайки всяка възможност за реализиране на
имуществените права на кредиторите му. Следвало да се отчете, че когато едно
лице се разпореди веднъж с несеквестируемо имущество, същото губи
несеквестируемостта си и може да служи като обезпечение на кредиторите.
Сочи, че по силата на презумпция, уредена в чл.135,
ал.2 ЗЗД, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с
длъжника, се предполага. В настоящия случай страните по увреждащата сделка били
в близко родствено отношение, което предполагало наличието на знание за
увреждане и у двете страни.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
относително недействителен спрямо ищеца Кооперация „К.“ с ЕИК ***, сключения между ответниците Р.Х.Т. и О. Б.И. договор за покупко-продажба
обективирана в Нотариален акт № **, том ІІІ, рег. № ***, дело № 395/2018г. от 09.05.2018г. на нотариус К.К.с
район на действие – съдебен район гр.Д., с рег. № 351 на Нотариалната камара на
РБългария, по силата на който Р.Х.Т. е продал на племенника си О. Б.И., следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификационен № ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Д., обл. С., одобрени със Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г.
на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м/, с площ от 542 кв.м/петстотин
четиридесет и два квадратни метра/, с адрес на поземления имот: гр.Д., ул. Р.№ **, обл.С., стар идентификатор:няма, с номер по
предходен план: ***, квартал:**, парцел:**, при съседи: ***, ***, ***, ***, и ***, ведно с
построените в него: Двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 78 кв.м. и едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор ***със застроена площ от 50 кв.м.
Ответника Р.Х.Т. в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който заявява че иска е допустим
и основателно. Признава, че в действителност дължи суми на ищеца които не е
върнал. Заявява още, че ответника О.И. който е и син на неговата сестра го
посъветвал да му прехвърли имота за да не може да го вземат поради непогасени
задължения. Признава иска и факта че той е станал причина за образуване на
делото. Не представя писмени доказателства. Не прави доказателствени искания.
Ответника О.Б.И. не депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК, не изразява становище по основателността и допустимостта на
предявеният иск и по доказателствата. Не представя писмени доказателства. Не
прави доказателствени искания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да бъде уважен
предявения иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответника Р.Х.Т. се явява лично. Заявява, че в
действително е взем парични заеми от ищеца, не оспори подписа си положен в
трите договора за заем представени от ищеца. Заяви че е плащал суми на ищеца,
но не представи доказателства в тази насока.
В съдебно заседание ответника О.Б.И. не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 193/06.07.2018г. по ч.гр.дело № 373/2018г. по описа на Районен съд
– Д., ответникът Р.Х.Т. е осъден да
заплати на ищеца Кооперация „К.“, сумата от по 20 900 лева, представляваща общ размер на
неизплатени парични заеми по три договора от 04.02.2014г. за сумата от
6 600 лева, от 12.02.2015г. за сумата от 8 800 лева и от 30.10.2015г. за сумата от 5 500
лева. Отделно съдът е присъдил и разноски по делото.
Установява се и не се оспорва от ответниците, че на 09.05.2018г.,
с нотариален акт № 37, том ІІІ, рег. № 2124, дело № 395/2018г. на Нотариус К.К.,
с район на действие – съдебен район гр. Д., ответникът Р.Х.Т. е продал
племенника си О.Б.И./вторият ответник по делото/, следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификационен № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Д., обл. С., одобрени със Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,с начин на трайно
ползване: Ниско застрояване/до 10м/, с площ от 542 кв.м/петстотин четиридесет и
два квадратни метра/, с адрес на поземления имот: гр.Д., ул. Р.№ 44, обл.С.,
стар идентификатор:няма, с номер по предходен план: ***, квартал:**, парцел:**, при съседи: ***, ***, ***, ***, и ***, ведно с
построените в него: Двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с идентификатор
***със застроена площ от 78 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 50 кв.м.
От данъчна оценка на недвижимия имот, издадена на 01.08.2018г. се
установява, че данъчната оценка на имота е 17651.90 лв.
От справка по партида на Р.Х.Т. се установява, че към 04.07.2018г. лицето
не притежава други недвижими имоти освен този с който се е разпоредил.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производството е
предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация чл.135,
ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца, в
качеството му на кредитор на първият от ответниците, договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен между двамата ответници. С договора за покупко-продажба,
чието сключване не се оспорва в процеса, първият ответник е продал на своя
племенник и втори ответник по делото имота, предмет на договора.
За уважаването на иска е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи три предпоставки: 1) че
ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител; 2) че е сключена увреждаща
кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на
прехвърлителя, тъй като в конкретния случай сделката е възмездна – оспореният
договор е за покупко-продажба на недвижим имот, се изисква съзнаване на
увреждането и от втория ответник – приобретател на имуществото. В тази насока
възражения от ответниците не са направени.
Трите предпоставки следва да се установят в тяхната
кумулативност за да бъде уважен Павловият иск.
По първата предпоставка:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, разпоредил
се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение №
639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика). Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от
23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.). Ищецът в настоящия
процес установява по несъмнен начин качеството си на кредитор по три броя
договори за заем. Доказването е извършено с писмени доказателства, посредством
представените договори за заем, разходни касови ордери за получени суми и заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по чл. 410 от ГПК. Трите договора за заем са сключени на 04.02.2014г.,
на 12.02.2015г. и на 30.10.2015г., т.е. преди датата на сключване на договора
за покупко продажба – 08.05.2018г., чиято отмяна се иска. В този смисъл, ищецът
при условията на пълно и главно доказване установява качеството си на кредитор
спрямо първия ответник.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл
Решение № 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Упражняването
на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Доказателства, че длъжникът Р.Т. разполага и с друго имущество,
извън разпореденото не бяха представени,но и да бяха представени такива това не
е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало
при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се
предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се
насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово състояние на длъжника и само когато длъжникът не разполага
с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135
от ЗЗД. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на
длъжника (чл. 133 от ЗЗД), поради което право на кредитора е да избере начина,
по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с
възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи
принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга
и в този случай обявената на основание чл. 135 от ЗЗД относителна
недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. Тук
следва да се отбележи, че относителната недействителност на сделката касае само
кредитора. Същата продължава да обвързва страните и не връща имуществото в
патримониума на длъжника, а само дава възможност изпълнение да бъде насочено
срещу имуществото на трето лице-недлъжник (в конкретния случай втория ответник).
При недобросъвестност на длъжника, кредиторът би разполагал с възможност да се
удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на
принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества,
за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на
отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД (в този см. Решение № 18 от 4.02.2015 г. по
гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.
д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. №
4321/2013 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед на изложеното следва да се приеме, че е
ирелевантно има ли друго имущество ответника - прехвълител към датата на
увреждащата сделка и оттам да се прави извод за увреждане.
По третата предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане,
т.е. когато знае, че има кредитор (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр.
д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о.). Когато увреждащото действие е безвъзмездно (както е в
случая), правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял – неговия
племенник О.И., е знаел за увреждането. В настоящия случай знанието за наличие
на кредитор – сключването на три договора за заем на 04.02.2014г., на
12.02.2015г. и на 30.10.2015г., е възникнало преди действието на разпореждане –
08.05.2018т., поради което и третата кумулативно предвидена предпоставка за
уважаване на Павловия иск е налице.
С оглед установяване на всички необходими за
уважаването на иска предпоставки и на основание направеното с писмения отговор
от ответника р.Т. признание на иска, Павловия иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
следва да се уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му се
присъдят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъдят ответниците да
заплатят на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в
размер на 176.52 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500.00лева,
съгласно представените доказателства.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за
относително недействителен спрямо Кооперация „К.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Д., ул. В.Л.№ **, обл.С., договор за
покупко - продажба, сключен на 09.05.2018г. с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 395/2018г. на нотариус КК.К.с район на
действие – съдебен район гр.Д., с рег. № 351 на Нот.камара на РБългария, по
силата на който Р.Х.Т. с ЕГН ********** е продал на племенника си О.Б.И. с ЕГН **********,
следния
свой собствен недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификационен № ***.***/двадесет
и четири хиляди и тридисет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда триста седемдесет и девет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., обл. С., одобрени със
Заповед № РД – 18-51/31.08.2007г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана,с начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до
10м/, с площ от 542 кв.м/петстотин четиридесет и два квадратни метра/, с адрес
на поземления имот: гр.Д., ул. Р.№ **, обл.С., стар идентификатор:няма, с номер по
предходен план: ***, квартал:**, парцел:**, при съседи: ***, ***, ***, ***, и ***, ведно с
построените в него: Двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 78 кв.м. и едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор ***със застроена площ от 50 кв.м.
ОСЪЖДА Р.Х.Т. с ЕГН ********** и О.Б.И. с ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят солидарно на Кооперация „К.“ с ЕИК ***, с адрес: гр.Д., ул. В.Л.№
**, обл.С., сумата от 1 676.52 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - С..
Указва на ищеца Кооперация „К.“ с ЕИК ***, че в шестмесечен срок от влизането на
решението в сила може да го впише в Службата по вписвания, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: