№ 175
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.а
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110205168 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството против наказателното
постановление, с което е наложено административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се сочи на неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление. Счита се, че тъй като установяването на нарушението е било
възможно едва три месеца след извършването му, то дружеството е направило всичко
възможно, като е инструктирало водача за задълженията му, извършена е последваща
проверка върху начина му на работа и са предприети действия по периодично последващо
инструктиране.
Счита се, че е налице бланкетно изписване на нарушението, тъй като не са посочени
конкретни действия или бездействия на работодателя .
Неправилно е определена датата на нарушението, като същото е извършено на
14.10.2020г., като е довършено на тази дата в 20,32 часа, когато водачът е следвало да
преустанови движението си. Формулира се искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното
постановление и претендира разноски.
Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е
изразил становище по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През 2012г. служители към РД “АА” Варна, сред които св. И., извършили
комплексна проверка на „***“ ООД, при която били проверени документи по повод
1
извършвани превози от дружеството. При проверката св. И. констатирал, че превозвачът
„***“ ООД не е организирал труда на работник- Ил.П.Х., като същия управлявал превозно
средство - автобус „Мерцедес“ с рег.№*** с монтиран дигитален тахограф , като на водача
не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Той извършил
обществен превоз на пътници в периода от 05,32 часа на 14.10.2020г. до 05,32 часа на
15.10.2020г., като осигурената почивка възлизала на 7 часа и 58 минути – за периода от
21,31 часа на 14.10.2020г. до 05,29 часа на 15.10.2020г.
В съставен на 30.06.2021г. акт за установяване на административно нарушение св. И.
вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.
Акт №291557 бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не
вписал възражения в съдържанието му.
В срок по преписката не постъпили възражения.
Впоследствие на 15.09.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.10 §2 изр.1 от регл. 561/06 вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и дружеството
било санкционирано с предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства – показанията на св. И., както и приложените по
административонаказателната преписка и делото доказателства- извлечение от тахограф;
пътни листи; справка за нарушител; заповед и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице
признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по
Регл.561/06г. и ЗАвП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е
приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с липсата на
активни действия по организация на работата на водача от страна на дружеството е
осъществен състав на нарушение на чл.104 ал.1 от ЗАвП. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на
ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Счита се, че тъй като установяването на нарушението е било възможно едва три
месеца след извършването му, то дружеството е направило всичко възможно, като е
инструктирало водача за задълженията му, извършена е последваща проверка върху начина
му на работа и са предприети действия по периодично последващо инструктиране.
2
Според настоящия съдебен състав действията, предприети за недопускане на бъдещи
нарушения от същия вид могат да бъдат ценени единствено като смекчаващи отговорността
обстоятелства, но не и като предприето правомерно поведение.
Счита се, че е налице бланкетно изписване на нарушението, тъй като не са посочени
конкретни действия или бездействия на работодателя .
Съдът констатира, че при правилно установени факти от обвинението и прецизирана
правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП. В НП се
съдържа описание на всички признаци на нарушението, като предвид на факта, че същото се
е изразило в бездействие дружеството да организира работата на водача, /при липсата на
императивно възведени задължения по организирането и предоставяне на такава
организация на свободната воля на задълженото лице/ е невъзможно да се навлиза в
конкретика относно такова бездействие.
На последно място се счита, че неправилно е определена датата на нарушението,
като същото е извършено на 14.10.2020г., като е довършено на тази дата в 20,32 часа, когато
водачът е следвало да преустанови движението си.
Съдът не споделя подобна позиция, предвид на факта, че именно с крайния период на
използваната почивка става ясно, че е налице намаление от 1 час и 2 минути на
минималната продължителност на почивката от 9 часа.
В настоящия казус крайния период на почивката е именно на 15.10.2020г. и тази е
датата на нарушението.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001458/15.09.2021г. на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на
„***“ ООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3