РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пловдив, 30 .
03 . 2023г.
Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като разгледа административно дело № 832 по описа за 2023г.,
към което е присъединено адм.д.№ 833 / 2023г., АС -
Пловдив взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 13 ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Т.И.З.,***
и Ю.П.Д.,***, представлявани от адв.Б.З. – В. обжалват
Заповед № ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски за установяване на
владение в полза на община Раковски върху безстопанствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект – Трети етаж от административна сграда с
идентификатор 502.479.1 в поземлен имот /ПИ/ 502.407, за който е отреден УПИ V
в кв.144 по регулационния план на гр.Раковски, одобрен с решение № 88 /
06.07.2004г. на ОбС - Раковски.
В жалбите са
изложени твърдения за собственост на идеална част от посочения недвижим имот –
предмет на заповедта, от страна на всеки от жалбоподателите и е поискано
спиране на предварителното изпълнение на административния акт.
Оспорващите
лица твърдят, че в качеството им на наследници притежават право на собственост
върху идеална част от всички движими и недвижими вещи, които са включени в
баланса на бивше ТКЗС „Г.Ст.Раковски“ и имотът – предмет на заповедта е бил
включен в баланса на заличеното ТКЗС, който факт е отразен в приложен към
жалбите Протокол № 5 / 04.04.1997г., документирал
проведено общо събрание на правоимащите на заличеното
ТКЗС. Поддържа се, че съгл. чл.27 ЗСПЗЗ, наследодателите на жалбоподателите
имат право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС, тоест притежават правото
на собственост върху идеална част от всички движими и недвижими вещи, включени в
баланса на ТКЗС. Счита се, че имотът е бил включен в баланса на заличеното ТКЗС
и предвид текста на §28 ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, с който правоимащите
лица по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ са обявени за собственици на имуществото на
прекратените организации, жалбоподателите като наследници на правоимащо лице и по силата на закона са съсобственици на
идеална част от недвижимия имот. Като съсобственици на идеални части,
жалбоподателите упражняват фактическа власт : от 2006г. Ю.Д. ползва като офис
за счетоводни услуги три помещения в имота по договор за наем с кооперация
Лебед и след като кооперацията се е дезинтересирала
от имота, е продължила да ползва част от имота. Помещенията продължава да
ползва до момента на основание чл.31 ал.1 ЗС. Т.З. ползва от 2007г. като офис
за счетоводни услуги две помещения в имота по договор за наем с кооперация
Лебед и след като кооперацията се е дезинтересирала
от имота, е продължила да ползва част от същия. Помещенията продължава да
ползва до момента на основание чл.31 ал.1 ЗС.
Към жалбите са
представени удостоверения за наследници на Луца
Серафимова Гълева /адресат на решение № 08250 от
28.03.1996г., издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ от ПК – Раковски/ и на Петър
Иванов Гълев /адресат на решение № 08615 от
28.03.1996г., издадено на основание чл.27 ППЗСПЗЗ от ПК – Раковски/, вкл.
Протокол № 5 / 04.04.1997г., документирал решения на
общото събрание на правоимащите при заличеното ТКЗС
Г.Ст.Раковски, свикано на основание чл.29 ал.2 ЗСПЗЗ. Според т.1 от решението –
кооперация Лебед е избрана да поеме функциите на физическите лица, имащи право
на дял по параграф 29 ал.1 ЗИД ЗСПЗЗ и да приеме за стопанисване цялото движимо
и недвижимо имущество на ОСП към заличеното ТКЗС, „като всички правоимащи членове запазват своя дял в това имущество и отговарят
пред кооперация „Лебед“ във връзка с евентуални задължения по стопанисването.“.
В обхвата на описаното имущество е „Трети етаж от сградата на бившето АПК“.
В искането за
спиране е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини
на Ю.Д. значителна и трудно поправима вреда – жалбоподателката
осъществява счетоводни услуги в ползваните помещения, която дейност е свързана
със съблюдаване на срокове и внезапно изнасяне от имота ще затрудни много
дейността й. В искането за спиране на заповедта в жалбата на Т.З. са посочени
идентични съображения.
1. Оспорената
заповед е правно основана с разпоредбите на чл.13 ал.2 ЗОС -“Общината владее и
управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с
наредбата по чл. 8, ал. 2.“ и чл.10 ал.3 и ал.4 от Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ - „(1)
Община Раковски определя безстопанствените имоти на своята територия въз основа
на констативен протокол, съставен от комисия, назначена със заповед на Кмета на
общината.; (2) Комисията по ал.1 извършва проучване относно наличието на
собственик на имота и документи за същия. Резултатите от проучването, както и
описанието и фактическото състояние на имота, се отразяват в протокола по ал.1,
въз основа на което се прави предложение за завземане на имота. Протоколът по
ал. 1 се обявява в един местен ежедневник и на местата за обявления в сградата
на общината и на кметствата, както и на интернет-сайта на общината.; (3) Въз
основа на констативния протокол и направеното предложение, кметът издава заповед
за завземане на имота, не по-рано от изтичане на едномесечен срок от обявяването
на протокола по реда на ал. 2, и ако
в този срок не са се явили собственици, които да заявяват претенции за право на
собственост върху имота. Със заповедта се конкретизират мерките, които трябва
да се вземат за управлението на имота. Заповедта се обявява в един местен
ежедневник и на местата за обявления в сградата на общината и на кметствата,
както и на интернет-сайта на общината.; (4) Завладеният безстопанствен имот се
управлява съобразно реда за управление на съответния вид имот, частна общинска
собственост, указан в тази наредба.“.
В разпоредителната
част на обжалвания административен акт е посочено : „Оспорването на заповедта
не спира изпълнението й, освен ако съда реши друго“.
2. Жалбите са
подадени от лица – участници в административното производство по издаване на
оспорената заповед, видно от представени с жалбите отговори по заявления –
възражения до Т.З. и Ю.Д.. Същите твърдят, че са съсобственици на трети етаж от
сградата – предмет на заповедта, с която е наредено да се установи владение в
полза на община Раковски върху обекта. За твърдението представят описаните към
жалбите доказателства. Обжалваната заповед е издадена на 14.03.2023г., жалбите
са с входящи номера в АС – Пловдив от 27.03.2023г. Предвид изложеното жалбите
се приемат за допустими.
Според данни от
постъпилата на 29.03.2023г. преписка – заповедта е съобщена с поставянето й на
сайта на община Раковски и на табло в община Раковски на 14.03.2023г., както и
публикуване във вестник „24 часа“ – брой от 16.03.2023г. Не е изпратено
съобщение до оспорващите лица, участвали в административното производство. В
заповедта е посочено, че „На основание чл.179 от АПК, заповедта подлежи на
оспорване по съдебен ред пред Административен съд – Пловдив, в едномесечен срок
от съобщението за издаването й или в 14 – дневен срок от отделните съобщения до
лицата, участвали в производството пред административния орган.“.
Оспорената
заповед според характера си няма адресат, но е индивидуален административен акт
/арг. от Решение № 2644/2023г. по адм.д.№
7162/2022г., ВАС и Определение № 697/2022г. по адм.д.№
11221/2021г., ВАС – възприето е, че заповед, издадена на основание чл.13 ал.2 ЗОС може да бъде оспорена по реда на глава Десета АПК – „Оспорване на
индивидуални административни актове“, като правен интерес се преценява въз
основа на чл.147 АПК/.
В конкретния
случай предварителното изпълнение на заповедта не е предвидено по силата на закона,
предвид текста на чл.13 ал.2 ЗОС и цитираните разпоредби от наредбата. Съответно
- при предвидено предварително изпълнение по силата на закона административният
орган не е длъжен да излага отделни съображения за това, като. законът презумира наличието на предпоставка по чл.60 АПК, поради
което спиране може да бъде постановено ако съществува възможност изпълнението
да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата.
2.1. Тъй като предварителното
изпълнение на заповедта не е предвидено по силата на закона, административният
орган след като е посочил, че
оспорването не спира изпълнението на заповедта, е въвел разпореждане за
предварителното й изпълнение. Неправилната квалификация на административния акт
като общ не следва да се отрази неблагоприятно на правото на жалбоподателите да
поискат спиране на въведеното от административния орган предварително
изпълнение. Поисканото спиране на изпълнението на обжалваната заповед е в
съответствие с посоченото от административния орган, но при възприета от съда
неправилна квалификация на заповедта като общ административен акт, искането
следва да бъде разгледано като насочено против въведено от органа предварително
изпълнение. В тази хипотеза е приложима нормата на чл.60 АПК, според ал.1 и
ал.2 на която :“ административния акт се включва разпореждане за
предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът
или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган
изисква съответната гаранция.; ал.2 /Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г./ - Разпореждането за предварително изпълнение се мотивира.“. В
заповедта не е посочено, че съгласно чл.60 ал.5 АПК - разпореждането, с което
се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен. Поради отсъствие на
указание за срок за оспорване на допуснатото от административния орган
предварително изпълнение на заповедта, искането за спиране следва да бъде
разгледано като подадено при безсрочност /вкл. с прилагане на чл.140 ал.1 АПК/.
При отсъствие на
мотиви в заповедта за допуснатото й предварително изпълнение от административния
орган, от една страна – не е изпълнено задължението по чл.60 ал.2 АПК, а от
друга - обективно не е възможно да се преценят съображенията за необходимост от
предварително изпълнение и е налице незаконосъобразност на разпореждането за
предварително изпълнение, дори същото да не е изрично наименувано в
административния акт. Съобрази се, че посоченото в заповедта, че оспорването й
не спира изпълнението, е последното изречение от съдържанието на
административния акт и заповедта не съдържа препратка към конкретен документ
или индивидуализирани данни в преписката, които да обосноват текста за
оспорването на заповедта, което не спира изпълнението й. Предвид това следва
извод за незаконосъобразност на допуснатото от административния орган
предварително изпълнение поради немотивирането му, което изискване е
задължително.
Изпълнението на
невлязъл в сила административен акт, допуснато независимо дали по силата на
закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги
въздейства върху правната сфера и интерес на адресата, тъй като придава
изпълнителна сила на невлязъл в сила акт. Допускайки самостоятелно предварително
изпълнение, органът дължи мотивация - конкретни съображения за разпоредено допускане на предварителното изпълнение
/обратно на тежестта за оборване на презумпцията при предварително изпълнение
по силата на закона/. Заповедта не съдържа преценка относно това - коя от
предвидените в разпоредбата на чл.60 ал.1 АПК предпоставки е налице във вр. с фактите и обстоятелствата от значение за конкретния
случай.
2.2. В
хипотеза на допуснато по силата на закона предварително изпълнение се съобрази,
че по силата на ТР № 5 от 08.09.2009г.
на ВАС, разпоредбата на чл.166 ал.2 АПК е приложима по отношение на всички
актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително
изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана
за съдебен контрол. Презумпцията не е необорима, но следва
доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици /имуществени и
неимуществени вреди/ да са конкретни и убедителни. В случая се поддържат
неблагоприятни последици от предварителната изпълняемост
на заповедта, като за същите не са представени доказателства, вкл. няма данни
осъществяваната дейност в помещения на трети етаж от сградата да е
единствената, осигуряваща средства за живот на оспорващите лица, но от значение
за преценката на искането за спиране изпълнението на заповедта е съобразяване с
принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.2 АПК – в частта за изпълнението на
административния акт, вкл. предварителното изпълнение. В тази вр. следва да бъде посочено, че обстоятелствената
част на заповедта не съдържа данни, обосноваващи извод, че ползване на помещения
от трети етаж от конкретната сграда до приключване на съдебното производство по
обжалване на заповедта, би застрашило особено важни държавни, респ. обществени интереси
и няма данни за вероятно осуетяване изпълнението на акта, при евентуално
отхвърляне на жалбата. В тази насока са твърденията за фактическо ползване на
помещенията от трети етаж на сградата от 2006г., 2007г. – повече от 10 години
към дата на издаване на заповедта. Следователно, в конкретиката
на фактите предварителното изпълнение на акта, защитаващо обществен интерес, не
определя последния за застрашен. От твърденията за идеални части от правото на
собственост върху обекта – трети етаж от сградата, произтича възможност от
настъпване на неблагоприятни последици и временната мярка за спиране
предварителното изпълнение на акта следва да се приема за оправдана. Не са
налице данни или индиции за обстоятелства, които биха
могли да осуетят целените правни последици на административния акт при евентуалното
му влизане в сила и съответно – няма да има сериозно затруднение при изпълнение
на акта след приключване на съдебния спор в случай на отхвърляне на жалбите. Включително
- от закъснението на изпълнението не би последвала значителна или трудно
поправима вреда
Принципът на
съразмерност /чл.6 ал.2 АПК/ налага съобразяване на възможността да настъпят
вреди, които са несъизмерими с преследваната цел. Както бе посочено, описаните
в обстоятелствената част на оспорената заповед съображения, вкл. приети за
установени от органа факти и обстоятелства - не сочат пряко, вкл. не индикират опасност от осуетяване изпълнението на акта при
евентуално отхвърляне на жалбата. Обстоятелствената част на заповедта не
съдържа данни, обосноваващи извод, че ползване на помещения от трети етаж на
сградата до приключване на съдебното производство по обжалване на заповедта, би
застрашило особено важни държавни, респ. обществени интереси.
Мотивиран с
изложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отменя допуснато
от административния орган предварителното изпълнение на Заповед №
ОС-16/14.03.2023г. на Кмета на община Раковски за установяване на владение в
полза на община Раковски върху безстопанствен недвижим имот.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от получаване на съобщение за постановяването
му.
Определението да
се съобщи на страните.
Административен съдия :