№ 2781
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110208503 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на П. В. Я. срещу електронен фиш серия К № 9171583, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли
за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че в случая е било неприложимо въведеното с
пътен знак В26 ограничение на скоростта по бул. Цариградско шосе. Жалбоподателят
настоява, че скоростта му е засечена след преминаване на пешеходната пътека, за която е
въведено ограничението от 50 км./час, като счита, че ограничението е отпаднало след
преминаване на пътеката съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г., независимо от
липсата на знак за край на ограничението на скоростта или знак В26, въвеждащ различна
максимална скорост.
В съдебно заседание се явява жалбоподателят Я., който поддържа жалбата си. В
пледоарията си по същество моли за отмяна на електронния фиш. Излага, че в тази отсечка
на бул. Цариградско шосе общовалидната максимална скорост е от 70 км./час, като при
определени конфликтни точки е въведена и максимална скорост от 50 км./час. Той настоява,
че нарушението е установено след преминаване на пешеходната пътека, като знакът В26 е
бил поставен заедно със знак, указващ приближаване на пешеходна пътека, откъдето и
извежда, че ограничението е важало единствено до пешеходната пътека. Уточнява, че
автомобилът му е заснет между пешеходната пътека и знака В26, указващ разрешена
скорост от 70 км./час, която обаче е действала още след преминаването на пешеходната
пътека.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на
разноски за СДВР. От него са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба
1
за потвърждаване на електронния фиш.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
27.05.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана в СДВР на 05.06.2024 г., следователно
съдът я приема за подадена в срок.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2024 г. в 12:16 ч., в гр. София, по бул. Цариградско шосе срещу сградата на №
238, /на Бултекс 99 ЕООД/ с посока на движение от Околовръстен път към ул. Патриарх
Герман, на влизане в гр. София, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon №
MD1194, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „*******”,
модел „*******“ с рег. № *******, 67 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви
условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак
В26. Скоростта на автомобила била засечена непосредствено преди преминаването на
пешеходната пътека със светофарна уредба, находяща се точно преди сградата на бул.
Цариградско шосе № 238 в отсрещното платно за движение. Мястото на засичане на
скоростта било след поставен пътен знак В26, въвеждащ максимална скорост на движение
от 50 км./час, поставен заедно с знак за предупреждение А18, указващ приближаване на
пешеходна пътека. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера,
тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място извън патрулен
автомобил, между двете платна за движение, срещу магазин за автомобили Пежо и Ситроен,
находящ се на бул. Цариградско шосе № 236 на 100 м. от знака В26. При заснемането на
автомобила в близък план, над покрива му била заснета в гръб и табелата, указваща
началото на населено място – гр. София, която била поставена преди пешеходната пътека.
Автомобилът бил регистриран на името на П. В. Я. с ЕГН **********, като ползвател на
автомобила.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9171583
срещу П. Я. за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 8018468 на 06.01.2024 г.
Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се установява, че Я. е
бил санкциониран от ОДМВР Перник за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Като в системата АИС АНД е
отбелязано, че фишът е бил връчен на Я. на 22.12.2023 г. и е влязъл в сила на 06.01.2024 г.,
като е отбелязано, че същият е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго
доказателство за датата на връчване на фиша, издаден от ОДМВР Перник.
От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1194, която е
веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 01.05.2024 г., в 12:16:21 ч., в района на Столична община, с координати
EL 23о44.2757 и NL 42о63.3937, е засечена скорост на движение от 70 км/ч, като са записани
датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер
на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че
автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на
мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила
несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за
2
доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер ******* е извършено
нарушението.
За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в
който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък в населено
място е от 50 км./час, като е заснет и пътният знак В26. На снимката на самото техническо
средство, поставено на триножник, се установява, че то е насочено именно към платното за
движение на влизане в гр. София, към пешеходна пътека, регулирана и със светофар, но е
поставено на известно разстояние след пешеходната пътека, срещу сградата на бул.
Цариградско шосе № 236. Към преписката е приложена и снимка на знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 50 км./час, поставен на влизане в гр. София, преди пешеходната
пътека. Заедно със знака В26 е монтиран и знак А18, предупреждаващ за пешеходна пътека.
На същата снимка се установява и знакът за начало на населеното място, непосредствено
след знака В26 и А18 и преди светофарната уредба на пешеходната пътека.
Относно конкретното място на нарушението, съдът се ориентира от снимката на
процесния автомобил в момента на засичане на превишената му скорост, над който ясно се
вижда голям формат указателна табела, заснета в гръб, съответстваща на заснетата табела за
начало на населено място, поставена малко преди светофарната уредба, която от своя страна
е поставена непосредствено преди пешеходната пътека. Това разположение на обектите се
установява от представената по преписката снимка на знака В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 50 км./час. За онагледяване на разположението на поставените в района пътни
знаци, съдът е приобщил и разпечатки от изображения на програмата Гугъл мапс в
процесния пътен участък. От тях се установява, че пешеходната пътека се намира срещу
сградата на Бултекс 99 ЕООД, която е на бул. Цариградско шосе № 238, а следващата сграда
е на шоурум за автомобили Пежо и Ситроен, на адрес бул. Цариградско шосе № 236, където
е била поставена камерата.
Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на бул. Цариградско
шосе в процесния пътен участък на влизане в гр. София, непосредствено след пътния възел с
Околовръстен път, преди ул. Патриарх Герман, има поставен знак В26, въвеждащи
ограничение на скоростта от 50 км./час, след него има указателна табела за начало на
населено място – гр. София, а след това се намира и пешеходната пътека преди спирката на
градския транспорт. Съдът отчете, че на схемата от СО липсва отразяване на знака А18,
поставен заедно със знака В26, но наличието му в процесния ден се установява от
представената снимка към протокола за използване на АТСС.
Именно поради така изложения анализ на наличните по делото изображения, съдът
изведе, че скоростта на автомобила е засечена преди преминаването на пешеходната пътека,
а не след нея, както твърди жалбоподателят.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на
07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на
системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост
100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024
г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1194 е била
преминала първоначалната и последваща проверка.
В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в
нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността
на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
3
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8018468 от ОД
МВР Перник; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и
копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с
приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на
системата, протокол за използване на техническото средство; справка от Столична община
ведно с схема на организацията на движение в процесния участък; снимки на знака В26 и на
поставената на триножник АТСС; изображения от Гугъл мапс и др. Събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК,
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от
Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, като е посочено и че то се намира в
населено място; посочена установената скорост на движение на процесното МПС, както и
въведената с пътен знак максимално разрешена скорост на движение.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните
фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
4
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
От представената от Столична община справка, както и от протокола за използване на
техническото средство и снимката към него, се установява, че в района на бул. Цариградско
шосе в гр. София, преди пешеходната пътека до № 238, максимално разрешената скорост за
движение е 50 км./ч., въведено с пътен знак и участъкът се намира в населено място. От
същата справка и схемата се установява, че към момента на констатиране на нарушението
преди зоната на действие на радара не са били монтирани знаци Е24, указващи контрол на
скоростта с техническо средство. Но за законосъобразното издаване на електронен фиш в
случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на
използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и
обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно отмяната с ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. на чл. 7
и 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата на МВР.
В електронния фиш е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Cordon М2 № MD1194, което е отразено и в
представените от ОПП СДВР документи. Следователно съдът приема за несъмнено
доказано, че техническо средство - Cordon М2 № MD1194 представлява мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния
5
акт. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира име на издателя му (за разлика от чл. 42 от ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на имена и длъжност на лицето,
издало електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение.
Съдът не приема за съществено процесуално нарушение и минималното разминаване
между посоченото във фиша място на нарушението – бул. Цариградско шосе, срещу № 236 и
установеното от съда – срещу № 238. Разминаването се дължи на липсата на обекти с
административни адреси по посоката на движение на жалбоподателя – влизане в гр. София,
както и на посочването на административния адрес, до който е била монтирана АТСС, а не
на мястото на което е била засечена скоростта на движение на автомобила.
Измерената скорост на движение на автомобила е 70 км/ч., допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км/час, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 67 км/ч. Не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за
жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
скоростта е намалена на 67 км./ч. В случая съдът прие за безспорно доказано, че в процесния
пътен участък е била въведена максимална скорост на движение от 50 км./час с пътен знак В
26, поставен преди зоната на контрол, което се установява от протокола за използване на
техническото средство и анализираните по-горе изображения, като нарушението е
извършено в населено място. Следователно, с оглед приетите по-горе фактически
положения се налага извод за превишение на разрешената скорост със 17 км./час, както е
посочено и във фиша.
За пълнота, съдът се солидаризира с доводите на жалбоподателя за зоната на действие
на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км./час. Видно от
представената към ел.фиш снимка на знака, той е бил монтиран заедно със знак А18 –
„пешеходна пътека“. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП „Забраните,
въведени с пътни знаци … В26 …, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги
отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2“, но в ал. 3 на същия член е
предвидено, че „когато знак за въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен
пътен знак за опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се
отнася опасността.“ Следователно, жалбоподателят е прав, че знака В26 е действал
единствено до преминаването на пешеходната пътека. Но в случая той неоснователно
твърди, че скоростта му на движение е засечена след преминаване на пешеходната пътека,
като по-горе съдът подробно е анализирал наличните по делото снимки, за да извлече
конкретното местонахождение на автомобила и да достигне до извода, че той се е намирал
непосредствено преди пешеходната пътека. Оттук съдът извежда и че за него е бил
приложим знака В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час.
Но дори при оборване на тези изводи относно засичане на скоростта на жалбоподателя
преди пешеходната пътека, отново спрямо него би било приложимо същото ограничение на
скоростта, което е важало след преминаване на пешеходната пътека /опасността, заради
която е въведена забраната със знак В26/, тъй като той се е движел в населено място и
приложимото общо ограничение на скоростта е именно 50 км./час. Безспорно в случая е, че
автоматичното средство за измерване на скоростта е било поставено преди зоната на
действие на следващия знак В26, въвеждащ разрешена скорост до 70 км./час, следователно,
между зоната на действие на двата знака е било приложимо общото ограничение на
скоростта отново до 50 км./час.
От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига
до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство АТСС било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 67 км./ч. при
6
ограничение от 50 км./ч. в населено място, въведено чрез знак В26, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение със 17 км./ч.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, регистрираният собственик или ползвател на
автомобил, с който е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е
управлявало автомобила, отговаря за извършеното с това МПС административно
нарушение. Доколкото по делото не е представена декларация от посочения в АИС КАТ
ползвател на лизинговия автомобил за конкретното лице, което е управлявало автомобила на
посочената във фиша дата, правилно е санкциониран регистрирания собственик на
автомобила П. Я..
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се
установява извършването на нарушението, самоличността на наказаното лице и правното
основание за това. Водачът на автомобила е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 50 км/ч., въведена с пътен
знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване
на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение.
Освен това съдът прие, че обжалваният електронен фиш съдържа ясно и точно
посочване на нарушените разпоредби, като изрично е посочена пълното правно основание за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено в условията на повторност
нарушение.
На жалбоподателя Я. е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото другата цитирана в електронния фиш разпоредба на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП урежда единствено възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление. Посочената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда
налагане на по-тежки административни наказания в хипотеза на нарушение, извършено при
условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер”. Следователно правилно е изчислен и размера на глобата, който е
двукратния размер по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за превишение от 10 до 20 км./час в
населено място, т.е. 100 лева.
Допълнително, съдът прие, че в случая са налице достатъчно доказателства за
извършване на нарушението в условията на повторност, доколкото се доказа, че
жалбоподателят е бил наказван за същото по вид нарушение в едногодишен срок преди
датата на настоящото такова 01.05.2024 г. Към преписката е представено копие от
електронен фиш серия К № 8018468, с който жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 2 т. 3
от ЗДвП е наказан с глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
но не са представени доказателства установяващи датата на получаване на препис от този
фиш от жалбоподателя. Но съдът установи, че този електронен фиш е влязъл в сила на
06.01.2024 г. В справката за връчване на фиша, изискана от съда, е посочено, че цитираният
електронен фиш е връчен на 22.12.2023 г. и че е влязъл в сила на 06.01.2024 г. след като
глобата е била платена. Макар тези обстоятелства да не са доказани чрез представяне на
разписка, а единствено със справка от поддържаната именно от наказващия орган система
АИС АНД, съдът отчете, че органът признава неизгоден за него факт, а именно, че глобата е
платена. Поради това съдът прие за достоверна информацията за датата на влизане в сила на
фиша. Въз основа на изложеното съдът прие, че процесното нарушение е извършено в
условията на повторност, преди да е изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на
предходния ел. фиш.
Изложените по-горе съображения водят до извода, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон и правилно е
7
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост със 17 км/ч. в населено място, непосредствено преди
пешеходна пътека, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай. Съдът взе предвид и данните за други влезли в сила
електронни фишове срещу жалбоподателя за управление на МПС с превишена скорост,
видно от справката-картон на водача.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган. По делото като представител на СДВР в
проведеното последно съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена
въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено само едно
съдебно заседание с участие на юрисконсулта, поради което и следва да се присъди
минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9171583, издаден от СДВР, с който на
П. В. Я. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. В. Я. с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата
от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8