Р Е Ш Е Н И Е
№260322 08.07.2021 година гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на първи
юли две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№449 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за
застраховането.
Ищците Т.И.Г., ЕГН ********** и Е.А.Г., ЕГН
********** *** твърдят, че на 31.03.2018г., около 00.55 часа, на път І-16 между
***, при управление на л.а.“Форд Ка“ с рег.№*** водачът Г.Х.Т. нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост
изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и се ударил в
крайпътно дърво. Вследствие на това е пострадал пътуващият в колата син на
ищците – А.Т.Г., който бил настанен в УМБАЛ „*** ***“ – гр.***, но въпреки
проведеното лечение починал на 03.04.2018г. Твърди се, че смъртта на сина им е
причинила на ищците неописуема болка и душевно страдание.
Твърди се, че по случая е образувано ДП
№ЗМ-216/2018г. по описа на РУП – Карлово. В хода на делото е приключило
образуваното по случая НОХД №1169/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с
присъда по което водачът на автомобила е бил признат за виновен за причиняване
смъртта на А.Г..
Посочва се, че за автомобила към момента на
ПТП е била налична застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество. След инцидента ищците отправили искане до застрахователя за
заплащане на обезщетение, получено на 22.05.2018г., но получили отказ.
Съгласно заявеното с исковата молба и
предвид молбата на ищците по чл.214 от ГПК, от съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джейм Баучер“№87
да им заплати сумите: на всеки от тях по 200 000,00 лева, представляващи
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им в
описания инцидент, както и да заплати на Т.Г. сумата 4 174,50 лева –
обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за лечение на А.Т.Г. и за закупуване на два комплекта заключващи
пирони. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от 08.04.2018г.
до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил
отговор от ответника чрез пълномощника
адв.Н.Ш.. Ответникът счита иска за недопустим и го оспорва иска по основание и
размер. Застъпва становище, че се касае за случайно деяние, а не за деликт,
извършен от водача на застрахования автомобил. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, а именно: пострадалият не е бил с
поставен предпазен колан; ищците не са осъществили родителски контрол в пълния
предписан от закона обем и грижа, допускайки непълнолетното им дете да пътува
през нощта с чужд автомобил.
Ответникът оспорва описания в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП. Твърди, че констативният протокол за ПТП
не съдържа задължителни реквизити – липсват данни водачът да е бил изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества; протоколът не е подписан от лицето,
посочено като негов съставител; посочените в протокола причини за ПТП не са
обективните и действителни такива, тъй като не са възприети лично от
длъжностното лице.
Ответникът твърди, че водача на автомобила
е ползвал същия без знанието и съгласието на неговия собственик, което сочи на
изключение на покритите рискове по застраховката.
В случай, че съдът намери исковете за
основателни, ответникът прави възражение за прекомерност на претенциите за
неимуществени вреди.
По отношение на иска за имуществени вреди
ответникът намира, че същият е недоказан. Счита, че евентуално лихва следва да
се дължи от по-ранната от двете дати, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ.
Третото лице помагач на ответника – Г.Х.Т.
не ангажира становище по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
Видно
от приложеното НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, с влязла
в сила присъда Г.Х.Т. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на
31.03.2018г. на пътя между ***, движейки се със скорост 96 км/ч, без да има
необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил „Форд Ка” с рег.№***, е нарушил правилата за
движение, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на А.Т.Г. с
ЕГН **********, която е настъпила на 03.04.2018г.
Видно от представеното удостоверение за
раждане, ищците са родители на пострадалия А.Т.Г..
Предвид задължителната сила на присъдата
/чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние,
извършено от Г.Х.Т., който е нарушил визираните в присъдата конкретни правила
за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта на сина
на ищците. При това положение е безпредметно да се обсъждат възраженията на
ответника по отношение на доказателствената сила на протокола за ПТП.
Прието е за безспорно по делото, че за
управлявания от виновния водач лек автомобил към момента на ПТП е имало
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за
периода 10.01.2018г. – 09.01.2019г. Неоснователно е възражението, че е налице
хипотеза, изключваща покритие на рисковете по застраховката, доколкото в
съдебно заседание на 14.01.2021г. водачът Г.Т. е заявил, че е ползвал автомобила със знанието и
съгласието на неговия собственик.
Приетата автотехническа експертиза на
вещото лице В.С. установява, че причината за настъпилото произшествие е, че
водачът Г.Т. е изгубил контрол върху управляваното МПС по начин, на място и в
момент, когато това не е било безопасно, както и че същият е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако бе следвал траекторията на платното
за движение, без да го напуска. В експертизата е описан механизмът на ПТП,
както следва: водачът Т. е управлявал лекия автомобил по платното за движение в
посока от ***. На задната седалка пътували трима човека, като вляво зад шофьора
пътувал пострадалият А.Г.. В един момент водачът по субективни причини загубил
контрол и автомобилът с ротация по часовниковата стрелка е започнал да се
плъзга по направление на следите от автомобилни гуми, напуснал е платното за
движение отдясно, след което се е ударил с лявата си страна в крайпътно дърво.
Експертизата не е могла да даде категоричен отговор на въпроса имал ли е
пострадалият поставен предпазен колан. Според вещото лице при конкретния високо
енергиен страничен удар на автомобила предназначението на предпазния колан е
неефективно. Като има предвид коментираното заключение и липсата на други
доказателства, подкрепящи тезата на ответника, съдът намира, че възражението на
последния за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез
неизползване на предпазен колан, е недоказано.
Приетата по делото медицинска експертиза на
вещото лице М.Б. установява, че при процесното ПТП на А.Г. са били причинени
следните травми: контузия на белите дробове и контузия на хилусите; мастна
емболия в белите дробове, причинена от навлизане на мастни капки в кръвоносните
съдове; мозъчен оток, счупване на лява и дясна бедрени кости; счупване на лява
и дясна пубисни кости; счупени ребра; счупена ключица; кръвонасядания и
охлузвания. Посочената причина за смъртта е тежка дихателна недостатъчност,
вследствие на масивна мастна емболия на белите дробове, на фона на тежка
контузия на белите дробове с дифузен оток.
Предвид установената противоправност на
деянието, виновно извършено от водача на застрахования лек автомобил и
настъпилия в следствие на това вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно
чл.432, ал.1 КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника застраховател за репариране на причинените на ищците неимуществени
вреди от загубата на техния син.
За доказване на преживените от ищците болки
и страдания са разпитани свидетелите Д.А.и С.Р.. И двамата познават семейството
и имат лични впечатления за това колко добри са били взаимоотношенията на
пострадалия с неговите родители; живеели са задружно, подкрепяли са се. След
загубата на сина им, Т. и Е. се променили много, не искат да се събират с
приятели, не могат да превъзмогнат случилото се, редовно посещават гроба на
детето, говорят за него; майката приема лекарства за сън. Приетите психологични
експертизи на вещото лице Д.В. установяват, че психологичното състояние на
ищците след инцидента се характеризира с негативни чувства и оплаквания –
емоционални промени, дискомфорт. Двамата успешно са преминали през етапите на
стреса, като са имали кратка реакция на нарушена адаптация, изразяваща се в
тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, страдание,
обърканост, безпомощност, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен
сън, снижен емоционален резонанс, усещане за самота и празнина. Променен е
обичайния начин на живот на родителите, което не е довело до откъсване от
обичайната среда. Към момента състоянието им е стабилизирано, налице са
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не изискват
лечение.
С
оглед на така събраните доказателства съдът приема, че ищците са претърпели
значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната смърт на сина
им, които ще ги съпътстват до края на живота им. Претърпените неимуществени
вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на дължимите за
всеки ищец обезщетения следва да се определи по справедливост /чл.52 от ЗЗД/.
Като отчита факта, че увреждането е значително и трайно по характер, съдът приема, че дължимите обезщетения в
най-пълна степен биха били справедливи в размер на 200 000,00 лева за
всеки ищец. За присъждане на конкретния размер на обезщетенията обаче следва да
се има предвид възражението на ответника за съпричиняване, поради неупражнен
родителски контрол, което съдът намира за основателно. Към момента на ПТП
пострадалият е бил на 16 години, поради което неговите родители са били
задължени да осигуряват подходящ контрол на поведението му, съгласно чл.125,
ал.3 от СК. Като са допуснали А.да излиза от дома си след полунощ и да пътува
извън населеното място в автомобил, управляван от неправоспособен водач, ищците
несъмнено са допринесли в значителна степен за настъпване на вредите и техният
принос следва да се определи на 50%.
С
оглед така приетия процент съпричиняване, исковете за обезщетение за
неимуществени вреди са основателни и доказани и ще се уважат до размер на
100 000,00 лева за всеки ищец. За разликата над посочените размери до
пълните предявени размери от 200 000,00 лева претенциите ще бъдат
отхвърлени.
Искът на Т.И.Г. за обезщетение за
имуществени вреди също е частично основателен. Съгласно фактура
№**********/31.03.2018г., издадена от УМАЛ „** ***”ЕАД - гр.*** на А.Т.Г., за
последния е бил закупен комплект канюлиран интрамедуларен заключващ пирон за
фемурална фрактура на стойност 3960,00 лева. Според заключението на вещото лице
М.Б. тези разходи са направени във връзка с лечението на пострадалия при ПТП с
цел възстановяване целостта на бедрените кости. От останалите доказателства -
фактура №****/03.04.2018г. и множеството касови бележки е видно, че са
закупувани лекарства и консумативи, но не е посочено тяхното наименование,
поради което вещото лице не е могло да извърши преценка дали тези медикаменти
са закупувани във връзка с лечението на А.Г.. Тъй като ищците са представили
безспорни доказателствата за разходвани средства за лечение на сина им след
произшествието в размер на 3960,00 лева и предвид приетият процент на
съпричиняване, искът за имуществени вреди е основателен и ще се уважи в размер
на 1980,00 лева. За разликата над този размер до пълния предявен размер от
4 174,50 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ
ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице. Ищците са представили писмо
на ответника с изх.№3819/07.06.2018г., с което са уведомени, че претенциите им
във връзка с настъпилото събитие по застрахователна полица №BG/**/**********и
заведени щети №********** и №********** – ПТП от дата 31.03.2018г., няма да бъдат удовлетворени. В
това писмо не се съдържа информация на коя дата ищците са уведомили ответника
за настъпилото застрахователно събитие, респективно на която са образувани
щетите. Посочено е само, че ПТП е станало на дата 31.03.2018г. Представеното
известие за доставка сочи, че на 22.05.2018г. ЗД”Бул Инс”АД е получило
уведомление от Г.. Няма данни дружеството да е било уведомено по-рано за
настъпилото застрахователно събитие. Ето защо и предвид цитирания текст на КЗ
обезщетенията ще се присъдят със законна лихва, считано от 22.05.2018г. до
окончателното изплащане. Претенцията за лихви за периода от 08.04.2018г. до
21.05.2018г. ще се остави без уважение.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците не следва да се присъждат
разноски, тъй като не са направили такива. Процесуалният им представител
адв.П.К. е предоставила безплатна правна помощ, видно от приложения към
исковата молба договор за правна помощ. На основание чл.38, ал.2 ЗА на адвоката
ще се присъди възнаграждение в размер на 6 684,00 лева, какъвто е размерът
на дължимото минимално възнаграждение с оглед уважената част от исковете,
съгласно чл.7, ал.2, т.5 и пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното
дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата по делото
държавна такса за уважената част от исковете в размер на 8079,20 лева, както и
сумата 1054,40 лева – направени разноски от бюджета на съда за експертизи.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил следните
разноски: 150,00 лева за експертиза,
80,00 лева за двама свидетели /разноски за третия свидетел в размер на
60,00 лева не се дължат, тъй като свидетелят не е разпитан и тази сума може да
бъде получена обратно от страната/. Съгласно приложения към отговора на
ответника договор за правна защита и съдействие /л.34/ договореното
възнаграждение за неговия процесуален представител е в размер на 11 536,19
лева с ДДС. Възражението на ищците за прекомерност на това възнаграждение е
неоснователно. При материален интерес от 404 174,50 лева дължимото
минимално възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 и пар.2а от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер на 11536,20 лева. Или уговореното от ответника адвокатско възнаграждение
е в размер на минималното, предвидено по наредбата. Друг е въпроса, че по
делото не са представени доказателства за плащане на възнаграждение в посочения
размер. В договора е предвидено, че същото ще бъде платено на Адвокатско
дружество „А., Х. и партньори” по посочена банкова сметка или в брой срещу
фактура и касов бон. Представената проформа фактура №********* от 09.03.2020г.
не представлява доказателство за плащане на отразената в нея сума в размер на
11 536,19 лева, тъй като няма приложен касов бон. От платежно нареждане от
18.03.2020г. е видно, че ответникът е превел на адвокатското дружество възнаграждение
за представителство по настоящото дело само в размер на 2 622,29 лева. Ето
защо следва да се приеме, че ответната страна е направила разноски за адвокат в
този размер. При това общо направените разноски на страната възлизат в размер на
2852,29 лева. С оглед изхода на делото ищците общо ще следва да заплатят на
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
1427,00 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Професор Н.Михайлов“№7, вх.Б, ап.2 да заплати на
Т.И.Г., ЕГН ********** и Е.А.Г., ЕГН ********** *** суми от по 100 000,00/сто хиляди/ лева
на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /душевни болки и страдания/ от смъртта на техния син А.Т.Г., настъпила
при ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х.Т. при управление на лек
автомобил „Форд Ка“ с рег. №***, за което деяние е налице влязла в сила присъда
по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, ВЕДНО със
законна лихва върху главниците, считано
от 22.05.2018г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
100 000,00 лева до пълните предявени размери от 200 000,00 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Професор
Н.Михайлов“№7, вх.Б, ап.2 да заплати на Т.И.Г., ЕГН ********** *** сумата 1980,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /стойност за
медицински консумативи по фактура №**********/31.03.2018г., издадена от УМАЛ
„** ***”ЕАД/, настъпили в резултат на ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от
Г.Х.Т. при управление на лек автомобил „Форд Ка“ с рег. №***, за което деяние е
налице влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ВЕДНО със законна лихва
върху главницата, считано от 22.05.2018г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1980,00 лева до пълния предявен размер от 4 174,50
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане
на законна лихва върху присъдените главници за имуществени и неимуществени
вреди за периода от 08.04.2018г. до 21.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Професор
Н.Михайлов“№7, вх.Б, ап.2 да заплати на адвокат П.К. от САК -*** , ул. „***“,
сумата от 6684,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на ищците по делото,
КАКТО и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в
размер на 8079,20 лева и 1054,40 лева – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН ********** и Е.А.Г., ЕГН
********** *** общо да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Професор Н.Михайлов“№7,
вх.Б, ап.2 разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 1427,00 лева.
Решението е постановено при участието на
Г.Х. *** в качеството му на трето лице помагач на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: