Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
10.09.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
11.08. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Симона Иванова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
599 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-1300-000510 от 30.03.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор
ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.638, ал.5 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на Х.Х.Н. ***, с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят Х.Х.Н. сочи, че наказателното
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които
ограничили правото му на защита. Моли съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,
представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Счита, че
неправилно били приети фактическите констатации в наказателното постановление.
При издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които обуславяли отмяна на атакувания акт само на процесуално основание. Със
съставения акт, жалбоподателят бил обвинен за това, че като лице, което не е
собственик, управлявал МПС във връзка с чието притежаване и използване нямало
сключен действащ договор за задължителна „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Като нарушена била посочена законовата разпоредба на чл.638,
ал.3 от КЗ. В наказателното постановление наказващият орган изменил
административно наказателното обвинение. Като правно основание за наказване на
жалбоподателя бил посочен чл.638, ал.5 от КЗ, който предвиждал отговорност за
повторно нарушение по ал.3. Така Х.Н. бил наказан за непредявено с акта
нарушение и с наказателното постановление била изменена правната квалификация
на повдигнатото обвинение. Допуснатото съществено процесуално нарушение
накърнявало правото на защита на лицето привлечено към отговорност. Освен това,
в наказателното постановление не била посочена и нормата, която регламентирала
кое нарушение е повторно по смисъла на Кодекса. Недопустимо било, макар и при
същата фактическа обстановка в наказателното постановление, лицето да бъде
наказано за административно нарушение с по-тежка правна квалификация спрямо
тази в АУАН. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което
оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното
постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2020 г. свидетелите С.С. и Т.У. - мл.
автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа и изпълнявали
служебните си задължения в гр.Кърджали. Около 17.00 часа на същата дата те били
позиционирани на бул. „Христо Ботев“, на кръстовището с Нов мост, където спрели
за проверка лек автомобил марка „Ауди КУ 7“ с рег.№ Х 8454 КМ, управляван от
жалбоподателя Х.Х.Н.. При проверката свидетелите С. и У. установили, че водачът
нямал сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за
управляваното моторно превозно средство. Същото било собственост на фирма „Модро
Мебели“ ЕООД с.Рабово, а не на жалбоподателя. Във връзка с установеното
нарушение на 21.03.2020 г. свидетелят С.С. съставил на място срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.638, ал.3
от КЗ. Х.Н. подписал и получил акта без възражения. На 30.03.2020 г.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил
на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на
основание чл.638, ал.5 от КЗ за извършено при условията на повторност нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на С.С. и Т.У.; от писмените доказателства по делото - Акт за
установяване на административно нарушение от 21.03.2020 г.; полица за
застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с рег.№ Х 8454 КМ, с валидност от 18.30
часа на 21.03.2020 г. до 23.59 часа на 20.03.2021 г., което следва часа на
проверката и установяването на нарушението; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Справка за собственост на МПС с рег.№ Х 8454 КМ; Наказателно
постановление № 18-1300-001175 от 23.11.2018 г., с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ; Заповед № 292з-245/18.02.2016г.
на Директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща компетентността на длъжностното
лице, издало наказателното постановление.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Посочената разпоредба предвижда да
се наказва с „глоба“ от 400 лв. лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При възприетата по-горе фактология и на базата на събраните по
делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 21.03.2020 г. в гр.Кърджали водачът Х.Н. е управлявал моторно
превозно средство „Ауди КУ 7“ с рег.№ Х 8454 КМ, за което не е имало валидно сключен и действащ към
процесната дата и час договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С това си деяние той е
осъществил състав на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, а именно управление на моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. Установява се обаче от материалите по делото, че в
съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва
изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признакът
повторност. Липсата в акта на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се
защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.638, ал.5 от КЗ.
От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение
на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата
на чл.638, ал.3 от КЗ. Ето защо и съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр.
чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящата въззивна инстанция следва
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието
от такова по чл.638, ал.5 от КЗ в нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Няма пречка
това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към
основния състав на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ. По силата на чл.334, т.3
от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да
изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на
нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на
нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите,
а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от
състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ са идентични и в акта и в
наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на
настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението се наложи
наказание по чл.638, ал.3 от КЗ. Последната разпоредба представлява сложен
фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при
нарушаването му. Както вече се
посочи, текстът предвижда административнонаказателна
отговорност за лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Именно такава е и настоящата хипотеза – жалбоподателят
е управлявал моторно превозно средство, което не е негова собственост, като за
същото не е имало действаща
застраховка „Гражданска отговорност”, които
съставомерни факти са описани. На това основание за извършеното от Х.Н. административно нарушение следва да бъде определено наказание в единствено
възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 400 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-000510 от 30.03.2020
г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.638, ал.5 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лв. на Х.Х.Н. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, като преквалифицира нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ и НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание „глоба” от 800 лв. на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: