Решение по дело №740/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с §19, ал.1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуален представител - адвокат С. М., против Решение № 10 от 10.01.2025 г. постановено по гр.д. №722/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се като порок, че поради съобразяването с доказателства, които не касаели настоящото производство, съдът се произнесъл, че жалбоподателя нямал право на обезщетение по 10б от ЗСПЗЗ, с каквото искане не бил сезиран и същото било извън предмета на делото. Развиват се аргументи във връзка с последното твърдение, като се прави оплакване, че липсват мотиви защо съдът приема, че липсва бездействие от страна на ответника и с кое негово действие е изпълнено задължението за представяне на мотивирано предложение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и допълва доводите си за отмяна с аргументите, че по делото липсва исканото от съда действие на Общинска служба „Земеделие“, а в съдебния акт нямало категорични мотиви в тази връзка, поради което се моли за уважаване на жалбата и отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на акт, с който да се задължи Общинска служба „Земеделие“ да изпрати мотивирано искане до кмета на Община Свиленград, с което да се инициира процедура по чл. 10б от ЗСПЗЗ за обезщетяване на М. Н. П.. Претендират се разноски.

Ответникът, Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, в подадена чрез пълномощник молба, хронологично излага фактическа обстановка и преповтаря изводите на атакуваното решение, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за две съдебни инстанции за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания, и на основание чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отхвърлил предявения от М. Н. П. срещу Началника на Общинска служба Земеделие - Свиленград иск, на основание чл. 256 от АПК, последният да бъде осъден да отправи мотивирано предложение до кмета на Община Свиленград на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за да бъде обезщетена по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ като приема че процедурата по възстановяване правото на собственост или обезщетяване за признато, но невъзстановено право на собственост за заявената от М. Н. П. - наследник на Н. С. Ч., б.ж. на [населено място] със заявление с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год. нива - зеленчукова градина, с площ от 7,000 дка, четвърта категория, местност „Дере долап“ (по нотариален акт за собственост от 1941 год.), към 1992 год. местност „***”, в землището на [населено място] е приключила, като за бивш имот с № 786 от кадастрален план от 1954г. е възстановено правото на собственост с влязло в сила решение на ОСЗ, а не е отказано възстановяване правото на собственост, на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а за нива от 1,083 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „***“, заявен с пореден № 8 от заявление с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год., ПК [населено място], за който е признато право на собственост, но е отказано възстановяването в реални граници, поземлена комисия е взела решение за обезщетяване с 1238 ПКБ на стойност 1238 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е установил от фактическа страна следното:

По преписка с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год., пред поземлена комисия [населено място] Н. П., в качеството си на наследник на Н. С. Ч., е заявила за възстановяване 7,000 дка нива - зеленчукова градина, четвърта категория, местност *** (по Нот. акт за собственост от 1941 год.), към 1992 год. местност „***”, в землището на [населено място]. През 1993 г. с Решение № 2520/25.06.1993 год., Поземлена комисия (ПК) [населено място], на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Н. С. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния имот: нива от 7,000 дка в местността „***”, в землището на [населено място]. Това решение е съобщено по надлежния ред.

През 1998 год., с писмо с обратна разписка с изх. № 865-2848А8/ 27.11.1998 год., на основание чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, жалбоподателя е уведомен, че правото на собственост върху признатия с Решение № 2520/ 25.06.1993 год. на ПК [населено място] имот не може да се възстанови в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като посочената причина е: „имота попада в разпоредбите на чл.10/6,7/ на ЗСПЗЗ“. С писмото е указан срок за заявяване начина на обезщетение за признатото но невъзстановено право на собственост.

Недоволна от развитието М. П. с молба с вх. № 1124/ 06.06.2001 год., моли да бъде преразгледана преписка под № 2848А, прилагайки Удостоверение ТС 677/ 28.10.1999 год., касаещо бивш имот планоснимачен № 267 с площ 3 768 кв.м. и Удостоверение ТС 676/ 28.10.1999 год., касаещо бивш имот планоснимачен № 786 с площ 2 149 кв.м., ведно със скици на цитираните имоти, като от тях е видно, че бивш имот планоснимачен № 786 по кадастралния план от 1954 год. по графични данни съдържа 2149 кв.м.. От тях могат да бъдат възстановени 146 кв.м., а за останалите 2003 кв.м. собствениците следвало да бъдат обезщетени съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като имало извършени мероприятия в имота.

Въз основа на молбата поземлената комисия постановила Решение № 2520/11.06.2001 год., с което, на наследниците на Н. Ч., било признато правото на собственост върху три имота с обща площ от 7,000 дка, като

1. правото на собственост било възстановено в реални граници върху част от два имота с обща площ 3,914 дка, а именно:

- 0,146 дка от имот пл. № 786, кв. 40 и

- 3,768 дка от имот пл.№ 267, кв. 40 по кадастралния план на [населено място] от 1954 год., и

2. е отказано да бъде възстановено правото на собственост в стари реални граници на 3,086 дка, от които

- 2,003 дка от имот пл. № 786 кв. 40 по кадастралния план на [населено място] от 1954 год. и

- 1,083 дка нива четвърта категория в землището на [населено място].

С писмо с изх. № 2848А/ 11.06.2001 год. Жалбоподателя бил уведомен за правото си да избере предпочитания начин на обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на собственост а именно със земи от ДПФ/ ОПФ или с ПКБ.

М. П. обжалвала решение № 2520/11.06.2001 г. на поземлената комисия, като искала неговата отмяна с аргументите, че било неоснователно отказано да се възстанови в реални граници собствеността върху имот с пл. № 786 тъй като не отговаряло на истината твърдението, че в имота има изградено мероприятие, което представлявало пречка за неговото възстановяване.

С Решение № 348/04.01.2002 год., постановено по гр. дело № 175/ 2001 год. по описа на Районен съд Свиленград е обявено за нищожно решение № 2520/ 11.06.2001 год. на поземлена комисия - Свиленград, произнесено по заявление вх. № 2848А/ 27.02.1992 год., с което било отказано възстановяването на собствеността в съществуващи, стари, реални граници на наследниците на Н. С. Ч., върху следната земеделска земя: а именно нива от 2,003 дка, IV категория, в местността „***”, находяща се в землището на [населено място], попадаща в кв.40, парцел 786 от кадастрален план, изработен през 1954 год.

В изпълнение на Решение № 348/ 04.01.2002 год., постановено по гр. дело № 175/ 2001 год. по описа на Районен съд Свиленград, поземлената комисия на [населено място] постановила Решение № 2848А от 12.09.2002 год., с което признала правото на собственост на наследниците на Н. С. Ч. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота с обща площ от 7,000 дка, както и

1. Възстановила правото на собственост в стари реални граници върху два имота:

​​​​​- нива от 2,149 дка, имот пл. № 786, кв. 40 и

- нива от 3,768 дка, имот пл. № 267, кв. 40 по кадастралния план на [населено място] от 1954 год., и

2. отказала да възстанови правото на собственост в стари реални граници за нива от 1,083 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „***“, заявен с пореден № 8 от заявление с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год.

 

В законоустановения срок това решение не било обжалвано и влязло в законна сила.

За нивата от 1,083 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „***“, заявен с пореден № 8 от заявление с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год., на 12.09.2002 г. поземлената комисия [населено място] се произнесла с Решение № 01 от същата дата като определила право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост за обезщетяване със земя и/ или ПКБ на обща стойност 1238,00 лева на наследниците на Н. Ч..

Настоящият състав на съда напълно споделя изложената фактическа обстановка като кореспондираща със събрания доказателствен материал, по която и самите страни не спорят.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Действително както е посочено в решението на районния съд, предмет на осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на определени фактически действия от конкретен административен орган, за които последният е задължен пряко по силата на закона и реализацията, на които ще доведе до директна промяна в правната сфера на лицето/организацията.

Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

В случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, необходими за наличието на фактическият състав на чл. 256 от АПК, а именно задължението на началника на общинска служба Земеделие не е възникнало.

Съгласно основанието, на което се търсят активните действия на административния орган - чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ - Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1,2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Видно от исковата молба и изложението в нея М. П., чрез процесуалния си представител и искане с вх. № РД -12-05-40/08.07.2024 г. по описа на ОСЗ Свиленград, иска обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, поради невъзможността да бъде възстановена собствеността в реални граници на имот с 786, кв. 40 местност *** от плана на Свиленград от 1954 г. с площ от 2,149 дка, тъй като в сроковете по чл. 10 , ал. 7 от ЗСПЗЗ бил започнал строеж. Именно искане за задължение на началника на ОСЗ да отпочне процедура по 10б от ЗСПЗЗ за обезщетяване на жалбоподателя е отправено до районния съд в молбата ѝ, инициираща настоящото производство, като ищецът се е позовал на т. 3 от ал. 2 на § 27 на ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Следователно не се споделя възражението на касатора в този смисъл. Цитираната разпоредба гласи, че Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд включително пасища и мери по чл. 19 при наличие на едно от следните условия: (т 3.) обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. От тук следва извода, че за да възникне задължението на началника на Общинската служба по чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, то следва да са изпълнени две условия, а именно от една страна да е призната собствеността върху поземлени имоти, а от друга страна същата да не е възстановена. В настоящия случай на тези условия отговаря единствено имотът нива от 1,083 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „***“, заявен с пореден № 8 от заявление с вх. № 2848А/ 27.02.1992 год., за която наследниците на Н. Ч. са били обезщетени. За процесния имот с планоснимачен номер № 786 от кв. 40 по кадастралния план на [населено място] от 1954 год., с площ от 2,149 дка не може да се приложи процедура по обезщетяване за инициирането на която е необходимо мотивираното предложение, което се иска в настоящото производство, поради това и районният съд е посочил в решението си, че от една страна сочения в исковата молба наименована „жалба“ имот не подлежи на процедура по чл. 10б от ЗСПЗЗ, а от друга, че процедурите по възстановяване и обезщетяване на наследниците на Н. Ч. по заявление 2484А/27.02.1992 г. са приключили, поради което не са налични юридическите факти, които да породят задължение за действие на началника на Общинска служба „Земеделие“ в какъвто смисъл са и изводите на Районния съд в атакуваното решение.

Именно поради изложеното настоящата инстанция не споделя възражението, че районния съд не е бил сезиран с искане за преценка на допустимостта на процедурата по чл. 10б от ЗСПЗЗ, доколкото установяването на тази допустимост е част от фактическия състав, който поражда задължението за действие, чието изпълнение се търси в настоящото производство. Недвусмислено в жалбата пред първоинстанционния съд е формулирано искането да се осъди Общинска служба земеделие да инициира процедура по обезщетяване на М. П.. Предходната инстанция не се е произнесла свръхпетитум и в мотивите си не е установявала факти извън предмета на доказване, върху които да е основавала изводите си. Съдът не споделя твърдението на касационния жалбоподател, че няма мотиви за липса на бездействие, тъй като и двете съдебни инстанции установяват, че действие не се дължи и бездействието на административния орган в настоящия случай се явява правомерно и законосъобразно, тъй като не е изпълнен фактическият състав на нормата, където е посочено задължението му.

Категорично съдът намира, че постановеният акт не е извън предмета на делото, а напротив първоинстанционният съд е обхванал фактическата обстановка, отхвърлил е искането на касатора и в мотивите си е аргументирал изводите си.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. Районният съд е поставил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 10.01.2025г. постановено по гр.д. №722/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА М. Н. П. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсулт по касационно административно дело №740/2025г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.