РЕШЕНИЕ
№ 1165
Добрич, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20247100700051 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.210 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на И. С. Т. с [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявана от процесуалния представител адвокат Д. Т. К. с адрес за призоваване в [населено място], [улица], по чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) срещу Решение на комисия по чл.210 ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №845/08.07.2022 г. на кмета на Община Балчик, обективирано в Протокол № 19/12.12.2023 г., в частта, с която е определено еднократно обезщетение за безсрочно сервитутно право за имот с идентификатор №02508.523.34 по кадастралната карта на [населено място] в размер на 1338.80 лева. Жалбоподателят не е съгласен с размера на определеното обезщетение и счита, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Налице е опорочаване на процедурата по одобряването на ПУП. Обжалва както размерите на посочената оценка на земята, така и начините на изчисляване на самото обезщетение. Счита, че следва да бъде извършена нова оценка от лицензиран оценител за пазарната стойност на посочения безсрочен сервитут. Заявява, че е налице едно фактическо отчуждаване, което сериозно обременява целия имот.
В законния срок е постъпило становище от Община Балчик, според което определената оценка е справедлива, а оспорването е неоснователно, като се настоява за отхвърлянето на жалбата и заплащането на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В началото на първото съдебно заседание е депозирано писмено становище от заинтересованата страна „ТЕССА ГРИЙН ЕНЕРДЖИ“ЕООД, с което се оспорва подадената жалба и се моли за нейното отхвърляне.
В дадения срок за отговор след конституирането като заинтересована страна в производството по делото пълномощникът на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ЕАД – [населено място] е заявил, че жалбата е неоснователна; определената сума като обезщетение за учредения сервитут е формирана на базата на справедливата пазарна оценка на имота и не е занижена, а съвсем реална.
В молбата си от 06.06.2025 г. жалбоподателят чрез своя пълномощник е посочил, че подадената жалба e основателна; претендира за уважаването на жалбата и за присъждането на обезщетение съгласно направените от второто вещо лице изчисления, а също и сторените по делото разноски.
В молбата си от 09.05.2025 г. заинтересованата страна „ТЕССА ГРИЙН ЕНЕРДЖИ“ЕООД чрез своя процесуален представител е заявила,че жалбата е изцяло неоснователна и необоснована; оспорва като прекомерно претендираното от И. С. Т. адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание и писмената си защита заинтересованата страна „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ЕАД – [населено място] настоява за постановяването на решение за отхвърлянето на жалбата и оставянето в сила на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ като правилно и законосъобразно; определените от вещите лица по двете експертизи стойности на обезщетението са прекалено завишени, тъй като процесният имот е нива, която се обработва от арендатор, заплащащ рента, а учредяването на сервитутното право по никакъв начин няма да възпрепятства обработването на тази земеделска земя и получаването на доходи от нея; вещите лица не са отчели фактическата обстановка и реалните ограничения върху имота; второто вещо лице е приело максимални стойности на корекционните коефициенти, което е неправилно; не е справедливо стойността на обезщетението за учреден сервитут върху имота да е почти равна на пазарната стойност на имота; с учредяването на сервитутното право върху служещия имот неговият собственик не се лишава от правото си на собственост, а единствено се ограничава това му право върху част от имота; моли за отхвърлянето на жалбата и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от Закона за устройство на територията, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Процесният акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл.210 от Закона за устройство на територията, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон в обжалваната част.
Съгласно чл.210 ал.1 от Закона за устройство на територията изготвянето на оценки, определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Според представената преписка процесната комисия направо е одобрила експертните оценки за определянето на стойността за учредяване на безсрочен сервитут, изготвени от лицензиран оценител по възлагане от заинтересованата страна „ТЕССА ГРИЙН ЕНЕРДЖИ“ООД – [населено място]. Не е била дадена възможност на собственика на имота нито за запознаване с тази оценка, нито за формулиране на възражение, нито за поставяне на задачи към друг оценител, който не е свързан с възложителя. След като оценката на сервитутното право – предмет на обезщетението не е определена от комисията, е допуснато съществено процесуално нарушение.
Неправилно с оспореното решение е определено еднократно обезщетение на И. С. Т. за безсрочно сервитутно право за имот с идентификатор №02508.523.34 по кадастралната карта на [населено място] в размер на 1338.80 лева. Съгласно чл.64 ал.1 от Закона за енергетиката при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. Според чл.64 ал.2 от Закона за енергетиката сервитутите са право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. Чл.64 ал.4 от същия закон гласи, че сервитутите по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярът на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно чл.65 ал.1 от Закона за енергетиката размерът на обезщетението по чл.64 ал.4 т.2 се определя при прилагането на следните критерии - площ на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видове ограничения на ползването; срок на ограничението; справедлива пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Затова законодателят е предвидил специфична процедура в чл.210 от Закона за устройство на територията - изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения да се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината според ал.1; в съответствие с ал.3 от същия член решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК и подлежи на обжалване по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията. Съгласно представената административна преписка оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като съставът на комисията по чл.210 ал.1 от Закона за устройство на територията е определен със Заповед №845/08.07.2022 г. на кмета на Община Балчик (на лист 16 от делото) и е постоянно действащ; оспореното решение е подписано от 5 от 7-те редовни членове на комисията и от 2 от определените резервни членове. В издадената на основание на чл.64 ал.9 от Закона за енергетиката Наредба №16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти детайлно са описани условията и реда за упражняване на сервитутните права за обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия. В чл.14 от посочената наредба като ограничения за собственика на служещия имот е предвидено недопускането на всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; засаждане на трайни дървесни насаждения; извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства; паркиране на всички видове превозни средства; складиране на отпадъци и материали; действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти; палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция; стрелба с ловно и бойно оръжие. За определянето на действителната пазарна оценка на процесния сервитут по делото са изготвени две съдебно – оценителни експертизи. И двете са били оспорени от ответника и заинтересованите страни, като съдебният състав следва да възприеме заключението на вещото лице по първата експертиза, тъй като дадените от него корекционни коефициенти за срока на учредяването на ограниченото вещно право и за вида на ограничението от по 0.9 в по – пълна степен отговарят на пазарната стойност на дължимото обезщетение, доколкото другите посочени коефициенти от второто вещо лице (съответно от 0.98 и 1) в по – малка степен отчитат обстоятелството, че процесната нива ще продължи да бъде ползвана от своя собственик съгласно нейното предназначение. При съобразяване с всички посочени ограничения поради учредяването на сервитута определената от първото вещо лице стойност на пазарното обезщетение за имота с оглед на ползването му при актуалното отреждане като нива е в размер на 9398 лева. Затова процесното решение трябва да бъде изменено в оспорената част и дължимото обезщетение за жалбоподателя следва да бъде увеличено от 1338.80 лева на 9398 лева. С този определен размер в максимална степен собственикът се компенсира за ограниченията при ползването на имота, които ще бъдат изпитани без ограничение във времето.
С оглед на изхода от спора и на основание на чл.143 ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 1210 лева, в това число 10 лева заплатена държавна такса, 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение (същото не е прекомерно с оглед на уважения материален интерес, изразяващ се в увеличения размер на обезщетението) и 200 лева внесен депозит за изготвянето на първото заключение.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на И. С. Т. с [ЕГН] от [населено място], [улица]Решение на комисия по чл.210 ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №845/08.07.2022 г. на кмета на О. Б., обективирано в Протокол № 19/12.12.2023 г., в частта, с която е определено еднократно обезщетение за безсрочно сервитутно право за собствения на жалбоподателя имот с идентификатор №02508.523.34 по кадастралната карта на [населено място], със засегната сервитутна площ от 2.186 декара, за изграждането на обект „Нова ВЛ 110 kV от п/ст 33/110 kV към ВяЕЦ „Стражица“ до п/ст „Балчик“, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1338.80 лева на 9398 (девет хиляди триста деветдесет и осем) лева.
ОСЪЖДА Община Балчик с административен адрес [населено място], пл.“21-ви септември“ №6, представлявана от кмета Н. Д. А., да заплати на И. С. Т. с [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 1210 (хиляда двеста и десет) лева, представляваща направените разноски по административно дело №51/2024 г. по описа на ДАС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: | |