Р
Е Ш Е Н И Е
№
1943
гр. Перник, 27.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми декември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01835 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрих
Ибсен“ № 15, с правно основание чл. 422
ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД срещу П.В.К., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, за сумата от общо
826,78 лева, от които сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща главница по договор
за паричен заем с номер 64053 от 15.02.2016 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: ********* и П.В.К.; сумата 201,19лв. /двеста и
един лева и 19 ст. / - договорна лихва за периода от
22.02.2016 г. до 20.06.2016 г.;сумата 105,35 лв.
/сто и пет лева и 35 ст./ - лихва за
забава за периода от 23.02.2016 г. до 11.10.2018 г. сумата 120,24 лв. /сто и двадесет лева и 24 ст./ - такси за периода от
22.02.2016 г. до 20.06.2016 г.;ведно със законната лихва върху главница 400,00 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и “Сити Кеш” ООД е
сключен договор за паричен заем №*****/**.**.****г. По силата на същия
кредиторът предоставил на ответника сумата от 400 лв., а ответникът се е
задължил да я върне, ведно с договорна лихва, такси и неустойки на 18
погасителни вноски. На 22.06.2016г. длъжникът преустановил плащанията по
договора за паричен заем, а на 20.06.2016г. настъпил падежът на целият незаплатен
остатък от заема. Твърди, че по силата
на договор за цесия, сключен между него и “Сити Кеш” ООД на 07.02.2017 г.,
който е съобщен на ответника, е станал титуляр на описаните вземания. Сочи, че
за тях е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на което е образувано ЧГД №****/**** г. по описа на
Районен съд-Перник. Исканата заповед за изпълнение на парично задължение е
издадена, като срещу нея длъжникът е подал възражение.
Искането
към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 07.02.2017 г.,
сключен със “Сити Кеш” ООД сумата от 400 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем №*****/**.**.****г., 201,19 лв. – договорна лихва за период
22.02.2016 г. – 20.06.2016 г., 105,35 лв. – лихва за забава за периода
23.02.2016г. – 11.10.2018 г. и 120,24
лв. – такси за периода 22.02.2016г. – 20.06.2016г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по чгд №****/****
г. по описа на Районен съд-Перник. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е
връчена на ответника на 10.05.2019г., при което в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Ответникът
оспорва съобщаването на извършената цесия на длъжника.
В проведените по
делото съдебни заседания, ответникът се представлява от упълномощения си
представител- адв. М., които оспорва надлежното уведомяване за цесията и сочи,
че задължението е между него и стария кредитор. С тези доводи моли за
отхвърляне на претенциите.
По делото по
искане на ищеца по делото е била назначена и изслушана СИЕ, видно от
заключението на която е посочено, че кредитът е бил отпуснат и усвоен от
длъжника, като непогасените суми, посочени в заключението са съответни на тези,
описани в исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № **** от 30.10.2018 г. по
ч. гр. д. № ***** по описа за 2018г. на ПРС, като срещу нея ответникът, не е
подал възражение, като същата му е била връчена по реда на чл.45, ал.7 ГПК.
Настоящата искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок,
поради което съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Видно Договор за потребителски паричен кредит,
представен по делото същият е сключен между ответника и Сити Кеш ООД, ЕИК: *********, договор за
паричен заем, номер 64053, сключен на 15.02.2016г., с което между страните
възниква облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия
към него. Основното задължение на дружеството е да предостави паричната сума в
размер на 400 лева, като длъжникът се задължава да върне сумата, ведно с
уговорените лихви, такси и неустойки.
Заемателят от своя страна се задължава да заплати на кредитора 18
погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в
Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът
преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна
настъпва на 22.02.2016г. В този случай, видно от заключението по СИЕ и от
писмените доказателства по делото се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до датата на подаване на заявлението в съда. На
20.06.2016г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем
целият неизплатен остатък от заема.
На 07.02.2017г. между Сити Кеш ООД, ЕИК *********, и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК ********* се сключва Договор за покупко- продажба на вземания (цесия).
По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество,
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД Сити Кеш ООД,
ЕИК *********, упълномощава
първоначалния кредитор да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания,
за което видно от писмените доказателства по делото, е направен опит чрез
изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но
пратката е била връната в цялост. В исковата молба се сочи, ч уведомяването е
станало именно с исковата молба, върмена на длъжника, като се соми релевантна
съдебна практика относно момента на уведомяването (в този смисъл Решение №
123/24.06.2009г. на ВКС по т. д.№ 12/2009г.,11 т.о.,ТК).
Видно от представеното и заповедно производство, се установява, че поради
неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения, в качеството
си на цесионер по договора за заем ищецът по делото, е предявил претенцията си по съдебен ред и е
пода заявление по чл. 410 от ГПК. По ч. гр. д. № ****/****г. по
опис на PC Перник, видно от гореизложеното е била издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.
Следователно уведомлението до
ответника, с което същият бива уведомен за извършеното прехвърляне на
вземанията и което е приложено към исковата молба, е връчено на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът
е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за посочения
договор за заем, по силата на който ответникът дължи на същото дружество
претендираните суми. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно
правоотношение по Договор за продажба
и прехвърляне на вземания сред които и процесните вземания, сключен между ищеца и първоначалния кредитор –
„Сити кеш”. Следователно , неоснователно е възражението на ответната страна, че
липсва уведомяване за цесията, и че отношенията следва да се считат за такива
между ответника и първоначалния
кредитор.
Последното възражение е неоснователно, като видно от делото то ведно с исковата молба и приложенията към нея е връчено
на ответника по реда на чл. 131 ГПК, което съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД (В този смисъл и
Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о.). Вещото лице, в констативно
–съобразителната част на експертизата е посочило, че -Размерът на задължението
на кредитополучателя, съгласно заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.10.2018 г. е изискуема главница за 400.00 лв., представляваща главница по
цедиран Договор за паричен заем, договорна възнаградителна лихва за
периода 22.02.2016 г. - 20.06.2016 г. в размер на 201.19 лв., лихва за забава за периода 23.02.2016 г.
до 11.10.2018 г. в размер на 105.35
лв. и
120.24 лв. такси за периода
от 22.02.2016 г. - 20.06.2016 г. ООД, като е констатирало следното: констатирах
следното:“Сити Кеш” ООД е предоставило паричен заем в размер на 400.00 лв. по Договор за
паричен заем № 64053 от 15.02.2016 г. на П.В.К., ЕГН: **********, с първа погасителна
вноска на 22.02.2016 г., с краен срок на договора
20.06.2016 г.В Погасителния план е включен размера на предоставения кредит 400.00 лв., фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 29.83 лв., общ размер дължим по договра за паричен заем 429.83 лв.
Съгласно Договора за паричен заем № 64053 от 15.02.2016 г. на П.В.К., ЕГН: **********, кредитополучателя се задължава да погасява кредита на 18 равни седмични вноски, от които 17 вноски по 23.88 лв. и последната е 23.87 лв. на падежни дати по Погасителен план.
Общата сума
на отпуснатият паричен заем е в размер на 429.84 лв., от които главница - 400.00 лв.,
договорна възнаградителна лихва - 29.83 лв. при 40.00 % годишна лихва или
месечен лихвен процент 3.34 %, ГПР - 49 %.
Кредита е усвоен на 15.02.2016 г., като с подписването на договора кредитополучателя декларира получаване и усвояване на сумата от 400.00 лв.
Съгласно Погасителен план задължението на
кредитополучателя , посочен по пера - главница и договорна лихва е показан в
таблица към експертното заключение. В заключителната част на заключението си
вещото лице е посочило, че -Падежът на първата непогасена вноска настъпва на
22.02.2016 г., а крайният срок на договора е 20.06.2016 г. с което целия
неизплатен остатък от задължението става изискуем. “Сити Кеш” ООД е
предоставило кредит в размер на 400.00 лв. по Договор за паричен заем
№ 64053 към искане № SF0061071 от 15.02.2016 г. на П.В.К., ЕГН:
**********, срещу обезпечение Запис на заповед от 15.02.2016 г. срещу сумата в размер на 601.19 лв. / главница
400.00 лв. + 201.19 лв. договорна лихва/. Кредитът е усвоен на
15.02.2016 г., като с подписването на договора кредитополучателя декларира
получаване и усвояване на сумата от 400.00 лв.Размерът на остатъчното
задължение на длъжника П.В.К., ЕГН: ********** по Договора за
паричен заем № 64053 от 15.02.2016 г. е 826.78 лв., от
които по пера задължението е следното:главница 400.00 лв., договорна
лихва за периода от 22.02.2016 г. до 20.06.2016 г. 29.83 лв., неустойка при липса на обезпечение /22.02.2016
г. до 20.06.2016 г. 171.36 лв., лихва за забава за периода от 23.02.2016 г. до
11.10.2018 г. 105.35 лв. такси
за периода 22.02.2016 г. до 20.06.2016 г.120.24 лв.
Следователно от всичко дотук
изложено, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен-
като претенциите за доказани, както по основание, така и по размер. Тук следва
да се посочи, че при липса на наведено възражение за давност, съдът не следи за
същата служебно.
Тук следва да се посочи, че съдът не може да
основава решението си на обстоятелства, които ответникът не е заявил като
възражение срещу иска в отговора на исковата молба (Решение № 42 от
12.02.2013г. по гр. д. № 701/2012г., І г.о., Решение № 154 от 24.08.2016г. по
гр. д. № 3848/2015г., ІV г. о.), респ. с възражението по чл. 414 ГПК /като
такова в случая не е и било подадено/. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК,
съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се
отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между
тях. В настоящия случай, ответникът е въвел като възражение единствено
недължимост на сумите поради погасяването им по давност, като по отношение на
това възражение, съдът намира същото за основателно.
След
като искът е доказан относно главницата, то е доказан и за акцесорните
претенции.
На
основание чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, право на разноски имат и ищеца, и ответника, съответни
на уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.
Ответникът
по делото не претендира направени разноски, поради и което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като предвид уважаването на
исковете, то на същия следва да се присъдят претендираните разноски, съгласно
списък по чл. 80 ГПК- стр.55 от делото, както следва – 25 лева държавна такса,
в исковото производство, 150 лева юк възнаграждение в производството по
исковото дело, 180 лева депозит за вещо лице, 25 лева държавна такса и 50 лева
юк възнаграждение, или общо разноски в размер на 430 лева.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Фронтекс
интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София,
р-н „Лозенец“, ул.“Х.Ибсен“ 15, срещу П.В.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца в качеството му на цесионер по Договор за продажба
и прехвърляне на вземания сумата от общо 826,78 лева, от които сумата от 400,00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща главница по договор
за паричен заем с номер 64053 от 15.02.2016 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: ********* и П.В.К.; сумата 201,19лв. /двеста и
един лева и 19 ст. / - договорна лихва за периода от
22.02.2016 г. до 20.06.2016 г.;сумата 105,35 лв.
/сто и пет лева и 35 ст./ - лихва за
забава за периода от 23.02.2016 г. до 11.10.2018 г. сумата 120,24 лв. /сто и двадесет лева и 24 ст./ - такси за периода от
22.02.2016 г. до 20.06.2016 г.;ведно със законната лихва върху главница 400,00 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на “Фронтекс интернешънъл”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.София, р-н „Лозенец“, ул.“Х.Ибсен“ 15, сумата от общо 430 лева разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. №***** по
описа на съда за 2018 г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: