Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

18.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

266

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба М.М.Х. от ***, действащ чрез адв. В.Я., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материално праните и процесуални разпоредби.

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е издадена от некомпетентен орган. Счита, че директорът на ОДМВР не представлява ръководител на службите на контрол по смисъла на ЗДвП, поради което нямал право да оправомощава други лица да издават заповеди за ПАМ по ЗДвП, а освен това било недопустимо актосъставителят да издава и принудителната административна мярка, какъвто бил настоящият случай.

На следващо място сочи, че обжалванията акт не бил мотивиран, като не било посочено каква всъщност принудителна административна мярка е наложена. Освен това липсвала и конкретизация относно срока за прилагането на мярката. В заповедта било изписано, че същата се налага до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни, което опорочавало законосъобразността й.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Я., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Р. Я. П.,  *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, ***, се явява лично. Оспорва изцяло жалбата, като счита ЗППАМ за законосъобразна и обоснована. Излага съображения, че е надлежно оправомощен от директора на ОДМВР да издава заповеди за принудителни административни мерки, като в процесната заповед ясно бил посочен срокът за действието й.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“; Заповед № 292з-263/08.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали; Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на министъра на МВР; Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на МВР; АУАН серия ** № ***/*** г.; Наказателно постановление № 21-1300-001490/27.09.2021 г.; СУМПС № ***, издадено на 08.02.2019 г.; Контролен талон № ***; Протокол за химическо или химико-токсилогично изследване № **/*** г.; Талон за изследване № *** от *** г.; Копие от 4бр. стикери; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 08.09.2021 г.; СРМПС № ***; Справка за собственост на лек автомобил с рег. № ***; Справка за нарушител/водач – М.М.Х., се установява, че:  На 08.09.2021 г., около 22.05 часа в ***, ул.„***“, до ***, М.М.Х. *** е управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***, като при извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кърджали за употреба на алкохол с техническо средство DRAGER 7510 с фаб. № ***, е било констатирано наличие на алкохол от 0.70 промила. На водача е издаден талон за изследване № *** от *** г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 0.70 % на хиляда. Талонът е връчен на жалбоподателя, който го е подписал с възражения, че не приема показанията на техническото средство; На М.М.Х. е била взета кръвна проба за химически анализ, запечатана със стикер ***. Иззетата проба е изследвана на 09.09.2021 г. в Научно-техническа лаборатория към ОД на МВР - Кърджали. Видно от заключението на вещото лице, материализирано в Протокол за химическо или химико-токсилогично изследване с рег. № ***/*** г., в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето М.М.Х., с ЕГН **********, е установено наличие на етилов алкохол в колическво 0.66 %; На М.М.Х. е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, на М.М.Х. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни, при което са отнети СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи/л. 19 от делото/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/. Заповедта е допълнена със Заповед № 8121з-825/19.05.2019 г.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 292з-263/08.02.2021 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 2.), приложена по делото/л. 17/.  По делото не са въведени доводи и  липсват данни, че на 08.09.2021 г. издателят на заповедта – *** към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“ да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция”, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег.№ 292з-263/08.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя, че директорът на ОДМВР не бил компетентен да издава ЗППАМ или да оправомощава други лица за това. Съгласно чл. 165 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, като по силата на ал.  2, т. 3 от посочената разпоредба, при осъществяване на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози. С горепосочената Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на МВР е определил да осъществяват контрол по ЗДвП три основни структури на МВР, измежду които и ОД на МВР. В конкретния случай издателят на оспорената ЗППАМ е действал като оправомощено лице от директора на ОД на МВР – Кърджали, респ. същият е компетентен да издава ЗППАМ.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Безспорно в диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, без да е изписано словесно текста на мярката, но с оглед изложените фактически основания – управление на МПС с концентрация на алкохол 0.70 %, отчетено с техническо средство, отразеното правно основание, извършеното отнемане на СРМПС № *** и 2бр. регистрационни табели № ***, е пределно ясно, каква принудителна административна мярка е наложена, а именно: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – МПС с рег. № ***. С други думи, посочената непрецизност при изготвянето на процесния акт, не представлява нарушение на изискването за форма и съществено нарушение административнопроизводствените правила.

Предвид горното, съдът намира, че този пропуск е несъществен и не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, като е безспорно, че е наложена именно предвидената в чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка.

Въведеното в АУАН и ЗППА словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед.

Достатъчно е, с оглед фактическите основания и обстоятелства, при което е извършено нарушението, то да бъде подведено под съответната правна квалификация, което и е сторено в настоящия случай.

Обстоятелството, че АУАН и ЗППАМ са издадени от едно и също лице – *** към ОДМВР - Кърджали не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от горецитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността на посоченото лице да издава АУАН за нарушения на ЗДвП, каквото е и процесното и съответно, да издава ЗППАМ при наличие на хипотезата, предвидена в нормата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП хипотеза.

В оспорената ЗППАМ е конкретизиран и срокът на действие на принудителната мярка, а именно: „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 180 дни“. Така отразеният срок е в съответствие с минимално предвидения в разпоредбата на чл. 171, 2а, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която ПАМ от този вид се прилага от 6 месеца до една година.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.„б“ ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на М.М.Х. за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г.

По делото е доказано, че на 08.09.2021 г. , около 22.05 часа в ***, ул.„***“, до ***, М.М.Х. от *** е управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.70 на хиляда, установено с техническо средство, респ. 0.66 на хиляда, установено след химически анализ на иззетата му кръвна проба, за което е съставен Протокол за извършена експертиза № 130/09.09.2021 г. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Правилно и законосъобразно процесната ПАМ е наложена на М.М.Х., който е носител на правото на собственост върху процесното МПС.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и се установява от приетите по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, то наложената ПАМ се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

С други думи процесната принудителна административна мярка се явява в съответствие с принципите, визирани в чл. 6 от АПК. Същата е съответна и съразмерна с целта на закона, като с налагането й не се ограничават правата на жалбаподателя, респ. не се засягат права и законни интереси в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  В конкретния случай с прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.„б“ от ЗДвП са постигнати целите на административната принуда, като наложената ПАМ е в съответствие на установеното наличие на концентрация на алкохол в кръвта на М.Х. Липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на принципите, въведените в чл. 6, ал. 4 във вр. ал. 3 от АПК.

Предвид горното, съдът намира, че извършените от административния орган действия по издаване на оспорения акт, са законосъобразни и в съответствие с действащата нормативна уредба.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Х. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ***, чрез адв. В.Я., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1300-000400/08.09.2021 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: