Р Е Ш Е Н И Е № 224
Гр. Сливен, 10.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 238 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл.
от ЗУТ.
Образувано е по жалба
от „Евротекстил“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., жк ……… бл. … ап. …, пр. от у. Д.П.Г.
срещу Заповед № РД 15-1772/11.06.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на
основание чл. 57а ал. 3, във вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1
от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект: „Навес към сграда за обществено
обслужване“, находящ се в североизточната част на сграда с идентификатор 67338.534.57.1,
намираща се в УПИ I – „За обществено обслужване“, кв.
737 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, собственост на „Евротекстил“
ООД.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната
заповед. Оспорващият твърди, че обектът не е идентифициран надлежно в акта,
както и че дали същият представлява строеж или навес. Освен това същият бил
изпълнен върху терена в обема на отстъпеното право на строеж, инкорпориран в
застроената площ на масивната сграда. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващото
дружество се представлява от надлежно упълномощен адв. М. С., който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че тъй като обектът има основи и зид, то
макар да е с временен характер, носи вида и белезите на строеж. Не претендира
разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен
юрк. Ел. М., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че от доказателствата се установява, че процесният обект
е преместваем такъв по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и
напълно съответства по размер и вид на описанието в констативния акт и процесната заповед.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
С Договор за
отстъпване право на строеж от 04.11.2008 г. Община Сливен отстъпила възмездно
право на строеж на „Евротекстил“ ООД за изграждане на
сграда на един, два и четири етажа с обекти за търговия, обществено и
административно обслужване, пасажи в партера и гаражи в партера и/или сутерена
със ЗП 1 017 кв.м. и РЗП не по – малко от 4 210 кв.м., в т.ч. и
1 136 кв.м. сутерен в поземлен имот с идентификатор 67338.534.57 по КК на
гр. Сливен
На 14.05.2018 г.
работна група от специалисти в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен
извършили проверка на обект: „Навес към сграда за обществено обслужване“,
находящ се в североизточната част на сграда с идентификатор 67338.534.57.1,
намираща се в УПИ I – „За обществено обслужване“, кв.
737 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, собственост на „Евротекстил“
ООД. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
8/14.05.2018 г. Съгласно същия, дл. л. установили, че
строежът представлява навес с метална конструкция з размери в план 12,00
м./5,00 м. и с височина към съществуващата постройка 2,40 м.; изпълнени са 10
броя метални колони с квадратен стоманен профил, закрепени в нова бетонова настилка
с анкерни болтове, върху които стъпва покривната конструкция, изпълнена от
правоъгълен стоманен профил, а покривната конструкция е покрита с поликарбонат, като за обекта липсва издадено разрешение за
поставяне, предвид което е нарушена разпоредбата на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ. В акта
проверяващите формирали извод, че същият е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 57а ал. 3, във вр.
с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ. Констативният акт бил връчен на адреса на
управление на дружеството на упълномощено лице.
Възражения срещу
констатациите в акта не постъпили при административния орган, съгласно
Констативен протокол от 05.06.2018 г., съставен от специалисти в отдел „СК“ при
Община Сливен.
На 11.06.2018 г.
Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15 – 1772, с която на основание чл.
57а ал. 3, във вр. с ал. 1 т. 1 от ЗУТ наредил да
бъде премахнат обект: „Навес към сграда за обществено обслужване“, находящ се в
североизточната част на сграда с идентификатор 67338.534.57.1, намираща се в
УПИ I – „За обществено обслужване“, кв. 737 по плана на ЦГЧ
– гр. Сливен, собственост на „Евротекстил“ ООД. Тази
заповед била връчена на 15.06.2018 г. на адреса на управление на дружеството.
Жалбата срещу тази
заповед е подадена до настоящия съд на 26.07.2018.
По делото е назначена
еднолична съдебно – техническа експертиза, която е приета по делото, неоспорена
от страните и съдът я кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и
подкрепена от другия събран доказателствен материал. Съгласно констативно –
съобразителната част на същата,
процесният навес е с размери в план 5,00 м./12,00 м. и височина при
северозападната фасада от 2,40 м., изпълнен със стоманена скелетна конструкция
– стоманени колони затворен профил кутия 10/10, анкерирани
към нова бетонова настилка посредством опорни планки, без да са замонолитени, покривната конструкция е комбинация от
напречни и надлъжни стоманени греди, върху които е поставено покритие от поликабронат; теренът, върху който попада навеса е публична
общинска собственост, отреден съгласно действащия ПУП за улица с ширина 3,80 м.
и за УПИ I – „За озеленяване“. Според експерта, процесният навес представлява обект по чл. 3 ал. 3 т. 1.4 –
преместваем обект, обслужващ търговията – навес
свързан с терена, съгласно Наредба за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско
обзавеждане на територията на Община Сливен; поставянето и преместването на
навеса не изменят трайно начина на ползване на терена. Според заключението на
експерта, което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и
съответно на останалия доказателствен материал, изграденият търговски обект
„Навес към сграда за обществено обслужване“, находящ се в североизточната част
на сграда с идентификатор 67338.534.57.1 представлява преместваем
обект по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ и чл. 1 ал. 3 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи
дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Сливен.
Съгласно експертизата, описаният в Констативен акт № 8/14.05.2018 г. и в оспорената
заповед обект е идентичен с изградения на място търговски обект по вид и
размер. При направена справка в община Сливен вещото лице не е установило за
процесния преместваем обект „Навес към сграда за
обществено обслужване“, находящ се в североизточната
част на сграда с идентификатор 67338.534.57.1 да е издадено разрешение за поставяне,
издадено въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината,
съгласно разпоредите на ЗУТ и Наредбата на Общинския съвет.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички писмени доказателства по административната преписка, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Съдът преценява
подадената жалба като процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от легитимирано лице. Разгледано
по същество, оспорването се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователно
и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия,
в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената
заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност. Ето защо съдът приема същата за валиден акт. При издаването на процесната
заповед не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Съгласно разпоредбата на чл. 57а ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата,
предпоставящи провеждане на процедура по премахване на обект по чл. 56 ал. 1 от ЗУТ /какъвто е процесният/, се установяват с констативен акт, съставен от
компетентно длъжностно лице. Видно от административната преписка, за процесния навес
е съставен Констативен акт № 8/14.05.2018 г., който съдържа всички необходими
реквизити и в достатъчна степен индивидуализира проверения обект. Нормата на
чл. 57а ал. 2 изр. второ от ЗУТ задължава общинските органи да връчат акта на
неговия адресат, което в случая е сторено на 22.05.2018 г., като е указана
възможността в 3 – дневен срок собственикът да представи възражения по акта
/последният не се е възползвал от нея, видно от административната преписка/.
Спазен е и разпореденият в чл. 57а ал. 3 от ЗУТ 7 –
дневен срок за издаване на заповедта за премахване на обекта. В настоящия
случай от доказателствата по делото се установява, че разписаната от закона
процедура е детайлно спазена, което налага извода за процесуална
законосъобразност на атакувания административен акт. Освен валидна и процесуално
законосъобразна, оспорената заповед се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като постановена при спазване на всички относими
материалноправни норми, при следните съображения:
Изложените в
жалбата доводи за противоречие на обжалвания административен акт с материалния
закон не се споделят от настоящия съдебен състав. Процесната заповед е издадена
с правно основание чл. 57а ал. 3, във вр. с ал. 1 т. 1 от ЗУТ, като фактическо основание за
постановяването й е установеното с Констативен акт № 8/14.05.2018 г. От
назначената по делото и приета като неоспорена съдебно – техническа експертиза
се установява, че процесният обект и преместваем
такъв по чл. 56 ал. 1 от ЗУТ – преместваем обект за
търговска дейност. В обжалваната заповед ясно са посочени фактическите
основания за нейното издаване и същите са съответни на правните такива и са
подкрепени от събраните в хода на настоящото съдебно производство
доказателства. Както се отбеляза по – горе оспорваният акт е издаден на
основание чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 57а ал. 1 предл.
първо от ЗУТ, обектите по чл. 56 ал. 1
се премахват когато са поставени без разрешение. В настоящия случай
собственият на жалбоподателя навес е бил поставен без разрешение, каквото се
изисква както от цитираната норма, така и от приетата от Общински съвет Сливен
местна Наредба за преместваемите обекти за търговски
и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията
на Община Сливен. Към датата на издаване на процесната заповед е приложима
разпоредбата на чл. 56 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, в която са указани възможности и
ред за поставяне на преместваеми обекти, в т.ч. и върху общинска земя.
Изискването на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ е за обектите да е издадено разрешение за
поставяне по ред, установен в съответната
наредба на Общинския съвет, както и това да става въз основа на схема, одобрена
от главния архитект на общината. Процесният обект е
такъв по смисъла на чл. 3 ал. 3 т. 1.4 от Наредбата за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското
обзавеждане на територията на община Сливен, съгласно която, по своето
предназначение и вид преместваемите обекти могат да
бъдат обслужващи търговията навеси, свързани с терена. Нормата на чл. 6 от
Наредбата пък забранява поставянето на такива обекти извън одобрената схема.
Такава в случая въобще не е съставяна и съответно - одобрявана, както и
съпътстващото я разрешение за поставяне, издадено по реда на чл. 20 от
подзаконовия нормативен акт. В процесния случай по
делото не са представени доказателства, от които да е видно, че за собствения
на жалбоподателя навес към датата на издаване на заповедта е имало одобрена от
главния архитект схема за поставяне и издадено разрешение за поставяне. Противното
– липса на такава е установено от експерта при извършена в общинската
администрация документална проверка. Следователно, налице е незаконно поставен
в общински имот преместваем обект, без одобрена от главния архитект схема и
разрешение за поставяне. При тези обстоятелства правилно административният
орган е приложил в оспорения акт нормата на чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ.
Изложеното налага
извода, че обжалваната заповед на Кмета на Община Сливен е валидна, материално
и процесуално законосъобразна, а подадената срещу нея жалба – неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, претенцията на административния орган за
присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена. Същото следва да
се определи в общ размер 150,00 /сто и петдесет/ лева, от които 50,00
/петдесет/ лева депозит за експертиза и 100,00 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така определената сума следва да
се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Евротекстил“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., жк ………..
бл. … ап. ….., пр. от у. Д.П.Г. срещу Заповед № РД 15 –1772/11.06.2018 г. на
Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 57а ал. 3, във вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат обект: „Навес към сграда за обществено обслужване“, находящ се в североизточната част на сграда с идентификатор
67338.534.57.1, намираща се в УПИ I- „За обществено
обслужване“, кв. 737 по плана на ЦГЧ – гр. Сливен, собственост на „Евротекстил“ ООД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Евротекстил“ ООД, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, пр. от у. Д.П.Г., ЕИК ………………. да заплати на
Община Сливен разноски в общ размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: