№ 2629
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110143709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Постъпила е молба от ответника С. В.а, чрез процесуалния й представител адв. Г.
В., с която е формулирано искане за поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото Решение № 1306/27.01.2025г. Сочи се, че в мотивите на
решението съдът е изложил доводи за основателност на претенцията за дялово
разпределение за сумата от 15.45лв., а с диспозитИ. претенцията е уважена за сумата
от 30.91лв.
Съдът като съобрази доводите в молбата, материалите по делото и закона,
намира следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 247, ал. 1 ГПК - съдът по своя
инициатИ. или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки.
Очевидна фактическа грешка е налице когато има несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване /Решение № 157 от
16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 465/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 50518 от
10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 251 от 1.08.2019
г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г., II т. о., ТК и др./.
В случая в мотивите на решението настоящият съдебен състав е стигнал до
извода, че претенцията за дялово разпределение се явява частично основателна за
сумата от 15.45лв., но с диспозитИ. искът е уважен за сумата от 30.91лв.
Така изложеното обуславя извода, че е налице несъответствие между
1
формираната от съда воля и изразената такава в диспозитИ. на съдебния акт, което
несъответствие следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК. Доколкото
претенцията за дялово разпределение се явява частично основателна за сумата от
15.45лв., искът следва да бъде отхвърлен над тази част до максимално предявения
размер от 30.91лв. или за разликата от 15.46лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 247 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение №
1306/27.01.2025г., постановено по настоящото гр.д. № 43709/2024г., по описа на СРС,
като в текста на диспозитИ. ВМЕСТО ПОГРЕШНО ЗАПИСАНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. Б. К., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 522.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 18****, представляващ
ап. 1, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
93.98лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 07.12.2023г. и 30.91лв. – дялово
разпределение за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70577/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата
от 625.87лв. и за периода м.05.2020г. – м.10.2020г., иска за мораторна лихва върху
вземането за топлинна енергия, в частта, за сумата от 122.14лв. и иска за сумата
от 7.86лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 15.01.2021г. –
07.12.2023г., една част като погасени по давност, друга част като неоснователни
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. Б. К. , ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, сумите както следва: 522.80лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., до обект с абонатен № 18****, представляващ
ап. 1, находящ се в /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно изплащане на сумата,
93.98лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 07.12.2023г. и 15.45лв. – дялово
разпределение за периода м.11.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
2
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70577/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 625.87лв. и
за периода м.05.2020г. – м.10.2020г., иска за мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия, в частта, за сумата от 122.14лв., иска за дялово разпределение в
частта, за сумата от 15.46лв. и иска за сумата от 7.86лв. – мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода 15.01.2021г. – 07.12.2023г., една част като
погасени по давност, друга част като неоснователни.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Д.“ Е..
Решението, по аргумент от чл. 247, ал. 4 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3