№ 473
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-013886 от
10.12.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на М. И. Н., ЕГН:**********, с адрес – ***
1.на основание чл.175А, ал.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв. /три
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
2.на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно постановено. Сочи, че в наказателното
постановление липсва фактология относно твърдяното нарушение на чл.104Б,
1
т.1 от ЗДвП, както и оспорва факта на ясно подаване сигнал със стоп палка
тип МВР. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата на изложените основания, като добавя, че едва пред съда са изложени
обстоятелства във връзка с нарушението по чл.104Б, т.1 от ЗДвП, както и че
дори да се приеме, че двата автомобила действително са се движили
успоредно, от последното не може да се заключи, че са участвали в
автомобилно състезание. Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП посочва,
че в конкретния случай е имало два автомобила, за жалбоподателят няма как
да бъде достатъчно ясно, че сигналът, който е подаден от полицейският
служител, се отнася за неговия автомобил. Още посочва, че от показанията на
полицейския служител не става ясно кой от двата „Мерцедеса“ е бил от
лявата страна. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище посочва, че причината
актосъставителят да подал сигнал, е била визуалното констатиране на
нарушението, както и че предвид характерът на извършеното нарушение и
неговото място, жалбоподателят във висока степен е застрашил безопасността
на движението. Още сочи, че не се налице съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчно по обем и безспорни доказателства, които да доказват
вината на жалбоподателя и обуславят административнонаказателната му
отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение и
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, алтернативно – прави възражение за намаляване на размера
на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния такъв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
2
постановление е връчен на 30.12.2020г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 04.01.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.11.2020г., около 23:30 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести
Септември“ - до № 274, свидетелят С. Т. У., в качеството му на *** при
Шесто РУ на ОД МВР – Пловдив, извършвал дейност по проверка на лица и
МПС, когато забелязал, че по посочения булевард, в към бул.„Мария Луиза“
се движели с висока скорост, успоредно два леки автомобила марка
Мерцедес. При това свидетелят У. излязъл на платното за движение и подал
сигнал със стоп палка тип МВР на движещия се в лявата пътна лента
(съобразно посоката на собственото му движение) лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № „***“ и му указал да спре на посоченото място. Въпреки това
водачът на МПС с рег. № „***“ не се подчинил на подадения сигнал, а
продължил движението движението си в посока бул.„Мария Луиза“. Същият
бил догонен на от свидетеля У. на светофара на кръстовището на бул.„Шести
Септември“ и бул.„Мария Луиза“, който установил, че водач на МПС с рег. №
„***“ бил жалбоподателят М. И. Н.. Последният бил отведен в сградата на
Шесто РУ на ОД МВР – Пловдив, където свидетелят И. Н. Н., в качеството му
на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, съставил АУАН с
бланков № 787877 от 17.11.20120г. срещу М. И. Н. за нарушение на чл.104Б,
т.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.103 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да
отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. Т. У.. Последният помни случая и
3
подробно описва констатираното, включително движението на установените
автомобил, както и действията на водачите им. От показанията на свидетеля
И. Н. Н. се установява процедурата по съставяне на акта. Съдът намира
показанията на свидетелите С. Т. У. и И. Н. Н. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се
установява посочената като възприета от съда фактическа обстановка.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, като в случая противното не се установява, предвид
коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
наказателното постановление намери, че същите са издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
I. За нарушенията на чл.104Б, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
Съдът намери, че по делото не се събраха достатъчно данни за
извършено престъпление по чл.104Б, т.1 от Закона за движението по
пътищата, а именно – за това, че на 17.11.2020г., около 23:30 часа, в
гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ - до № 274, жалбоподателят М. И. Н.,
като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № „***“ е участвал в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
В този смисъл по делото се установява единствено, че жалбоподателят
Н. е управлявал МПС с рег. № „***“ с висока скорост до друго МПС.
Същевременно основателно е възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че всяко състезание, дори регламентираното
4
такова предполага някакво, макар и съвсем неформално съгласуване на
волята на поне две лица да се състезават. Последното е видно дори от самата
разпоредба на чл.104Б, т.1 от Закона за движението по пътищата, съгласно
която на водача се забранява да „организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване“, от която е видна волята на законодателя да забрани какво
организирането, така и участието в същите организирани нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
От друга страна очевидно е, че само от установения факт на движение
на два автомобила един до друг, трудно може да твърди категорично
участието в някакво организирано (дори и съвсем неформално) състезание,
дори не се установява със сигурност съгласуването волята на двамата водачи
да се състезават.
Ето защо административно наказателното обвинение се явява
неоказано.
Отделно от горното следва още да се отбележи, че в нарушение
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН – относно АУАН, както и на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в същите дава липсва
законосъобразно описание на нарушението по относно нарушението на
чл.104Б, т.1 от Закона за движението по пътищата, доколкото в случая
единствено е декларирано участието на жалбоподателя в нерегламентирано
състезание, без обаче да са посочени никакви конкретни факти от
обективната реалност, позволяващи да се провери същото твърдение. Едва
пред съда от разпита на свидетелите се установи факта на движение на двата
автомобила едни до друг, позволяващ тепърва да се коментира въпроса
налице ли са данни за участие в такова състезание. Същото очевидно
съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
жалбоподателя да организира доказателствената си активност и в този смисъл
- защитата си.
Горното мотивира отмяната на наказателното постановление, в тази му
част, като незаконосъобразно.
II. За нарушенията на чл.103 от Закона за движението по пътищата;
5
Относно същите нарушения съдът намери, че при съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
Установява се още достатъчно данни за извършено деяние, с което М.
И. Н., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от Закона
за движението по пътищата – за това, че нa 17.11.2020г., около 23:30 часа, в
гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ - до № 274, като водач на МПС – лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № „***“, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, а именно – подаден сигнал за спиране със стоп палка тип
МВР, не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
имало два автомобила и за жалбоподателят няма как да бъде достатъчно ясно,
че сигналът, който е подаден от полицейският служител, се отнася за неговия
автомобил, както и че от показанията на полицейския служител не става ясно
кой от двата „Мерцедеса“ е бил от лявата страна. Същото възражение не
кореспондира с доказателствената съвкупност по делото, доколкото
свидетелят У. е категоричен, че излязъл на платното да движение и е подал
ясен знак на автомобила, който се е движил в лявата пътна лента (по посока
собственото му движение), именно който автомобил не е спрял и в
последствие е бил догонен, при което е бил установен като водач
жалбоподателя Н.. Последното очевидно изключва „грешка“ както относно
МПС, на водача на което е подаден сигнала, така и относно МПС, водача на
което не се е подчинил на подадения сигнал. По делото изцяло липсват
данни, които да внесат каквото и да съмнение в изнесеното от свидетелят У. в
горния смисъл.
6
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане
на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, за констатираното
нарушение е предвидено административно наказание – лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200. В случая на жалбоподателя *** е определено наказание в минимален
размер, а именно – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец.В случая и наказанието е определено в минимален
размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази
му част, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и доколкото наказателното постановление
следва да бъде отменено в частта му, касаеща нарушение на чл.104Б, т.1 от
Закона за движението по пътищата, но потвърдено в частта му, касаеща
нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата, то на страните не
се дължи присъждане на разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо
и предл. трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-013886 от 10.12.2020г.,
7
издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на М. И. Н., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.175А, ал.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 3 000лв. /три
хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104Б, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-013886 от
10.12.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на М. И. Н.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50 лв. /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл.103 от Закона за движението по
пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8