Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, ……………год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на четвърти юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Ива Нешева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 5427 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 50 състав под № 48529 от 14.10.2018г., постановено по гр.дело
№ 49425/ 2012г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу С.Х.Б.положителни установителни искове, както следва: 1/ иск с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.1540 от ЗЕ за сумата от 559,58лв.,
претендирана като цена на доставена топлинна енергия за периода м.09.2009г. –
м.04.02.2011г. за имот – ******находящ
се в гр.София, ж.к.“**********с аб.№ ******ведно със законната лихва от 21.06.2012г.-
до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за
сумата от 88,42лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 31.10.2009г.- 01.06.2012г.
, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 12106/2012г. по описа на СРС, 81
състав. Решението се обжалва и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на С.Х.Б.сумата от 500,00лв.- разноски
по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Първоинстанционното
решение се обжалва от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Въззивникът-ищец поддържа
доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, с
които мотивира искането си за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Твърди, че неправилно от първата инстанция е прието,
че ответникът С.Х.Б./починал в хода на въззивното производство с правоприемник
по чл.227 от ГПК – Л.Ц.Б./ няма качеството на клиент на ТЕ по смисъла на
законовата дефиниция на пар.1т.42 от ЗЕ /отм., сега чл.153 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“
от ЗЕ/. Като последица от това твърди, че неправилен е извода , приет с
обжалваното решение – за липса на облигационна връзка между него и ответника.
Възразява, че ирелевантен е фактът на чие име процесният топлоснабден имот се
води по партида при него, както и кое е лицето,
реално /фактически / ползвало ТЕ. Във
връзка с наличието на облигационна връзка между него и ответника, явяващ се
съсобственик на процесния топлоснабден имот като един от наследниците на Х.Б.,
който е придобил процесния имот през 1983г., ищецът се позовава и на Общите
условия за продажба на ТЕ, обвързващи него и ответника без да е необходимо
изрично приемане от последния, на основание чл.150,ал.3 от ЗЕ. Ето защо,
въззивникът-ищец заявява искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените срещу ответника искове да бъдат
уважени с присъждане на направените по делото разноски. При условията на
евентуалност, в случай, че жалбата му бъде отхвърлена като неоснователна, въззивникът-
ищец поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на юрисконсулското
възнаграждение, претендирано от въззиваемия-ищец.
Въззиваемата страна Л.Ц.Б. в качеството й
на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на въззивния процес
ответник С..Х..Б., оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното решение по съображения , подробно развити в
депозиран в отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Възразява, че законосъобразно и
правилно с обжалваното решение е прието, че между ищеца и наследодателя й няма
договорно правоотношение с предмет- доставката на ТЕ за процесния имот, тъй
като страна по това правоотношение е другият съсобственик на процесния имот- Д.П.Б.
, която е титуляр по партидата на имота и е подала молба-декларация , като е и
ползвателят на ТЕ. Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по
жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, с които е мотивирана неоснователността на предявените
искове срещу ответника С.Х.Б./починал в хода на въззивното производство с правоприемник
по чл.227 от ГПК – Л.Ц.Б./.
Настоящият съдебен състав приема, че за исковия период
от време - м.09.2009г. – м.04.2011г. между ищеца и починалия в хода на процеса
ответник е съществувало валидно облигационно правоотношение, като приема, че за
този период от време ответникът е имал качеството на потребител на ТЕ за битови
нужди. Съдът приема, че от събраните по
делото доказателства се установява, че в рамките на исковия период от време починалият в хода на
процеса ответник е имал качеството на
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на легалната
дефиниция, закрепена в нормата на
пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ /отм. , но в сила за исковия период , която съвпада със сега
действащите дефинициите на параграф ,1,т.2“а“
от ДР на ЗЕ / и чл.153,ал.1 от ЗЕ , в качеството си на собственик на 3/12 ид. ч.
от процесния имот. Между страните по делото няма спор, а и от представените по
делото писмени доказателства: влязлото в сила решение на СРС, 55 състав от 12.07.2011г.
по гр.дело № 11476/2000г., с което е извършена делба на процесния топлоснабден
имот между ответника С.Б., втората ответница по настоящото дело Д.П.Б. , /по
отношение, на която по настоящото дело е постановено влязло в сила
неприсъствено решение, с което исковете срещу нея са уважени до размера на
квотата й от 1/ 2 ид.ч. /= 6/12 ид.ч./ и длъжникът по заповедта за изпълнение С.Х.Б.,
/за който заповедта за изпълнение е
влязла в сила, поради неподадено в срока по чл.414 от ГПК възражение за
претендираните от него суми, съответни на размера на идеалната му част от
процесния имот от 3/12 ид.ч. / = ¼ ид.ч./ , са били съсобственици на
процесния топлоснабден имот през исковия
период от време. Видно от горепосоченото влязло в сила решение по
делбата, в което официално е отразено съдържанието на влязлото в сила решение
по допускане на делбата, съсобствеността между съделителите е възникнала в
резултат на наследяване от Х.Н.Б., починал през 1999г., като квотите, при които
е допусната делбата са посочените от ищеца по настоящото дело , при които при
условията на разделност по настоящото дело
се претендира от ответниците цената на доставената за процесния имот ТЕ
и мораторната лихва върху тази главница – за ответника С.Б.– 3/12 ид.ч. / =
¼ ид.ч./, за ответницата Д. Б.- 6/12 ид.ч. / = ½ ид.ч./ и за
третия длъжник по заповедта за изпълнение – Станислав Баров – 3/12 ид.ч. /=1/4
ид.ч./. Решението за извършване на делбата по горепосоченото дело , с което
процесния топлоснабден имот е изнесен на публична продан е влязло в сила на
27.12.2011г./ л.154 от първоинстанционното дело/- след крайния момент на
исковия период по настоящото дело- м.04.2011г. В хипотезата, при която имотът е
общо притежание на две или повече лица на основание наследяване, както в
конкретния случай е възникнала съсобствеността
между ответниците, съгласно клаузата на приложимата към момента на
възникване на съсобствеността клауза на чл.49,ал.2, предл.1 от ОУ от 2002г.,
/публикувани във в-к „Демокрация“ и в-к „Новинар“ , броевете от 23.05.2002г./ и идентичната клаузата на чл.63 , ал.2, предл.1 от ОУ от
2008г., приложима към исковия период от време,
тези лица , могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят
воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като
тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузата на чл.49,ал.2, предл. 1
от ОУ от 2002г. и идентичната клауза на чл.63,ал.2,предл.1 от
ОУ от 2008г. са в съответствие и при
зачитане на договорната свобода на страните, установена с нормата на чл.9 от ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено с т.1 на ТР № 2/ 17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС по т.д.№ 2/2017г. В
случай, обаче, че от съсобствениците не е заявена изрична воля кой от тях да стане
страна по правоотношението ищеца,
съгласно клаузата на чл.49,ал.2, предл.2 от ОУ от 2002г. и идентичната клауза
на чл.63,ал.2, предл.2 от ОУ от 2008г., приложение намира общото правило,
установено със законовата норма на чл.153,ал.1 от ЗЕ, относно страните по
облигационното правоотношение и в частност- страната, имаща качеството на
потребител на ТЕ, като това качество имат всички наследници на починалия
потребител на ТЕ, съобразно наследствените им дялове, като ищецът служебно открива партида на името на
всички наследници /съсобственици/, съобразно притежаваните от тях дялове. В конкретния случай действително е налице
подадена молба-декларация от единия от съсобствениците на процесния имот- Д. Б.,
освен, че не е видно , поради пълна нечетливост на датата дали е подадена преди
или след края на исковия период, е без изискуемото от ОУ съгласие между
съсобствениците именно тази ответница да стане страна по правоотношението с
ищеца, поради което приложение намира клаузата чл.49,ал.2, предл.2 от ОУ от
2002г. и идентичната клауза на на
чл.63,ал.2,предл.2 от ОУ от 2008г. и
съгласно тези договорни клаузи и
общото правило на чл.153,ал.1 от ЗЕ, съдът приема, че и двамата ответника и
длъжника, за който заповедта за изпълнение е влязла в сила, в качеството им на
потребители /клиенти на ТЕ за битови нужди като съсобственици на процесния имот
са станали страна по правоотношението с
ищеца и са обвързани от него в рамките на частта от исковия период от 01.11.2009г.
–м.04.2011г. Ирелевантен в рамките на правоотношението между ответниците и
ищеца е фактът кой от съсобствениците реално е ползвал имота през исковия
период от време. Неоснователно ответникът твърди, че този факт има правно
значение за нормативното дефиниране на качеството на потребител на ТЕ. По
смисъла на законовата дефиниция в рамките на договорното правоотношение ,
попадащо в приложното поле на чл.150,ал.1 от ЗЕ, правно значение е придадено
единствено на титуляра на ограниченото вещно право на ползване, а не на
реалният ползвател на ТЕ. Фактът, че някой от съсобствениците е бил лишен от
възможността да ползва съсобствения имот, /който факт за исковия период от
време по настоящото дело е установен с влязлото в сила решение по извършване на
делбата по отношение на починалия в хода на процеса ответник, чийто иск по
чл.31,ал.2 от ЗС е уважен срещу ответницата по настоящото дело Д. Б./, има правно значение единствено във вътрешните
правоотношения между съсобствениците. При доказано ползване само от единия
съсобственик, с оглед принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване,
дължи на другия съсобственик платените от последния разноски за процесния имот,
/включително и за ТЕ /, за периода от
време, през който е бил лишен от ползването, на основание чл.59 от ЗЗД. По
изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че незаконосъобразно с
обжалваното решение е прието, че между ищеца и починалия в хода на процеса
ответника С.Б. не е съществувало договорно правоотношение, като последица от
неправилния извод на първата инстанция, че ответникът не е имал качеството на
потребител на ТЕ за исковия период от време.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че от
събраните по делото доказателства се установява, че в рамките исковия период от
време починалият в хода на процеса ответник С.Б. и ищеца са били обвързани от
валиден договор за доставка на ТЕ, попадащ в приложното поле на чл.150,ал.1 от
ЗЕ, сключен при публично известните посочени по-горе в мотивите Общи условия. В
случай съдът съобразява и нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
която предоставя възможност за потребителите /клиентите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия.
Ответникът не твърди и не установява да е
упражнил правото си да възрази по
горепосочения начин срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. Ето защо,съдът приема, че за
исковия период от време между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, за цената на която ответникът отговаря до
размера на собствената му квота от процесния имот от 1/4 .
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.139 –
чл.148 от ЗЕ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването / отм., но приложима към исковия период от време, съгласно нормите на ЗНА/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1,
т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издадени фактури, като след края на отоплителния период са изготвени
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За
процесния имот са издадени фактури по
прогнозни месечни вноски за исковия период от време и изравнителни сметки,
изготвени въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за
разпределение и водомера за топла вода за частта от исковия период м.09.2009г.-
м.04.2010г., а за останалата част от исковия период м.05.2010г.- м.04.2011г. ТЕ
е определена по максимален специфичен разход за отопление на сградата,
съобразно нормативно установената формула на т.6.7, вр. с т.6.5 от Методиката
към Наредбата за топлоснабдяването от 2007г., /отм., но приложима към исковия
период от време, на основание ЗНА/. В издадените за исковия период изравнителни
сметки са отразени разликите между
старите и новите показания. От тези документи, проверени от вещото лице по
СТЕ и изготвеното въз основа на тях заключение се
установява стойността на действително доставената ТЕ за процесния имота за отопление, сградна инсталация и БГВ в
размер на сумата от 2071,89лв. В рамките на тази сума задължението на починалия
в хода на процеса ответник, съответно на притежавания от него дял от
собствеността върху имота възлиза на сумата от 517,75лв. Тази сума следва да бъде призната за дължима от
правоприемника на починалия в хода на процеса ответник, конституиран по реда на
чл.227 от ГПК , след отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която претенцията за главницата за тази
сума е отхвърлена срещу починалия в хода на процеса ответник. За разликата над
тази сума от 517,75лв.- до пълния предявен размер от 559,58лв. искът за
главницата следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с
дължимата стойност на доставеното количество ТЕ за процесния имот следва да се
посочи, че на настоящия съдебен състав служебно са му известни влезлите в
сила решение № 4777/13.04.2018г. по
адм.дело № 1372/2016г. на ВАС,
обезсилено с решение № 2187/ 11.02.2020г. на 5-чл. състав на ВАС, както
и решение № 11603/ 31.07.2019г. по адм.дело № 13721/2017г. на ВАС и решение №
8294/26.06.2020г. на 5 чл. състав на ВАС, като с последното влязло в сила
решение са отменени нормите от методиката към Наредба № 16-334/
2007г. , установяващи формулите за
разпределение на ТЕ за сградна инсталация, както и решение № 7276 от
03.07.2023г. по адм.дело № 746/2021г. на 3 чл.състав на ВАС и решение №
1037/10.02.2025г. по адм.д.№ 85/2024г. на 5 чл.състав, с което е потвърдено
решението от 03.07.2023г.- за отмяна на т.6.1.1 от Методиката по Приложението
към чл.61, ал.1 от Наредбата, но тази
отмяна има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в сила
/считано от 26.06.2020г.- за в бъдеще/, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК,
поради което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния
казус, които остават в сила за процесния
минал /предходен / период, доколкото
отмяната няма обратно действие. Що се отнася до правните последици ,
възникнали от отменения подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по
реда на чл.195,ал.2 от АПК.
Частичната
основателност на претенцията за вземането за главницата обуславя и частичната
основателност на претенцията за
акцесорното вземане за мораторна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД за периода
на забавата. Съгласно приложимата към исковия период от време клауза
на чл. 32, ал. 1 от Раздел VІ от Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ищеца на потребители за битови нужди в гр. София от 2008г., купувачите
/потребители/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
/прогнозни или изравнителни/ в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Забавата за
плащане на първото вземане за главницата от исковия период от време-
това за м.09.2009г. е настъпила на 31.10.2009г. От този момент - до крайния момент на
периода от време, за който е продължила забавата за плащане - 01.06.2012г., натрупаната лихва върху дължимата главница от
517,75лв./ , съдът определя по реда на чл.162 от ГПК в размер на 81,81в. , която сума се
дължи от ответната страна. За разликата над посочената сума от 81,81лв.- до
пълния предявен размер от 88,42лв. искът
за лихви следва да бъде отхвърлен, след отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която искът за лихви за посочената разлика е отхвърлен.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото и на основание
чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК на ищеца се дължат разноски от ответната страна , съразмерно
на уважената част от исковете срещу нея и съразмерно на квотата от
съсобствеността от топлоснабдения имот за първата инстанция в размер на 150,13лв.
/ държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, за
заповедното производство в размер на 17,56лв., /държ.такса и юрисконсултско
възнаграждение/. И за въззивното производство съразмерно на уважената част от
жалбата на ищеца от 23,13лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответната
страна се следват разноски за първата инстанция съразмерно на отхвърлената част
от исковете от 37,37лв за адвокатско възнаграждение, като поради за разликата
над тази сума до пълния присъден размер на сумата от 500,00лв. обжалваното
решение следва да бъде отменено, а за въззивното производство – съразмерно на
отхвърлената част от жалбата на ищеца от 23,13лв.- адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение на СРС, 50 състав под № 48529 от
14.10.2018г.,
постановено по гр.дело № 49425/ 2012г. в
частта, с която са отхвърлени
предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Х.Б./починал
в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК – Л.Ц.Б./ положителни установителни искове, както
следва: 1/ искът с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.1540 от ЗЕ
за сумата от 517,75лв., претендирана като цена на доставена топлинна
енергия за периода м.09.2009г. – м.04.02.2011г.
за имот – ******находящ се в гр.София, ж.к.“**********с аб.№ ******ведно
със законната лихва от 21.06.2012г.- до окончателното изплащане и 2/ искът с
правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 81,81лв.- мораторна лихва
върху главницата за периода 31.10.2009г.- 01.06.2012г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 12106/2012г. по описа на СРС, 81 състав, както и в частта, с
която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на С.Х.Б./починал в хода на процеса с
правоприемник по чл.227 от ГПК – Л.Ц.Б./ - разликата над дължимата сума от 37,37лв.
до пълния присъден размер на сумата от
500,00лв. като разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените
по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ********* срещу Л.Ц.Б. с ЕГН **********
/като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса ответник С.Х.Б.с
ЕГН **********/ положителни
установителни искове, че ответницата Л.Ц.Б. /като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса ответник С.Х.Б./ дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД ,
както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.1540 от ЗЕ
- сумата от 517,75лв., представляваща неиздължена цена на доставена топлинна енергия за периода
м.09.2009г. – м.04.02.2011г. за имот – ******находящ
се в гр.София, ж.к.“**********с аб.№ ******съразмерна на дела на ответната
страна от имота от ¼ , ведно със законната лихва от 21.06.2012г.- до
окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД - сумата от 81,81лв.- мораторна лихва върху
главницата за периода 31.10.2009г.- 01.06.2012г. , съразмерна на дела на
ответната страна от имота от ¼ , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 12106/2012г. по описа на СРС, 81 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
на СРС, 50 състав под № 48529 от 14.10.2018г., постановено по гр.дело
№ 49425/ 2012г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.Ц.Б.
/като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса ответник С.Х.Б./
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и
чл.78,ал.8 от ГПК: сумата от 150,13лв.- разноски по делото за
първоинстанционното исково производство, сумата от 17,56лв.- разноски за
заповедното производство и сумата от 23,13лв.- разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на Л.Ц.Б. /като правоприемник по чл.227 от ГПК на починалия в
хода на процеса ответник С.Х.Б./ - сумата от 23,13лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.