Решение по дело №160/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 26
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20227270700160
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№............., град Шумен, 24.02.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                   Административен съдия: Росица Цветкова

 

при секретаря В. Русева

като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова адм.д. №160 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, образувано по жалба /неправилно посочена искова молба/ от Н.А.Н. ***, срещу Административен съд Варна, в качеството му на администратор на лични данни, за незаконосъобразно разпространение на лични данни на жалбоподателя – че има налагана ЗППАМ, на трети лица, извършено от съдебен състав на Административен съд Варна по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна и в частност в Определение от 14.07.2021 г. и в Определение от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна.

   В жалбата, ведно с уточнението към нея от 27.09.2022 г., се сочи, че съдебен състав при Административен съд Варна неправомерно е вписал лични данни в посочените определения, които данни са били предмет на друго производство и по този начин са станали известни на трети лица. Излагат се доводи, че цитираната в определенията на съдебен състав при АдмС град Варна ЗППАМ е неправомерно посочена и по този начин незаконосъобразно са били обработени личните данни на жалбоподателя.

   Ответната страна Административен съд Варна, редовно призована, не изпраща представител, но е депозиран писмен отговор по жалбата чрез Административен ръководител – Председател на АдмС град Варна, в което са изложени подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че действията на съдията – докладчик по адм.д.№1479/2021 г. са във връзка с негово законово задължение за определяне предмета на спора и не са действия по смисъла на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД. Сочи се, че жалбоподател и по двете производства, а именно по адм.д.№1479/2021 г. и по адм.д.№1488/2021 г. и двете по описа на АдмС град Варна е един и същ, поради което на съдията-докладчик издадената ЗППАМ е станала известна по служба, поради което съдията-докладчик по адм.д.№1479/2021 г. по описа на АдмС Варна не е постановил съдебен акт, с който неправомерно да е съобщил лични данни на жалбоподателя на трети лица.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Адм.д.№1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна е било образувано по подадена жалба вх.№10392/08.07.2021 г. от Н.А.Н. *** срещу писмо №365000-27067/28.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, във връзка с подадена молба от Н. до Директора на ОД на МВР град Варна за възобновяване на административно производство и отмяна на индивидуален административен акт по реда на чл.99 от АПК. С Разпореждане от 12.07.2021 г. по адм.д.№1479/2021 г. по описа на АдмС Варна съдът е оставил жалбата без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя да изправи констатираните нередовности, в това число да посочи по кой административен акт се иска от жалбоподателя да бъде възобновено административното производство. Междувременно жалбоподателят е депозирал друга молба по делото на 13.07.2021 г. с други искания, по която молба съдът се е произнесъл с Определение №1773 от 14.07.2021 г. В посоченото определение съдията-докладчик е приел, че производството е образувано по жалба на Н.А.Н., с която се сочи, че обжалва мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Варна да се произнесе по негово заявление с вх.№365000-14258/01.04.2021 г., с което на основание чл.99 т.2 от АПК е поискано възобновяване на производство по ЗППАМ №20-0819-001128/02.07.2020 г. на В. С. И.– ПИ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна на основание чл.171 т.1 б.а от ЗДвП.

   Във връзка с Разпореждане от 12.07.2021 г. по адм.д.№1479/2021 г. по описа на АдмС Варна, жалбоподателят е депозирал уточняваща жалба на 09.08.2021 г., в която е посочил, че иска да бъде възобновен индивидуален административен акт, представляващ волеизявление от 09.12.2019 г., като не знае дали е на дежурен полицай, с което е заповядано да го преследва патрулка. Посочил е също, че обжалва волеизявлението на Директора на ОД на МВР Варна, обективирано в писмо УРИ 365000-27067/28.06.2021 г., което според жалбоподателя е отказ да се разгледа по същество негово искане.

   С Определение №2052 от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна съдът отново се е произнесъл по направено искане от жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ по посоченото дело. В това Определение съдията-докладчик е приел, че производството е образувано по жалба на Н.А.Н., с която се сочи, че обжалва мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР Варна да се произнесе по негово заявление с вх.№365000-14258/01.04.2021 г., с което на основание чл.99 т.2 от АПК е поискано възобновяване на производство по ЗППАМ №20-0819-001128/02.07.2020 г. на В. С. И.– ПИ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна на основание чл.171 т.1 б.а от ЗДвП.

    От приложените по делото доказателства се установи, че в АдмС град Варна е образувано друго адм.д.№1488/2021 г. по подадена жалба от Н.А.Н. срещу Решение №365000-16649/19.04.2021 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с което е отказано да се възобнови административното производство по издаване на ЗППАМ №20-0819-001128/02.07.2020 г. на основание чл.99 т.2 от АПК. По това дело е докладчик съдията, който е докладчик и по адм.д.№1479/2021 г.

   От така установеното фактическо положения съдът достигна до следните правни изводи:

   Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от субект на лични данни и срещу АдмС Варна, в качеството му на администратор на лични данни и обработващ такива на жалбоподателя по адм.д.№1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна. Допустимостта на жалбата се определя и с оглед постановеното Определение №11939/21.12.2022 г. на НАС на Р България по адм.д.№11262/2022 г. по описа на същия съд. Липсват и процесуални пречки по чл.39 ал.4 и ал.5 от ЗЗЛД - пред Комисията за защита на личните данни и пред Инспектората към Висшия съдебен съвет няма висящи производства със същия предмет на жалбата, съгласно писмо от 24.10.2022 г. на КЗЛД и писмо от 28.10.2022 г. на ИВСС.

   Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

   Безспорно Административен съд Варна има качеството на администратор на лични данни, като в правораздавателната си дейност обработва лични данни на участниците в процеса за изпълнение на функцията му на орган на съдебна власт.

   Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

   Съгласно чл.1 ал.1 от Закона за защита на личните данни, този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679". А по силата на чл.1 ал.3 от ЗЗЛД, целта на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2. Следователно както ЗЗЛД, така и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. регулират защитата на личните данни на всяко физическо лице.

   От своя страна в пар.1 т.1 от ДР на ЗЗЛД е дадена легална дефиниция на понятието „лични данни“ и това е понятието по чл.4 т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). "Обработване на лични данни" според легалното определение на това понятие, дадено в чл.4 т.2 от същия регламент, е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

   Твърденията на жалбоподателя, че с действия чрез вписване и публикуване на информация в посочените Определения на АдмС град Варна - Определение от 14.07.2021 г. и в Определение от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна, която информация е предмет на друго дело, а именно ЗППАМ  №20-0819-001128/02.07.2020 г. не обосновават наличие на незаконосъобразно разпространение на лични данни на жалбоподателя. В посочените Определения на АдмС град Варна единствено е посочен характера на акта – ЗППАМ, номера и датата на този акт - №20-0819-001128/02.07.2020 г., неговият издател и правното основание. Тези данни не покриват дефиницията за лични данни по смисъла на чл.4 т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като не съдържат информация, свързана с конкретно физическо лице или данни за физическо лице, което може да бъде идентифицирано, в случаите жалбоподателя. Никъде не са посочени данни, от които да се извлече, че тази ЗППАМ касае жалбоподателя. А дали предметът на делото е бил правилно определен от съдията-докладчик по адм.д.№1479/2021 г. и дали има вписване в определенията по това дело на факти и обстоятелства, които са предмет на друго дело, а именно по адм.д.№1488/2021 г. по описа на АдмС град Варна, касаят процесуално действие на съда, но не и незаконосъобразно обработване на лични данни.

   Административен съд Варна в процесните определения и в частност вписаната ЗППАМ в тези определения не е обработвал лични данни под формата на три имена, ЕГН и адрес на жалбоподателя, както и да е събирал, съхранявал и употребявал такава информация, поради което съдът намира, че не е налице обработване на лични данни от страна на съда в този смисъл. Това води и до липса на допуснато нарушение на права на жалбоподателя като субект на данни по смисъла на ЗЗЛД и Регламент №2016/679 при постановяване на Определение от 14.07.2021 г. и Определение от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна. В посочените Определения АдмС град Варна е определил единствено и само предмета на спора, но не е разпространена информация от делото. Както бе посочено по-горе дали определения предмет на спора от съда е правилен и дали има вписване на актове, които са предмет на друго дело, касаят извършени процесуални действия от съда, които могат да бъдат предмет евентуално на инстанционен съдебен контрол. Действително в Определенията на АдмС град Варна има посочени трите имена на жалбоподателя, адрес и ЕГН на жалбоподателя, но това не е предмет на настоящото производство и не се оспорва от жалбоподателя.   

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че не е налице незаконосъобразно обработване и разпространение на лични данни на жалбоподателя, както и допуснато нарушение на негови права като субект на данни по ЗЗЛД и Регламент № 2016/679 при постановяване на Определение от 14.07.2021 г. и Определение от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна, поради което жалбата се явява неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.

   От ответната страна няма искане за присъждане на разноски, а и доколкото жалбоподателят с Определение от 06.06.2022 г. е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по настоящото производство, то такива не се дължат на ответната страна.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. ***, срещу Административен съд Варна, в качеството му на администратор на лични данни, за незаконосъобразно разпространение на лични данни на жалбоподателя – че има налагана ЗППАМ, на трети лица, извършено от съдебен състав на Административен съд Варна по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна и в частност в Определение от 14.07.2021 г. и в Определение от 13.08.2021 г. по адм. д. №1479/2021 г. по описа на АдмС град Варна.

   Разноски не се присъждат.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

   Препис от настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.

   

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: