Определение по дело №36836/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27655
Дата: 6 юли 2024 г. (в сила от 6 юли 2024 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110136836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27655
гр. София, 06.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110136836 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 276331/12.12.2022г. на СРС,
подадена от Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, срещу Комисията за защита на
потребителите, уточнена по-късно с Молба, вх. № 20912/05.06.2023г. на АССГ. Срещу
ответника е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между
страните, че Д. С. З. не дължи на Комисията за защита на потребителите сумата от 300,00
лева, представляваща наложена ù глоба, събирането на която било възложено на ЧСИ № 718
– Станимира Костова по изп.д. № 20137180400860, тъй като вземането било погасено по
давност. Първоначално делото е образувано като гр.д. № 67773/2022г. на СРС. С
Определение № 35278/22.12.2022г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото на
Административен съд – София-град, тъй като главното вземане, предмет на делото,
съставлява глоба, наложена от Комисията за защита на потребителите с наказателно
постановление. За да стори това, съдът е приел, че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК
вземанията на държавата и общините за глоби са публични вземания. Публичните вземания,
съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, се събират от публични изпълнители при НАП, освен
ако в закон е предвидено друго. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗЧСИ, публичните вземания
могат да се възлагат за събиране и на частни съдебни изпълнители. В този случай, съобразно
чл. 163, ал. 4 ДОПК, събирането на тези вземания става по реда на ГПК. Съдът е приел, че
описаната норма визира единствено приложимите способи за принудително изпълнение и
следващите от тях процесуални действия на страните в производството. Тъй като става
въпрос за публично държавно вземане, независимо от това, че производството за събирането
му е образувано пред частен съдебен изпълнител, предявените искове, свързани със
съществуването, дължимостта или погасяването на вземанията, следва да се разгледат от
административния съд, тъй като само той е компетентен да се произнася по жалби срещу
актове, установяващи публични вземания и по жалби срещу действията на публичния
изпълнител, натоварен със задължението да събира тези вземания. В тази насока е цитирана
и съдебна практика (опр.2406/17.02.2011г.-адм.д.14317/2010г.-ВАС-Іо., опр.36/13.10.2014г.-
гр.д.36/2014г.-ВКС/ВАС,5чл.). Съдът е счел за ирелевантно това, че изпълнителното
производство е образувано и се движи по реда на ГПК. За определяне на приложимия ред за
защита следва да се взема предвид не видът на образуваното изпълнително производство, а
характерът на вземането, чието несъществуване се претендира. След като то произтича от
наказателно постановление, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Затова и
разглеждането на спора е от компетентността на административните съдилища
(опр.4/15.01.2013г.-гр.д.42/2012г.-ВКС-5чл.). След повдигнат от страна на
1
Административния съд - София-град спор за подсъдност, с Определение № 30/13.06.2024г.
по дело № 3/2024г. на ВАС/ВКС, 5 чл. състав, е прието, че, щом вземането е възложено за
събиране по реда на ГПК на частен съдебен изпълнител, то материалноправната защита
срещу изпълнението следвало да бъде с установителен иск по чл. 439 ГПК. Затова спорът
трябвало да бъде разгледан от Софийския районен съд, на когото е изпратено делото, като е
образувано под номер 36836/2024г. Доколкото определението на върховните съдилища е
задължително за настоящия съдебен състав, последният следва да продължи разглеждането
на делото, независимо от мнението си относно подсъдността на спора.
На основание чл. 101, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответната Комисия за защита на потребителите в седмодневен срок
от съобщението да представи доказателства за учредена в полза на юрк. Мужо
представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК /за признаване на исканията на другата страна/,
доколкото такова изрично упълномощаване липсва в представеното по делото пълномощно.
В случай, че такава представителна власт не е учредявана или е учредена след подаване на
отговора на исковата молба, изявленията за признаване основателността на предявения иск
да бъдат потвърдени от Председателя на Комисията за защита на потребителите. При
неизпълнение съдът ще приеме, че липсва надлежно извършено признание на
основателността на исковете.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 08 октомври 2024г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата Д. С. З. чрез адв. П. Н. – АК-Варна, е предявила срещу ответната Комисия за
защита на потребителите иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 300,00 лева,
представляваща наложено ù с Наказателно постановление № 028371/2013г., издадено от
Комисията за защита на конкуренцията, административно наказание „глоба“, за събирането
на която било образувано изп.д. № 20137180400860 на ЧСИ № 718 – Станимира Костова-
Данова. Твърди, че задължението е погасено по давност, а изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Комисия за защита на конкуренцията чрез
юрк. Ксения Мужо е подала Отговор на исковата молба, вх. № 13899/07.04.2023г. на АССГ, с
който оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че соченото в исковата молба
наказателно постановление е издадено срещу друго лице – Д. С. Мандраджиева, за която
нямало доказателства да е идентична с ищцата. Освен това въпросът относно дължимостта
на същото вземане бил решен с влязло в сила Решение № 12383/08.11.2022г. по гр.д. №
6104/2022г. на СРС, 39 състав. Що се касае до основателността на предявения иск,
ответникът заявява, че счита същия за основателен, въпреки че не споделя доводите относно
погасяването на задължението по давност, както са изложени в исковата молба, тъй като
давността за вземането била изтекла много по-рано, отколкото твърди ищцата: това било
станало съобразно нормата на чл. 82 ЗАНН. Не спори, че е издадено соченото в исковата
молба наказателно постановление, че за събирането на наложената глоба е образувано
2
изпълнителното дело, както и че по него не са предприемани изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността. Не спори също така, че вземането за глоба е погасено по давност.
Погасяването на вземането обаче настъпвало по специалните правила на ЗАНН, като
вземането било погасено по давност още на 05.11.2015г. Ответната страна счита, че с
поведението си не е станала повод за завеждането на делото, поради което не следва да носи
отговорност за разноски.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че с Наказателно постановление № В-028371/27.05.2013г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра при Комисията за защита на потребителите, на Д. С.
Мандраджиева е наложено на основание чл. 200 ЗЗПотр административно наказание „глоба“
в размер на 300,00 лева, че за събирането на наложената глоба е възложено на ЧСИ № 718 –
Станимира Костова-Данова, за което е образувано изп.д. № 20137180400860 на същата, по
което изпълнително дело не са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност, като задължението за заплащане на глобата действително е погасено
по давност.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства, както и
представеното копие от изп.д. № 20137180400860 на ЧСИ № 718 – Станимира Костова-
Данова.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка в НБД „Население“ за извършени промени в имената
на ищцата.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
3
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Н.а - тел. 02/8955 423, 0889 515 423;
Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
На ответника и ищец по насрещните искове да се връчи разпечатка на отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4