№ 12659
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110112252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С........... срещу С.О., с
адрес: гр. С........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.08.2022 г. в гр. С..... в посока от бул. „К.“ към бул. „Б.“ е
настъпило ПТП с лек автомобил „М. Ц 250 Д“ с рег. № CB **** ТВ, собственост на М.М.С.,
който попаднал в необозначена неравност на пътя – дупка на пътното платно. При ищеца в
качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско на МПС“ /полица №
4704220300000555/, сключен със собственика на увредения автомобил, била образувана
щета № 470422222243712, по която застрахователят изплатил сумата от 242,63 лв. -
застрахователно обезщетение по щетата. Ищецът счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника,
който има задължението да стопанисва и поддържа процесния пътен участък – за платеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че е отправил към ответника регресна покана, по
която не последвало плащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 242,63 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 08.03.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Счита, че по делото не е доказан механизмът на ПТП - че причина за ПТП
е дупка на пътното платно, липсват доказателства за скоростта на движение на автомобила и
дали тя е била съобразена със състоянието на пътя. Твърди, че застрахователят е нарушил
общите си условия, тъй като не се доказва, че не е налице хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 2, б.
1
„а“ от Общите условия, при която не се дължи обезщетение. Оспорва, че е налице покрит
застрахователен риск, тъй като подмяната на гуми не представлява такъв риск, както и
размера на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли
предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска за главница се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застрахова (в т. ч. „Каско“), по силата на което застрахователят - ищец е
изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на
увредения - застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при
условията на чл. 49 ЗЗД, а именно: виновно противоправно деяние (действие или
бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод
извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и
обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на
прекия делинквент, установяването на които е в доказателствена тежест на ищеца, с
изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване или да обори презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест
на ответника е да докаже плащане на сумата.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, а
същите се доказват и от приетите писмени доказателства, следните обстоятелства: че към
датата на застрахователното събитие лек автомобил „М. Ц 250 Д“ с рег. № ***** е имал
валидна застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704220300000555, с
период на действие от 25.01.2022 г. до 24.01.2023 г. с ищеца, че последният е изплатил на
18.08.2022 г. застрахователно обезщетение в размер на 242,63 лв. за възстановяване на
увредения автомобил на собственика М.М.С. (въз основа на опис на претенция № 51-01600-
12334/22/12.08.2022 г., опис-заключение по претенция № 51-01600-12334/22/12.08.2022 г., в
която е отразена обща стойност за възстановяване на щетите в размер на 242,63 лв., за
подмяна на гума - задна дясна и ремонт на джанта - лята задна дясна, доклад по щета №
2
470422222243712, с който е одобрена за изплащане сумата от 242,63 лв. и платежно
нареждане от 18.08.2022 г.), че процесният пътен участък – бул. „Цариградско шосе“ № 143
в посока от бул. „К.“ към бул. „Б.“ е част от общинската пътна мрежа на ответника – С.О..
Не се спори, че представената застрахователна полица и общи условия към нея касаят
именно процесния лек автомобил, който е със сменен собственик и регистрация, за което е
представен и Добавък № 3 към полицата и свидетелство за регистрация /с вписан идентичен
номер на рама/.
Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на настъпване на
произшествието, респективно дали поведението на водача на застрахования по имуществена
застраховка при ищеца автомобил е допринесло за настъпване на уврежданията, налице ли
са били основания за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, т. к. е налице
изключен от покритие застрахователен риск, както и дали исковата сума съответства на
дължимото обезщетение за поправяне на вредите.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се
установява попадането на автомобила в необезопасена дупка на платното за движение, в
причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 11.08.2022 г. водачът на
увредения автомобил е подал до ищеца заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени по застрахования автомобил щети в резултат преминаването му
през необезопасена и необозначена дупка на платното за движение на бул. „Цариградско
шосе“ № 143 на 10.08.2022 г. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е
образувана преписка по щета № 470422222243712, като видно от изготвения по същата
доклад и опис - заключение експерти на застрахователното дружество са констатирали
увреда по гума задна дясна – за подмяна и джанта лята задна дясна – за ремонт и са оценили
щетите на 242,63 лв. По делото е отделено за безспорно, а и се установява от представено
преводно нареждане от 18.08.2022 г., че ищецът е заплатил в полза на собственика на
увредения автомобил посочената сума – 242,63 лв. с указано основание за превода –
плащане по заведената щета.
Не е спорно, че от ищеца е изпратена регресна покана изх. № 05994/28.09.2022 г. до
ответника за възстановяване на сумата от 242,63 лв. по щета № 470422222243712 за лек
автомобил с рег. № СВ **** ТВ, по посочена банкова сметка, като е посочено, че в противен
случай дружеството ще потърси правата си по съдебен ред. Видно от обратната разписка
поканата е връчена на 30.09.2022 г., а с писмо от 25.10.2022 г. от С.О. е постановен отказ за
възстановяване на исковата сума.
С исковата молба ищецът е представил частни писмени документи, част от
ликвидационната преписка по застрахователната щета, които са приети като писмени
доказателства по делото.
В производството е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ),
неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява, че на 10.08.2022 г. около 14:40 часа лек автомобил „М. Ц
250 Д“ с рег. № СВ **** ТВ се движи по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „К.“ към
бул. „Б.“ и срещу № 143 превозното средство преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили щети по
предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна джанта, задна дясна джанта, ходова част
3
и др., като според вещото лице щетите по процесния лек автомобил се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.08.2022 г. произшествие в гр. София. Към
датата на застрахователното събитие – 10.08.2022 г. процесният автомобил е бил на 7
години, 1 месец и 19 дни от датата на първоначална регистрация – 22.06.2015 г. Стойността,
необходима за възстановяването на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е 320,33 лв.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице
по САТЕ съдът приема, че основателността на предявения иск е доказана.
По делото е установено, че по време на действие на застрахователния договор за
застраховка „Каско“ за процесния автомобил последният е попаднал в необезопасена и
несигнализирана дупка на общински път в района на гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
143. При попадане на автомобила в дупка на пътния участък по същия са настъпили
увреждания. Действително част от представените писмени доказателства са съставени от
водача на процесния автомобил и отразяват личните му възприятия. По делото обаче е приет
и Протокол за ПТП № 1865548/10.08.2022 г., съставен от младши автоконтрольор при СДВР,
в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема – отбелязано е, че автомобилът се
е движел по бул. „Цариградско шосе“ с посока от бул. „К.“ към бул. „Б.“ и пред № 143 е
реализирал ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, в резултат на което са
увредени два броя гуми с джанти, ходова част и др. В трайната практика на ВКС се приема,
че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направените пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия – така решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по
описа на ВКС, II т. о. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници
в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от
значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
Отразените в обстоятелствената част на протокола за ПТП констатации за наличието на
дупка на пътното платно следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по
съществото на спора, тъй като се основават на непосредствени възприятия на
актосъставителя относно състоянието на пътя. Материалната доказателствена сила на
протокола – съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице
факти, каквито в случая са отразени в обстоятелствената му част. Протоколът е съставен от
длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му, след посещение на място в
деня на инцидента - 10.08.2022 г., т. е. актосъставителят лично е установил фактите на база
извършен оглед, а не се е доверил само на твърденията на водача, предвид което протоколът
за ПТП се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
4
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Макар длъжностното лице
да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, то е възприело лично фактическата
обстановка - такава, каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и
относно посочените по - горе релевантни факти, описани в протокола, той представлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.
В случая по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават отразените в
представените документи обстоятелства, напротив - посоченото в писмените доказателства,
включително отразеното в протокола за ПТП наличие на дупка на платното за движение,
изцяло се подкрепя от заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и
потвърждава съществуването на причинна връзка между щетите по автомобила и описания
от ищеца механизъм на ПТП, поради което възраженията на С.О. в обратен смисъл са
неоснователни. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка щетите по
автомобила са вследствие на реализираното произшествие, а от ответника не са ангажирани
доказателства за друг механизъм на настъпване на вредите. При посочения в протокола
механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими по ГПК доказателствени
средства, и въз основа на приетото по делото като неоспорено от страните експертно
заключение на автотехническата експертиза, съдът приема за доказани механизма и
причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за ищеца вреди. В случая е
установено, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото произшествие, а с изплащането на застрахователното
обезщетение ищецът е приел, че общите условия към застрахователния договор във връзка с
регистрирането, уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно събитие,
са били спазени.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на ответника, че
настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по сключената
застраховка, поради следните съображения:
В разглеждания случай полицата е сключена с покритие по клауза „Пълно каско“, и
допълнително покритие – „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен сервиз“. По делото са
приети Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско Стандарт“, които страните
не спорят, че са приложими по отношение на процесната застраховка. В Раздел „Каско“,
Глава втора „Покрити рискове и изключения“ е предвидено, че отговорността
на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования, сред които - т. 4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към
клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“, клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“, клауза „Пълно каско“ и клауза „Бонус каско“ са уредени 6. 1.
„Помощ на пътя“ (Асистанс), 7. 1. „Механична повреда“. Съгласно т. 8 допълнителните
покрития се предоставят в изрично предвидените в тези условия случаи при заплащане на
допълнителна премия. Не е предвидено изрично допълнително покритие „Гуми“, за което да
се дължи допълнителна премия.
Видно от уредбата на клауза „Пълно каско“, по нея застрахователят покрива щети,
5
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия“, както и други изброени хипотези. Според посоченото в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“ застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и
ПТП“, както и други допълнително изброени рискове – злоумишлени действия на трети
лица. В клаузата „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно
бедствие“, както и от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, като е пояснено, че
последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно
средство, път, пътно съображение, товар или други материални щети.
Тълкувайки посочените клаузи съдът намира, че в уредбата на клауза „Пълно каско“ е
предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена
дефиниция, от която не може да се изключи преминаването през дупка на пътното платно и
нанасянето на щети по гумите на автомобила. В случая няма отделна клауза „Гуми“, както
се твърди в отговора за исковата молба, а попадането в дупка на платното за движение и
увреда на гумите не е и сред изключенията, посочени в Раздел VI, нито в тези, посочени в
Раздел „Общи положения“, Глава Х „Общи изключения“, т. 1.1. – т. 1.22, при които
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение.
В тази връзка не могат да бъдат споделени съображенията, че покритието по клауза
„Пълно каско“ не включва щети по гумите на автомобила вследствие преминаване през
необозначено препятствие на пътя, каквито застрахователят обезщетявал само по
допълнително покритие „Гуми“. Съдът приема, че попадането в дупка представлява ПТП,
съгласно дадената дефиниция, при което се покриват и разходи за ремонт или подмяна на
гуми на застрахованото ППС. От така приетото следва, че възражението на С.О., че не е
налице покрит риск, е неоснователно.
Наред с посоченото, в случай, че от страна на ответника се твърди да е налице някое от
изрично предвидените изключения от покритите рискове, в негова тежест е да ги докаже,
каквито доказателства по делото не са ангажирани, включително, че водачът е употребил
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общинския път
и отстраняване на препятствия по него.
Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ общинските пътища
са публична общинска собственост, като ремонтът и поддържането им се осъществяват от
общините. В чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, е регламентирано, че
собственик на улицата е общината, като на основание чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да я
управлява с грижата на добрия стопанин. В чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП е предвидено, че
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок, като
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната
6
маркировка и др. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София, включително да не допуска и
съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът изпълнява тези свои
законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място /решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, І т. о/.
В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на
необезопасена и необозначена дупка, през която е преминал автомобилът, то лицата, на
които е възложено от С.О. да извършат непосредствено дейностите по поддръжка на
пътищата очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие,
доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, е причинено и процесното ПТП.
Поради това на основание чл. 49 ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка
на пътя – С.О., следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на
които е възложил да извършат тези дейности.
Съдът следва да определи дължимото се обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие. Принципът на пълната
обезвреда означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, в което е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и
годно за движение техническо състояние. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на МПС „М.“ с рег. № СВ **** ТВ, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 320,33 лв., като с оглед диспозитивното начало в процеса,
доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер от 320,33 лв., именно в
претендирания размер искът следва да бъде уважен – за сумата от 242,63 лв.
С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде разгледано наведеното
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на водача на
увреденото МПС с оглед нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Настоящият състав намира, че
така направеното възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В доказателствена тежест на ответника е да
установи наличието на съпричиняване от страна на увредения, за което не се ангажирани
никакви доказателства и не са направени доказателствени искания в тази насока, поради
което възражението се явява неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по
застраховка „Каско“, застраховател по която е ищецът, последният е изплатил
застрахователно обезщетение за вреди, настъпили от ПТП – пропадане на застрахования
автомобил в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, отговорен за което
е ответникът, който не е изпълнил задълженията си да осигури безопасното състояние на
пътния участък, част от общинската пътна мрежа. Платеното от ищеца застрахователно
обезщетение не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите съгласно
7
заключението на САТЕ, с оглед което са налице предпоставките за възникване на регресно
вземане в полза на застрахователя на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. Ето защо и искът
следва да бъде уважен за пълния предявен от ищеца размер от 242,63 лв. Като последица от
уважаването на иска следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се
следват единствено на ищеца в размер на 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за
САТЕ и 480 лв. – адвокатско възнаграждение. Своевременното възражение на насрещната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на
намаляване.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. С........., да заплати на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С..........., по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с
чл. 49 ЗЗД сумата от 242,63 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 470422222243712 по застраховка „Каско
Стандарт“, застрахователна полица № 4704220300000555, за имуществени вреди в резултат
от ПТП, настъпило на 10.08.2022 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ пред № 143 в
посока от бул. „К.“ към бул. „Б.“, на лек автомобил „М. Ц 250 Д“ с рег. № *****, вследствие
попадането му в необозначена неравност на пътя – дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от предявяване на иска (08.03.2023 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. С........., да заплати на „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 830 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8