Решение по дело №715/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Трансатлантик Фрейтърс България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 78, вх. 1, ет. 3, представлявано от управителя Благовест Рачов Петров, чрез адвокат А.Х. и адвокат Г.К., АК - София против решение № 1/31.01.2023 г., постановено по АНД № 30/2022 г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление № Е-НП-16/21.08.2020 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на касатора, за нарушение на чл. 77 във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 88, т. 4 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

Касаторът изцяло оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН поради липса на точно описание на нарушението и на нарушените законови разпоредби, както и несъответствие между текстовото описание на нарушението и правната му квалификация. Твърди, че изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства не очертават в пълнота признаците на посочения административнонаказателен състав, което прави неясно обвинението и затруднява защитата. Отделно от това сочи, че не са налице предпоставките на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН за издаване на АУАН на това основание, тъй като липсват официални документи установяващи фактическия състав на нарушението – добив на трахити, в нарушение на цялостния и годишен проект, относно количеството използвано взривно вещество и предвидената височина на стъпалото. Твърди, че описаното в АУАН и НП деяние не представлява административно нарушение, тъй като техническите параметри на пробивно-взривните работи, посочени в двата работни проекта, не са част от задължителното съдържание на работните проекти, съгласно Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, както и че. Счита още, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба и иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация – Министерство на енергетиката София, редовно призован, не изпраща представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Делото се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение № 72 по касационно административнонаказателно дело № 2685 по описа за 2021г. на Административен съд - Бургас е отменено решение № 260049/20.08.2021г. по АНД № 261/2020г. по описа на РС Поморие и делото е върнато за ново разглеждане.

С оспореното от „Трансатлантик Фрейтърс България“ ООД пред съда НП № Е-НП-16821.08.2020г. на министъра на енергетиката, на дружеството касатор е ангажирана отговорността, затова че на 28.06.2019 г. при извършване на пробивно-взривни работи в находище „Порой“, община Поморие, област Бургас, представляващи добив на подземни богатства – строителни материали – трахити, по смисъла на т. 4 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПБ, осъществени от „Трансатлантик Фрейтърс България“ ООД, чрез подизпълнител – ЕТ „Кремъков Корпорейшън – Енчо Кремъков“, употребеното количество взривно вещество Ексан за взривното поле в размер на 10 650 кг., надвишава допустимото за едно взривяване максимално количество взривно вещество за взривното поле в размер на 8 928 кг., и взривяването е извършено при височина на стъпалото 17 метра, при допустима максимална височина на стъпалото – 10 метра, което представлява нарушение на утвърдения с цялостния работен проект за добив и първична преработка и годишния работен проект за добив и първична преработка от находище „Порой“ за 2019 г. ред за промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, за първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните недра и околната сред. За установеното нарушение по ЗПБ е съставен АУАН № 6/21.02.2020г., а впоследствие било издадено и обжалваното НП. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 77 във връзка с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 88, т. 4 от ЗПБ и е приложена санкционната разпоредба на чл.94, ал.1, предл.1 от ЗПБ.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч и че са спазени законовите изисквания за съдържание на АУАН и НП. Съдът е извел извод, че при така събраните по делото писмени доказателства безспорно по делото се явява доказано описаното в НП административно нарушение и неговия субект и това че по отношение на него може да бъде реализирана АНО. На основание така направените фактически констатации и правни изводи и след като е отчел, че на жалбоподателя е наложена имуществена санкция във фиксирания в закона размер от 50 000 лв. по чл. 94, ал. 1, предложение 1 от ЗПБ въззивният съд потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

Преценил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Така постановеното решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:

При касационната проверка по реда на глава дванадесета от АПК, административният съд следи служебно за допустимостта на решението на Районния съд, която допустимост се основава на наличието или липсата на касационните основания по чл.348 от НПК. В случаите когато административният съд установи наличието на касационните основания по чл.348 от НПК, съставляващи недопустимост на решението, следва да упражни правомощията си по чл.221, ал.3 от АПК и да обезсили решението на Районния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (в действащата редакция изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели.

Посочената разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН е процесуална разпоредба, тъй като с нея се определя редът, по който се развива производството пред районния съд, съответно се определя процесуалната легитимация, която определя надлежните страни в процесуалното правоотношение. За разлика от материалноправните норми, които по правило се прилагат само занапред и единствено по изключение законодателят може да придаде обратно действие на един материален закон - като предвиди изрично, че същият се прилага и за заварени правоотношения, при процесуалните норми важи точно обратният принцип поначало се прилагат незабавно (за производства, образувани преди влизането им в сила), като единствено по силата на нарочна норма може да се предвиди обратното - приложимост само за производствата, които ще бъдат образувани занапред. Съгласно § 44, 45 и 46 от ПЗР на ЗАНН (обн. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят е предвидил 3 изключения, предвиждащи довършване на производствата по досегашния ред:

§ 44. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред наказващите органи, чиято компетентност се променя, се разглеждат от наказващите органи, пред които са образувани.

§ 45. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от съда, пред който са образувани.

§ 46. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства, образувани въз основа на мотивирано постановление по чл. 83б, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, пред които са образувани.

В нито едно от така посочените 3 изключения не е включен въпросът относно процесуалната легитимация на страните в производствата по обжалване на актовете по чл.58д, поради което се налага изводът, че висящите производства пред районните съдилища следва да се довършат по реда определен в чл.61, ал.1 от ЗАНН (обн. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)

В настоящия случай производството по новото разглеждане на делото е образувано на 04.02.2022г., т.е при действието на редакцията на чл.61, ал.1 от ЗАНН след нейното изменение, според която когато предмет на делото пред Районния съд е издадено наказателно постановление, предупреждение по чл.28 от ЗАНН или резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство (актовете по чл. 58д т. 1 – 3), като страна следва да бъде конституиран и призован наказващият орган, а единствено когато се обжалва електронен фиш (акта по чл. 58д т. 4) като страна следва да се конституира и призовава учреждението или организацията, предвид факта, че електронният фиш може и да няма физически издател.

От данните по делото се установява, че съобщенията относно производството пред РС – Поморие, вкл. съобщението за постановено решение, са били изготвяни до Министерство на енергетиката.

В протокола от проведеното пред РС - Поморие на 07.04.2023 г. открито съдебно заседание е видно, че като ответник (АНО) е конституирана като страна Министерството на енергетиката.

Съобразно чл. 131 от НПК, субсидиарно приложим в производството пред районен съд на основание чл. 84 от ЗАНН, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

От друга страна в постановеното съдебно решение районният съд е посочил като въззиваема страна министъра на енергетиката.

С оглед обстоятелството, че АНО е министъра на енергетиката, то следва, че същият не е бил призован редовно за участие в производството пред въззивния съд.

С оглед на така изложените съображения, в конкретния случай въззивният съд е бил длъжен да конституира наказващия орган, който съгласно разпоредбата на чл.61 от ЗАНН в действащата й редакция към момента на повторното разглеждане на делото в РС е надлежната страна в процеса.

Като е конституирал Министерство на енергетиката, вместо наказващия орган, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като това е довело до невъзможност за надлежната страна в процеса да упражни своите процесуални права. От друга страна провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на един недопустим съдебен акт, тъй като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023г. по тълк.дело № 5/2022г. на ОСС на НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, в което е посочено, че "надлежна въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл.58д 1-3 от ЗАНН е наказващия орган".

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, касационният съд следва да обезсили решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник – министъра на енергетиката, съгласно мотивите на настоящото решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 3, от АПК, Административен съд - Бургас, XIX-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1/31.01.2023 година, постановено по АНД № 30 по описа на Районен съд – Поморие за 2022 година и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: