Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 14.09.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на осми септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 260 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба,
депозирана от „Еос Матрикс“ ЕООД против М.М.А..
В
исковата молба се сочи, че на 05.04.2018 г. в гр.
София бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение между „Обединена Българска Банка“ АД и ответницата в настоящото за
сума в размер на 15 300,00 лв. Съгласно условията на договора кредитът се
олихвявал с лихвен процент в размер на 6,10 % годишно. Кредитът следвало да се
върне на 60 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 296,50 лв. с краен
падеж – 05.04.2023г. Кредитополучателят не изпълнил договорните си задължения,
поради което непогасеното задължение възлизало на 16122,73 лв., от които:
15300,00 лв. – главница и 822,73 лв. – договорна лихва.
Твърди се, че на 31.01.2018 г. процесното вземане
срещу М.А. било прехвърлено на ищцовото дружество като поради неплащане на две
поредни погасителни вноски цесионерът обявил кредита за предсрочно изискуем
чрез надлежно връчено съобщение за това на 17.08.2020г. На същата дата било
изпратено и уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД до длъжника, чието
съдържание било приложено и към исковата молба с оглед установяване редовност
на връчването. Отделно, цесионерът бил и надлежно упълномощен от цедента да
извършва посоченото уведомяване.
Ищецът сочи, че пристъпил към принудително събиране на
вземанията си като в тази връзка било образувано ч. гр. д. №1937/2020 г. от
описа на КРС, по повод на което била издадена и заповед за изпълнение за
следните суми: 4500,00 лв. – частично от общо задължение за главница в размер
на 15300,00 лв. и 500,00 лв. – частично от общо задължение за договорна лихва в
размер на 822,73 лв. В законоустановения за това срок срещу издадената заповед
било депозирано възражение, което обусловило и интереса на дружеството от
завеждане на иска по настоящото производство.
И към настоящия момент процесното вземане не било
погасено.
Ето защо се поддържа искане да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 4500,00 лв. (четири хиляди и
петстотин лева) частично от общо задължение за главница в размер на 15300,00
лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
05.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – (22.10.2021 г.), до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500,00 лв. (петстотин
лева) частично от общо задължение за договорна лихва от 822,73 лв., дължима за
периода от 05.04.2018г. (датата на подписване на договора) до 17.08.2020 г.
(обявената предсрочна изискуемост на кредита).
Претендират се и
сторените разноски в настоящото, а и в заповедното производства.
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
заявената претенция. Спори се по действителността на процесния договор като
неотговарящ на изискванията на чл. 10 от ЗПК, а именно – да бъде сключен по
ясен и разбираем начин. Не било ясно как е формирана лихвата, както и каква е
методологията на изчисляването й. Не били ясни и периодите, за които се дължи.
Недействителен
бил процесният договор и поради противоречието му с изискванията на чл. 11, ал.
1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, относими към годишния процент на разходите и
погасителния план.
Отделно,
не била представена информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, както и такава относно размера на лихвения
процент на ден.
Релевира
се нищожност на посочените в договора и Общите условия към него клаузи за
договорна и наказателна лихви.
Твърди,
че по никакъв начин не била уведомена за извършената цесия, доколкото
представените с исковата молба писмени доказателства не били достигнали до нея.
Отделно,
за да произведе действието си спрямо нея, цесията следвало да й бъде съобщена
от стария кредитор като представените писмени пълномощни в тази насока били
ирелевантни. Липсата на уведомяване за извършената цесия била равнозначна на
липса на кредитор, поради което и заемът не бил станал изискуем.
Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихви.
В
заключение се твърди, че процесният кредит не е станал предсрочно изискуем
поради ненадлежно упражняване на правото на кредитора чрез обявяване на това
обстоятелство на длъжника.
Ето защо се поддържа искане за
отхвърляне на исковата претенция като недопустима и неоснователна.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител, но исковата молба се поддържа посредством предварително
депозирана в изложения смисъл молба.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Договор за предоставяне на потребителски кредит от 05.04.2018 г. – на л. 5 до 14 от делото, „Обединена българска банка“ АД предоставило на
ответника сума в размер на 15300,00 лв., от която
8080,00 лв. рефинансирала други кредитни продукти на кредитополучателя, а
остатъкът до пълния отпуснат размер отишъл за задоволяване на други нужди на
ответника от финансови средства. Лихвеният процент към датата на сключване на
договора възлизал на 6.100 % годишно при ГПР – 7.45 и общо дължима по кредита
сума от 18190.23 лв., без включени в последната застрахователни премии.
Кредитът следвало да се върне на 60 месечни анюитетни вноски в размер на 296,50
лв. всяка при падеж на дълга – 05.04.2023 г. Последното се установява и от
приетия като Приложение I към приоцесния договор погасителен план
(л. 15, 16), видно от който освен размера на вноската по кредита от 296,50 лв.
е прибавена и дължима от длъжника застрахователна премия от по 18,67 лв.
месечно.
Не се спори, че сумата по договора не е напълно възстановена.
Видно от приложения договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 31.01.2018 год. сключен на основание чл. 99
от ЗЗД между „Обединена
българска банка“ АД и ищеца, както и Анекс
№ 3 към същия от 05.12.2019г., а така също и подписано на същата дата
Приложение 1 към него, вземането
по договор за
кредит с № LD1809510503 от
05.04.2018г., било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Съгласно процесния цесионен договор, ведно с Анекс № 3
към него, вземанията, индивидуализирани в Приложение №1 били
предмет на прехвърлянето.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора
и анекса, съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия
ответник.
С
представено по делото пълномощно с нотариална
заверка от 31.01.2018 г. на л. 28 цесионерът и ищец в настоящото
бил упълномощен да извърши от името на упълномощителя уведомяване на длъжниците
по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 31.01.2018 год. На свой ред цесионерът преупълномощил адв.
Преслав Василев като управляващ съдружник на АД „Василев и партньори“ за
сочените действия.
Било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление изх. № 599/27.07.2020г. (л. 26) от цесионера, като
пълномощник на цедента, за извършените продажби на вземането, както и
уведомление изх. № 623/27.07.2020г. (л. 27 от делото) за обявяване на вземането
по процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.
Сочените уведомления (за прехвърляне на вземането и за
обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо) са връчени на
дъщерята на ответницата на 17.08.2020г. (спр. обратна разписка, приложена на л.
25 от делото).
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
1937/2020 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 260153/2020 г., срещу която в
законоустановения за това срок било депозирано възражение по чл. 414 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, според което процесният кредит в размер на 15300
лв. е усвоен на 05.04.2018г. Експертът сочи още, че към 05.12.2019г. – датата
на прехвърляне на вземането към цесионера, задължението на ответника било,
както следва: 15300,00 лв. главница и 822,73 лв. Дължимата договорна лихва до
датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е 1330,75 лв. От тях
била погасена сумата от 508,02 лв. и дължимата лихва била именно от 822,73 лв.
Към датата на изготвяне на експертното заключение – 14.08.2021г. задължението
се равнявало на 16977,12 лв., от които 15300,00 лв. главница и 1677,12 лв.
договорна лихва.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 1937/2020 г. на
КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника като в законоустановения за това срок последният е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за търсените суми в
полза на настоящия ищец, срещу която в срок е депозирано възражение.
Не е спорно и че между „Обединена българска
банка“ АД и
ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени, съотв.
усвоени сумите, предмет на договора.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
По отношение
на извършената цесия:
Кредиторът прехвърлил процесното вземане с договор за
цесия от 31.01.2018г., ведно с Анекс № 3 към същия от
05.12.2019г. на ищцовото дружество като за извършеното прехвърляне било изпратено
на А. уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД. Приложената на л. 25 от делото
обратна разписка установява, че същото е получено на 17.08.2020г. от дъщерята
на кредитополучателя.
В този аспект
следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за
цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го
защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече
не е носител на правата по съответния договор. Липсва
законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор,
който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема
за валидно и поражда правно действие.
Така, в конкретния случай, съдът счита, че е
налице надлежно упълномощаване на цесионера и ищец в настоящото (спр. л. 28),
действайки от името на цедента, да уведоми ответната страна за станалата смяна
на кредитора по правоотношението. На свой ред цесионерът преупълномощил за посоченото действие адв.
Преслав Василев от АД „Василев и партньори“ (л. 31). Както се посочи,
уведомлението е връчено на дъщерята на кредитополучателя на 17. 08.2020г. В
този смисъл не влияе на редовността на връчването, последното да стане и на
„друго лице“ по смисъла на чл. 46 от ГПК, какъвто е и настоящият случай. Дори
обаче да се приеме, че връчването е ненадлежно, доколкото в обратната разписка
не е отбелязано дали дъщерята на ответницата е пълнолетно лице, респ. такова,
което живее на адреса, то безспорно връчване на уведомлението е осъществено на
17.03.2021г. (спр. л. 41), чрез съпруга на А., при връчване на исковата молба,
ведно с приложенията към нея. В изложения смисъл е и константната и
непротиворечива практика на върховната инстанция, която допуска уведомяването
да стане и в хода на процеса, чрез връчване на исковата молба на ответника,
ведно с приложенията й, което обстоятелство съдът следва да зачете при усл. на
чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид горното, съдът намира, че ищцовото дружество
успя да обоснове активната си процесуална легитимация по предявените искове, а
възраженията на ответника в посочения контекст се явяват неоснователни.
Досежно
предсрочната изискуемост на кредитното задължение:
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две
предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част
от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен такъв- обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението
от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение.
В случая чл. 19 от
процесния договор предвижда възможност за кредитора да обяви целия дълг по
кредита за предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски. По наличието на тези обективни елементи от фактическия
състав на възможността да се иска изменение на договора в сочения темпорален
контекст, ответната страна не спори. Отделно, установения от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза размер на дълга безспорно води до извод за
неплащане на повече от две погасителни вноски при все, че липсва и изискване,
съгласно условията на договора, тези вноски да бъдат последователни такива.
От субективна
страна кредиторът е упражнил правото си да направи целия остатък от дълга
предсрочно изискуем като е уведомил ответната страна за това. Връчването е
станало чрез «друго лице», каквото в случая е дъщерята на ответницата. Мислимо
е обаче да се приеме, че последното е ненадлежно, доколкото в приложената
обратна разписка не е посочено дали дъщерята на А. е пълнолетно лице, съотв.
такова, което живее на адреса, каквито са изискванията на сочената
законодателна разпоредба. Поради това, съдът ще приеме, че предсрочната
изискуемост на кредитното задължение е настъпила на 17.03.2021 г. при
узнаването на това обстоятелство посредством връчването на исковата молба на
ответната страна и приложенията към нея. В последния смисъл следва да се
посочи, че съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. Отделно, предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието,
от което произтича вземането, в който смисъл е и актуалната практика на
върховната инстанция по въпроса (в
този см. Решение № 135/26.09.2018 г. по
т. д. № 230/2017 г. ІІ т. о. на ВКС) Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали
предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -
договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК,
а правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за
кредит.
Така, при изложените мотиви досежно
предварителните въпроси относно прехвърляне на взменаето и изискуемостта му,
съдът счита, че за дължимостта на вземането за главница е необходимо най-вече
същото да има за свой правопораждащ юридически факт валидно възникнало и
действащо между страните облигационно отношение, каквото се претендира да е
налице по процесния договор за потребителски кредит. В случая съдът намира
такова да е налице, по което кредитодателят е изправна страна, доколкото е
предал на кредитополучателя заемната сума, а последният я е усвоил съгласно
посоченото в договора (спр. приетото и неспорено заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза), настъпил е падежът на задължението (съобразно
изложените по - горе мотиви, обосноваващи основателност за вноските с настъпил
падеж до датата на формиране на сила на пресъдено нещо), като липсват данни и
ангажирани доказателства за погасяването му.
Независимо от горното съдът дължи проверка за нищожност на процесния облигационен източник на
задължения независимо от позицията на страните. Липсват наведени доводи за
индивидуално договаряне, поради което, проверявайки договора в изложения
смисъл, съдът установи следното:
В националното ни законодателство защитата на
потребителите срещу неравноправни клаузи в потребителските договори е
регламентирана в глава шеста
от Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 99 от 9 декември
2005 г., в сила от 10 юни 2006 г., с изм. и доп.), с която съгласно т. 9 от
параграф 13а от Допълнителните разпоредби на закона (обн. ДВ, бр. 64 от 7
август 2007 г.) са траспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
По повод това, ответната страна сочи на неразбираемост
на договора в частта отнасяща се до формиране на лихвата и изплащането й, периодите,
за които се дължи и методология на изчисляването й. Съдът счита обаче така
релевираното възражение за неоснователно. Преди всичко Банката е изпълнила
задължението си по чл. 58, ал. 1, т.
2 от ЗКИ да включи в съдържанието на договора лихвения процент,
изразен като годишен процент на разходите, метода на изчисляване на лихвата,
както и условията при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита. В последния смисъл разпоредбата на чл. 4 от процесния договор подробно
сочи начина на формиране на лихвения процент – като РЛП и фиксирана надбавка от
5.950 %. Посочен е РЛП към датата на сключване на договора, както и размерът на
лихвения процент годишно към същия момент. Алинея 3-та на разпоредбата указва
условията, при които се променя РЛП, начина на формиране и приложимия
математически алгоритъм на преизчисляване. Освен това се касае за наличието
на обективни фактори и банката не влияе
върху ръста им, поради което клаузите формиращи договорната лихва не са
неравноправни и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Неоснователни
са и доводите за недействителност на договора на осн. чл. 11, ал.1, т.10, 11 и
12 от ЗПК. Така, в разпоредбата на чл. 5 от същия е посочен ГПР, чийто размер е
съобразен с имератичното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което и при
липса на ангажирани доказателства за противното,
съдът приема, че същият е изчислен съобразно
императивно регламентирания алгоритъм, включително по отношение на взетите предвид допускания, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
(посочени в чл. 5, ал.3 от процесния договор) и при посочен размер на общата
стойност по кредита (ал. 2-ра на същата договорна клауза).
На следващо място, чл.
15, ал.3 от договора сочи на задължението на Банката, съотв. правото на
клиента, при погасяване на главницата да се предостави безвъзмездно по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания в съотв.
с изискването на т. 12 на чл. 11, ал.1 от ЗПК. Отделно, приложеният към
договора погасителен план съдържа информация за размера (296,50 лв., съотв.
315,17 лв. с вкл. застрахователна премия), броя (60), периодичността (в
разстояние от един месец) и датите на плащане на погасителните вноски за всеки
месец, като така представеният погасителен план
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, с указания каква част от
последната отива за погасяване на главницата, каква – на лихвата и при
посочване на остатчния размер на кредитното задължение за всеки следващ месец.
При изведената обосновка съдът намира, че
искът за главница се явява основателен в заявения му размер и следва да бъде
уважен. В действителност, основателна е претенцията за вноските с настъпил
падеж до датата на формиране на сила на пресъдено нещо, в случая –
08.09.2021г., който размер може да бъде определен с помощта на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, ведно с приложения погасителен план. В случая
обаче, съдът взема предвид обстоятелството, че претенцията на ищцовото
дружество е заявена като частична такава, а именно – за сума от 4500,00 лв.,
поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало, същата се явява
изцяло основателна.
Що се отнася до претенцията за
възнаградителна лихва от 500,00 лв., частично от 822,53 лв. за периода
05.04.2018г. до 17.08.2020г. (датата на твърдяната от кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост, при определена от съда такава на дата – 17.03.2021г.)
съдът намира, че същата не противоречи на
разрешенията, дадени в т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което "за
периода до настъпване
на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му".
Отделно, упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск, преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост,
не се дължи. В случая, кредиторът е заявил претенцията си частично и то за
период, прешестващ настъпването на предсрочната изискуемост. И доколкото
размерът на същата съответства на установения такъв посредством специалните
познания на експерта в областта (в последния случай 508,02 лв.), претенцията и
в тази си част, с оглед принципа на диспозитивното начало, ще бъде уважена в
цялост.
Изводите на съда за основателност на
претенцията за договорна лихва не се променят и при релевираното от ответника
правопогосяващо възражение за изтекла давност. Безспорно вземанията за лихви
представляват периодичен платеж по см. на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите, поради което и приложим за тях е специалният
3-годишен давностен срок. Същият в случая тече от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, 22.10.2020 г., което процесуално действие е
прекъснало течението му и е започнал да тече нов тригодишен срок. Поради това и
вземанията за лихви преди 22.10.2017г. са недължими поради погасяването им по
давност. В случая, заявената акцесорна
претенция е за период следващ посочената дата, поради което и възражението на
ответната страна в изведения смисъл се явява неоснователно.
По
разноските в настоящото производство:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК
е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК
предвижда, че съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора, разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Доказателства за сторени такива са налице в общ
размер на 310,00 лв. (спр. л. 38 и л. 50 от делото).
По разноските в заповедното
производство:
В съдебната практика се възприема принципното
разбиране, че с подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение
и предявяването на иск за установяване съществуването на вземането,
изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това при
постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото
производство разпределя отговорността за разноските, направени в заповедното
производство. В случая данни за сторени такива са налице за сума в размер на 150,00
лв., в т.ч. 100 лв. заплатена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 1937/2020г. на КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът М.М.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс“ ЕООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано
от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, сумата от 4500,00 лв.
(четири хиляди и петстотин лева) частично от общо задължение за главница в
размер на 15300,00 лв. по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.10.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500,00 лв.
(петстотин лева) частично от общо задължение за договорна лихва от 822,73 лв.,
дължима за периода от 05.04.2018г. (датата на подписване на договора) до
17.08.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
260153/26.10.2020г. в производството по ч.гр.д. № 1937 от описа на КРС за 2020
г.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 сумата от 310,00 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство, както и сумата в
размер на 150,00 лв., сторени деловодни разноски по ч.гр.д. № 1937 от
описа на КРС за 2020 г.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил______________