№ 21
гр. Момчилград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200031 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на М. Б. М. с
ЕГН- *********, против Наказателно постановление № 21-0318- 000 464/
03.02.2022г. на Началник на РУ-К.о към ОДМВР- Кърджали, с което на
основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП;
В своята жалба, жалбоподателят изразява недоволството си от
процесното наказателно постановление и иска отменяването на същото
изцяло. Сочи, че не е допуснал цитираните нарушения. Развива доводи за
допуснати нарушения при издаването на АУАН и НП, както и на процедурата
по налагане на наказание, и това е довело до незаконосъобразност на целият
оспорван акт, и иска отмяната на последният. Претендира разноски.
В съдебно заседание– жалбоподателят не се явява лично, и се
представлява от адв.Ф. Т. от АК- Смолян, който поддържа жалбата и иска
отмяна на нак.постановление, като развива и допълнителни доводи,
посочвайки, че е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Претендира разноски.
Ответната страна, Началникът на РУ- К.о, чрез ю.к. на ОДМВР-
1
Кърджали в писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави
същата без уважение, като предлага постановлението да бъде потвърдено.
Претендира ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адв.хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 27.08.2021г. св.А.К. /служител в РУ-К.о/, в присъствието на св.С.М.
/също служител в РУ- К.о/, е съставил АУАН серия GА № 416731, против
жалбоподателя, за това, че на 15.08.2021г. в 17,40 часа в общ.К.о, на път KRZ
1104 на км0+400 по посока на движение от с.Китна към с.Бенковски, същият
/жалбоподателят/ е управлявал собственият си мотоциклет “ХОНДА ЦБР
600“ с рег.№ К 03 33 В, като неправоспособен водач, с несъобразена скорост
спрямо релефа на местността, и интензивността на движението, като на прав
участък от пътя, вследствие на несъобразената скорост, загубил контрол над
мотоциклета, и с предна лява част блъснал безнадзорно домашно животно-
крава /собственост на Янко Николов Пенечев от с.Бенковски/, което е
пресичало пътното платно от ляво на дясно, вследствие на което е възникнало
ПТП с материални щети по мотоциклета и е починало животното. Водачът
Манделев е бил транспортиран с екип на ФСМП- Бенковски до ЦСМП-
Кърджали. Водачът е бил изпробван за употреба на алкохол с техн.средство
/Дрегер 7510/, като резултатът е бил нулев. В акта е посочено, че това
съставлявало нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.150 „а“ от ЗДвП.
Актът е бил връчен на жалбоподателят срещу собственоръчен подпис на
27.08.2021г., и последният го е приел без възражения.
Срещу така издаденият АУАН /с горният номер/ НЕ Е подавано
възражение в законоустановеният срок от водача- жалбоподател по
настоящото производство, като в същото време за произшествието е
изготвена докладна записка от полицейски служител, както и констативен
протокол за ПТП с план-схема на самото произшествие.
Поради обстоятелството, че водачът Манделев е пострадал, е било
образувано ДП № 78/15.08.2021г. на РУ- К.о, за това, че на 15.08.2021г. в
17,40 часа в общ.К.о, на път KRZ 1104 на км0+400 по посока на движение от
с.Китна към с.Бенковски, при управление на МПС- мотоциклет “ХОНДА ЦБР
600“ с рег.№ К 03 33 В, е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от
2
ЗДвП, и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на
жалбоподателя по настоящото производство- престъпление по чл.343 ал.1
б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК.
Така образуваното досъдебно производство, след проведени
процесуално-следствени действия, вкл.и извършена съдебно-техническа
експертиза, е прекратено на 14.01.2022г. с Постановление на прокурор от РП-
Кърджали, т.о. Момчилград, с мотива, че липсва извършено престъпление, а
вредоносните резултати /средната телесна повреда/ е била причинена на
пострадалото лице от самото пострадало лице в резултат на нарушение на
правилата за движение по пътищата. Досъдебното производство /цитираното,
ведно с постановлението/ са приложени като доказателство по настоящото
производство.
Освен образуваното нак.производство /цитираното по-горе / били
издадени и 2 бр. наказателни постановления въз основа на горният АУАН.
1/ Въз основа на посоченият по-горе акт, е издадено Наказателно
постановление № 21-0318- 000 361/ 20.10.2021г. на Началника на РУ-К.о към
ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична с
това по АУАН /горният акт/, и за допуснато нарушение на чл.150 „а“ от ЗДвП
на жалбоподателя е било наложено на осн. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева. Цитираното
нак.постановление е приложено по делото като доказателство.
2/ Въз основа на посоченият по-горе акт, и след прекратяване на ДП №
78/15.08.2021г. на РУ- К.о с Постановление на РП- Кърджали,
т.о.“Момчилград“ от 14.01.2022г., е издадено и процесното Наказателно
постановление № 21-0318- 000 464/ 03.02.2022г. на Началника на РУ-К.о
към ОДМВР- Кърджали, в което е описана фактическа обстановка, идентична
с това по АУАН /горният акт/, и за допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е било наложено на осн. чл.179 ал.2 т.1 предл.1 от
ЗДвП административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева.
Съобразно така установеното съдът приема, че административно-
наказващия орган е посочил нарушените норма и следващите се от това
санкции. НП е било връчено на жалбоподателя на 08.02.2022г.
По делото като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят
по съставянето на акта, които в своите показания описват горната фактическа
3
обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява със събраните по
делото доказателства- приложените към делото АУАН; НП- двете
нак.постановления; ДП № 78/15.08.2021г. на РУ- К.о, ведно с Постановление
на РП- Кърджали, т.о.“Момчилград“ от 14.01.2022г. за прекратяване на
нак.производство по същото- с материалите по същото; показания на
свидетелите и актосъставителя; докладна записка за извършена проверка по
повод на ПТП с участието на управляваното от жалбоподателят МПС;
Констативен протокол за ПТП с план-схема, с които се установява горната
фактическа обстановка.
Съдът, като съобрази горната фактическа обстановка, която е
установена със събраните по делото доказателства, приема следното от
правна страна.
Жалбата е подадена в законоустаноният срок, от лице, имащо правен
интерес от това, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намира, че при
съставянето на АУАН и при издаване на атакуваното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалният закон, и те се свеждат до следното;
По делото не се спори относно компетентността на административно
наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на актосъставител и на свидетелите-
посочени по-горе, изцяло, т.к. същите са последователни, непротиворечиви и
няма индиция за тяхната заинтересованост /същите са полицейски служители,
и техните показания се подкрепят от писмените доказателства/. Съдът счита,
че липсва спор за фактите /освен за обстоятелството, че жалбоподателят е
неправоспособен, т.к. се установява, че същият действително притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС- а именно за
процесният мотоциклет/, но са налице направени правни изводи, които не се
подкрепят с събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и тези, които са
приложени към досъдебното производство.
Както по-горе се посочи, съдът счита, че в АУАН и в НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото
на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.
4
отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се
защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН
жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирано точно кое от
изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение
деецът е нарушил.
Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП, водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче,
не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението, както
и не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача-
посочени са движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, и
интензивността на движението /сиреч са посочени два от факторите, които
според актосъставителя за довели до произшествието/. Това описание е
пренесено и в процесното НП. Съобразно и това съдът приема, че е налице
липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, и затова формира еднозначен извод- АУАН е съставен в
нарушение на императива на разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН, доколкото
липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит. Коментираното
нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност привлеченият
към отговорност субект да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря
и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху
актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на
фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт.
Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на
административното нарушение не се считат за установени до доказване на
противното и затова административно наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че
нарушителят е извършил административното нарушение виновно,
5
наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968
г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.
Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на
материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен
административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя
за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе
установено, че на посочените в постановлението дата, време и място,
жалбоподателят е управлявал посоченият мотоциклет на посочената дата,
място и час, като е реализирал ПТП с пресичащо пътното платно домашно
животно- крава. В обстоятелствената част на постановлението е посочено
като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал
ПТП при управление на МПС /описаното/ със скорост, която не е избрал
съобразно релефа на местността, и интензивност на движението, вследствие
на което е блъснал пресичащо пътното платно домашно животно.
Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.20 ал.2 от
ЗДвП.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни
доказателства, които да налагат извод, че към момента на произшествието
жалбоподателят е управлявал МПС /описаното/ със скорост,несъобразена с
релефа на местността, и интензивността на движението. От легалният прочит
на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни
превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с
превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.
Или, с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в
зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време
да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко
препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и
ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде
6
опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правният
извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка
именно със скоростта на движение на управляваният от жалбоподателя
мотоциклет. В тази насока следва да се посочи, че е съставен протокол за
ПТП, от който да е видно, че действително механизмът на ПТП е такъв,
какъвто се описва, в това число и какъв е бил сблъсъкът на МПС и
животното. Само по себе си всяко животно действително съставлява
препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От
друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват
МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Безспорно излизането на животни /диви или домашни/ на
платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими
обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС.
Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач,
ако опасността от домашни животни е била сигнализирана с предупредителен
пътен знак А21 /"Възможна е поява на домашни животни"/. По делото не са
ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на
мястото, където е станало произшествието. В разглежданата хипотеза, за
жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки,
които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното
платно ще излезе домашно животно и ще пресече внезапно пътното платно.
Т.е., като участник в движението, жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл
да очаква появата на животното, за да възникне за заложеното в нормата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с
такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и
не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е., не е налице
виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му
форми – "умисъл" или "непредпазливост", което определя нарушението като
несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава. Съгласно
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно
7
от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в
разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нар."случайно
деяние".Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е
именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК,
изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази
насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение №
234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016
г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .
Този извод на съда не се променя и с приложените към ДП №
78/2021г. на РУ-К.о писмени доказателства, в т.ч. и заключението на вещото
лице по извършената съдебно-техническа експертиза, като в същото се сочи,
че управляваният от жалбоподателя мотоциклет се движел с скорост 75,87
км/ч, а по делото липсват данни за този участък от пътя да има ограничение
на скоростта. Освен това се посочва, че в конкретната пътна ситуация е имало
видимост между животното и мотоциклета на разстояние от 100 метра и
водачът на МПС е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП
маневрирайки наляво или надясно. Последното съдът не възприема, поради
обстоятелството, че събраните доказателства не сочат на извода за наличие на
пътното платно на стоящо животно, а става реч за пресичащо пътното платно
животно, т.е. поява на безнадзорно животно на пътното платно, което както и
по-горе се посочи съставлява непредвидимо препятствие, още повече, че не е
установено в този пътен участък да е имало сигнализация за поява на
домашни животни.
Предвид всички това съдът не намира вина у жалбоподателя за
настъпването на ПТП, поради и което обжалваното нак.постановление следва
да бъде отменено изцяло.
РАЗНОСКИ; По делото жалбоподателят е сторил разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат, като в тази насока е
договорът за правна помощ, в който е посочен и размерът на това
възнаграждение, и той е 400 лева. Предвид този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 300
лева, като направеното възражение за прекомерност на адвокатското
8
възнаграждение от 400 лева се явява основателно. Това е така защото самото
делото не съставлява правна и фактическа сложност и този размер не е
съобразен с нормата на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето и защо ОДМВР- Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 300 лева, представляваща адв.хонорар.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20- 0318-000 464/
03.02.2022г. на Началника РУ- К.о към ОДМВР- Кърджали, с което на М. Б.
М. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева- за
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП;
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали, ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. М. с ЕГН-
**********, сумата в размер на 300 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9