Р Е
Ш Е Н
И Е
№
09.06.2020 г. град Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Балчик
граждански състав
на осемнадесети май през две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко
Иванов
секретар Радостина Стоилова
прокурор
без
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.д. № 855 по описа за 2019 г.и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София,
сграда 6, представлявано Д.К.К.и М.С., чрез адв. З.Ц.
от САК, съдебен адрес ***, против Ж.Ж.С., с ЕГН: **********,***,
с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, цена 695.05 лв.
Ищецът
твърди, че между
Ж.Ж.С. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени договори за предоставяне на услуги: Договор
за мобилни услуги № ********* от 30.01.2016 г. и Договор за лизинг от
30.01.2016 г. Съгласно
Договора на клиента-ответник са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Samsung
Galaxy A5 Black. Ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в
периода м. април 2016 г. - м. август 2016 г. След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника
Ж.Ж.С. по негова вина, поради изпадането му в забава,
в качеството му на потребител е издадена и Фактура № **********/05.08.2016 г., която включва задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на договора в общ размер на 478.62 лв. с
вкл. ДДС. Моли след като съдът се увери в истинността на твърденията му да
постановите решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 323/2019 г. по
описа на Районен съд - Балчик, против длъжника-ответник Ж.Ж.С.,
с ЕГН:**********, както следва: сумата от 695.05 лв. (шестстотин деветдесет и
пет лева и пет стотинки), дължима съгласно фактура № **********/05.04.2016 г.;
фактура № **********/05.05.2016 г.; фактура №
**********/05.06.2016 г.; фактура № **********/05.07.2016 г. и фактура №
**********/05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Моли да се осъди ответника
да заплати на „Теленор България“ ЕАД присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385лв.(триста
осемдесет и пет лева), от които 25.00 лв. внесена държавна такса и 360 лв.
изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички сторени от ищеца
разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на
75 лв. (седемдесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер
на 360 лв. (триста и шестдесет лева) с вкл. ДДС (300лв. без ДДС), определен
съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изм. и дои. ДВ. бр. 7 от 22 Януари 2019 г. В подкрепа на
твърденията си сочи практика на съдилищата и ВКС.
Ответника Ж.Ж.С., ЕГН:**********,***, чрез назначен особен представител
адв. Г.Н., ДАК, намира предявения иск за недопустим поради изтеклия
преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако се приеме, че не липсва процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните такива, каквато е именно спазването
на преклузивните срокове с оглед наличието на
материално право и се допусне иска до разглеждане, намира иска за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.Видно от представения от ищеца договор е, че погасителният план няма уговорени падежи на вноските (вж. таблица по
чл. 6 от договора за лизинг), следователно и няма как да се установи тяхната
изискуемост. Счита, че по договора за лизинг не е настъпила предсрочна
изискуемост, тъй като същата следва да бъде съобщена на длъжника. Ищецът дори в
ИМ не е посочил точна дата, на която твърди, че договорът е прекратен
едностранно с което е преустановил подаване на услугата, която няма данни дали
изобщо е подавана и съответно по договора за предоставяне на устройството е
обявил предсрочна изискуемост по лизинга. Като особен представител няма как да
знае това, дали услугата е предоставяна, поради което счита че в случая
предоставянето й не е доказано от ищеца. В чл. 12, ал. 2 от ОУ на договора за
лизинг е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на
забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Никъде в ОУ не
става ясно да е необходимо условие за договора за лизинг и сключването на
договор за предоставяне на мобилна услуга. Предвид това, намира за
противоречащо на ЗЗП разпростиране действието на ОУ по договора за лизинг и
върху други облигационни връзки между страните. Поради това предвид липсата на
посочени падежи за всяка от вноските по Договора за лизинг, няма как да се
говори за забава на някоя от тях, а оттам и за предсрочна изискуемост.Също
така, договорната свобода, скрепена с правилото на чл. 9 ЗЗД, не следва да
създава възможност за неравноправни клаузи по договорите, на каквато в случая ищецът
основава правата си. По правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, ищецът е длъжен в условията на главно и пълно доказване да обоснове
основателността на своя иск. Той не установи подаването на мобилна услуга, т.е.
че изпълнението по договора изобщо е започнало, тъй като представените фактури
сами по себе си не изясняват за предоставянето на какви услуги и в какъв обем
са начислени сумите по тях. В условията на евентуалност, ако се допусне до
разглеждане иска, то оспорва неговата основателност. Искът
към настоящия момент остава недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. Неоснователно като акцесорно
се явява и искането за заплащане на законната лихва, поради което и то следва
да бъде отхвърлено. Представя писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Районен съд гр. Балчик на 23.04.2019 г. като е образувано ч.гр.д. № 323/2019 г.
по описа на съда. По делото е издадена Заповед № 304 от 24.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Поради невъзможност за
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, съдът е указал и посочил срок
на заявителя да предяви настоящия иск. Оспорва
се от процесуалния представител на ответника, че на 30.01.2016 г. между ищеца и
ответника да са сключени Договор за мобилни услуги Резерв Стандарт и Договор за
лизинг. Видно от представените такива и приложенията към тях от ищеца, съдът
приема, че ответницата е сключила при промо отстъпки
за 24 месеца Договор за мобилни услуги на 30.01.2016 г. Възползвайки се от този
договор е взела на лизинг и мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 Black на
изплащане по Договор за лизинг с 24 месечни
лизингови вноски по уговорен погасителен план.Ответницата се е съгласила, като
е подписвала договора за лизинг, че всяка лизингова вноска ще бъде начислявана
във фактурата за ползвани мобилни и/или фиксирани услуги. Като мобилен абонат е
ползвала мобилните услуги за периода 05.03.2016 г. - 04.04.2016
г., използвайки пакетите за предоставени минути и мобилен интернет, включително
и такива предоставени извън пакет, което е видно от фактура
**********/05.04.2016 г. Представени са издадени фактури за отчетен период
05.04.2016 г. - 04.05.2026 г.; 05.05.2016 г. -
04.06.2016 г.; 05.06.2016 г. - 04.07.2016 г., видно от които ответника не е
използвал мобилни минути и мобилен интернет, но в тях са включени абонаменти,
доп. пакети, лизингови вноски и задължения от предходен период, които ответницата
да заплати на ищеца. Издадена е и фактура **********/05.08.2016 г. в която са
посочени сумата от 646.36 лв. - неустойки предсрочно прекратяване на договори
за услуги, но същите не се претендират в заповедното и исковото производства.
Твърди се от ищеца, че е изпратил до ответницата покана за доброволно
изпълнение за плащане на сумата от 216.43 лв. за предоставените услуги.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна: Предявените искове са
допустими. Исковата молба е подадена в последния посочен от съда срок,
което е видно от пощенското клеймо на плика с който е изпратена. Искът за
главница е основателен за сумата в общ размер на 695.05 лв., според отразеното
във представените фактури касаещи конкретно абонаментния план и ползвани
мобилни услуги и поетото от ответницата задължение за лизингови вноски за
мобилното устройство. Във всяка от тези четири фактури, от 05.04.;05.05.;05.06. и 05.07.2016 г е включена и лизингова вноска в
размер на 26.59 лв. за мобилното устройство, което се претендира като главница
за мобилни услуги, което съдът счита за неоснователно. Ответната страна е била в облигационни
отношения през исковия период, по силата на които, като абонат, е ползвал
услуги чрез обществена мобилна наземна мрежа, както и мобилно устройство марка SAMSUNG, модел Galaxy A5 Black – съгласно Общите условия, за исковия период.
Ответната страна не е заплатила стойността на мобилните услуги 216.43 лв. и лизингови вноски. Липсват на данни и доказателства, че предоставеното на
ответницата мобилно устройство е върнато на лизингодателя.
Ищеца няма претенция за дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и сочи, че такива не са били предмет на
заповедното производство.
По отношение
сумата от 478.62 лева, като сбор от дължими лизингови вноски, начисляването им
общо, е сторено от оператора по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение
по плащане на горните задължения е упражнено правото от чл.12 от Общите условия
за договорите за лизинг, а именно последният е известен, че след изтичане на
предоставен срок за плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края
на договора ще се считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази
клауза има характер на неустоечна такава. Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в
случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена
и предвид липсващи доказателства или твърдения лизинговата вещ да е била
върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че
този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза е действителна. Претенцията се явява
доказана в своето основание и размер от 478.62 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна разноски по заповедното
производство, както и разноски в настоящето производство.
На ответника не се дължат разноски, защото се представлява от особен
представител, назначен от съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано Д.К.К.и
М.С., чрез адв. З.Ц. от САК, съдебен адрес:***, че има
вземане спрямо Ж.Ж.С., с ЕГН: **********,***, за
сумата от общо 216.43 лв. - главница, представляваща незаплатени ползвани мобилни услуги и лизингови
вноски за абонатен № **********, както и сумата 478.62 лв. – представляваща неизплатени лизингови вноски, дължими по Договор
от 30.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ж.Ж.С., с ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, бизнес парк София, сграда 6, представлявано Д.К.К.и
М.С., разноски в размер на 385 лв. по заповедното
производство по ч.гр. д. № 323/19 г., и сумата в размер на 735 лв. - разноски в
настоящето производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд гр. Добрич в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
Районен
съдия: