Решение по дело №6145/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2190
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 17 декември 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20225330206145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2190
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330206145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006382, издадено
от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна полиция, с което
на Е. Е. М. е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП, моли се за неговата отмяна и се претендират разноски. По-конкретно
се сочи, че:
-наказващия орган неправилно бил издал НП, вместо да използва
опростената процедура по чл. 189 ЗДвП;
-не било ясно как е определена приложимата разрешена скорост- 50
км/час;
-липсвали доказателства за годността на техническото средство и за
показване на заснетия снимков материал на водача;
-в протокола по чл. 10 бил цитиран погрешен протокол за техническа
проверка и изправност на АТСС;
-деецът бил наказан за скорост различна от измерената с техническото
средство.
1

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

НП е издадено за това, че на 09.08.2022 г., в 21:44 часа , в гр. Пловдив,
на бул. „Освобождение“ № 76, посока ул. „Найчо Цанов“, Е. Е. М.
управлява лек автомобил БМВ X5 с рег.№ *******, чужда собственост, със
скорост 110 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено
място 50km/h. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3% в
полза на водача. Наказуема скорост 106 km/h. Наказуемо превишение- 56
км/час. Нарушението е установено с С TFR1-M № 546.

Посочената в НП фактическа обстановка се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за оборване изложеното в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка, само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че действително изготвените снимки на нарушението са тъмни,
но това е изцяло нормално и логично предвид времето на извършване и
установяване на нарушението-през вечерта в 21.44 часа. По-важното
2
обаче е, че статичното изображение еднозначно позволява установяване на
регистрационния номер на процесното МПС, като е налице пълно съвпадение
между номера, който се забелязва на снимките, автоматично разпознатия
номер и регистрационния номер, посочен в АУАН и НП, поради което не
възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е извършено
именно с посочения в НП автомобил.
Така Решение № 349 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3747 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Във връзка с авторството на деянието следва да се отбележи, че за
разлика от много други случаи, при които отговорността на водача се
ангажира на база презумпциите по чл. 188 ЗДвП, в процесния случай
авторството на деянието е установено по несъмнен и непоколебим начин,
доколкото актосъставителя потвърди в съдебно заседание, че непосредствено
е възприел нарушението, настигнал е нарушителя и лично е установил
самоличността му.

Принципно основателно е фактическото твърдение на защитника от
пренията, че деецът е наказан с НП за наказуема скорост, различна от
измерената от АТСС. Това обаче е изцяло законосъобразно, доколкото
процедирайки по този начин, наказващият орган правилно е приложил чл.
16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 %. в полза на
водача.
В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по
делото протокол за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100
км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като приложен, както
в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 110
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,30 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 106, 70 км/час. При преглед на предвидените санкции
в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта
3
между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/час и други. В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията.
Поради изложеното, получената скорост от 106,70 км/час следва да се
закръгли към цяло число, като изцяло законосъобразно и при спазване в
максимална степен правото на защита на наказаното лице, закръглянето
е извършено по най-благоприятния за него начин, а именно към по-
ниското цяло число- 106 км/час, като именно тази скорост
законосъобразно е отбелязана като наказуема в НП.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че НП е издадено при използване на втория вид мобилно АТСС /
мобилни, прикрепени към патрулния автомобил/, което е стриктно в
изпълнение на законовите норми.

Противно на възраженията в жалбата са налице всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата
на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
4
техническо средство за видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип , което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата
24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип".
По делото е приложен протокол за последваща проверка № 4-32-20, видно от
който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС
продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва
да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 1765 от
04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм.
н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-31-21. Във връзка с последващата проверка е
спазено и изискването тя да е извършена в оторизирана лаборатория,
5
доколкото надлежното оправомощаване на Лабораторията на МВР е
публично достъпно на сайта на ДАМТН /чрез публикувания Списък на лица,
оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и
допълнителни устройства към тях/, като в т.11 от списъка фигурира именно
Лаборатория към ГД "Национална полиция", където изрично е вписан за
предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.
В този изричен смисъл Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски
Административен Съд, ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 658 от
08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити ,
включително и номер на първо и последно статично изображение, които
липсват по други дела, като е налице пълно съответствие между посочените в
протокола статични изображения и представеното по делото.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 396 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3309 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 392 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. № 3200 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на
6
Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Отново във връзка с нарочните възражения в жалбата за неспазване на
реда на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., следва да се посочи, че според
изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г
изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези от типа
мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа
мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR 1-
M)
Така Решение № 460 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд,
ХХІ състав, КАНД 2869/2021, Решение № 321 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д.
№ 3084 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2041 от 29.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1728 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1868 от 15.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1693 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1371 / 2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1642 от
03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от 09.04.2021 г.
по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1014 от
20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н.
д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е
изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като
направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ, доколкото
на нея се виждат ясно и отчетливо поставените върху АТСС стикери за
съответствие с одобрения тип.

7
Действително, както правилно сочи защитника, в протокола по чл. 10
от Наредбата е отбелязан номер на различен протокол за техническа
проверка от този приложен по делото. Този порок обаче по никакъв начин
не е съществен, доколкото от реално приложения по делото протокол
всъщност се установява техническата изправност на АТСС до дата
12.11.2022г. Процесното нарушение е установено на 09.08.2022г., тоест в
рамките на срока за изправност на техническото средство.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Наредбата за
средствата да измерване, които подлежат на метрологичен контрол, срокът на
валидност на първоначалната проверка, когато техническото средство е в
експлоатация се приравнява на срока на периодичната проверка. Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на Председателя на ДАМТН, а съгласно публикуваната такава на
електронната страница на ДАМТН ( т.31 от Заповед А-616/11.09.2018г.),
периодичността на последващите проверки относно скоростомерите е
една година.
Че пропуски в попълванията на графата за техническа проверка в
протокола по чл. 10 от Наредбата не са съществени при реално представен по
делото протокол за проверка, който установява техническата изправност на
АТСС е и трайната практика на Административен съд Пловдив.
Така Решение № 946/26.5.2022г. на административен съд - Пловдив,
ХХIІ състав, КАНД № 588 по описа за 2022 г., Решение № 945/26.5.2022г.
административен съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 589 по описа за 2022.

Неоснователно е възражението, че на водача не бил показан снимков
материал на извършеното нарушение, доколкото при разпита си
актосъставителят изрично установи, че лично е спрял процесния
автомобил, установил е водача и му е показал снимковия материал от
извършеното нарушение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че всъщност дори
снимковия материал да не бе показан на водача, това не би могло да доведе до
отмяна на НП.
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика съществени
са само тези пороци в административно наказателния процес, които са
относими към установяване съставомерните белези на допуснатото
8
нарушения и авторството на деянието, а такива не са налице в настоящия
случай.

Изцяло неоснователно е възражението, че деецът следвало да бъде
наказан не с НП, а с ЕФ. На първо място следва да се отбележи, че законът не
въвежда нито една хипотеза, в която да е задължително издаването на ЕФ и да
е невъзможно издаването на НП.
Точно обратното в процесния случай съществува забрана за
издаване именно на ЕФ, доколкото за наказуемото превишение се
предвижда и наказание лишаване от правоуправление, а съгласно изричната
норма на чл. 189, ал.4 ЗДвП в този случай ЕФ не се издава.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.6
ЗДвП, доколкото наказуемо превишение от 56 км/час в градски условия
попада именно в приложното поле на тази норма.
Неоснователно е възражението от жалбата, че не било ясно как е
определена приложимата разрешена скорост. В АУАН и НП изрично е
отбелязано, че се касае за лек автомобил, който е нарушил максимално
допустимата скорост за движение в населено място, а тя според чл. 21, ал.1
ЗДвП е именно 50 км/час. Само ако в случая бе нарушено специално
ограничение на скоростта, различно от общото, би имало необходимост от
поставяне на знак В26.
Спазен е заложения в закона алгоритъм за изчисляване на санкцията
при превишение над 50 км/час, а именно по 50 лева за всеки 5 км/час
превишение, като наложената санкция кореспондира с законоустановения
размер.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе
ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено,
9
доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния
представител на въззиваемата страна –началника на сектор пътна полиция –
Й.М..
Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и чрез писмено
становище, поради което разноски не могат да се присъдят.
Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 /
2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение №
658 от 10.08.2011 г. по ч.пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.
Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото
липсва такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а
съгласно т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-006382,
издадено от началник сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, Сектор пътна
полиция, с което на Е. Е. М. е наложена глоба в размер на 750 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1
от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10