Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г., като
разгледа гр.д. № 1687 по описа на ВРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
постъпила искова молба от Ц.Н.И., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Г. М. Н. с ЕГН **********, чрез
адвокат А. К. срещу М.В.Н. за присъждане
на издръжка занапред и за минало време в размер на 300,00 лв.
Предявени са два кумулативно
обективно съединени иска с правно основание по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК.
С исковата молба се навеждат
твърдения, че страните по делото нямат
сключен граждански брак. От съвместното им съжителство на 21.11.2016г. е родено
детето Г. Н..Родителите са разделени от началото на февруари 2021г. Ищцата и
детето останали да живеят в село Галатин, в къща, собственост на нейната
майка.Ответникът от напускането си до настоящия момент напълно абдикирал от
родителската си отговорност.Посочва се също така, че детето е със заболяване,
за което получава инвалидна пенсия. С тези средства се покриват месечните му
нужди от прегледи и консултации не само във град Враца, но и в град София. С ЕР
на ТЕЛК на същото е определена 96% инвалидност.
Навеждат се аргументи, че ищцата
е в невъзможност да работи, тъй като е постоянен придружител е на детето.
Същото е записано за учебната 2020/21 г. в ДГ „К. М.“ с. Р., която е извън
населено място където живеят. На посещенията му в детската градина е заедно с
него, тъй като то е на специална образователна програма със социален педагог -
ресурсен учител.Освен това полага грижи и за друго дете - непълнолетния Н. П. П.,
родено от предходно съжителство с друг мъж. То също е със заболявания, въз
основа на които е инвалидизиран с определена 50% трайно намалена
трудоспособност.
Посочва се, че ответникът не
желае доброволно да заплаща каквато и да било издръжка за детето, въпреки
възможностите си. Той е в млада, трудоспособна възраст и в добро общо
здравословно състояние. В същото време е напълно дезинтересиран от издръжката
на своя син, въпреки че реализира значителни доходи. Последната няколко години
работи извън страната. От 2020г. реализира доходи в Чехия. Ноторен факт е, че
минималната работна заплата в Чешката република е 577 евро на месец, а средната
такава е 32 466 крони, тоест 2 473 лева. Няма други алиментни задължения.
Според официалните статистически
данни, изнесени от Национален статистически институт за последните три месеца
на 2019г., е отразено, че екзистенц- минимума за издръжка, от които като се
приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, влогове, заеми, покупка на валута и ценни книжа реалната месечната
издръжка на едно лице в домакинството без значение на възрастта му е в размер на
629.33 лв.
Твърди се на следващо място, че с
оглед възрастта, здравословното състояние, социалната среда и обкръжение,
начина на живот необходимия за правилното отглеждане на детето на ищцата и
хармоничното му развитие, размерът на издръжката съобразно обикновените условия
за живот, възлиза на 462,50 лева. Посочената сума покрива месечните нужди на
детето, като от този размер ответникът съобразно възможностите му и факта, че
детето не живее с него следва да поеме по- голяма част от издръжката, а именно
300 лв., а на майката остава да покрие минимума от 162,50 лв.
С оглед изложеното се иска от
съда да постанови решение, с което да
уважи същата изцяло, като осъди ответника да заплаща на ищцата в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете издръжка в размер на 300лв.
месечно, платима до 10-то число на текущия месец, считано от февруари 2021 г.
до настъпване на обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В срочно подаден отговор,
назначеният особен представител на ответника – адвокат Л. намира иска за
допустим.Не оспорва обстоятелството, че ответника е баща на детето.Оспорва
всички други обстоятелства изложени в исковата молба.Оспорва иска както по основани,
така и по размер.
Предявени са два кумулативно
съединени иска с правно основание по чл.
143, ал. 2 СК за сумата от 300,00 лв. месечно, считано от датата на завеждане
на исковата молба, и по чл. 149 СК за период от три месеца назад преди
завеждането на исковата молба /01.02.2021 г. до 28.04.2021 г./ за сумата от 900
лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците за всяка просрочена
вноска.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С разпореждане № 262767/21.10.2021 г., неоспорено от страните, съдът е отделил
като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните факта, че ответника е
баща на малолетното дете Г.М. Н..
Същото се установява и от събраните по делото
доказателства. Видно от удостоверение за раждане от *** ***, издадено въз
основа на акт за раждане № 0565/22.11.2016 г. детето Г. М. Н. е родено на *** г. от майка Ц.Н.И.
и баща М.В.Н..
От служебна бележка изх. № 107 / 08.03.2021 г. на детска
градина „ К. М.“ – с. Г. се установява, че детето Г. М. Н. е записано и посещава група „ М. П.“.
Установява се от приетото по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт раждане № 260/15.09.2003 г. по описа на Община
Бяла Слатина, че ищцата има още едно дете – Н. П. П., родено на *** г. от съвместно съжителство с друг мъж – П. П..
От
представените справки, издадени от ТД на НАП гр. Велико Търново се установява,
че към момента на изготвянето им както Ц.Н.И.
, така и М.В.Н. нямат
сключен трудов договор.
Видно е от представеното по делото
становище на дирекция „Социално подпомагане” – Враца, изготвено на 04.11.20121
г., че госпожа И. и М.В.Н. са живеели на семейни начала от 2016 г., като от
съжителството им на 21.11.2016 г. е родено детето Г. М.Н.. По данни от И.
окончателната раздяла между двамата родители е настъпила през месец февруари
2021 г., като преди това двамата също не са живеели заедно, тъй като Н. е
работил в чужбина - една година в Германия, една година в Чехия.
От раждането и към момента
майката Ц.И. полага основните грижи за сина си в семейна среда.Личен лекар на Г.
е доктор В. Й. с практика в община К.. Детето е с увреждане, констатирано от
специалист, като е освидетелствано с експертно решение № 3594 / 141 от
10.09.2020 г. с водеща диагноза: "детски аутизъм" с определени 96%
вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от една година. Момчето е
преосвидетелствано с експертно решение на ТЕЛК № 2230 / 181 от 19.10.2021 г. с
водеща диагноза: "детски аутизъм" със 100% вид и степен на увреждане
с чужда помощ.
Галин е записан в предучилищна
група в Център за специална образователна подкрепа "Д-р П. Б." – В..
С направление за ползване на социални услуги от 08.06.2021 г., детето Галин
посещава Център за подкрепа на деца и младежи с тежки множествени увреждания и
техните семейства в гр. *****. Целта на услугата е подобряване на
психо-емоционалното състояние на момчето, придобиване на знания и умения,
занимателни дейности и игри, социална и педагогическа подкрепа, логопедична
терапия.
Ц.И. е безработна, без
активна регистрация в Дирекция "Бюро по труда". На 02.11.2021 г.
госпожа И. е депозирала заявление-декларация с вх. № ЗХУ - ИО / Д - ВР / 4325 /
02.11.2021 г. за изготвяне на индивидуална оценка по Механизма за "лична
помощ".
От Дирекция "Социално
подпомагане" - Враца семейството получава социални помощи, както следва: чл.
8д от ЗСПД за детето Г. М. Н., в размер на 930,00 лева: чл. 8д от ЗСПД за
детето Н. П. П., в размер на 350,00 лева.През месец септември 2021 г.
семейството е получило целева помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД07 - 5 от 16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2021 г. / 2022 г., в
размер на 523,55 лева.
В съдебно заседание проведено на
09.11.2021 г. е разпитан свидетеля Н. П. П. / син на ищцата /.
В показанията си свидетеля
твърди, че познава М., той е бащата на Г.. От февруари месец Г.и майка му - ищцата
не живеят заедно. За Г. в момента полага грижи единствено и само майка му. Г.
има специфични нужди, той е с аутизъм, купуват му се специфични играчки –
образователни /разни кубчета/. Купува му се и специфична храна, тъй като не
консумира обща храна. Тези играчки се поръчват онлайн, те са специфични и са
предназначени за неговото заболяване. Тези играчки са по препоръка на учителя,
тъй като Г. е със заболяване. На всеки втори месец детето се води на психиатър
и на психолог в гр. С.. Г. ходи на детска градина, но не знае, в коя точно
детска градина. М., откакто са се разделили с майка му, не е давал издръжка за
Г.. Твърди, че ответника работи в чужбина и изкарва добри пари, но ходи по
казина и всичко отива по казината. Сега доколкото знае, /тъй като преди два дни
говорили с майка му/ М. работи в Англия. Бил казал на майка му, че известно
време ще праща пари за Г., но не е пращал досега. Преди да отиде в Англия, М.
работел в Чехия.Докато живеели заедно с майка му, М. работел в чужбина. М. няма
други деца, здрав е, няма заболявания. Когато се купуват тези специфични
играчки на Г., той играе с тях две седмици и след това иска други играчки и
съответно му се поръчват други такива.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля, ценени по реда на чл.172 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по
чл. 143, ал. 2 СК
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата, която към момента на постановяване на съдебния
акт е в размер на 650 лева /определена с ПМС № 331/26.11.2020 г./.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от
двамата родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на детето. От
данните по делото се установява, че детето Г. М. Н. живее от началото на месец февруари 2021 г. само с майка си и тя е тази, която полага
ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност
да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията
за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат задължението да
осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да предоставят
такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето
- чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от
вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот,
необходими за развитието на детето.
При съобразяване на размера на дължимата
издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка
дете,неговото здравословно състояние, икономическите условия на живот в
страната в момента и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/
сумата от 300.00 лева. При определяне размера на дължимата издръжка съдът
съобрази и факта, че ответникът няма регистриран трудов договор в Република България, но от събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин /показанията на свидетеля Павлов/,
че към момента същия е трудово ангажиран в Кралство Великобритания. В тази
връзка съдът отчете обстоятелството, че минималното заплащане във Великобритания е 8,91 паунда на час. Пример за работна седмица от
40 работни часа
представлява 40 х 8,91, което е 356,40 паунда седмична заработка (бруто заплащане), тоест 1425.60 паунда или около 3 300
лева.по делото не се
събраха доказателства, че отвеникът има задължения за издръжка на други лица по
закон. При определяне размера на дължимата
издръжка не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че детето получава
помощ в размер на 930 лева месечно, която в голяма степен покрива особените нужди, с
оглед здравословното му състояние.Несътоятелно е възражението на особения представител на ответника, че така
получаваната социална помощ покрива изцяло нуждите на детето, поради което иска
следва да бъде отхвърлен.В тази връзка следва да се посочи, че така
предоставяната помощ е интеграционна, която има за цел покриване медицинските
нужди на детето, което не освобождава ответника от заплащане на издръжка. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за
задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която
независимо, че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание,
също има задължение да го издържа.
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен изцяло, за сумата от 300.00 лева. Съдът намира, че така
определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена с неговите нужди и възможностите на родителите му
По иска по
чл. 149 СК
Предявеният иск е за заплащането на издръжка за период от
три месеца назад преди завеждането на исковата молба /от 01.02.2021 г. до
28.04.2021 г./ в размер на 900,00 лв., ведно със законната лихва до плащането
й. По делото се установи, че родителите на детето са разделени от началото на
месец февруари 2021 г., като грижите и издръжката за детето през това време са поемани изцяло от неговата
майка Ц.Н.И.. Съдът указа на ответника, че носи тежестта да докаже, че в
процесния период е давал издръжка на детето и в какъв размер. По делото не се
представиха доказателства от ответника за месечни преводи по сметка на майката
на детето, както и други доказателства за заплащане на издръжка за минало време.
С оглед на гореизложеното се налага извод, че предявеният
иск за издръжка за минало време е основателен. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати издръжка за детето за периода от 01.02.2021 г. до 28.04.2021 г. в
определения по-горе според нуждите и възможностите размер от 300,00 лв. на
месец, или общо сумата от 900,00 лв. за целия период.
При
определяне размера на дължимата издръжка за минало време, съдът отново следва
да прецени нуждите на детето, както и възможностите на родителите в процесния
период / 01.02.2021 г. до 28.04.2021 г. /. И по двата критерия обаче не се
установяват по делото изводи, които да са различни от вече направените по
отношение на издръжката по чл. 143, ал. 2 СК.
С оглед на гореизложеното, по
отношение на дължимата издръжка за минало време /за периода от 13.08.2016 г. до
13.08.2017 г., включително/, съдът намира, че такава се дължи от ответницата в
размер на 115,00 лева месечно или общо сумата в размер на 1380,00 лв. при
съобразяване на възможността за определяне на издръжката за минало време като
глобална сума /в.ж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010
г. ,ІІІ г.о., ГК и др./. Така определената сума е съобразена както с
материалните възможности на ответницата, така и с нуждите на детето.
По
разноските:
Ищецът не е направил искане и не е представил
и доказателства за направени разноски в производството, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300,00 лв., представляваща направени
разноски в производството за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца, сумата от 468,00 лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и дължимата държавна
такса върху издръжката за минало време, както и сумата от 200.00 лева – депозит
за особен представител.
На основание чл. 242, ал.1, предл. 1 ГПК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Мотивиран
от горното,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.В.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на детето Г. М. Н., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Ц.Н.И., ЕГН ********** сумите, както
следва:
- на основание чл. 143, ал. 2 СК, ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 28.04.2021 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
- на основание чл. 149 СК сумата от общо 900,00
лв., представляваща дължима месечна издръжка за детето за периода от 01.02.2021
г. до 28.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.Н., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на детето Г. М. Н., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител Ц.Н.И., ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М.В.Н., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Районен съд, гр. Враца държавна такса в размер на 468,00 лв., като и сумата от 200.00 лева – депозит за назначения му
особен представител.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената
издръжка.
На основание чл. 315, ал.
2 КТ решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, считано от 22.11.2021 г.
В частта, в която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: