Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 48 19.04.2021 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тридесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
КАН дело № 34 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. М. Ю. от с. Д., срещу Решение № 260006 от 13.01.2021 год.,
постановено по АНД № 242/2020 год. по описа на районен съд Исперих. С него е
потвърдено НП № 20-0275-000342 от 21.08.2020 год. на началник група ОДМВР
Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон. Жалбоподателят
твърди, че съдът е постановил решението си при липса на мотиви, не е събрал
всички относими за случая доказателства
и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят иска от съда
да отмени решението и обжалваното
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР
Исперих не изпраща представител и
не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови
решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че на 08.08.2020 г. в 3:37 часа жалбоподателят управлявал лек
автомобил „БМВ 320 Д“,
с рег.№ ********, по
ул.“Ахинора“ в гр.Исперих в посока към центъра на града, когато, до супермаркет
„Алди”, бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР – гр .Исперих,
тъй като извършвал по улицата т.н.. „дрифт”. Същият бил проверен и за употреба на алкохол, като му е
взета алкохолна проба с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARDN 0059. Цифровата индикация на уреда отчела 0.88 промила алкохол в издишания
въздух от водача на автомобила. Бил
му издаден и Талон за
изследване № 078912 от 08.08.2020 г., в който собственоръчно вписал отказ да бъде
изследван с доказателествен анализатор, както и да му бъде извършено медицинско
и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта,
удостоверено с подписа му.
Въз основа на
тези констатации на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 226585 от 08.08.2020г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал с отбелязване, че се е запознал със съдържанието му и няма възражения
по него. Подписал и разписка, че е получил препис от него на 08.08.2020 г. и е
уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни обяснения и
възражения. Такива не били направени в посочения срок. Въз основа на акта е
издадено и обжалваното НП. Районният съд установил фактическата обстановка въз
основа на административно-наказателната преписка и показанията на разпитаните по делото
свидетели
При така установените факти районният съд е приел от
правна страна, че както НП, така и АУАН, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност
форма и съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Констатираното от проверяващите органи административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната
нарушена законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Приел е за безспорно установено, че жалоподателят е
управлявал МПС след употреба на алкохол в нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1
от ЗДвП при концентрация на алкохол в съставомерния размер над 0.5 на хиляда, а
именно 0.88 на хиляда, установена по надлежния ред чрез техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабр.№ ARDN 0059. Районният съд е счел, че проверката за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, е извършена съобразно правилата,
регламентирани в Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед отказа на водача да избере установяването на
концентрация на алкохол в кръвта чрез
изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване , съдът е приел отчетените
показания от техническото средство. Счел е, че жалбоподателят е действал при пряк умисъл
и АНО е приложил съответната административнонаказателна
разпоредба. Наложените наказания са с точно фиксиран в закона размер и не
съществува процесуална възможност за изменение на същите..
Разградският административен съд намира, решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след
като е събрал относимите към правния спор
писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и
въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя,
като е изложил мотиви защо не ги приема.
Не е нарушил правото на защита на нарушителя в съдебното производство, поради
което твърдението на жалбоподателя, че решението е немотивирано и съдът не е
извършил пълен анализ на доказателствата, е неоснователно и недоказано.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че като
не е събрал доказателства относно техническата изправност и годността на
техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта
на жалбоподателя, съдът е постановил
решението си при неизяснени обстоятелства. Редовно съставените АУАН имат
презумптивната доказателствената сила за установените с тях факти, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП. В тежест на нарушителя е да обори фактическите констатации,
описани в редовно съставения АУАН, какъвто е процесния акт. Жалбоподателят не е оспорил техническата
изправност и годността на посоченото в АУАН техническо средство нито във
въззивната си жалба, нито в съдебно заседание и не е поискал от съда събиране на доказателства
в тази насока. Ето защо твърдението му
за до пуснато от съда процесуално нарушение е неоснователно и недоказано.
Решението съответства и на материалния закон. По
несъмнен начин е доказано, че на инкриминираната дата, на посоченото в НП място
и време, касационният жалбоподател е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.88
промила, установена с медицинско изследване.
С разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за такова деяние са предвидени две административни наказания,
определени в абсолютен размер – глоба от 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно действащата към настоящия момент
редакция на разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Наред с това
касационната инстанция счита, че
наложеното на жалбоподателя наказание съответства на тежестта на извършеното от
касационния жалбоподател нарушение и не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават извода, че предвидения в
закона размер е несъразмерно тежък.
Що се касае до твърденията на касатора за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП следва да се посочи, че предмет на проверка в касационното производство е
решението на въззивната инстанция, а не наказателното постановление. Отделен е
въпросът, че твърдените нарушения не са налице.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260006 от 13.01.2021 год.,
постановено по АНД № 242/2020 год. по описа на районен съд Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/