РЕШЕНИЕ
260168/17.3.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение,
43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 11981 по описа на ВРС за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по исканова молба на М.Д.А., ЕГН **********,***, заместена
в хода на процеса, на основание чл.227 ГПК, от наследника си по закон Й.А.Й.,
ЕГН **********,***, с която против М.М.В. ЕГН **********, с адрес: ***, са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД и чл 55, ал 1, пр.3 ЗЗД, за отмяна на извършеното в полза на ответницата и
обективирано в нотариален акт **********г. на нотариус при ВРС - С.С., дарение
на недвижим имот - апартамент *********, находящ се в **********, върху държавно
дворно място, попадащо в кв.* на *-ми микрорайон по плана на града, състоящ се
от: входно антре, стая, кухня, баня-тоалетна, килер, балкон, с площ от 45,55
кв.м, ведно с избено помещение №* с площ от * кв.м, както и * % ид.ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на апартамента:
стълбищна площадка, апартамент № *, апартамент № * и паркинг, и на избата:
избен коридор, изба на ап. № * и изба на ап. № *, до размера на 1/2 ид. ч. от
имота, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на издръжка и за
връщане на 1/2 ид.ч. от дарения имот в патримониума на ищцата. Претендират се
сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от
които произтичат претендираните права:
На 31.03.1997 г. с договор за дарение, съпрузите М.А. и А.А. даряват на своята внучка М.М.В., процесния
недвижим имот, като запазват правото на ползване върху същия, заедно и поотделно,
докато са живи. Твърди се, че след смъртта на А.А., настъпила на 22.04.2013 г.,
ответницата се разпорежда със спестените от дарителите парични средства в
размер на 12000 лв., с един чифт златни обеци, под предлог, че трябвало да
бъдат в нея за да не бъдат откраднати. По този начин ответницат е лишила
дарителката от възможността сама, с лични средства, да посреща ежедневните си
потребности. От този момент нататък, ответницата отказва да полага грижи за
ищцата, въпреки нуждата от такива, ограничава личните си контакти с нея и се
дезинтересира от здравословното ѝ състояние и потребности. Отказва да
отговаря на обажданията на ищцата и въпреки влошеното ѝ здравословно
състояние и невъзможността на последната да излиза от жилището, в което живее,
ответницата категорично отказва да помага финансово.
В исковата молба се сочи, че след смъртта на своя съпруг, М.А., изпада в много трудно финансово положение; същата получава пенсия в
минимален размер от 195,56 лв./месец, която сума не е достатъчна за да посреща
нуждите си. С тази сума успява да заплати разходите за електроенергия и
лекарства, като за храна не остават средства. Здравословното състояние на М.А. е
влошено, тя няма друго имущество, от което да издържа, поради което ѝ е необходима
финансова подкрепа за да може да преживява нормално и да посреща без значително
затруднение ежемесечните си нужди.
Твърди се, че на 14.03.2017 г., М.А. изпраща покана до ответницата за
оказване на нужната ѝ финансова подкрепа, изразяваща се в сума от 250 лв.
месечно. Поканата е получена лично от М.В. на 15.03.2017 г., но въпреки това ответницата
не осигурява необходимите за преживяване средства на своята баба. В тази
връзка, отправя искане за отмяна на направеното от нея дарение в размер на
½ ид.част от описания по-горе недвижим имот, както и за връщането му в
имуществото на ищцата, поради отпадане на основанието за получаване му от
страна на ответника.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва изцяло всички
наведени от ищцата твърдения в исковата молба, в т.ч. че ответницата се е
разпоредила със спестени парични средства на насрещната страна в размер на
12000 лева и че така е лишила последната от възможността да посреща ежедневните
си нужди, че е отказала да полага грижи за ищцата и се е дезинтересирала от
здравословното състояние и потребностите на последната. Твърди в тази връзка,
че ответницата и нейният съпруг са полагали непосредствени грижи за ищцата, и
са се интересували от състоянието ѝ. Оспорва, че ищцата е изпаднала в
трайна нужда от издръжка, като твърди, че същата е била в състояние да посреща
разходите и нуждите си и оспорва твърдението, че освен пенсията ищцата нямала
други доходи. Сочи, че М.А. получавала доход от запазеното си право на ползване
и плодоползване на недвижимия имот в с. С., както и че през процесния период е
получила доход и от продажбата на същия имот в размер на 1000 лв.
На дата 22.04.2018 г., в хода на процеса, настъпва смъртта на
първоначалния ищец М.Д.А. – обстоятелство, което се установява от акт за смърт
№0109/23.04.2018 г. на Община В.. На основание чл.227 ГПК, като страна по
делото са конституирани нейните наследници по закон – Й.А.И. и Д.А.Й.. С
писмена молба по делото Д.Й. – майка на ответницата М.И. заявява, че се отказва
от предявените искове, поради което производството по делото е прекратено в
тази част.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна, следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: на 31.03.1997 г., с договор за
дарение, М.А. и А.Й.А.даряват процесния
недвижим имот на своята внучка М.М.И., като запазват правото на ползване върху
същия имот заедно и поотделно, докато са живи.
От
представена схема изх.№15-583904-21.11.2017 г.
издадена от СГКК – В., се установява, че дареният имот с адрес: *******************,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.
С телепоща изх. №32/14.03.2017 г., М.А. уведомява ответницата,
че се намира във финансово затруднение, като получаваната от нея пенсия е в
минимален размер, поради което е в трайна невъзможност да посреща разходите си.
До М.В. е отправено искане за заплащане на месечна издръжка в размер поне на
250 лева, като към ответницата е отправено предупреждение, че недаването на
издръжка ще бъде счетено за изричен отказ с всички произтичащи от това правни
последици. Поканата е връчена на ответницата на дата 15.03.2017 г. – обстоятелство,
което се установява от известие за доставяне на пратка от дата 15.03.2017 г.
Представено е удостоверение
изх.№ 3042-03-991/06.07.2017г. от НОИ, ТП – В., от което се установява,
че за периода от м.01.2015 г. до м.07.2017 г., М.А. е получавала суми от пенсии
и добавки, в размер от 191,21 лева до 239,44 лева, като за периода от м.03.2017
г. до м.07.2017 г., тя е получила плащания, както следва: за м.03.2017 г. –
199,44 лева; за м.04.2017 г. – 239,44 лева; за за м.05.2017 г. – 199,44 лева;
за м.06.2017 г. – 199,44 лева и за м.07.2017 г. – 216,57 лева.
По делото е представено постановление от дата 05.10.2015 г. по пр.пр.
№13784/2015 г. по описа на ВРП, с което е отказано образуване на досъдебно
производство, след извършване на проверка по жалба на Й.А.И., в която били
изложени данни, че същата е била нападната в дома на своята майка, от сестра
ѝ Д.А.Й. и племенницата ѝ М.М.В..
От представени с исковата молба множество медицински документи, се
установява, че към датата на предявяване на иска, М.А. е с влошено здравословно
състояние, като страда от множество хронични заболявания. За установяване на
това обстоятелство, по делото са представени: препис от рецептурна книжка на
хронично болния, амбулаторен лист, етапна епикриза, рецепта.
Представените с исковата молба фискални бонове за закупени лекарства и
хранителни продукти не следва да бъда обсъждани, доколкото от същите не може по
какъвто и да е начин да се установи, че са предназначени за задоволяване нуждите
само на първоначалния ищец.
От представените по делото писмени доказателства за заплащане на
ел.енергия и ВиК услуги не може да се направи извод за лицето извършило
съответното плащане.
С договор за продажба на
недвижим имот от 04.05.2017 г., обективиран в нотариален акт №******************
г., М.А. продава на дъщеря си Й.И. собствения си недвижим имот - нива с площ от
6 дка, находящ се в землището на с. С., общ. Д., обл. С., представляващ имот
№008074, при граници имоти с №№ *.*.*.*, за сумата от 1000 лева. Продавачът М.А.
е запазила пожизнено право на ползване върху недвижимия имот, в т.ч. да го
отдава под наем и/или аренда и получава наемната или арендна цена в пари и/или
натура. Представени са писмени доказателства – два договора за наем, от които
се установява, че горепосоченият имот е отдаден под наем, като същият се ползва
срещу заплащане на наемно възнаграждение за стопанска година, в размер на 70
лв./дка.
От експертно решение № 0751/10.03.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ „С.А.-В.“ АД,
се установява, че на ответницата е определена 66 % трайно намалена
работоспособност, със срок до 01.03.2019 г. Инвалидността е установена на дата
18.02.1992 г.
М.В. е в брак със С.В.В.от 27.09.2014 г. – обстоятелство, което се установява
от представено по делото удостоверение, издадено въз основа акт за сключен
граждански брак №33/27.09.2014 г. на Община В.д. От удостоверение, издадено въз
основа акт за раждане №0030/11.02.2015 г. на Община В., се установява, че на
09.02.2015 г., в гр. В. е родено детето В.С.В., произхождащо от майка М.М.В. и
баща С.В.В..
С разпореждане № **********/09.08.2017 г., на ТП на НОИ В., е
преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
ответницата М.В., като от 04.05.2017 г. същата е в размер на 137,17 лева, а от
01.07.2017 г. – 153 лева.
С разпореждане № 031-00-2968-1 от 11.05.2017г. на НОИ-ТП–В., на М.В. е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.03.2017 г. до
19.11.2017 г., в размер на 10,85 лева дневно.
Представен е препис от трудовата книжка на ответницата, за периода от
01.01.2015 г. до 20.03.2017 г. Видно от същия документ, трудовото
възнаграждение, изплатено за последния отработен месец е в размер на 460 лева.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че през
2016 – 2017 г. съпругът на ответницата – С.В. също е бил с прекъснато трудово
правоотношение.
По делото е допуснато провеждане
на съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /експертиза на психично състояние по писмени данни/, от приетото заключение, на
която се установява, че към датата на подаване на исковата молба, при М.А. са
били налице сериозни мозъчни нарушения – съдова деменция средна към тежка
степен, с когнитивни и дисекзекутивни нарушения. Посочено е, че техният ход е
хроничен, като същите датират преди 17.08.2017 г. и имат тенденция за влошаване
и задълбочаване на дефицитите. Според вещите лица, нарушени са били базисните
психични годности на ищцата да разбира свойството и значението на постъпките
си, да се грижи за своите работи и да ги ръководи.
От медицинската часта на
заключението на допусната по делото комплексна икономическа и медицинска
експертиза, се установява, че приживе М.А. е страдала от множество хронични заболявания с
постепенна прогресия: исхемична болест на
сърцето с коронарна атеросклероза; хипертонична
болест III ст., висока степен, сърдечна и мозъчна форма; ХЛСН; хроничен пиелонефрит с първа степен хронична бъбречна
недостатъчност; нарушен въглехидратен толеранс; мозъчно-съдова болест с хронична
каротидо-вертебро-базиларна съдова недостатъчност; старческа
нуклеарна катаракта с фонова ретинопатия и влошено зрение на двете очи; двустранна гонартроза III-IV ст. Възрастта и установените
заболявания са довели до физическото ограничаване на първоначалния ищец, като М.А.
е била подложена на медикаментозно лечение с прием на различни лекарства.
От заключението на комплексната
експертиза, в икономическата част, се установява размерът на средномесечната
издръжка за едно лице, както и реализираният от ответницата доход за периода
2017 – 2018 г.
Вещото лице е определило общ
годишен и средномесечен разход за едно лице, за периода от 2013 г. до 2017 г.,
като са съобразени данните на НСИ за посочения период.
|
Групи разходи |
2013 |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
|
Средно на лице |
- левове |
|
|
|
|
|
|
Паричен разход |
4390 |
4443 |
4605 |
4699 |
5161 |
5710 |
|
Храна |
1408 |
1394 |
1405 |
1410 |
1518 |
1655 |
|
Алкохолни напитки и тютюневи
изделия |
|
|
|
|
|
|
|
Облекло и обувки |
154 |
171 |
165 |
172 |
183 |
196 |
|
Жилища, вода, електроенергия
и горива |
632 |
605 |
665 |
680 |
770 |
787 |
|
Жилищно обзавеждане и
поддържане на дома |
152 |
166 |
173 |
175 |
217 |
230 |
|
Здравеопазване |
747 |
760 |
804 |
834 |
918 |
1024 |
|
Транспорт |
309 |
331 |
331 |
326 |
352 |
419 |
|
Съобщения |
192 |
198 |
202 |
211 |
224 |
248 |
|
Свободно време, културен
отдих и образование |
202 |
211 |
227 |
226 |
230 |
279 |
|
Разнообразни стоки и услуги |
186 |
198 |
209 |
202 |
232 |
270 |
|
Данъци |
219 |
219 |
231 |
247 |
290 |
318 |
|
Социални осигуровки |
|
|
|
|
|
|
|
Регулярни трансфери към други домакинства |
|
|
|
|
|
|
|
Други разходи |
189 |
190 |
193 |
216 |
227 |
284 |
|
Паричен разход за цяла година |
4390 |
4443 |
4605 |
4699 |
5161 |
5710 |
|
Паричен разход за 1 месец |
365.833 |
370.25 |
383.75 |
391.58 |
430.08 |
475.83 |
Средномесечният разход за
издръжка на едно лице е както следва: за 2013 г. - 365,83 лв.; за 2014 г. -
370,25 лв.; за 2015 г. - 383,75 лв.; за 2016 г. - 391,58 лв.; за 2017 г. -
430,08 лв. и за 2018 г. - 475,83 лв. месечно.
От експертното заключение се установява и
размерът на доходите, получен от ответницата и
нейния съпруг, за периода от 15.03.2017 г. до 22.04.2018 г. Същият е в общ размер на 5821,23 лв., който се разпределя по следния начин: за
периода от 15.03.2017 г. до 31.03.2017 г. - 207.94 лева; за м.04.2017 - 502.67
лева; за м.05.2017 -1104.32 лева; за м.06.2017 - 587.07 лева; за м.07.2017 -
529.35 лева; за м.08.2017 - 529.35 лева; за
м.09.2017- 518.50 лева; за м.10.2017 - 529.35
лева; за м.11.2017- 399.15; за м.12.2017 - 193 лева; м.01.2018 -193 лева; за м.02.2018 –
193 лева; за м.03.2018 – 193 лева; и за периода от 01.04.2018 г. до 22.04.2018 - 141.53 лева. В този
доход са включени обезщетенията за безработица на двамата съпрузи и месечната
помощ за отглеждане на дете.
Установено е, че за издръжка на
семейство от трима души са необходими средства, както следва: за 2017 г. -
1290,24 лв./месец и за 2018 г. - 1427,49 лв./месец. Получаваният от ответницата
доход, през периода от 15.03.2017 г. до 22.04.2018 г. не достига до минималният
размер на разходите, определен от НСИ за същия период.
От заключението на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза се установява, че за времето от 07.08.2017 г. до
05.09.2017 г., М.А. е приемала медикаменти на стойност 14,35 лева/месец, за
които РЗОК изплаща сума в размер на 9,68 лева, а пацинетът доплаща 4,67 лева.
По искане на страните, по делото са разпитани водените от тях свидетели
– за ищеца – М.В.В. – без дела и родство със страните; за ответника – С.В.В.–
съпруг на М.В. и П.К.Г. – без дела и родство със страните.
В показанията си св. В. – съсед на М.А. и Й.И., сочи, че грижите за
първоначалния ищец са били поети изцяло от нейната дъщеря – Й.. М.А. успявала
да отиде до апартамента на дъщеря си, но не можела сама да пазарува. Заявява,
че с извършване на дарението, А. била направила грешка, за която съжалявала и иС.
да поправи. Не може да прецени дали дарителката имала нужда от финансови
средства. Предполага, че разходите за жилището се заплащат от нея или от Й.И..
Сочи, че последната е закупила климатик, който бил монтиран в процесния
апартамент. Разказва за възникнал скандал между И., ответницата и майката на
последната по м.09.2015 г., но в показанията се констатира противоречие по
отношение на лицата, които свидетелят твърди, че са били очевидци на случилото
се. След този инцидент не била виждала ответницата да посещава своята баба.
Потвърждава, че всички грижи за М.А. били поети от нейната дъщеря Й.. Известно
ѝ е, че ответницата живее в дома на родителите ли, като същата била
собственик на 40 дка земеделски земи.
Свидетелят С.В. заявява, че съпругата му М. се грижи за своята баба от
2016 г. Твърди, че сам ѝ е носил рентата, която ѝ е била изплащана
за притежаваната от нея земеделска земя. Впоследствие парите били изчезнали,
като А. какво е станало с тях. С. и М.В. купували хранителни продукти, дърва,
носели зимнина. Заявява, че поне два пъти седмично посещавали М.А.. След като
малката ѝ дъщеря Й. започнала да ги злепоставя пред съседи, той и
съпругата му не смеели да посетят процесния имот. Сочи, че до смъртта на нейния
дядо А., М.В. се грижила и за него. През 2015 г. св. В. бил съкратен от работа
и в продължение на една година получавал по 480 лева/месец. Тъй като парите в
семейството не стигали, наложило се да вземе заем от своите родители. Близо
година и половина бил без работа, а когато след това започнал, получавал
заплата около 400 лева. Заявява, че до 2016 г. той и съпругата му са плащали
разходите в процесния имот за ел. енергия и ВиК услуги.
От показанията на св. Г. се установява, че още преди да сключи
граждански брак със С.В., ответницата е помагала на своята баба. През летните
месеци, последната живеела на вилата си, а след това във В.. М.В. носела
хранителни продукти на своята баба. Св. Г. заявява, че горното му е известно,
тъй като сам е помагал на ответницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Искът с
правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е допустим, като същият е предявен в
едногодишния преклузивен срок по чл.227, ал.3 ЗЗД. Разгледан по същество, той е
неоснователен.
Успешното провеждане на иска за отмяна на дарение, в сочената хипотеза - поради
непризнателност, изисква установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършено в полза на ответника дарение; изпадане
на дарителя в трайна нужда от издръжка; от дареното лице да е било поискано да осигурява
издръжка, но такава да е била отказана или да не е била предоставена.
Дарението е едностранен и
безвъзмезден договор, по силата, на който дарителят прехвърля правото на
собственост върху подареното имущество, в полза на надареното лице. Със
сключване на договора, за последното не възникват каквито и да е насрещни задължения
към дарителя. От дареното лице единствено може да се очаква благодарност за
увеличаване на имуществото му, поради което сключването
на договор за дарение не обуславя необходимост дареното лице да осигурява грижа
и издръжка за дарителя до края на неговия живот, в замяна на полученото
имущество. До сбъдването на предвидените в закона условия – изпадане на
дарителя в трайна нужда от издръжка и отправено искане до дареното лице да
осигурява такава, задължението на последното е единствено морално – изразяване
на признателност. Едва след настъпването на тези нови, конкретни обстоятелства,
обуславящи невъзможност на дарителя да се издържа сам и отправяне на покана до
дарения за предоставяне на помощ, по иначе безвъзмездния договор, за надареното
лице ще възникне задължение да осигурява издръжка на своя дарител, като
неизпълнението на това задължение представлява непризнателност, която законът
санкционира с отмяна на дарението. Съгласно
мотивите на ТР №1/2013 г. на ОСГК на ВКС, ако за дарителя не е възникнала
трайна нужда от издръжка или такава не е била поискана, задължението на дарения
към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Смисълът на предвидената с разпоредбата на чл.227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД възможност за отмяна на извършеното дарение, е полученото от
непризнателния надарен да бъде върнато в патримониума на дарителя, за да може
чрез същото той да реализира доход и респективно да осигури издръжката си.
Между
страните не се спори, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт **********г.
на нотариус при ВРС - С.С., М. и А.А.даряват на своята внучка правото на
собственост върху следния недвижим имот - апартамент *********, находящ се в **********,
като дарителите запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
дареното жилище. Страните не спорят, че до смъртта си, настъпила в хода на
настоящия процец, М.А. е живяла сама в дарения имот. Първата предпоставка е
налице, поради което на преценка подлежи дали по делото е установено начилие на
трайна нужда от издръжка за дарителя.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и проведени съдебни експертизи, към
датата на предявяване на иска, дарителят
М.А. е в напреднала
възраст. Същата е родена е през 1931 г., като е установено, че приживе е страдала от множество хронични
заболявания с постепенна прогресия: исхемична
болест на сърцето с коронарна атеросклероза; хипертонична
болест III ст., висока степен, сърдечна и мозъчна форма; ХЛСН; хроничен пиелонефрит с първа степен хронична бъбречна
недостатъчност; нарушен въглехидратен толеранс; мозъчно-съдова болест с хронична
каротидо-вертебро-базиларна съдова недостатъчност; старческа
нуклеарна катаракта с фонова ретинопатия и влошено зрение на двете очи; двустранна гонартроза III-IV ст. Установените заболявания и
напредналата възраст на А. е наложило същата да бъде подложена на
медикаментозно лечение, което според вещите лица е обусловило извършване на
месечен разход, за закупуване на лекарства, в размер на 4,67 лева. Тъй като
заболяванията са с хроничен характер, голяма част от сумите за необходимите
медикаменти са били заплащани от РЗОК. М.А. е получавала месечен доход в
размер, който е значително по-нисък от размера на средномесечния разход за едно
лице, определен от НСИ. Обстоятелството, че е получавала
годишно наемно възнаграждение в размер на 420 лева, за отдадена под наем
земеделска земя, както и че е продала недвижим имот за сумата от 1000 лева, не
опровергава извода, че към датата на подаване на исковата молба, за
първоначалната ищца е била налице трайна нужда от издръжка.
С покана изпратена чрез телепоща
първоначалният ищец е отправил искане до ответницата за осигуряване на месечна
издръжка в размер поне на 250 лева, т.е. искането е само за предоставяне на месечна финансова
подкрепа. От ответницата не е изискано полагане на грижи за първоначалната
ищца, помощ в домакинството или др. помощ. Авторството на подписа в поканата не
е оспорено успешно от ответника, поради което съдът приема, че закрепеното в
документа волеизявлявение изхожда от дарителя М.А., като по този начин е
установен вторият елемент от фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД – уведомяване на дарения за възникналата трайна нужда от издръжка за
дарителя.
На преценка подлежи твърдението, че дареното
лице неоснователно е отказало осигуряването на издръжка на дарителя,
респективно установяване податните възможности на ответницата. Съвкупният
анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, сочи, че за
периода от отправяне на поканата, до смъртта на М.А., нейната внучка – М.В.,
сама е изпитвала трайни финансови затруднения в осигуряване на собствената и на
семейството си издръжка. Същата е родител на малолетно дете, а задължението
за осигуряване на условия
за живот, необходими за
развитието на детето, прокламирано в разпоредбата на чл.143, ал.1 СК, е
безусловно.
Видно от
приетото по делото заключение
- част икономическа от допуснатата комбинирана съдебно-икономическа
и медицинска експертиза, общата стойност на доходите, които е получило семейството на ответницата,
за периода от 15.03.2017 г. до 22.04.2018 г. се равнява на сумата от 5821,23
лв. Намерено е, че средномесечната издръжка на едно лице за 2017 г. е в размер
на 430,08 лв., а за 2018 г. - 475,83 лв.
За издръжката за семейство от трима души,
каквото е семейството на ответницата, месечно са необходими средства, както
следва: за 2017 г. - 1290,24 лв., а за 2018 г. - 1427,49 лв. Съгласно
установеното от експерта, получаваният от семейството на ответницата месечен доход
за периода от 15.03.2017 г. до 22.04.2018 г. не достига дори до установения
минимален размер на разходите, посочени от НСИ за същия период, поради което тя
не е в състояние да осигури в пълен размер необходимите средства за месечна
издръжка на собственото си семейство, както и да отделя от дохода си месечна
сума в размер на 250 лв. за издръжка на ищцата. Тук следва да се посочи, че
макар да не е била в състояние да осигурява исканата финансова помощ, в
определения от дарителя размер, на М.А. е била предоставен помощ в натура, като същата безвъзмездно е ползвала процесния
имот. Макар М.В. да е собственик на жилището, в нито един момент след
извършване на дарението, тя не е отправяла искане за освобождаването му и за
прекратяване на учреденото вещно право на ползване. По този начин дарителят е
спестил средства за заплащане на наем или закупуване на собствено жилище.
По делото
бе безспорно установено, че М.А. се е нуждаела от допълнителни финансови
средства за своята издръжка. В процесния случай, обаче, не се касае за умишлен
и морално укорим отказ от даване на издръжка на нуждаещо се лице, което се е
разпоредило със собственото си имущество в полза на този, от когото помощта се
търси, а за обективна невъзможност такава да бъде осигурена. Ответницата не
само не е била в състояние да заплаща средства за издръжката на своята баба, но
и сама трудно се е справяла с осигуряване на минималния месечен доход на своето
семейство и издръжката на малолетното си дете. Не е налице непризнателност от
страна на дареното лице, която да обуслови необходимост от прилагане на най-тежката
санкция чрез отмяна на извършеното дарение. Съгласно разрешението, дадено с ТР
№1/2013 г. на ОСГК на ВКС, при иск за отмяна на дарение, на основание чл.227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако
поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя.
При горните доводи,
предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е неоснователен,
поради което същият подлежи на отхвърляне.
С исковата молба, в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени два иска – с правно основание чл.227,
ал.1, б. „в“ ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Вторият иск е недопустим.
Искането за осъждане на ответника да върне полученото по договора за дарение е
лишено от правен интерес, доколкото при евентуална отмяна на дарението, с
обратна сила ще отпаднат правата на ответника върху процесния имот, като ще се
счете, че същият не е напускал патримониума на първоначалния ищец. Не се
твърди, а и не се представят доказателства преди или след смъртта на М.А.
ответникът да е владял същия. Поради недопустимост на предявения иск,
производството по същия следва да бъде прекратено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените разноски по делото. Ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на осн. чл.83, ал.2 ГПК,
но това освобождаване касае само заплащането на държавни такси и разноски,
които следва да се внесат предварително от страната. На основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените разноски от насрещната
страна - ответника по делото, в т.ч. за събиране на доказателства, за заплащане
на депозити за вещи лица и на адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК, същите
възлизат на сума в общ размер на 1690 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.А.,
ЕГН **********,***, заместена в хода на процеса, на основание чл.227 ГПК, от
наследника си по закон Й.А.Й., ЕГН **********,***, против М.М.В. ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, за отмяна на
извършеното в полза на ответницата и обективирано в нотариален акт **********г.
на нотариус при ВРС - С.С., дарение на недвижим имот - апартамент *********,
находящ се в **********, върху държавно дворно място, попадащо в кв.* на *-ми
микрорайон по плана на града, състоящ се от: входно антре, стая, кухня,
баня-тоалетна, килер, балкон, с площ от 45,55 кв.м, ведно с избено помещение №*
с площ от * кв.м, както и *% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж, при граници на апартамента: стълбищна площадка, апартамент № *,
апартамент № * и паркинг, и на избата: избен коридор, изба на ап. № * и изба на
ап. № *, до размера на 1/2 ид. ч. от имота, поради неизпълнение на задължение
за предоставяне на издръжка.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от М.Д.А., ЕГН **********,***, заместена в хода на процеса, на
основание чл.227 ГПК, от наследника си по закон Й.А.Й., ЕГН **********,***,
против М.М.В. ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл 55, ал 1,
пр.3 ЗЗД, за връщане в патримониума на дарителя, на имущество, получено по
силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт **********г. на
нотариус при ВРС - С.С., а именно - недвижим имот - апартамент *********,
находящ се в **********, върху държавно дворно място, попадащо в кв.* на *-ми
микрорайон по плана на града, състоящ се от: входно антре, стая, кухня,
баня-тоалетна, килер, балкон, с площ от 45,55 кв.м, ведно с избено помещение №*
с площ от 2.68 кв.м, както и *% ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж, при граници на апартамента: стълбищна площадка,
апартамент № *, апартамент № * и паркинг, и на избата: избен коридор, изба на
ап. № * и изба на ап. № *, до размера от 1/2 ид. ч. от имота.
ОСЪЖДА Й.А.Й., ЕГН
**********,***, заместила на основание чл. 227 ГПК, починалата в хода на
процеса М.Д.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.В. ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото, в общ размер на 1690 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която
производството се прекратява има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба, пред Окръжен съд - В., в едноседмичен срок от съобщаването, а в
останалата част - с въззивна жалба, пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: