РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр.Мадан , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Елка С. Алендарова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Гражданско дело №
20205430100306 по описа за 2020 година
В исковата молба на В. С. И., чрез пълномощник адв. К., срещу „Е. М.“
ЕООД се твърди, че ищецът на 21.07.2020 г. е получил Покана за доброволно
изпълнение по изп. д. № 73/2020 г. на ЧСИ З. Т., в която се сочи, че
задължението на ищеца е в размер на 13 796, 57 лева, от които главница в
размер на 4 989, 78 лева, 2 371, 30 лева неолихвяема сума, 4 830, 73 лева
лихви, 0, 90 лева допълнителни разноски и 72 лева разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 431, 86 лева,
както и други суми в общ размер на 100 лева.
Сочи се, че към поканата е приложен изпълнителен лист, издаден
на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 17/2011 г. на РС – Мадан, както и
копие от съобщение по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършено прехвърляне на
вземане от „О.“ АД на „Е.М.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че не дължи претендираната сума поради
настъпване на погасителна давност.
Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист до
датата на образуване на изпълнителното дело и изпращане на призовка за
доброволно изпълнение са изминали повече от 9 години, през които не са
извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, поради което е изтекла
предвидената в закона погасителна давност съгласно чл. 110 и чл. 111 б. „в“
от ЗЗД – давността за главницата е изтекла през м. януари 2016 г., а за
лихвите към 26.01.2014 г. Твърди се, че според константата практика на ВКС
1
дори и при образувано и висящо изпълнително производство давността
продължава да тече. Сочи се, че в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС са посочени кои не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността: образуване на изпълнително дело, изпращане на покана за
доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащане въз основа на разпределение и др.
Твърди се, че от м. януари 2011 г. до 18.11.2020 г. не са извършвани действия
по принудително изпълнение, които биха могли да прекъснат давността.
Предявява се искане да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищецът не дължи следните суми: главница в размер на 4 989,
78 лева, 2 371, 30 лева неолихвяема сума, 4 830, 73 лева лихви, 0, 90 лева
допълнителни разноски и 72 лева разноски по изпълнителното дело, такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 431, 86 лева, както и други суми в общ размер
на 100 лева. е в размер на 13 796, 57 лева – всичко общо в размер на 13 796,
57 лева, представляващи присъдени суми по ч. гр. д. 17/2011 г. на РС – Мадан
и издадения по него по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 73/2020 г. по описа на ЧСИ З. Т., включително и
разноските по изпълнителното дело в размер на 72 лева и такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 1 431, 86 лева, както и други суми, дължими до
момента, в общ размер на 100 лева – поради погасяването по давност на
основание чл. 110 и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
В срок е депозиран отговор на исковата молба от ответникът „Е.
М.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Ж. Д.. Твърди се, че иска е недопустим за
разликата над сумата от 4 989, 79 лева, тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД с
погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и
екцесорните. Сочи се, че с договор от 31.03.2018 г. са прехвърлени и
вземанията на „О.“ АД, произтичащи от договор между ищеца и „О.“ АД от
04.02.2009 г., за установяването на които е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 17/2011 г. на РС – Мадан. Изразява се становище за неоснователност
на иска, като се сочи, че следва да намери приложения общия петгодишен
давностен срок, а давността по отношение на вземането е прекъсвана.
Твърди се, че по изпълнителния лист срещу ищеца е било
образувано изп. дело № 28/2011 г. по описа на ДСИС при РС – Мадан, по
което са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл. 433 ал.
1 т. 8 от ГПК. Сочи се, че след това е образувано изп. д. № 50/2016 г. по
описа на ЧСИ З. Т., което през 2020 г. е преобразувано в номер 73 по описа на
същия ЧСИ. Въвеждат се твърдения, че молбата за образуване на
изпълнително дело и искането за прилагане на определен изпълнителен
способ прекъсват давността. Твърди се, че изп. дело № 73/2020 г. е
образувано преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Излага се доводи,
че прекратяването на изпълнителното производство не води до погасяване на
материалното право. Прави се позоваване на Решение № 170/17.09.2018 г. по
2
изп. дело № 2382/2017 г. на ІV г.о. на ВС, в което е прието, че отмяната на
Постановление № 3/18.11.1980 г. с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. поражда
действие от датата на обявяване на тълкувателното решение. Сочи се, че
съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Твърди се, че в настоящия случай
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980
г. и давността е била спряна; от момента на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г.
давността започва отново да тече на 26.06.2015 г., поради което не е
настъпила погасителна давност.
Излагат се в отговора и твърдения, че по принцип с изтичане на
погасителната давност се погасява правото на принудително изпълнение, а не
и самото вземане.
С отговора се прави искане да бъде отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан, а в частта относно лихвите и разноските
производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост.
Претендират се разноски, прави се възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В съдебно заседание за ищеца пълномощникът му адв. К.
поддържа иска.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.
Мадански районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Неоснователни са доводите за недопустимост на иска в частта за
акцесорните задължения, тъй като съдът се произнася по въпроса за изтеклата
давност само ако е направено такова искане и предвид обстоятелството, че
съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по въпроса дали е
изтекла погасителна давност.
Видно от приложеното като доказателство копие от изп. д. №
501/2016 г. по описа на ЧСИ З. Т., изп. д. № 28/2011 г. по описа на СИС при
РС – Мадан е образувано на 16.02.2011 г. по молба на „О.“ АД въз основа на
изпълнителен лист от 25.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 17/2011 г. на РС –
Мадан, по силата на който В. С. И. Следва е осъден да заплати на „О.“ АД
сумата от 4 989, 78 лева главница, 504, 93 договорна лихва, 7, 76 лева
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2011 г., които суми се дължат по договор за кредитна линия от
04.02.2009 г., както и разноски в размер на 110, 05 лева за ДТ и 366. 08 лева
адвокатско възнаграждение, изпълнителен лист от 25.01.2011 г., издаден по ч.
гр. д. № 20/2011 г. по описа на РС – Мадан, както и изпълнителен лист от
25.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 19/2011 г. на РС – Мадан.
3
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС
3/1980 г. В Решения № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. и №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/201 7 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че отмяната на ППВС № 3/1980 г.,
прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. няма обратно действие и в този смисъл
давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015 г., не тече до 26.06.2015 г. Тези съдебни решения са постановени
по дело, по които е допуснато касационно обжалване именно по въпроса „От
кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. с ТР №
2/26.06.2015 г. и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР разрешение се
прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства или и към тези, които са приключили преди това?“. В други
решения на ВКС се приема, че давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на
последното валидно изпълнително действия, тъй като давност в
изпълнителния процес теч; изоставя се разбирането, прието в ППВС №
3/1980 г., че давността не тече във висящи изпълнителен процес,
включително по отношение на изпълнителни дела, образувани преди
26.06.2015 г. Т.е. застъпва се тезата, че отмяната на ППВС № 3/2015 г. има
обратно действие. Заради наличието на противоречивата практика на ВКС, на
20.02.202 г. е образувано тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което
да се даде отговор на въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на
ППМС № 3/1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС и
прилагали се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му“.
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в Решения №
51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. и № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/201 7 г. на ІV г.о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена
с ТР № 2/26.06.2015 г. няма обратно действие и в този смисъл давността
върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015
г., не тече.
Предвид така приетото разрешение, в периода от 16.02.2011 г. до
26.06.2015 г. за вземането срещу ищеца давност не тече, тъй като е висящо
изп. дело № 28/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Мадан. На 14.12.2016 г. по
искане на взискателя изп. дело № 28/2011 г. е прекратено от ДСИ и е
изпратено на ЧСИ З. Т. за продължаване на изпълнителните действия, като на
16.12.2016 г. е образувано изп. д № 501/2016 г. по описа на ЧСИ З. Т.. Със
запорни съобщения изх. № № 2163 и 164 от 04.05.2017 г. ЧСИ Т. налага
запор върху вземанията на ответника в „О.“ АД и в „Ц.“ АД. Налагането на
запор е първото действие след 26.06.2015 г. за принудително изпълнение на
вземането, което прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД,
както се приема в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. На 03.08.2018 г. по изп. д. №
4
501/2016 г. е постъпила молба от „Е. М.“ ЕООД с искане да бъде
конституиран като взискател предвид цедиране на вземанията срещу
длъжника с договор за цесия от 31.03.2018 г., като с резолюция от 10.08.2018
г. на ЧСИ Т. „Е. М.“ ЕООД е конституиран като взискател. С молба от
07.02.2020 г. взискателят е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело
и да му бъде върнат изпълнителния лист, което е извършено с Постановление
от 07.02.2020 г.
По молба на „Е. М.“ ЕООД вх. № 758/ 26.02.2020 г. въз основа на
горецитираните изпълнителни листове е образувано изп. дело № 916/2020 г.
по описа на ЧСИ З. Т. на 26.02.2020 г., в която е направено искане да се
извърши справка за наличието на банкови сметки на длъжника, като при
установени такива да бъде наложен запор на най-новата /сметка/, както и
искане да бъде изпратена призовка за насрочване на опис на движимите вещи,
собственост на длъжника. На 21.07.2020 г. ЧСИ Т. е наложила запор върху
сметките на длъжника в „Ц. . б.“ АД.
От гореизложеното е видно, че за вземането на главница не е
изтекла погасителна давност. Както се посочи, от образуване на изп. д. №
28/2011 г. на 16.02.2011 г. до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. давност не е
текла. След 26.06.2015 г. давността се прекъсва на 04.05.2017 г. с налагането
на запор върху банкови сметки на ищеца. След 04.05.2017 г. започва да тече
нова погасителна давност предвид разпоредбата на чл. 117 ал. 1 от ЗЗД. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и очевидно общата
петгодишната погасителна давност не е изтекла към 26.02.2020 г.
По отношение вземането за лихви: Съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД
това вземане се погасява с изтичане на три годишен давностен срок. След
прекъсване на давността на 04.05.2017 г. този тригодишен давностен срок би
изтекъл на 05.05.2020 г. Този давностен срок не е изтекъл, тъй като между
временно на 26.02.2020 г. ответникът е депозирал молба за образуване на
ново изпълнително дело молба вх. № 758/26.022020 г. , по която молба е
образувано изп. д. № 73/2020 г. по описа на ЧСИ З. Т.. Предвид приетото в
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV г. о. на ВКС, с
което е допусната касация именно по въпроса за правното значение на
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за
провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на
действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на
прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433 ал. 1 т. 1 –
7 от ГПК, че образуването на изпълнително дело не е предприемане на
принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист; когато молбата за изпълнение съдържа
искане за прилагане на посочени в нея изпълнителни действия, това също не е
предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор или
насочването на изпълнението върху движими вещи с опис – тези действия
ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако
осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря –
5
след направеното искане не е внесъл такси и разноски например. Предвид
така приетото от Върховен касационен съд, в настоящия случай искането за
налагането на запор е направено с молбата от 26.02.2020 г., поради което с
налагането на запора от 21.07.2020 г. давността се счита прекъсната на
26.02.2020 г. , когато е поискано от взискателят извършването на това
принудително действие.
Неоснователни са доводите на пълномощникът на ищеца в
писмената защита, че наложения на 21.07.2020 г. запор не би могъл да
прекъсне погасителна давност, тъй като се твърди, че от отговора на банката е
видно, че ищецът в тази банка няма разкрита банкова сметка, т.е. наложен е
запор върху несъществуваща банкова сметка и липсва годен предмет, върху
който да бъде насочено принудителното изпълнение. Тези твърдения не
отговарят на доказателствата по делото. С писмо от 24.07.2020 г. „Ц.“ АД
уведомява ЧСИ, че ищецът има разкрити две сметки, върху вземането по
които има наложени предходни запори, както и че тези сметки са без авоар.
Т.е. сметките са съществуващи и наложеният запор е породил действие за
прекъсване на погасителната давност, като това действие, както се посочи,
има ефект от датата на поискването му – в случая от 26.02.2020 г.
Предвид гореизложеното не се установява изтичане на
погасителната давност за процесните вземания, поради което иска като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Доказателства за
направени от ответеникът деловодни разноски не са представени.
Водим от гореизложеното Мадански районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **, гр. С., кв. „М. д.“, ул. „Р.
П.-К.“ №*, сграда „М.т.“ ет. *, че В. С. И., ЕГН **********, с. Е., общ. Р., не
дължи следните суми: главница в размер на 4 989, 78 лева, 2 371, 30 лева
неолихвяема сума, 4 830, 73 лева лихви, 0, 90 лева допълнителни разноски и
72 лева разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 1 431, 86 лева, както и други суми в общ размер на 100 лева. е в
размер на 13 796, 57 лева – всичко общо в размер на 13 796, 57 лева,
представляващи присъдени суми по ч. гр. д. 17/2011 г. на РС – Мадан и
издадения по него по изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 73/2020 г. по описа на ЧСИ З. Т., включително и
разноските по изпълнителното дело в размер на 72 лева и такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 1 431, 86 лева, както и други суми, дължими до
момента, в общ размер на 100 лева – поради погасяването по давност на
основание чл. 110 и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД – като неоснователен и недоказан.
6
ОТХВЪРЛЯ искането на „Е. М.“ ЕООД за присъждане на
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7