Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 08.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря Лиана
Тенекева и в присъствието на прокурора Георги Райчев, като разгледа НЧД № 37 по
описа за 2021 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Районна прокуратура - Ихтиман е внесла искане
за образуване на производство за задължително
настаняване на лечение в специализирано медицинско заведение, в което да бъде
назначена съдебно-психиатрична експертиза на А.З.Г. ***.
В съдебно заседание представителят на ИРП поддържа искането.
Осв. Г. в присъствието на служебния си защитник
адв. Г. отрича да се нуждае от лечение.
Вещото лице – д-р Ц.П., представя
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според която Г. се нуждае от
задължително настаняване на амбулаторно лечение по смисъла на чл. 155 от Закона
за здравето, тъй като е опасен за своите и на околните здраве и живот.
Служебният защитник на осв. Г. – адв. Г., е на
становище, че искането на Районна прокуратура – Ихтиман е основателно, доколкото
са налице предпоставките за осъществяване на задължително настаняване и лечение.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени
доказателства, съобразно чл. 14 от НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – П.Г. /майка на освидетелствания/, В.Л., Б.З. и А.В. се
установява, че А.Г. от дълги години страда от психиатрично заболяване. В
последно време състоянието му се влошило, като заплашвал да запали майка си.
Принципно не бил агресивен, но П.Г. се оплаквала на съседите си, че я е страх
от него Г. не приемал предписаните му лекарства.
Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието
на Г., като установи, че освидетелстваният макар и да е ориентиран за време и
място, отрича да се нуждае от лечение, като твърди, че не е приемал
предписаните му медикаменти, защото е нямал възможност да дойде до Ихтиман, за
да си вземе рецепта.
От съдебно-психиатричната експертиза, която съдът
кредитира изцяло, се установява, че осв. Г. страда от параноидна шизофрения. В
заключението е отразено, че освидетелствания се води на учет от 2000 г. в ЦПЗ,
като многократно е хоспитализиран, като последното лечение, проведено в ДПБ
Карлуково е от 2015 г. Заболяването му е приело хроничен ход, като има изразена
личностова промяна по шизофренен тип. Констатирано е обострено състояние, в
което освидетелстваният би могъл да бъде опасен за неговото и на околните
здраве и живот, като в тази връзка се предлага настаняване на задължително
лечение в стационарна форма за срок от два месеца в ПБ Карлуково.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
експертното си заключение относно заболяването на осв. Г.. Психиатърът твърди,
че за овладяването на обострянето на заболяването му е необходимо провеждането
на задължително лечение, тъй като той е напълно некритичен към състоянието си.
Според заключението на експертизата осв. Г. не би могъл да дава информирано
съгласие за лечението си.
С оглед изложените факти, съдът достигна до
следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични
разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с
установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко
личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост
или съдова и сенилна деменция.
От своя страна
хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на задължително настаняване и лечение да подлежат
лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да
извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните,
за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на
задължителни медицински мерки за лечение на освидетелствания Г.. Той е лице от
кръга на визираните в чл. 155 ЗЗ – лица подлежащи на задължително настаняване и
лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1
от Закона – параноидна шизофрения, и представлява опасност както за своето
здраве и живот, така и за близките си, за околните и за обществото.
С оглед становището на психиатъра и предвид
състоянието на освидетелствания, за което съдът придоби непосредствено
впечатление, съдът приема, че Г. следва да бъде подложен на задължително стационарно
лечение за срок от два месеца в ПБ Карлуково.
Това е така, защото няма лице от близкия му кръг, което би могло да контролира
поведението и да следи стриктното изпълнение на предписаното лечение. В случая
се установи, че външният израз на заболяването му е именно насочеността му към майка
му, която е в напреднала възраст, т.е. тя би могла да осигури адекватна грижа
за Г..
Предвид заявеното от на вещото лице, следва да
бъде определена П.Г. за лице, което да дава информирано съгласие за
провежданото лечение.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето
съдът намира, че следва да постанови незабавно изпълнение на решението, като
обжалването не спира неговото изпълнение, с оглед влошеното състояние на
освидетелствания.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето на задължително настаняване и стационарно
лечение в Психиатрична болника Карлуково на А.З.Г. ЕГН ********** *** за срок от два месеца.
Определя П.С.Г. за лице,
което да дава информирано съгласие за неговото лечение.
Решението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред Софийски окръжен
съд, като обжалването не спира изпълнението му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./