Определение по дело №1314/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 723
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100501314
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501314 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 359/09.01.2023 г., подадена от В. С. Г., чрез адв. М. Ц.,
в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1463 от
18.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1314 по описа за 2022 г. на ВОС.
Твърди се, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на Й. Т.. Излагат се
подробни доводи за недължимост поради характера на производството по чл. 127, ал. 2 от
ГПК. Моли се да бъде изменено решението в частта за разноските, като се отменят
определените за плащане разноски от В. С. Г..
В срока по член 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна – адв. С., като процесуален
представител на Й. Т. Т. изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата е депозирана в законово установения срок и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото е oбразувано по жалба на Й. Т. Т. чрез процесуален
представител срещу решение № 260941 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 7771 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Явор В.ов Г.
ЕГН **********, на бащата В. С. Г.; определено е местоживеенето на детето Явор на
настоящия адрес на бащата В. С. Г.; определен е режим на контакти на майката Й. Т. Т. с
детето Явор В.ов Г., както следва: до навършване на пет години на детето - всяка първа и
трета събота от месеца и всяка втора и четвърта неделя от месеца, детето да се среща с
майка си в присъствие на социален работник от Дирекция “СП“ - Варна, за времето от 10
часа до 14 часа; след навършване на петгодишна възраст на детето - всяка първа и трета
седмица от месеца от събота в 10 часа с преспиване до неделя в 18 часа, когато детето следва
1
да бъде доведено от майката до дома на бащата; 30 дни през лятото, несъвпадащи с
годишният отпуск на бащата, всяка Коледа на четна година - от 10 часа на 24.12. до 10 часа
на 25.12.; всяка Нова година на нечетна година - от 10 часа на 31.12. до 17 часа на 01.01.;
втория ден от почивните дни за Великден на четна година - от 10 часа до 19 часа, като във
всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в
дома на бащата; осъдена е Й. Т. Т. да заплаща в полза на детето Явор В.ов Г. чрез неговия
баща и законен представител В. С. Г. месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от
датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, с падеж до пето число на месеца,
за който се отнася, до. настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от дата
следваща падежа на съответната вноска до окончателното и изплащане; отхвърлен е
предявения насрещен иск с правно основание член 127, алинея 2 от СК от Й. Т. Т. против В.
С. Г. за предоставяне упражняването на родителските права на детето Явор В.ов Г., на
майката, определяне местоживеенето на детето Явор при неговата майка, за определяне
режим на лични отношения между бащата В. С. Г. и детето Явор, като същите се
осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа сутринта в събота до 17 часа
след обяд в неделя с преспиване в дома на бащата, като същият взима и връща детето от
дома на майката, както 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
за осъждане В. С. Г. да заплаща месечна издръжка в полза на Явор В.ов Г. в размер на 150
лева чрез неговата майка и законен представител Й. Т. Т., платими до всяко 5-то число на
текущия месец, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до възникване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване; осъдена е Й. Т. Т. да заплати в полза на Държавата
към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 219,60 лева, представляваща
дължима държавна такса по иска за издръжка, както и сумата от 600 лв. за изплатен от
бюджета на съда депозит за КСППЕ, на основание член 78 от ГПК.
С решение № 1463/18.11.2022 г. ВОС е отменил изцяло Решение №
260941/29.10.2020 г., като вместо него е предоставил за упражняването на родителските
права по отношение на детето Явор В.ов Г., на неговата майка Й. Т. Т., при която определя и
местоживеене на детето Явор В.ов Г., на настоящия адрес на майката. Определил е режим на
лични отношения на бащата В. С. Г. с детето Явор В.ов Г., както следва: 1. първите три
месеца бащата следва да осъществява срещите с детето в ДСП – Пловдив в присъствието на
майката и психолог всяка събота от месеца от 10ч. до 14ч. 2. до навършване на
седемгодишна възраст на детето бащата следва да осъществява срещите с Явор на
територията на гр. Пловдив без преспиване всяка първа и трета събота от 10ч. до 14ч. в
присъствието на майката на обществено място- увеселително заведение, парк, детска
площадка и т.н. А всяка първа и трета неделя от месеца бащата може да осъществява режим
на лични отношения с детето Явор от 10ч. до 14ч. на територията на гр. Пловдив без
присъствието на майката и без преспиване. 3. до навършване на осемгодишна възраст на
детето бащата може да осъществява срещите с Явор в гр. Пловдив всяка първа и трета
седмица от 10,00ч. в събота до 15ч. в неделя с преспиване. 4. след навършване на осем
години от Явор бащата може да вижда детето всяка и първа и трета седмица от месеца от
10ч. в събота до 19ч. в неделя, като го взема детето от дома на майката и го връща пак там.
5. след навършване на осемгодишна възраст от детето Явор бащата може да осъществява
режим на лични отношения за по 30 дни през лятната ваканция на детето, разделени на два
пъти по 15 дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по предварителна
уговорка между двамата родители. 6. след навършване на осемгодишна възраст на детето
всяка четна година бащата може да взема детето през обявената от МО пролетна ваканция
/ако не съвпада с Великденската такава/ от 10ч. на първия ден и да връща детето при
майката в 15,00ч. на предпоследния ден. 7. след навършване на осемгодишна възраст бащата
може да взема детето всяка Коледа на четна година от 10.00 часа на 24.12. до 10.00 часа на
27.12., а на нечетна година всяка Нова година от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01.
8. след навършване на осемгодишна възраст всяка нечетна година бащата може да взема
детето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа на първия ден след Великден. Във
всички случаи на осъществяване на режима на лични контакти детето се взема от и връща в
дома на майката. Майката следва да съдейства за осъществяване на режима на лични
отношения между баща и детето, както и за осъществяване на срещи между бащата и детето
посредством социалните мрежи, Вайбър, Месинджър и други платформи, както и
телефонни разговори в подходящо с оглед дневния режим на детето време. Двамата
родители Й. Т. и В. Г. следва да ползват договор за предоставяне на социални услуги с оглед
получаване на подкрепа при осъществяване на родителските си задължения. Осъдил е В. С.
2
Г. да заплаща в полза на детето Явор В.ов Г., чрез неговата майка и законен представител Й.
Т. Т., месечна издръжка в размер на 177,50 лева, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, считано от 08.11.2019г., до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от дата
следваща падежа на съответната вноска до окончателното и изплащане. Отхвърлени са
предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК от В. С. Г. за предоставяне
упражняването на родителските права на детето Явор В.ов Г., определяне местоживеенето
на детето Явор В.ов Г. при неговия баща, за определяне режим на лични отношения между
майката Й. Т. и детето Явор В.ов Г., както и за осъждане на майката да заплаща месечна
издръжка в полза на Явор В.ов Г. в размер на 150 лв.
Осъден е В. С. Г., да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд-Варна, сумата в размер на 255, 60, представляваща дължима
държавна такса по иска за издръжка, на основание чл.78 ал.6 ГПК, както и да заплати на Й.
Т. Т., сума в размер на 3 260, представляваща направените пред настоящата инстанция и при
предходното разглеждане на делото пред всички инстанции разноски, на осн. чл.78 ал.3
ГПК.
В настоящия случай са предявени кумулативно съединени искове за предоставяне на
родителски права, определяне на местоживеене на детето, на режим на лични отношения,
както и на издръжка в полза на детето. В предмета на въззивното обжалване са включени
исковете по чл. 127, ал. 2 и чл. 142, ал. 2 от СК.
Отмяната на първоинстанционното решение и претенцията на въззивницата за
разноски пред две инстанции е наложила пререшаване на разноските, направени пред ВРС,
както и определяне на дължимите такива съобразно изхода на спора по издръжката на
детето.
Неправилно е становището на молителя, че правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК.
Настоящият състав приема, че производството по чл. 127 СК действително представлява
спорна съдебна администрация, но не споделя извода, че не се дължат разноски както в
исковото производство, т.е. с оглед изхода на спора. Производствата относно отношенията
родител и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми
относно отговорността за разноски в тези производства, поради което по отношение на тях
намират приложение общите правила на чл. 78 ГПК, съгласно които отговорността за
разноски почива на отговорността за вреди, причинени от неоснователни действия. За да се
предяви иска по съдебен ред означава, че родителите не могат да постигнат споразумение по
смисъла на чл. 127, ал. 1 от СК. Така заинтересованият родител, отнасяйки въпроса към
съда, като в този случай е налице спор, макар и не за съществуването на субективно право, а
за упражняването на родителските права и определянето на режима на лични отношения
между родителите и детето. Още на по-голямо основание важи становището за спор между
страните когато е налице обжалване, както е в конкретния случай. Така се е наложило всяка
от страните да извърши разноски за държавна такса, за процесуален представител и други.
Тези разноски следва да бъдат разпределени между страните с оглед на крайния изход на
делото, като доколкото в производството по чл. 127, ал. 2 от СК служебното начало е
засилено и взема превес пред диспозитивното и състезателното начало, съдът може да не се
съобрази с исканията на страните, а да определи режима на личните отношения, изцяло по
своя преценка, вземайки предвид изключително интереса на детето. Затова при уважаването
на искането за предоставяне на упражняването на родителските права за определянето на
отговорността за разноски ще е без значение това, че съдът е определил режим на лични
отношения различен от исковата молба. В тези случаи насрещната страна ще дължи
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ще може да се освободи от това задължение
само в случаите по чл. 78, ал. 2 от ГПК, т. е. ако с поведението си не е дала повод за
завеждането на делото и ако признае иска.
Отделно от горното следва да се има предвид, че в конкретния случай са предявени и
искове за издръжка, които се разглеждат по общия ред.
Без правно и фактическо основание се оспорва присъждането, като се твърди, че
молителят не е предявил неоснователни претенции, както и, че именно поведението на
въззивницата е причина за провеждането на съдебното производство. Твърденията не
отговарят на данните по делото. Следва да се отбележи също, че производството е заведено
по искове на бащата, като в условията на последващо съединяване в предмета на делото са
въведени и насрещни искове от майката.
3
Предвид изложеното и уважаването на исковете по чл. 127 СК и уважаване на иска
по чл. 149 СК на Й. Т. Т. правилно са присъдени сторените от нея в производството пред
първа инстанция и пред ВОС разноски.
С оглед изложеното, съставът на ВОС намира, че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските, а молбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 359/09.01.2023 г., подадена от В. С. Г.,
чрез адв. М. Ц., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1463 от 18.11.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1314 по описа за 2022 г. на
ВОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис
от същото, с частна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4