Р Е Ш Е Н И Е
16.03.2020 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 18 февруари |
Тринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 294/2020 г. по описа на РС - Плевен
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 443378-F475487 от 18.06.2019 г. издадено от ***, с което на осн. чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27, /чл. 83/, и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложил на ***, с БУЛСТАТ ***, представлявано от ***, с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят в подадената до съда жалба оспорва констатациите в обжалваното наказателно постановление, като е изложила доводи в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не се представлява .
Административно наказващия орган на ТД на НАП-Велико Търново, редовно призована, за нея се явява процесуален представител ***, който оспорва жалбата. По същество взима становище за законосъобразност на проведеното административно наказателно производство и правилност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да потвърди НП-то, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от административно наказаното лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от
страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства,
и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Атакуваното
наказателно постановление № 443378-F475487 от 18.06.2019 г. е издадено от
Директор офис/дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново въз
основа на Акт № F475487 от 18.06.2019 г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че след извършена
проверка в информационната система на НАП на дата 15.02.2019 г. е установено,
че за данъчен период месец януари
Изпратена е покана изх. № 442-8/15.02.2019 г. за подадена
на справка-декларация и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, получена на дата 18.02.2019 г.
Към датата на съставяне на акта за нарушение 0.03.2019
г. справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за месец януари
АУАН-а е съставен на осн. чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 125,
ал. 1 от ЗДДС и чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на ***– актосъставител, разпитана в качеството на свидетел, както и от приложените към административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
Разпитани в съдебно заседания свидетелката ***и свидетелката ***потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации.
Заявяват, че на 15.02.2019 г. е
била извършена служебна проверка на ***, при която било установено, че
търговецът, като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – гр.
Велико Търново офис Плевен справка-декларация и отчетни регистри „Дневник за
покупки“ и „Дневник за продажби“ по ЗДДС в законоустановения срок до 14 февруари
Показанията на актосъставителя и свидетелите по делото съдът кредитира като обективни, последователни и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материално правните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че ***,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ****** справка-декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС в законоустановения срок до 14 февруари
По този начин жалбоподателят е извършил нарушение на нормата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, която предвижда декларациите по ал.1 и ал. 2 и отчетните регистри по ал.3 да се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно ал. 1 от същата разпоредба на ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите по чл.159б.
За така извършените нарушения на *** е наложена имуществени санкции в размер по на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда, че юридическо лице и едноличен търговец, който не подаде справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 10000 лв.
С обжалваното постановление на санкционираното дружество са наложени санкции в минимално предвидения от закона размер, който не подлежи на редуциране.
Съдът счита, че така наложеният размер се явява адекватен и съответен на извършеното нарушение и ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира,
че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Процесните нарушения не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за административно нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Няма съмнение, че нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя е формално, респ. от тях не настъпват вредни последици, но в случая безспорно е доказано неизпълнение на задължения към държавата.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че преценката на административно наказващия орган е правилна и издаденото НП е законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 443378-F475487 от 18.06.2019 г. издадено от ***, с което на осн. чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27, /чл. 83/, и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложил на ***, с БУЛСТАТ ***, представлявано от ***, с ЕГН: ********** имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и имуществена санкция в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: