Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.05.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на седми април две хиляди
двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 611/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АВТОГАРА
ХАРМАНЛИ СИТИ” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес управление: гр.Харманли, ул. „Иван Вазов” №..., представлявано от управителя Р.А.Т.,*** ООД, ЕИК:.., със седалище и
адрес на управление Автогара-гр.Харманли, ж.к.
„Тракия” №.., представлявано от управителите М.П. и Т.Д.,
в
която се твърди, че ответното дружество дължало сумата от 3 700,00 лева /три
хиляди и седемстотин лева/. Тази сума –Я. Х. Г. в качеството на управител на „Автогара Харманли
Сити"ООД предал на Т.Г.Д. в качеството му на управител на „Автогара
Харманли" ООД. С подписването на разписка от 22.01.2019г. управителят Т.Г.Д.
се задължил да внесе тази сума по сметката на „Автогара Харманли" ООД,
като посочи за вносител „Автогара Харманли Сити" ООД. Тази сума следвало
да послужи като авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 20.11.2018год. Поетото от Д. задължение не било изпълнено.
Сумата от 3700лв. (три хиляди и седемстотин лева) не била преведена по банков
път и не послужила като авансово плащане по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 20.11.2018 год. със страни двете Дружества. С писмена
покана за доброволно изпълнение до управителите на „Автогара Харманли"
ООД, Дружеството поканено да възстанови сумата. Поканата била връчена на
08.03.2019г. и не било изпълнено задължението.
Подадено
било заявление за издаване на изпълнителен лист с цел събиране на сумите. В
законоустановения срок постъпило възражение, което обуславяло правния интерес
от предявяване на настоящия иск.
С
допълнителна уточнителна молба заявява, че при подготовката на необходимите
документи за изповядване на сделката по Нотариален акт № 28 т. 1 д.20 на
Нотариус Проданов, с район на действие района на РС-Харманли в предписаната от
закона форма имало несъответствия. Установили се такива между собственост и в
предоставената информация за деклариране на сградите. Това наложило страната
ответник да заплати допълнителен данък. Необходимата сума за заплащането му
била предоставена от ищеца на ответника. Данъкът бил заплатен, след което
ответникът се снабдил с Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК.
Сочи още, че продажната цена за
имотите ответникът получил по следния начин: 125 000.00 лв. изплатени по
банкова сметка *** -кредитор и 35 000,00 лв. също с банков превод от ищеца.
Формирането на тези суми било изцяло съобразено с оценката на сградата и общите
условия на Банката-кредитор за лично участие в покупната цена и отпусната сума
като кредит. В този смисъл нямало как да се приспадне предварително дадената
сума от 3 700,00 лв. Главната причина била, че управителят Д. не изпълнил
поетото задължение и не внесъл по сметка на дружеството тази сума, поради което
и сумата не могла да бъде включена като предварително платена цена за имота.
След изповядването на сделката ищецът чрез управителите поискал връщане на
сумата, но ответникът отказал. Управителят Д. заявил, че няма да върне тази
сума, тъй като разписката била подписана само от него. Това наложило изпращане
на покана за доброволно изпълнение и уреждане на отношенията до другия
управител-М.П.. Към поканата било приложено копие от процесната разписка. Видно
от обратна разписка пратката била получена на 08.03.2019г. лично от М.П.. След
тази дата управителят не възразил, поради което и на основание чл.301 от ТЗ
било счетено,че вземането е признато.
С оглед
изложеното моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника ,че вземането за сумата от 3 700лв. /три хиляди и
седемстотин /въз основа на Разписка от 22.01.2019г./, представляваща дължима
неизплатена сума, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, се дължи на „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ
СИТИ"ООД. Претендират се
разноските.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ" ООД чрез пълномощника адв.Ц.,
в който се сочи, че искът се явява процесуално
допустим. Счита иска за изцяло неоснователен и следвало да бъде отхвърлен с
присъждане на разноски.
Ответникът счита, че било извършено някакво „плащане" към лице без
представителна власт спрямо дружеството, тъй като единият управител не можел да
задължи дружеството и това било известно или е можело да бъде известно на
платеца. Представената „разписка", подписана само от един от управителите,
при задължително съвместно представителство, по никакъв начин не можела да
задължи дружеството за връщането на сумата, ако такава действително била
получена. Твърди, че в случая, този факт не бил станал известен на другия
управител по какъвто и да е начин, за да можело да осъществят правата по чл.301
от ТЗ. Въз основа на изложеното можело да се направи единственият извод, че
търсената сума не била дължима от страна на ответното дружество.
Видно от представената към настоящия отговор Приходна квитанция № 1264
от 22.01.2019 год. „Автогара Харманли" ООД заплатило на Община Харманли
сумата 3 707,44 лв. за всички дължими данък недвижими имоти и дължими такси
битови отпадъци. Следователно дадената сума била използвана в същия ден по
предназначението й, както било отразено в разписката.
С подписването на
цитирания по-горе нотариален акт № 28 от 31.01.2019 год. том 1 дело № 2.0/ 2019
год. за продажба на два недвижими имота, подробно описани в него, страните
реализирали с окончателен акт постигнатите договорености. В този нотариален
акт, последващ т.нар. разписка за „авансово плащане”, страните са
отразили съответните плащания. В самия нотариален акт изрично било записано, че
„Участващите лица деклалират, че покупно-продажната цена, вписана в настоящия
нотариален акт е действително уговорената покупно-продажна цена". Счита,
че ако ищцовото дружеството било дало седмица преди тази сделка някаква сума
като авансовото плащане и ако към момента на сключването на сделката помежду им
имало неуредени отношения, то напълно логично било при окончателното
изповядване на сделката, купувачът по някакъв начин да отрази това в
нотариалния акт. От друга страна, ако отношенията не били уредени
предварително, същите разполагали с възможността да приспаднат сумата от
извършения банков превод в размер на 33 000 лв или от последващия превод от
кредита. От текста не следвал извод за неуредени взаимоотношения, за дължими
суми и т.н. Нещо повече, видно от представената Сметка-Фактура № ********** от
31.01.2019 год., всички разходи по сделката били поети от дружеството-купувач.
Всичко това
потвръждавало безспорния факт, че ако е имало неуредени отношения във връзка с
тази сума от 3 700 лв, то те били изцяло уредени преди изповядване на
окончателната сделка и то посредством изричното връщане на сумата.
С оглед изложеното по-горе искът следвало да се отхвърли като
неоснователен и да се присъдят всички направени разноски по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно разписка от 22.01.2019г., на същата дата -
22.01.2019г. Т.Д., като управител на „Автогара Харманли” ООД, ЕИК:*********, е
получил от Я. Г., като управител на „Автогара Харманли Сити” ООД, ЕИК:..,
сумата от 3700 лв., предоставена като авансово плащане по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 20.11.2018г. с цел заплащане на дължими
данъци от „Автогара Харманли” ООД към Община Харманли.
Страните не оспорват, че ответникът „Автогара Харманли”
ООД на 22.01.2019г. е заплатил на Община Харманли сумата 3
707,44 лв. представляваща дължим данък
недвижими имоти и такси битови отпадъци, което се потвърждава от
приходна квитанция №1264/22.01.2019г. на Д-я „МДТ”, Община Харманли.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот №28, т.1, рег.№609, дело №20/2019г. на Нотариус А.Проданов с
рег.№463 и район на действие РС-Харманли на 31.01.2019г. ответникът „Автогара
Харманли” ООД, представляван от Т.Д. и М.П., е продал на ищеца „Автогара Харманли Сити” ООД,
представлявано от Я.Генев и Р.Т., следните свои собствени недвижими имоти:
сграда с идентификатор 77181.12.491.1 и сграда с идентификатор 77181.12.491.2
по КК и КР на гр.Харманли, построени в ПИ 77181.12.491, за сумата от общо
160 000 лв., за заплащането на която е представена фактура №000000.. от
31.01.2019г. за сумата от 160 000 лв., както и преводно нареждане от
31.01.2019г. на „УниКредит Булбанк” АД за сумата от 35 000 лв.
От ищеца е изпратено до ответника
писмо за доброволно изпълнение за възстановяване на сумата от 3700 лв. в полза
на ищеца, поради непослужването й като авансово плащане по предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 22.11.2018г., получено на 08.03.2019г.
от М.П. като управител на ответното дружество съгл. приложената обратна
разписка на куриерска фирма „Еконт” от 08.03.2019г.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че процесната сума от 3700 лв. е предадена в брой и е
осчетоводена в счетоводството на ищеца. Не вещото лице не са предоставени
счетоводни документи, от които да се установи, че сумата е излязла от касата на
ответника.
Приложено е ч. гр. д. №362/2019г. по
описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 199/10.04.2019г. срещу длъжника „Автогара Харманли” ООД за сумата от 3700 лв. –
главница, дължима по разписка от 22.01.2019г., ведно със законната лихва от 03.04.2019г. до
изплащане на вземането. Доколкото срещу заповедта е подадено възражение от длъжника
и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК
ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземането си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е
допустим, като е налице правен интерес от предявяването
му,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 362/2019г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена
срещу ответника Заповед № 199/10.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 3700
лв., ведно със законната лихва от 03.04.2019г. до изплащане на вземането. Искът по
чл.422 от ГПК е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Макар съдът в доклада си по
делото, изготвен съгл. чл.146 от ГПК, да е посочил, че искът е с правна
квалификация по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, счита, че
всъщност така предявеният иск, с оглед твърденията на ищеца, намира правното си
основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД, доколкото не е налице нито една от хипотезите на
чл.55 ал.1 от ЗЗД: не е налице изначална липса на основание, доколкото се
твърди, че процесната сума е предоставена на ответника за заплащане на данъци във
връзка с бъдещо сключване на договор за покупко-продажба и последващо
приспадане на тази сума от покупната цена като авансово дадена, т.е. към
момента на самото получаване е било налице основание за преминаване
на блага от имуществото на едното дружество в имуществото на другото;
не е налице неосъществено основание, доколкото договорът за продажба, по повод
на който е дадена сумата е сключен и основанието не е неосъществено; не е
налице и отпаднало основание с оглед наличието на валидно сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, по повод на който се твърди, че е дадена
сумата като авансово плащане.
От
своя страна съгласно
чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, като искът по
чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен и възниква при липса на възможност за защита
по друг ред, какъвто е и настоящия случай по изложените съображения. Това
следва и от Постановление
№1 от 28.V.1979 г. по гр.д. №1/79г., Пленум на ВС.
В случая в
тежест на ищеца е да докаже обогатяване
на ответника с получаването на сумата от 3700 лв. за сметка на
обедняването на ищеца. Т.е. следва да се докаже, че ищецът е дал на ответника
процесната сума от 3700 лв., вследствие на което ответникът се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца, а в тежест на ответника е да опровергае тези
факти или съответно да докаже наличие на валидно правно основание за
задържането на тази сума, или пък връщането й обратно в патримониума на ищеца.
В случая чрез неточното посочване на правната квалификация на иска в доклада по
делото не се е стигнало и до нарушение на съдопроизводствените правила,
тъй като независимо от това на страните са били дадени точни указания
относно подлежащите на доказване факти, т.е. не е налице
разместване на разпределението на доказателствената тежест.
По делото се доказа, че ищецът „Автогара Харманли Сити” ООД е предоставило
на ответника „Автогара Харманли” ООД процесната сума от 3700 лв., която е била
дадена и е послужила за заплащане на данъци и такси за недвижимия имот, предмет
на сключената на 31.01.2019г. между страните покупко-продажба на същия, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №28, т.1,
рег.№609, дело №20/2019г. на Нотариус А.П. с рег.№463 и район на действие
РС-Харманли. Това не се оспорва, имайки предвид твърденията, изложени в
отговора на исковата молба (стр.4) – „следователно, дадената сума е използвана
в същия ден по предназначението й, както е отразено в разписката”. Тези факти
се потвърждават и от приетите като доказателства разписка от 22.01.2019г.,
удостоверяваща получаването на същата дата от Т.Д., като управител на „Автогара
Харманли” ООД, на сумата от 3700 лв.,
предоставена от Я. Г., като управител на „Автогара Харманли Сити” ООД като
авансово плащане с цел заплащане на дължими данъци от „Автогара Харманли” ООД
към Община Харманли, както и от приходна квитанция
№1264/22.01.2019г. на Д-я „МДТ”, Община Харманли, видно от която ответникът „Автогара Харманли” ООД на
22.01.2019г. е заплатил на Община Харманли сумата 3 707,44 лв.
представляваща дължим данък недвижими имоти и такси битови отпадъци.
Съдът
приема, че това действие – получаването на сумата от името на ответното
дружество, осъществено единствено от единия управител на ответника „Автогара Харманли” ООД – Т.Д., без участието на другия
управител М.П., при съвместно упражняване на представителните функции на
дружеството към този момент, съгл. служебно направената справка в търговския
регистър, е потвърдено съгл. чл.301 от ТЗ от другия управител, неучаствал в
него, доколкото същият не се е противопоставил на извършването му веднага след
узнаването му на 08.03.2019г., когато /съгл.
приложената обратна разписка на куриерска фирма „Еконт” от 08.03.2019г./ е
получил писмо за доброволно
изпълнение за възстановяване на сумата от 3700 лв. в полза на ищеца, поради
непослужването й като авансово плащане. По този начин съдът счита за доказно
получаването на сумата от 3700 лв. именно от страна на ответника „Автогара Харманли” ООД. Заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза също потвърждава излизането на сумата от ищцовото
дружество и осчетоводяването й в
счетоводството му.
Спорен е въпросът приспадната ли е била сумата, послужила за предварителното
заплащане на дължимите за имота данъци и такси при сключването на договора за
покупко-продажба на 31.01.2019г., или съответно върната ли е била по друг начин
на ищцовото дружество, в случай че не е била приспадната при изповядването на
сделката. В тежест на ответника е да докаже тези изгодни за него обстоятелства
съгл. чл.154 от ГПК. Безспорно доказателства за последващо получаване от ищеца
на сумата от 3700 лв. преди или след изповядване на сделката не са налице. Ответникът
в отговора си твърди (стр.5), че ако е имало неуредени отношения във връзка със
сумата от 3700 лв., то те били изцяло уредени преди изповядването на сделката и
то посредством изрично връщане на сумата. Както се посочи вече, доказателства в
тази насока не са ангажирани от ответната страна, поради което съдът счита за
недоказан този факт.
Ответното дружество „Автогара Харманли” ООД счита също, че съгласно
отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба, следвало да се приеме, че
взаимоотношенията между страните били напълно уредени в момента на подписването
му. В нотариалния акт, обективиращ покупко-продажбата, е отразена покупната
цена на имота и начина на плащането й, а именно посочено е, че покупната цена е
160 000 лв., както и че продавачът е получил от купувача по банковата си
сметка сумата от 35 000 лв., а останалите 125 000 лв. следвало да
бъдат платени със средства от банков кредит след представянето на нотариалния
акт. Страните не спорят, че цената по сделката е платена. Но от така отразеното
в нотариалния акт не би могло да се направи извод, че сумата от 3700 лв., за
която страните са се споразумели да послужи като авансово плащане, да е била
приспадната от покупната цена. Таково удостоверяване в нотариалния акт липсва,
като в същия единствено е посочен размера на продажната цена и начина на
заплащането й. Дали ищецът е могъл или не да приспадне тази сума от банковия
превод на 35 000 лв., платени при изповядване на сделката, или от
последващия превод на 125 000 лв. от сумата по банковия кредит, както и
дали реално е направил това са все възможни предположения, за които обаче липсват
доказателства, които да установят тези факти по несъмнен начин. Ако отношенията
между страните по повод на процесната сума от 3700 лв. са били уредени чрез
връщането й на ищеца или чрез приспадане на сумата, то в тежест на ответника бе
да докаже тези обстоятелства чрез пълно и главно доказазване съгл. чл.154 ал.1
от ГПК, което в настоящия процес не бе сторено. Поради това съдът намира за
недоказано получаването на сумата от 3700 лв. обратно в патримониума на ищеца.
По този начин всъщност е реализиран състава на неоснователното обогатяване по
чл.59 ал.1 от ЗЗД, доколкото с получаването на сумата от 3700 лв. от ответното
дружество, същото се е обогатило с размера на тази сума, послужила за заплащане
на данъци и такси, дължими за имот, собственост на ответника, за сметка на
обедняването на ищцовото дружество „Автогара Харманли Сити” ООД. Безспорно и
съгласно Постановление
№1 от 28.V.1979 г. по гр.д. №1/79г. на Пленума на ВС
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт –
авансово плщане, послужило за погасяване задължения на ответника,
невъзстановено на ищеца, като несъмнено е налице връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от
този общ факт.
Предвид
изложеното съдът счита за доказан иска по чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.59 ал.1 от ЗЗД, поради което следва да се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца„Автогара Харманли Сити” ООД за
сумата от 3700 лв., дължима от ответника „Автогара Харманли” ООД.
Доколкото
вземането е лихвоносно и съгл. чл.86 от ЗЗД, в полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху сумата от 3700, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 03.04.2019г. до изплащане на вземането, която е
присъдена и със заповедта за изпълнение.
По
разноските:
Разноските в размер на 74 лв. за
държавна такса, направени в заповедното производство, не следва да се присъждат
на ищеца, доколкото в заявлението по чл.410 от ГПК не е било отправено искане
за присъждането им и съответно такива не са били присъдени и със заповедта за
изпълнение. Това следва и от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4 /
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски в размер на общо 774.00 лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ” ООД, ЕИК:., със седалище и
адрес на управление Автогара-гр.Харманли, ж.к.
„Тракия” №., представлявано от управителя Т.Г.Д., на основание чл.422 ал.1
от ГПК, вр. чл.59 ал.1 от ЗЗД, съществуването на вземането на ищеца „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ СИТИ” ООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес управление:
гр.Харманли, ул. „Иван Вазов” №.., представлявано от управителя Р.А.Т., за сумата от 3 700 лв., дължима съгласно
разписка от 22.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението на 03.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
199/10.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 362/2019г. по описа на PC- Харманли.
ОСЪЖДА ответника „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ” ООД, ЕИК:., със седалище и адрес
на управление Автогара-гр.Харманли, ж.к. „Тракия” №., представлявано от
управителя Т.Г.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „АВТОГАРА
ХАРМАНЛИ СИТИ” ООД, ЕИК:... със седалище и адрес управление: гр.Харманли, ул. „Иван
Вазов” №., представлявано от управителя Р.А.Т., разноските по настоящото
дело в размер на общо 774.00 лв. за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ СИТИ” ООД, ЕИК:2.., със седалище и
адрес управление: гр.Харманли, ул. „Иван Вазов” №., представлявано от управителя
Р.А.Т., за осъждане на ответника „АВТОГАРА ХАРМАНЛИ” ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес
на управление Автогара-гр.Харманли, ж.к. „Тракия” №., представлявано от
управителя Т.Г.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати разноски в размер на
74.00 лв. за държавна такса по ч.гр.д.№ 362/2019г. по описа на PC- Харманли,
като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: