Р Е Ш Е Н И Е № 1215
гр.Сливен, 22.10.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, трети състав
в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа докладваното съдията
гр. дело № 58 по описа за 2018г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството
е предявен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответната ГД „ИН” гр.София, че ищцата има право
на 107 дни допълнителен отпуск за
положен от нея извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие за периода
01.05.2004г. до 30.06.20013г.
Ищцата твърди, че работела като държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответника на длъжност „надзирател” с местоизпълнение на служебните задължения - територията на
Затвора гр.Сливен. Сочи, че изпълнявала служебните си задължения на 8,12 и 24 часови
смени по предварителен месече график, а работното време се изчислявало сумирано за тримесечен отчетен
период.
Работното време се изчислявало в
часове на отчетни тримесечия, като всички изработени часове от ищцата в
отчетното тримесечие /календарната
година се разделяля на 4 тримесечия/ се сумирали и в случаите, когато
надвишавала нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над
установеното работно време представлявали за служителя положен от него
извънреден труд, който се компенсирал за исковия период от време с допълнително
възнаграждение до 50 часа положен извънреден труд и допълнителен платен отпуск
за часовете положени над 50 часа на тримесечие.
Изчисляването на отработените
часове за отчетен период ставало в края на периода или началото на следващия
такъв.
Сочи се, че за исковия период от
време ответникът не изчислявал правилно
работното време, което е довело до
ощетяването на ищцата, доколкото тя през цялото време полагала труд над установената норма, а той
не бил отчитан правилно, респ. не бил
заплащан или съответно компенсиран с
допълнителен платен отпуск.
Твърди, че за исковия период
работела по предварителен месечен график на 24 или 12 часови смени.
Допълнително ищцата давала и по 1 или 2
бр. 8-часови или 12 -часови допълнителни смени месечно, т.нар. резерв, по време
на който служителите били длъжни да са
на територията на Затвора Сливен с работно облекло и пълно бойно снаряжение, но
не на предварително определен пост, а на място, указано от прекия ръководител
със задължението да заемат конкретен пост при възникнала необходимост и заповед
на съответния ръководител. Заради характера на изпълняваната постова дейност, не били предоставяни и
ползвани почивки за хранене през работните смени, тъй като служител не би могъл
да напуска поста без разрешение на прекия ръководител. В случаите, когато било
осигурявано време за хранене, ищцата била длъжна да остава на територията на
Затвора, продължавала да бъде под
ръководството и на разположение на началника си. Въпреки това ответникът не
отчитал пълната продължителност на положения от нея труд по време на
работните смени, като не включвал към
работното време на ищцата, това за
хранене.
Сочи, че в периода от началото на 2008г., поради влизане
в сила на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, при
сумиране на работното време, от работните часове за тримесечията били изваждани
по 4 часа от 24-часовите смени, под предлог, че съставлявали „почивка за
отдих", защото съответния служител не бил на самия пост. Сочи се, че през
тези часове от всяко дежурство ищцата продължавала да „носи службата" си и
била на разположение на прекия си ръководител и в постоянна готовност да
изпълнява специфичните си задължения. Освен това ответникът не включвал в
изработените часове времето за
инструктаж, развод, приемане, сдаване, развод и освобождаване от дежурство,
което било част от работното и време. По заповед на съответния началник, ищцата
била задължена да идва на работа 30 минути преди всяка смяна по график за
извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути за
сдаване на дежурството. Това правело продължителността на всяко дежурство по 13 часа - за 12 часовите смени,
съответно по 25 часа - за 24-часовите.
Твърди още, че ответника не
отчитал, като част от работното време извършваните от ищцата претърсвания и
обиски и т.нар. служебни занятия, които били извършвани през дните, които се
полагали за междудневна почивка. Претърсванията и/или обиските били с минимална
продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за
повишаване квалификацията на ищцата се провеждали ежемесечно на територията на
затвора Сливен, като тяхната продължителност била минимум по 3 часа на месец.
Тези допълнителни дейности започнали да се водят в нарочни книги едва след
2010г.
Не се отчитал и полагания от
ищцата нощен труд по време на нощните смени, като не били превръщани нощните
часове в дневни такива. По време на всяка 24-часова смяна и при 12-часовите
нощни смени, ищцата полагала 8 часа нощен труд, които следвало да бъдат
отчитани като 9 часа и 14 минути.
В обобщение ищцата сочи, че като
не бил изчисляван правилно от ответника, положения от нея труд за исковия
период от време 01.01.2003г. до 30.06.2014г. за нея възникнало правото да установи размера на
полагаемия й се допълнителен отпуск за всяко отчетно тримесечие, който следвало
да й бъде предоставен за ползване заради полагане на извънреден труд над 50-те
часа за отчетно тримесечие.
От съда се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата има право на общо 107
дни допълнителен отпуск за положен от нея извънреден труд над 50 часа за всяко
тримесечие за периода 01.05.2004г. до 30.06.20013г., а по години както следва:
11 дни допълнителен отпуск, като компенсация на положените 85 52/60 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2004г.; 12 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над
50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2005г.; 12 дни допълнителен отпуск
като компенсация на положените 96 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2006г.; 12 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над
50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2007г.; 12 дни допълнителен отпуск
като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 2008г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация
на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно
тримесечие на 2009г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените
96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2010г.;
12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часа извънреден труд над 50-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 2011г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация
на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно
тримесечие на 2012г.; 0 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените
0 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2013г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска по основание и
размер.
Счита искът
за недопустим, поради липса на правен интерес за ищцата, евентуално неоснователен,
поради изтекла погасителна давност по чл.111 и чл. 110 ЗЗД. Твърди, че правото на служителя да иска
допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за тримесечие било
срочно и следвало да се упражни в
рамките на 3 години, доколкото било обвързано с отчитането и заплащане на
извънреден труд до 50 часа. Претендиране и заплащане на обезщетение за
неползван допълнителен отпуск, в което би се трансформирало неосъщественото
право на отпуск след прекратяване на служебното правоотношение, също попадало в
чл. 111 ЗЗД. В тази връзка същия 3 - годишен давностен период бил предвиден и в
чл. 12 ЗСч за съхранение на всички
останали носители на счетоводна информация, извън посочените в предходните
алинеи и в чл. 9а от Наредбата за работното време за съхранението на поименните
графици при сумирано отчитане на работното време. Тъй като допълнителния отпуск
бил следствие на положен извънреден труд над 50 ч. За отчетен период и за
установяването му бил предвиден 3г. давностен период било неоснователно искането
за присъждане на допълнителен отпуск за повече от 3 години, считано от датата
на подаване на ИМ.
Твърди още,
че служителите в ГД „ИН" и в териториалните й служби били държавни
служители по смисъла на чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали
от ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР съгласно чл. 19 ал. 2 ЗИНЗС. Правото на допълнителен
отпуск било регламентирано в чл. 212, ал. 1 т. 3 ЗМВР /отм./ във вр. с чл. 211
ал. 5 т. 2 от ЗМВР, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за
отработеното време над 50 часа. Допълнителният отпуск осигурявал възможност на
служителя да отпочине -да получи допълнително освобождаване от задължението си
да работи. Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 5 ППЗИНЗС /отм./ „При 24-часов
график на дежурство до 20 часа са постова служба. След дежурството се
осигурявала почивка не по-малко от 48 часа". Така на ищцата била
осигурявана 72-часова почивка след 24-часово дежурство. Времето от 48-я час до
72-я час се явявал „допълнителен отпуск" по смисъла на чл.211, ал.5, т.2,
предл. второ ЗМВР.
В чл. 301,
ал. 4 ППЗИНЗС (отм. ДВ, бр. 20 от
На всеки
служител се полагали почивки за хранене: 3x30 минути по време на 24 часов наряд, 1x45 минути при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово работно време, които
съгласно чл. 16е ал. 2 ППЗИНЗС не се отчитали за работно време и време за
отдих, което се отчитало за работно време. Инструктажите били част от работното
време съгласно чл. 16е ал.1 т.3 ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014г./.
От съда се иска отхвърляне на
претенциите, като неоснователни.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като прецени събраната
доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а и се
установява, че ищцата към момента работи в Затвора гр.Сливен към ответната
дирекция на длъжност „Надзирател І степен”. Видно от издаденото от ответника
удостоверение за периода от 01.01.2003г. до 05.07.2013г. ищцата не била
компенсирана с допълнителен платен отпуск, поради липса на основание – положен
извънреден труд над нормативно определеното работно време, а за периода
05.07.2013г. до 05.07.2016г. със съдебно решение й било признато правото на
допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа за положени от нея
25 часа и 45 минути.
Приети по делото са Заповед №
ЛС-03-1182/10.10.2007г. на МП, относно реда за разпределяне на работното време
в ГД”ИН” и ГД”Охрана”, както и последвалата я заповед № ЧР-05-400/06.08.2012г.,
с която е отменена първата.
Установява се от Заповед №
ЛС-03.26/26.01.2007г. на МП, относно определяне видовете, размерите и реда на
ползване на отпуските на държавни служители по ЗМВР от ГД „ИН” и ГД”Охрана” и
териториалните им звена, че служителите, като ищцата имат право на допълнителен
платен годишен отпуск по реда на чл.211, ал.5 ЗМВР за компенсиране на работа
извън редовното работно време – до 12 работни дни – т.2б.”в”. Размерът на този
отпуск, ползването му, съответно прекъсване и отлагане на ползването му се
регламентира в т.ІІ, т.ІІІ и т.ІV от заповедта,
заедно с всички останали видове отпуски на държавните служители при ГД „ИН” и
ГД”Охрана”. Така в съобразно ІІ, т.6 отпускът се ползва до края на календарната
година, за която се отнася, освен, ако е отложено или прекъснато ползването му,
съобразно ІІІ и ІV от заповедта. Предвидено е, че
неизползвания отпуск може да се ползва от служителите до освобождаването им от
служба.
Последвало издаването на Заповед
№ Ч1-06-94/29.08.2013г. на МП, с която била отменена горепосочената заповед. В
нея в І,т.1.1 е предвидено, че допълнителния платен годишен отпуск по чл.212,
ал.1, т.3 ЗМВР се ползва извън графика по т.1 / т.е. извън графика за ползване
на редовен платен годишен отпуск и допълнителен такъв за всяка прослужена
година/ по възможност в рамките на календарната година, в която възниква
правото за този вид отпуск.
В хода на производството са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел- колега на
ищцата.
Свидетелят Събка Колева
установява, че ищцата в исковия период и не само работила на смени, като давала
дежурства 12 часови и 24 часови. Първите били както дневни, така и нощни.
Служителите на практика идвали и започвали с 15 минути по-рано работа, тъй като следвало да се прави
инструктаж и предаване на лишените от свобода, съответно си тръгвали по-късно
от работа. Така смяната реално започвала от 07:15ч до 20:30ч, понякога и до
по-късно, а официално работното време се водело от 08:00ч до 20:00 ч. По време
на смяна служителите нямали право да напускат територията на затвора, хранели
се в стола на затвора с униформи и през цялото време били на разположение на
дежурния главен надзирател. Освен това ищцата участвала и в други мероприятия
като стрелби, претърсвания, които се провеждали извън дежурството й, по време
на почивен за нея ден.
В хода на процеса е допусната и
назначена съдебно икономическа експертиза.
Вещото лице при изготвяне на
заключението си проследило, както нормативната база приложима към исковите
периоди по претенциите, така и издадените подзаконови актове- наредби и
заповеди.
Заключението, депозирано в съда
на 26.09.2018г. е изготвено в два варианта, съобразно продължителността на различните видове
дежурства.
Първи вариант е изготвен при
времетраене 8.5ч, 13.5 ч. и 25.15 ч. и съответно 8.5 ч, 13.00 ч.и 25.00ч след
01.09.2010г. Втори вариант съответно е изготвен при смятане на дежурствата
точно 8ч., 12 ч. и 24 ч., както са били смятани от ответника работодател.
Така според първи вариант за
исковия период от време ищцата е изработила 854 часа, които подлежат на
компенсация с допълнителен отпуск общо в размер на 106 дни, а според втори
вариант часовете са 609 ч за които се дължат 76 дни компенсация с допълнителен
отпуск.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно
установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмени и
гласни доказателствени средства, както
по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви
и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира
изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от страните
в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с необходимите знания
в съответната област на икономиката и няма основания съдът да се съмнява в
безпристрастността и верността на изготвеното заключение.
Съдът кредитира
изцяло и показанията на свидетеля Колева, тъй като те са последователни,
логични, вътрешно непререкаеми и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищеца има право на допълнителен отпуск по компенсация за положен
извънреден труд за отработени над 50 часа на тримесечен отчетен
период, за исковия период 01.05.2004г.-30.06.2013г., съдът намира за допустим.
С Определение №1221/27.11.2014г.,
постановено по гр. дело № 4913/2013г., ІІІ ГО на ВКС РБ е даден положителен
отговор на въпроса по допустимостта на установителния иск за отпуск на
служител, който се намира в трудово/служебно правоотношение с работодателя –
ответник. Посочено е, че интерес от такъв иск би липсвал в случай на прекратено
трудово/служебно правоотношение, доколкото в този случай ищеца би имал правен
интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неизползван плетен годишен отпуск.
В случая не се спори, а и се
установи, че ищцата се намира в служебно
правоотношение с ответника, поради което предявения установителен иск е
допустим за разглеждане.
В конкретния казус, съобразно
заявеният исков период на претенцията приложими са разпоредбите на чл. 20,
ал.1,т.1 и ал.4 ЗИН /отм./ в редакцията му от 29.12.2002г., бр.120 ДВ; чл.19,
ал.1, т.1 и ал.2 ЗИНЗС от 01.06.2009г.; чл.212, ал.1, ал.3, ал.5, т.2 и чл.229,
ал.1, т.9 ЗМВР /отм./ от 19.12.1997г., в редакцията му от 24.02.2004г. и
чл.211, ал.1, ал.3, ал.5, т.2 и чл.212, ал.1, т.3 и ал.4 ЗМВР/отм./ от
01.05.2006г.
Според приложимите по-горе
разпоредби, служителите при ГД”ИН”, като ищцата са държавни
служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или
на мярката за неотклонение „задържане под стража” и за тях се прилагат
разпоредбите, касателно държавната служба по ЗМВР.
Предвидено е, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР през деня е 8 часа. Работната седмица петдневна с нормална
продължителност 40 часа. Работното време за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени, както работи ищцата се изчислява сумирано за тримесечен период от време.
Работата над редовното време за служителите, работещи на смени се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и
с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа до 12 работни дни. Този
вид допълнителен отпуск е въведен за първи път с ЗМВР/отм./ в редакцията му от
21.02.2003г., бр.17 ДВ. Предвидена е забрана за компенсирането му с парично
обезщетение, освен при освобождаване от служба.
Следователно първата необходима
предпоставка за уважаване на претенцията на ищцата е установяването на
изработен от нея труд над нормативно установеното работно време и по точно за
сумарен отчетен период извънреден труд над 50 часа. Освен това по делото е
спорно също така дали следва в работното
време на служителите от надзорно охранителния състав на ГД „ИН” да се включват
почивките за храна / обедни и други/, време за инструктаж и др. мероприятия,
когато реално служителя е на разположение на работодателя си.
В
тази връзка в областта на работното време съществува нормативен акт на
Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. за някои аспекти на
организацията на работното време. Директивата се прилага във всички области на
дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. Съгласно чл.
2 от нея работно време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а
”почивка” означава всеки период, който не е работно време. Въпросът дали при
дежурства или други случаи, когато работника/служителя е на разположение на
работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се
счита изцяло за работно време е бил предмет на разглеждане в няколко решения на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ - решение от 03.10.2000г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos
de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Преюдициалните заключения на СЕС са правно обвързващи
за всички национални юрисдикции, вкл. и за тези, които не са отправили преюдициално запитване. Разпоредбите на правото на ЕС
следва да се прилагат по отношение на всички така, както ги е тълкувал СЕС.
Поради това тълкувателните преюдициални заключения
обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение
и към настоящия случай.
В този смисъл е и
по-късно приетото ТР № 8/2013г. от 14.11.2014г. ОСГК ВКС РБ, според т.1 на което
при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя.
От свидетелските
показания категорично се установи, че надзирателите по време на почивките си за
храна, както и други почивки за отдих не напускат района на затвора и на практика са на
разположение на работодателя. Ето защо съдът счита, че в работното време следва
да се включва и времето за тези почивки, както и времето за инструктаж и
времето, през което реално ищцата, като служител била на разположение на работодателя
ответник.
При това положение и доколкото се
установи, че ищцата за процесния период положила
извънреден труд над 50 часа за отчетен период би следвало да се приложи вариант
първи от заключението на вещото лице.
Преди да се произнесе по
съществото на претенцията, съдът дължи произнасяне по направеното своевременно
с отговора на исковата молба възражение на ответника за погасено по давност
правото на компенсиране на служителя, чрез предоставяне на допълнителен отпуск.
Съдът намира това възражение за
основателно. Касае се за преобразуващо правомощие, обхващащо определена правна
възможност да се предизвика настъпване на съответна промяна в съществуващите
правни положения- да се породят права и задължения, да се изменят или погасят
съществуващи права и задължения, спрямо определено лице без негово съгласие и
въпреки неговата воля. Така в случая това право се осъществява от служителя,
чрез едностранно волеизявление до работодателя за ползване на полагащия му се
допълнителен отпуск, като компенсация за положен извънреден труд над нормативно
установеното работно време. Преобладаващото схващане в българската цивилистична литература и съдебна практика дава
утвърдителен отговор и не вижда пречка потестативните
права да се погасяват по давност. Още
повече, че в случая това право е свързано тясно с облигационна претенция при
прекратяване на служебното правоотношение за заплащане на обезщетение за неизползвания
допълнителен отпуск, дължащ се като компенсация. Щом в последния случай правото
на иск се погасява с три годишна давност, считано от прекратяването на
служебното правоотношение и се присъжда обезщетение единствено за преобразуващото
право, което не е погасено по давност, то следва, че това преобразуващо право също се погасява с
кратка три годишна давност, доколкото се касае за трудово/служебно правоотношение.
В този смисъл са постановените Решение № 427/03.11.2011г. по гр.д. №
503/2010г. ІV г.о.; Решение № 470/28.02.2014г. по гр.д. № 3253/2013г. ІV
г.о. ВКС РБ; Решение № 197/24.11.2015г. по гр.д. № 7210/2014г.
ІІІ г.о. ВКС РБ ; Решение №
197/24.11.2015г. по гр.д. № 7210/2014г. ІІІ г.о. ВКС РБ, макар и по
приложението на ЗОВСР и ЗОВСР /отм./, вр.чл.136а КТ,
но разглеждащи потестативното право на служителя да
заяви компенсация с почивка по ЗОВСР /отм./, което е аналогично на това за допълнителен
отпуск по ЗМВР /отм./. Именно и поради това в двете издадени от министъра на
правосъдието заповеди № ЛС-03.26/26.01.2007г. и № Ч1-06-94/29.08.2013г.,
касаещи ползването на отпуск по компенсация е предвидено, че той следва да се ползва извън графика за
полагаемия се годишен платен отпуск на служителите и по възможност до края на
годината, за която се полага. Предвидена е възможност да се ползва този вид
отпуск до освобождаването на служителя от служба, но само за непогасеното по давност право, предвид изложеното по-горе,
относно давността на това потестативно право.
В случая следва да бъде прието, че погасителна
давност започва да тече от момента, когато най-рано ищцата е могла да заяви за ползване
компенсацията. Това е денят след изтичане на съответното тримесечие. Последното
тримесечие от исковия период, в което ищцата положила извънреден труд, подлежащ
на компенсация е четвърто тримесечие на 2012г. или правото да заяви компенсация
с ползване на допълнителен отпуск е изискуемо от 01.01.2013г. и съответно погасено по давност
на 01.01.2016г., тъй като исковата молба е депозирана в съда на 05.01.2018г.
Искът е установителен,
поради което правото на иск не е погасено по давност / давност за предявяването
му не тече /. Искът обаче е неоснователен, поради погасяване по давност на потестативното материално право на ищцата да заяви и ползва
допълнителен отпуск, като компенсация за положен от нея извънреден труд за
исковия период от време. Ето защо следва да се отхвърли, като неоснователен.
Предвид изхода на спора,
ответникът не следва да се осъжда за дължимата държавна такса и разноски за вещо
лице, които остават в тежест на бюджета на съдебната власт – чл.78, ал.6 ГПК.
Ищцата обаче дължи на ответника
сторените от него разноски в процеса, които в случая са за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23, т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 20, ал.1,т.1 и
ал.4 ЗИН /отм./ в редакцията му от 29.12.2002г., бр.120 ДВ; чл.19, ал.1, т.1 и
ал.2 ЗИНЗС от 01.06.2009г.; чл.212, ал.1, ал.3, ал.5, т.2 и чл.229, ал.1, т.9 ЗМВР /отм./ от 19.12.1997г., в редакцията му от 24.02.2004г. и чл.211, ал.1,
ал.3, ал.5, т.2 и чл.212, ал.1, т.3 и ал.4 ЗМВР/отм./ от 01.05.2006г.
предявеният положителен установителен иск от М.П.П., ЕГН: ********** *** против Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” при МП, гр.София, бул.”Ген. Н.Столетов” № 21 за признаване на
установено, че има право на общо 107 дни допълнителен отпуск за положен от нея
извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие за периода 01.05.2004г. до
30.06.20013г., по години както следва:
11 дни допълнителен отпуск, като компенсация на положените 85 52/60 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2004г.; 12 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над
50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2005г.; 12 дни допълнителен отпуск
като компенсация на положените 96 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2006г.; 12 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над
50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2007г.; 12 дни допълнителен отпуск
като компенсация на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 2008г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация
на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно
тримесечие на 2009г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените
96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2010г.;
12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часа извънреден труд над 50-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 2011г.; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация
на положените 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно
тримесечие на 2012г.; 0 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените
0 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2013г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК М.П.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна
Дирекция «Изпълнение на наказанията» при МП, гр.София, буел.”Ген. Н.Столетов” № 21 сума в размер на 100 лв. / сто
лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: